№ 259
гр. Русе, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500320 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
М. М. Д. е обжалвал Решение № 94/19.01.2025г., постановено по гр.д. №
1267/2024г. по описа на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният
против него осъдителен иск.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови друг, с който да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд - правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира, че решението е
валидно и допустимо.
На основание чл.272 от ГПК Окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
В рамките на правомощията си въззивната инстанция съобразява
1
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на К. В. П. против М. М. Д. с иск по чл. 45 от ЗЗД.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че с нотариален
акт № ***, том 2, рег.№ ****, нот. дело № 184/01.06.2005 г. било
обективирано дарение в полза на ищеца в първоинстационното производство
К. В. П. на 1/4 ид. ч. от притежаваната от майка му 1/2 ид. ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. Русе, ул.“****** „ № **, представляващ : дворно място,
цялото с площ от 359 кв.м, представляващо ПИ ****, за който е образуван
УПИ IV в квартал *** в „ ****** - * „ по регулационния план на гр. Русе - по
скица, а по нотариален акт с площ от 252 кв.м в квартал 475, заедно с 1/2 ид.
ч. от построеното в него жилище със самостоятелен вход в етажа, като същото
се състои от една стая, антре, бечово антре и беч под тях, навес, шапрон и ½
ид.ч. от дворищна тоалетна при граници за целия имот: от двете страни улица,
имот № 2490, при което К. П. станал собственик на цялото жилище, обособено
по правилата на етажната собственост, и на 1/2 ид. ч. от цялото дворно място.
К. П. като съсобственик в ПИ *****.*.***, дал съгласие на родителите на
ответника в първоинстанционното производство и жалбоподател в
настоящото М. Д., последният да извърши ремонтни дейности на сграда в
имота с идентификатор *****.*.***.3, тъй като се компрометирала и станала
негодна за обитаване.
Видно от скица от 12.04.2023г., в имот с идентификатор *****.*.*** са
изградени 5 самостоятелни обекта, като обект - сграда № 2 / собственост на
К. П. /, с идентификатор *****.*.***.2, е с площ 10 кв.м, на 1 етаж.
Вместо да извърши ремонт на сграда № 3, за която съсобствениците
постигнали предварителна уговорка, М. Д. построил отстрани, на калкан на
сграда №2, нова постройка / баня / , около 4 кв.м / неотразена на скицата/,
изградена с тухли и покрита с ламарини. Новопостроената сграда била малко
по-висока от сграда № 2 и при дъжд водата от покрива й се отичала върху
покрива на последната. По време на изграждането на новата сграда покривът
на сграда № 2 също бил повреден - с множество счупени керемиди, тачки,
отрязани греди. Когато в един ден от м. ноември 2023 г. валял цял ден дъжд,
протекъл таванът на сграда №2, като се намокрили и повредили подът и
мебели - спалня,гардероби, и покъщина.
На 27.11.23 г. ищецът подал жалба до Община Русе, Дирекция
„Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“, и след извършена
проверка, съгласно предписанието, М. Д. съборил част от новата постройка,
като премахнал покрива, без стените.
Наложило се К. П. да организира два ремонта в сграда № 2. Първи в
началото на м.декември 2023г., и втори – през м.февруари 2024г., след като
М. Д. съборил покрива на новопостроената от него сграда. За двата ремонта
на майстора – св.Б.А., платил общо 1300 лева, като закупил и необходимите
материали.
От заключението на приетата в първонистанционното производство
съдебно- техническа експертиза се установява, че на сграда № 2 са извършени
2
следните СМР: демонтирани са старите керемиди, летви и дървена покривна
конструкция; изградена е изцяло нова покривна конструкция, нова обшивка с
плоскости, нови летви и нови керемиди, нови челни дъски, като така
описаните СМР отговарят на описаните в исковата молба. Материалите, за
закупуването на които по делото са представени разходни документи, са
вложени при извършването на СМР, освен два броя черни планки.
Извършените ремонтни дейности са на стойност 2256,06 лева, с вкл. ДДС,
като материалите са на стойност 1211,26 лева, а трудът - 1044,80 лева. Според
заключението на вещото лице, извършените СМР са в пряка връзка с ремонта
на сграда №2, необходим заради построяването на незаконната постройка и по
- късното й събаряне. В.лице сочи, че новопостроената сграда подпира водата
и тя се връща под керемидите на сграда №2. При изграждането на новата
постройка майсторите са имали достъп до покрива на сграда № 2, което
обяснява счупените керемиди, тачки и пр. Гредите на сграда №2, за стряха, са
срязани, за да се изгради на калкан новата постройка
При така установената фактическа обстановка, доказана от писмените
доказателства по делото, свидетелските показания и експертното заключение,
правилен е изводът на районния съд, че предявената претенция е основателна.
Искът за поправяне на виновно причинените имуществени вреди е с
правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, съгласно която разпоредба при
непозволено увреждане всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Причина за течовете в сграда №2 са действията и
бездействията на М. Д. при извършване на незаконни и некачествени СМР.
Последните, в пряка и непосредствен връзка, са причинили повреди по
жилището и покрива, от които собственикът им търпи загуби. Докато са
извършвани СМР по изграждане на процесната постройка, са нанесени щети –
изрязани са носещите покривни греди, изпочупени са керемиди и тачки, а след
обилен снеговалеж и дъжд гредите, носещи покрива, са подгизнали. От
изявленията на в.лице в о.с.з. се установява че М. Д. не е имал право да строи
сграда на калкан, нито да реже гредите на стрехата на сграда № 2, както и че
не е отстранил навреме причинените по последната щети. Съгласно чл. 51 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, и стойността на средствата, необходими за
възстановяване и ремонтиране на покрива и жилището определя размера на
вредите.
Правилно районният съд отхвърлил възражението на М. Д. / поддържано
и във в.жалба /, че няма надлежна процесуална легитимация, защото не е
собственик на имота, тъй като е безспорно доказано, че той е извършил
строежа на незаконната постройка, поради което и е надлежно легитимиран да
е ответник по предявения иск по чл. 45 от ЗЗД. Неоснователно е и
възражението, че новопостроената сграда била търпима по смисъла на закона,
тъй като по повод построяването й след извършена проверка от Община Русе е
разпоредено събарянето й.
Въззивната инстанция намира за неоснователни общо формулираните
твърдения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, тъй като
възприетите от районния съд факти се основават на анализ на доказателствата,
3
ангажирани по делото, и сочат на извод за осъществен състав на
непозволеното увреждане. Не се констатират и твърдените грешки при
формиране на вътрешното убеждение и нарушения на правилата на
формалната логика.
Изложеното обуславя неоснователност на в.жалба и потвърждаване на
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора, в.жалбоподател следва да понесе сторените от
въззиваемия разноски за въззивното производство, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК – 500 лева за адв.възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/19.01.2025г., постановено по гр.д. №
1267/2024г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****** „ № ** а
ДА ПЛАТИ на К. В. П., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****** „ № **,
сумата 500 лева - разноски за адв.възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4