Р Е Ш Е Н И Е
№ 2014
Град Пловдив, 12 октомври 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1603 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на В.А.Д., Е.А.Д. и Х.Х.Д.,***, срещу заповед №
18ОА567 от 23.03.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект
за изменение на ПУП – ПР за част от **по плана на ***, с който се предвижда
промяна в страничната регулационна граница между УПИ **и УПИ **.
Според
жалбоподателите оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при
съществено нарушение на административнопроизводстве-ните
правила, противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона, липса на компетентност и
неспазване на изискването за форма. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
разноските по делото. Допълнителни съображения по същество са изложени в
депозираната на 19.09.2018 г. писмена защита.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Г.Т. моли да се уважи жалбата и да се отмени заповедта.
Заинтересованите
страни А.Й. и П.Д. чрез процесуалния си представител молят да се отхвърли
жалбата и да се присъдят разноските по делото. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в представените писмени бележки.
Заинтересованата страна
Д.Т. в писменото си становище от 21.06.2018 г. (л.99 от делото) счита жалбата
за неоснователна и моли тя се остави без уважение.
Заинтересованата страна
Г.Г. не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирани лица, собственици на имот, предмет на оспорената заповед, т.е.,
заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 ЗУТ.
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на заповедта,
направено с препоръчани писма на 19.04.2018 г. (л.*). Жалбата е против заповед,
която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
Производството по издаване на оспорената заповед е
инициирано от А.Й. и П.Д., собственици на поземлен имот с идентификатор *******
въз основа на нотариален акт ***, дело № 20453/2017 г. на Служба по вписванията
Пловдив (л.45-47), с молба от 20.12.2017 г. (л.37 от делото) и е започнало въз
основа на заповед № 18ОА223 от 09.02.2018 г. на кмета на общината (л.33-34 от
делото), с която е допуснато изработване на проект за изменение на ПУП – ПР за част
от **по плана на ***, в обхват: УПИ ІV-940. На 22.02.2018 г. проектът е внесен
за одобрение. С решение по протокол № 10 от 07.03.2018 г. на ЕСУТ при община
Пловдив (л.13-14) проектът за изменение на ПУП – ПР е приет и е предложено на
кмета на общината да издаден заповед за одобряване на изменението. На
23.03.2018 г. е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното производство от процесуалния
представител на ответника са представени заповед № ИК-1613 от 18.08.1988 г. на
председателя на ИК на ОбНС Пловдив, с която е одобрен
застроителният, кадастралният и регулационният план с
напречните профили на улиците на ***, с графични части – извлечение от ЗРП –
част застрояване и част регулация. С тази заповед е одобрен действащият към
настоящия момент устройствен план и последният действал кадастрален план преди
одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив
през 2009 година.
Представените от процесуалния представител на
заинтересованите страни А.Й. и П.Д. писмени доказателства (л.100-119) установяват
правото на собственост и развилия се между страните спор по чл.53, ал.2 ЗКИР за
вярната имотна граница между ПИ с идентификатор ***** (имота на
жалбоподателите) и ПИ с идентификатор ******* (имота на А.Й. и П.Д.). С решение
№ 1572 от 14.04.2014 г. по гр.д. № 15629/2013 г. на ПРС, ХVІ гр.с., влязло в
сила на 20.05.2016 г., искът на Х.Д. е отхвърлен. Т.е., с това съдебно решение
е признато за установено, че имотната граница между двата поземлени имота е
отразена правилно в кадастралната карта на град Пловдив, посочваща вярно и
съществуващата на място трайна масивна ограда, неместена през годините от
момента на построяването й около 1964 г. По силата на чл.297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България, следователно настоящият съд следва
също да се съобрази с това съдебно решение, а възражението на жалбоподателите в
тази насока е напълно неоснователно и не кореспондира с правната норма.
Видно от приложената по делото скица на
поземлен имот с
идентификатор ******* (л.44), съгласно действащата кадастрална карта на град
Пловдив, одобрена през 2009 г. и непроменена по отношение на процесния имот, същият
е с площ 260 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Следователно предвиденото по
оспорената заповед предназначение на имота – за жилищно застрояване – действително
е съобразено с предвиждането съгласно кадастралната карта. Границите на имота
по кадастралната карта напълно съответстват на границите по одобрения с
оспорената заповед проект за изменение на подробния устройствен план, видно от
графичната част (л.61).
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна
и не са налице основания за нейното изменение.
Съгласно § 8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал.1 (това са
имотите, за които е прекратено отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от поземлени имоти) могат да поискат вътрешните регулационни
линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите
граници на поземлените имоти.
След изтичане на сроковете за прилагане на
отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове за
заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, отчуждителното действие
на плана се прекратява по силата на закона. Общинската администрация служебно
изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните
собственици, като поставя в съответствие новите регулационни линии по
съществуващите граници на поземлените имоти. Прекратяването на отчуждителното
действие е автоматично съгласно тълк. решение №
3/2011 г. на ОСГК на ВКС. С изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ
правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост
върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика
на имота, от който са били отчуждени, като вещноправният ефект настъпва със
самото изтичане на срока, а не след провеждане на административната процедура
(решение № 10054 от 23.07.2018 г. по адм. дело № 4662/2018 г. на ВАС II о.).
Вярно е твърдението на жалбоподателите, че с
последния регулационен план от 1988 г. не е предвидено придаване на части между
двата съседни имота и това е установено в съдебното производство по иска по
чл.53, ал.2 ЗКИР. Но е вярно също, че при изработването на плана от 1988 г.
границата между двата имота не е посочена вярно и не съответства на съществуващата
на място от 1964 г. масивна ограда. Т.е., до изтичането на сроковете по § 6,
ал.2 и 4 ПР ЗУТ жалбоподателите са можели да поискат от общинската
администрация да извърши отчуждаване и придаване на частта от съседния имот,
която е попадала в границите на техния парцел, но това не е било сторено.
От друга страна, от извадките от плана от
1988 г. и от кадастралната карта от 2009 г., както и от самата проектна
документация с обяснителната записка към нея (л.50-54), е видно, че
регулационните граници не съответстват с имотните граници. Налице е очевидно
разминаване и след като със съдебното решение по иска по чл.53, ал.2 ЗКИР е
установено, че имотната граница е отразена вярно в кадастралната карта, то
следва да се приеме, че в настоящия случай действително е налице хипотезата на
§ 8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ за изменение на подробния устройствен план.
Не се споделя виждането на жалбоподателите, че нормата на §
8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ, че съществуваща по смисъла на нормата е границата на имот
по кадастралния план. Това разбиране не съответства нито на смисъла на закона,
нито на цитираната в писмената защита съдебна практика. В решение № 13725 от
25.10.2011 г. по адм. дело № 8386/2011 г. на ВАС, ІІ о., съдът е постановил, че
съществуваща по смисъла на нормата е границата на имота по кадастър, т.е.,
изхождайки от легалното определение на понятието за кадастър по чл.2, ал.1 ЗКИР,
следва да се приеме, че това е актуалната граница по последните данни,
съдържащи се в кадастъра за процесния имот, или това е актуалната
граница по действащата в момента кадастрална карта на град Пловдив.
Неоснователни и неотносими към предмета на
настоящото дело са възраженията на жалбоподателите за невярно отразяване на
границата между двата имота по кадастралната карта. Тази карта е влязла в сила
и към настоящия момент не е извършено изменение в тази нейна част, поради което
съдът следва да се съобрази с размерите, границите и местоположението на двата
имота такива, каквито са отразени в кадастралната карта.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния
закон и на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма
на мотивирана писмена заповед. Тук следва изрично да бъде отбелязано, че
правната теория и съдебната практика приемат, че е спазено изискването за
форма, когато мотивите на оспорения административен акт се съдържат и в други
документи, приобщени към административната преписка, каквито в настоящия случай
са заповедта за допускане на изработването на проекта, решенията на ЕСУТ и
обяснителната записка към самата разработка.
Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направените искания от процесуалните представители на ответника и на заинтересованите страни А.Й. и П.Д. за присъждане на разноските по делото същите като основателни и доказани следва да бъдат уважени и да бъдат осъдени жалбоподателите да платят на ответната община сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и на заинтересованите страни сумата 1000 лева за адвокатското възнаграждение (л.82) на основание чл.143, ал.3 АПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Д., ЕГН **********, Е.А.Д., ЕГН **********, и Х.Х.Д., ЕГН *********,***, срещу заповед № 18ОА567 от
23.03.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение
на ПУП – ПР за част от **по плана на ***, с който се предвижда промяна в
страничната регулационна граница между УПИ **и УПИ **.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********,
Е.А.Д., ЕГН **********, и Х.Х.Д., ЕГН *********,***, да заплатят солидарно на Община Пловдив
сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********,
Е.А.Д., ЕГН **********, и Х.Х.Д., ЕГН *********,***, да заплатят солидарно на А.Й.Й., ЕГН **********,***, и П.Р.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 1000 (хиляда) лева, разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: /п/