Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../21.08.2020г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публично заседание, проведено на девети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7116 по описа на съда за 2019г.,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от И.Г.В., с която е предявен
иск с правно основание чл.233 от ЗЗД срещу „К.П.Д.Т.“
ЕООД за осъждане на ответника да предаде на ищцата държането на следните движими
вещи: 1 бр. Д.С., продуктово наименование test bench, rolling road, модел VТ-4/В3. 1 бр. количка за инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, 1 бр. банциг за метал, предоставени за ползване с
прекратения договор за наем от 01.06.2016г.
Предявени са
и искове с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000лв. обезщетение за ползването
на горепосочените движими вещи след прекратяване на договора за наем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2019г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на
сумата от 5281,68лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от месец юли
2016г. до месец май 2019г. включително.
В условията
на евентуалност на иска по чл.236 ал.2 от ЗЗД са предявени искове с правно
основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 35 000лв. - дължим наем за ползването на посочените
по–горе движими вещи, за периода от месец юли 2016г. до месец май 2019г. включително,
ведно със законната лихва върху сумата от 35 000 лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата както и обезщетение за
забава в размер на 5281,68 лв., считано от 01.07.2016 г. до подаване на
исковата молба - 30.05.2019 г.,
В исковата
молба се твърди, че на 01.06.2015г. между ищцата, като наемодател, и ответника,
като наемател, е сключен договор за наем на следните движими вещи: 1 бр. Д.С./продуктово
наименование Тest bench - rolling road/, модел VТ-4/В3; 1 бр. количка за
инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, 1 бр. банциг за метал, които
ищцата закупила на 15.04.2015г. от „УПГ“ ЕООД с две фактури - фактура №
155/15.04.2015г. за 1 бр. Д.С.на стойност 10 100лв. с ДДС и фактура № 156/15.04.2015г.
за 1 бр.количка за инструменти на стойност 705лв.; 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200 на
стойност 1730лв. и 1 бр.банциг за метал на стойност 605лв. или всичко на обща
стойност 3648 лв. с ДДС. Ищцата изпълнила задължението си по договора и предала
на ответното дружество движимите вещи в присъствието на свидетели – И.М.В.и
лицата, извършили транспортирането на машините, като съгласно договора,
дружеството наемател дължало на ищцата месечен наем за вещите в размер на
1000лв., считано от 01.06.2015г. Договорът бил сключен за срок до 30.06.2016г.,
като след изтичането на срока ответникът продължил да ползва вещите – от
01.07.2016г. до настоящия момент, въпреки противопоставянето на собственика им.
Представляващият „К.П.Д.Т.“ ЕООД заявил, че те са му необходими, тъй като се
ползват в автосервиз FTA Auto, находящ се в гр. София, ул.“**********и настоял
договорът за наем да бъде продължен. Реклами за предоставяните от ответника
ремонтни и други дейности по автомобилите имало и в интернет. Ищцата устно и в
писмена форма, чрез писма, изпратени по електронна поща, уведомила ответното
дружество, че не е съгласна договорът за наем да бъде продължаван, че го счита
за прекратен и че наемателят следва да върне наетите вещи. Ищцата лично и чрез
упълномощен от нея представител отправила устно покана до дружеството за
плащане на обезщетение за ползване на вещите след прекратяване на договора в
размер на 1000лв. месечно, считано от 01.07.2016г. Разговорите между ищцата, упълномощения
от нея представител И.М.В.и представляващия ответното дружество се провеждали в
автосервиза, посочен по-горе, където се намирали и ползвали вещите. С
нотариална покана рег.№ 74/03.01.2019г. на нотариус Г.Г.– нотариус с район на
действие РС – Русе, връчена на ответника на 10.01.2019г., дружеството
е поканено да плати обезщетение за ползването на движимите вещи след
прекратяването на договора за наем в размер на 1000лв. месечно или към датата
на връчването на поканата – общо 30 000лв. Със същата нотариална покана
дружеството било поканено на 25.02.2019г./понеделник/ в 11,00 часа да предаде
на ищцата вещите. На 25.02.2019г. в
11,00 часа в гр. София, ж.к.“Илинден“, ул.“*******, в автосервиз FTA Auto, бил съставен констативен протокол. Същият бил
подписан от В.С.А., като представител на ответното дружество и И.М.В., като
пълномощник на ищцата, в присъствието на свидетелите С.Т.Р.и В.М.В., като в протокола
бил удостоверен отказа на „К.П.Д.Т.“ ЕООД да върне процесните машини и
съоръжения, които и до момента не били върнати на ищцата. Прави се искане за
уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответника, с който
се оспорват изцяло предявените искове. Възразява се, че ответното дружество е
сключило договор за наем на движимите вещи, посочени в исковата молба, че
ищцата е собственик на посочените в исковата молба движими вещи, както и че те
се намират и се ползват в автосервиза на ответника. Излага се, че не са били
провеждани разговори между ищцата и управителя на ответното дружество нито
преди 01.07.2015 г., нито след това по повод сключване или прекратяване на
договор за наем на вещи, както и че не са провеждани такива разговори между
управителя на ответното дружество и упълномощен представител на ищцата. Оспорва
се твърдението в исковата молба, че ответното дружество рекламира в интернет
работата на Д.С., собственост на ищцата, и се възразява представител на
дружеството да е подписал представения по делото констативен протокол. Твърди
се, че към 01.06.2015г. - датата на твърдяното сключване на договора за наем на
движими вещи, дружеството не е било наемател на помещението, където според
изложеното в исковата молба са били разположени още тогава описаните вещи. Излага
се, че ответното дружество е наело помещението на ул. „Билянини извори“ на
16.11.2017г. Твърди се, че то е собственик на Д.С., който е монтиран в
автосервиза, като металната му конструкция е изработена в гр. София по поръчка
на дружеството, а сензорите на стенда са монтирани и програмата е въведена от
полска фирма, която е единствено лицензирана да извърши това. Поддържа се, че всички
реклами в интернет са пуснати след въвеждане на стенда в експлоатация, от
полската фирма, носител на правата за това. Твърди се, че ответното дружество е
собственик на заваръчен апарат марка Redko, който ползва в автосервиза си и е
закупило с фактура, както и че в наетия от дружеството автосервиз никога не е
ползвало банциг за метал. Излага се, че собственик на количката за инструменти,
намираща се в автосервиза, е дружеството, като се поддържа, че констативния
протокол, представен от ищцата, не е подписван от представител на ответното
дружество. Излага се, че помещението, където се намира автосервиза е
финансирано по европрограма, за което дружеството разполага с доказателства.
Съдът, като
взе предвид твърденията на страните и след запознаване с приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
Видно от
представените с исковата молба фактури е, че на 15.04.2015г. ищцата е закупила
от „УПГ“ ЕООД следните вещи: 1 бр.DYNO Д.С.за сумата от 10 100лв. с
ДДС – по фактура № 155/15.04.2015г., както и 1 бр.
количка за инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200 и 1 бр.
банциг за метал за сумата в размер общо на 3648лв. с ДДС – по фактура №
156/15.04.2015г.
Доколкото
във фактура № 155/15.04.2015г. липсва описание, съответстващо на това по
представеното фотокопие на регистрационна табела за Д.С., модел
VT-4/B3 сериен номер 000107, година 2006, произведен в ЕС, съдът намира, че
то е неотносимо към спора, тъй като в документа, с които Д.С. е закупен от
ищцата липсва идентификация на вещта, съвпадаща с приложеното фотокопие на
регистрационната табела.
С нотариална
покана рег. № 74/03.01.2019г. на нотариус Г.Г.- нотариус с район на действие -
PC - Русе, връчена на 10.01.2019г. на В.С.А., за когото е посочено, че е
служител на „К.П.Д.Т.“ ООД, дружеството е поканено
да плати обезщетение за ползването на движимите вещи след прекратяването на
договора за наем в размер на 1000лв. месечно или към датата на връчване на
поканата – общо 30 000лв. Със същата нотариална покана дружеството е
поканено на 25.02.2019г./понеделник/ в 11,00 часа на адрес: гр. София,
ж.к.“Илинден“, ул.“*******, в автосервиз FTA Auto, да предаде на ищцата вещите.
От
приложения Протокол от 25.02.2019г. се установява, че във връзка с изпратената
нотариална покана от И.Г.В. до „К.П.Д.Т.“ ЕООД, ответното дружество е отказало
да предаде на И.М.В., като пълномощник на И.Г.В. следните
движими вещи: Д.С.модел VT-4/B3 серия № 000107, количка за инструменти,
заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, банцинг за метал. Протоколът
е съставен в присъствието на В. А., като представител на дружеството, на
длъжност техник, И.М.В., като пълномощник на И.Г.В., както и в присъствието на
свидетелите С.Т.Р.и В.М.В.. Доколкото по делото не са представени доказателства
подписалия протокола В. А. да е бил упълномощен да представлява дружеството,
макар да е безспорно, че същият е бил служител в същото, съдът счита, че
възраженията на ответника досежно липсата на представителна власт на лицето,
подписало протокола, са основателни, поради което и не би могло да се приеме,
че е отказ за предаване на вещите, от страна на ответника, но не доказва и
твърденията на ищцата, че те са се намирали в автосервиза.
Представените
публикации от интернет от 21.03.2018г., съдът намира, че не са годни
доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че в сервиза, ползван от
ответното дружество са се предлагали услуги с предоставения под наем Д.С., като
между страните няма спор, че такива услуги са предлагани, а спорът е само
досежно това дали намиращия се там Д.С.е идентичен с този, закупен от ищцата.
От
представения по делото Договор от 16.11.2017г. за наем на недвижим имот е
видно, че същият е сключен между „Ц.***“ ЕООД, в качеството на наемодател и ответното
дружество „К.П.Д.Т.“ ООД, в качеството на наемател. Страните по договора са се
споразумели на наемателя да бъде предоставен за временно и възмездно ползване/след
датата на съставяне на протокола, описан по-горе в решението на съда/ следния
недвижим имот: помещение, находящо се в кв.“Захарна Фабрика“, ул.“*********,
сграда по документ за собственост № 9, със застроена площ от 309 кв.м., с
предназначение: Автосервиз, за срок от три години, считано от 01.01.2018г., при
посочена в договора месечна наемна цена.
С
приемо-предавателен протокол от 16.11.2017г. наемодателят е предал на наемателя
описания в договора за наем недвижим имот.
Доколкото
представената от ответника фактура за Д.С.от 26.02.2016, издадена от V-Tech, не е придружена с превод на
български език, съдът не я взема предвид, но от друга страна, е налице
доказателство – извлечение от разплащателната сметка на ответното дружество в „Ю.Б.“
АД, описано от ответника като платежно нареждане/ за извършен паричен превод в
размер на 3920 евро на V-Tech Dynamometers, а основанието за извършения
паричен превод, посочено там, е фактурата, представена по делото без превод на
български език.
Видно от
Договор от 12.10.2017г. ответното дружество е бенефициент по Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M9OP001-1.003-1329-C01 за реализиране на проект
„Разкриване на нови устойчиви работни места за безработни и неактивни лица в „К.П.Д.Т.“
ЕООД. Съгласно договора, сключен от ответното дружество, в качеството му на
„бенефициент“ и „Е.Б.“ АД, като доставчик бенефициентът е възложил, а
доставчикът е приел да извърши доставка и монтаж на ръчи инструменти –
инструментална количка с инструменти Gedore, 1500 ES-03
2004-0810 – 1бр., като в
договора от т.1.1.1 до т.1.5 е описано какви инструменти са включени в
инструменталната количка, като от приложения приемо-предавателен протокол за
доставка се установява, че ръчните инструменти са предадени от доставчика на
бенефициента на 31.10.2017г., а за извършване на плащането на цената е
представена фактура № **********/31.10.2017г.
По делото е
представена нотариална покана от М.Г.М.до „Е.Т.Е.А.“ ЕООД, представлявано от И.И.П.,
за която не се твърди и не се представят доказателства да е била връчена на
адресата, а и същата, в частта, досежно посочената дата е нечетлива, поради
което и съдът не я взема предвид при обсъждане на относимите доказателства за
спора по делото.
Видно от
приложената фактура №
**********/04.11.2014г. е, че ответното дружество е закупило от „Р.“ ООД заваръчен
апарат ORION 154, сериен
номер 12810.
От показанията на свид. М.И.В. – дъщеря на ищцата, се
установява, че Д.С. – машина за измерване на конските сили, за работата на
който свидетелката не знаела дали е необходимо допълнително оборудване, бил
закупен от майка й на 15.04.2015г. от „УПГ“ ЕООД, собственост на бившия съпруг
на свидетелката към посочената дата, като фирмата била продадена по-късно от
него на неизвестна за свидетелката дата. Д.С. ищцата предоставила на свидетелката
и бившия й съпруг за ползване, тъй като те нямали средства да го закупят сами.
Машината била поставена в сервиз, намиращ се на ул. „*******. Няколко месеца
след това свидетелката и вече бившия й съпруг се разделили, като той имал някакви
договорки за ползване на стенда. Започнал съвместна работа в сервиза с И.П.- управител
на фирма „К.П.Д.“. В началото нямали проблеми, но след това И. сменил
ключалката на сервиза и след като свидетелката разбрала, че бившия й съпруг вече
не работи там, решила да вземе, от името на майка си, стенда. Разговаряла с И.
и той я уверил, че стенда не работел и се нуждае от ремонт, затова решила да
изчака. Двамата се уговорили, че от момента, в който Д.заработело, И. щял да й
дава между 500лв. и 1000лв. месечно. Свидетелката имала още няколко срещи с
управителя на ответното дружество в сервиза, намиращ се на адрес: „*******,
където било Д.и той все я уверявал, че ще й дава обещаните пари, но в момента,
в който решила да вземе стенда, тя не била допусната до сервиза. Изпратили му
нотариална покана, но управителят на дружеството отказал да върне стенда.
Отишли на място и видели, че стенда е там. И към момента дружеството не било
платило никакви суми за ползването на Д.-стенда. Уговорката между свидетелката,
която сключила договора на наем от името на ищцата, и управителя на дружеството
била устна. Съгласно договора, предмет на същия е предоставяне под наем на Д.С.,
количка с инструменти и заваръчен апарат. Било уговорено да бъде заплащана сума
в размер на 1000лв., считано от 01.06.2016г. за срок от една година за
ползването на стенда, като към датата на сключване на договора свидетелката
вече живеела разделено с бившия си съпруг М.Г.М., който никога не бил работил в
ответното дружество. Бащата на свидетелката се занимавал с уреждането на
въпросите, свързани с ползването на стенда, заедно със свидетелката, тъй като
майка й била болна. Двамата посетили сервиза 2-3 пъти, като дори успели да
направят снимки с табелките, закачени на Д.С., защото се притеснявали, че
ответника би могъл да заличи нещо впоследствие. При едно от посещенията в
сервиза там бил и В., представил се за управител на фирмата.
Видно от
показанията на свид. И.М.В.–
съпруг на ищцата, се установява, че около 2 години многократно той и свид. В.
са ходили в сервиза на И., с намерение да вземат намиращите се там вещи - Д.
тест, заваръчен апарат, количка за инструменти, закупени от ищцата през 2014г.
или 2015г. от фирма УПГ, чийто собственик бил бившия им зет, но винаги им било
отказвано връщането на вещите. От дъщеря си
свидетелят разбрал, че тя имала уговорка те да бъдат предоставени под наем
срещу наемна цена от 1000лв. месечно на И., собственика на сервиза, който преди
това работел с бившия му зет. Свидетелят посещавал сервиза няколко пъти и видял,
че машините са в сервиза, като предпоследния път ги снимал, защото смятал, че
ползвателите им биха могли да променят табелките им. И. предложил на свидетеля
да ги закупи за 12 000лв., но свидетелят не приел, защото били го закупили
за 36 000лв., след което управителят на дружеството сам предложил да
заплаща по 1000лв. за ползването на машините. Заедно с него били и още двама
души – В.В.и В., който искал да купи Д. теста. Съставен бил констативен
протокол, но тогава И., собственика на сервиза, не бил там и протокола бил
подписан от упълномощено лице. За „К.П.Д.“ се подписал В..
От дъщеря си М. свидетелят разбрал, че тя била решила да отдаде тези машини
под наем. Свидетелят се срещнал с И. през 2015г. в сервиза на втория етаж и
знаел, че той е съдружник с бившия му зет М., като тогава вече дъщеря му била
официално разделена с бившия си съпруг. Д. теста представлявал машина с
барабани и компютър и върху него има табелка, като върху него имало монитор и
свидетелят не знаел да е закупуван софтуеър, нито някой е искал позВ.ие такъв
софтуер да бъде закупен.. Свидетелят знаел от дъщеря си, че майка й била
съгласна Д. теста да бъде отдаден под наем, като И. знаел, че собственик на
стенда е майка й на М. и че на нея дължи парите.
От
показанията на свид. М.Т.С.се
установява, че същият работи от средата на 2018г. в „К.П.Д.“ като механик, като
от 2017г. дружеството има база за ремонт на служебните автомобили и
състезателните коли, като именно от автомобилните състезания свидетелят
познавал И.П.още от 2008г. В базата на „К.П.Д.“ на ул. „Билянини извори“ и в
момента има работещ Д.С.. Преди около 3 години с негов колега, по молба на И.
направили желязна конструкция, на която да се качват автомобилите за замерване.
За да могат да се замеряват били необходими софтуер, компютри, датчици и т.н. В
базата на ул.“Билянини извори“ имало постамент, който трябвало да бъде
преправен по изискване на фирма „Витех“, която инсталирала софтуера, за да
заработи стенда. На страницата на „Витех“ имало чертежи на самото Д. – какви
размери трябва да са и всеки, който имал елементарни познания за заваряване,
можел да направи желязната конструкция. В ремонтната база на „Билянини извори“ и
в момента се ползва заваръчна машина, чиято марка започва с буквата „р“, няма
банцинг за метали, като има и количка за инструменти на фирмата „Гедоре“, върху
която има лепенка, показваща, че е закупена с евросубсидия. Марката, която е на
Д.е „Витех“ - марката на производителя. Свидетелят изрично заяви, че така,
както е описан във фактурата, не би могъл да потвърди, че посоченото там Д. е
стенда, с който работи ответното дружество. Свидетелят познава М. М., който бил
съпруг на М./свид. В./. Доколкото знаел И. и М. не са работили заедно на
„Билянини извори“. Преди да започне работа в ответното дружество свидетелят
работел във фирма УПГ, намираща се на същия адрес и чийто собственик бил М.,
като това е настоящия адрес на „К.П.Д.“.
Видно от
показанията на свид. И.В.И.е, че същият работи като механик в
„К.П.Д.“ от началото на 2017г. в базата на
дружеството на ул. „Билянини извори“, като отпреди това, от участия в
автомобилтни състезания познавал И.П., който бил управител на фирмата. Стенда,
намиращ се в базата, бил изработен по негова поръчка, а софтуерът бил закупен от
полска фирма, като лично свидетелят с колегата си /свид. С./ монтирали стенда. Металната
част на Д.С. я изработили в двора на къщата при бащата на И. Петров, на ул.
„Пирин“. На ул.“Билянини извори“ имало бетонен постамент, върху който поставили
стенда , като преди това преработили, за да може да се прихване металната
конструкция, съобразно изискванията на полската фирма производител. На ул.
„Билянини извори“ използвали заваръчен апарат марка „Р.“, но в сервиза нямало
банцинг за метали. Работели с ъглошлайф и с флексове, защото било по-бързо и по-лесно. В сервиза
имало количка за инструменти, придобита от И.П.по европрограма. Свидетелят
познавал М. М.., управител на фирма „УПГ“, който бил женен за М.. М. и И. не били
работили като съдружници. В сервиза на ул.“Билянини извори“ имало друг наемател
– Ангел, след като „УПГ“ на М. напуснал адреса и преди сервиза да бъде нает от „К.П.Д.“.
Свидетелят не знаел И. да е вземал нещо под наем, всичко си бил закупил, като
свидетелят не бил присъствал на разговор между М., И. и И.. Не съм чувал от И.
да е вземал нещо под наем. Свидетелят е категоричен, че Д.С. нямал марка, тъй
като те го изработили, а не бил закупен от фирма. Допълнително бил инсталиран
софтуер, който можело да има сериен номер, като металната конструкция не можела
да работи без софтуера. И преди 2017г. свидетелят работел на същия адрес във
фирма „УПГ“ като тогава също имало Д.С., но не можел да се ползва, тъй като имало
само метална конструкция. Двата Д.С. били различни. Този, ползван от „К.П.Д.“, бил
изработен от свидетеля и друго момче/свид. С./.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена. Ако страните сами са определили начало и край на наемния
период, се касае за договор за наем с определен срок, като в този случай с
изтичане на така определения по обща воля срок договорът за наем се прекратява.
На основание чл.233 ал.1 от ЗЗД след прекратяване на наемното правоотношение
наемателят е длъжен да върне вещта, което задължение произтича от задължението
на наемодателя по чл.230 от ЗЗД да предаде вещта на наемателя при сключване на
договора.
За
да е налице договор е необходимо между страните по него да е постигнато
съгласие и волеизявленията на страните да съвпадат по съществените елементи от съдържанието
на договора.
В
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 238/04.09.2013г. по т.д. №
123/2011г. на ВКС, II т.о. е прието, че договорът за наем по правило е
неформален, като за валидно възникване на наемното правоотношение следва да е
налице съгласие на страните относно съществените елементи на договора: 1/
вещта, която се предоставя за временно ползване и 2/ възнаграждението /наемната
цена/. При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи
договорът се счита за валидно сключен.
От
показанията на свидетелите В. и В. – дъщеря и съпруг на ищцата, както и от
приложените с исковата молба фактури се установи по несъмнен начин, че на
15.04.2015г. ищцата е закупила от „УПГ“ ЕООД, чийто едноличен собственик бил
бившия съпруг на свидетелката, описаните в исковата молба движими вещи, както и
че същите били предоставени за ползване на бившия вече зет на ищцата. Предвид
близките родствени отношения на двамата свидетели с ищцата, съдът кредитира
показанията им само в тези техни части, които съвпадат с останалите, събрани по
делото доказателства и които съдът взема предвид с оглед обсъждането им по-горе
в решението на съда. Съдът не кредитира показанията им, в частите, в които
двамата свидетелстват за това, че в сервиза на ул.“Билянини извори“ съвместна
дейност са осъществявали управителят на ответното дружество и бившия зет на
ищцата и че след напускането на бившия съпруг на свидетелката и раздялата им,
ответното дружество, считано от 01.06.2015г., когато се твърди, че е бил сключен
устния договор за наем, е продължило да ползва вещите, а и показанията на
двамата свидетели са противоречиви досежно съществуващите уговорки. Свид. В.
първоначално дава показания за това, че управителят на ответното дружество, с
когото тя водела преговори от името на майка си щял да й дава между 500лв. и
1000лв. за ползването на вещите, а след това посочва категорично, че
договорената наемна цена била 1000лв.
месечно. Свид.В. узнал за
договореностите между дъщеря му и ответното дружество от самата нея и няма
лични възприятия относно това дали действително е била постигната уговорка
ответника да заплаща на ищцата посочената в исковата молба наемна цена.
Релевантно за спора обстоятелство е и това, че доколкото процесните вещи не са
индивидуализирани в достатъчна степен в документите, с които са закупени,
посредством посочването на марка, модел и др., не може да се обоснове несъмнен
извод, че именно описаните в исковата молба вещи са били използвани от
ответното дружество в автосервиза на ул.“Билянини извори“.
От
показанията на свид. С. се установява, че банцинг за метали в автосервиза няма,
а се работи с ъглошлайф и флексове, като по делото са представени и
доказателства, подробно описани в решението на съда, че ответното дружество е
било бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и с
фактура от 31.10.2017г. е закупило инструментална количка с инструменти Gedore и заваръчен апартат „Р.“.
От
показанията на свид.И. се установява, че в същия автосервиз, след преустановяване
на дейността на „УПГ“ ЕООД и преди наемането му от ответното дружество, е имало
друг наемател – Ангел, който също е осъществявал автосервизна дейност.
Същевременно
с това, безспорно се установи по делото, посредством представените договори,
фактури и показанията на свидетелите С. и И., че „К.П.Д.Т.“ ООД е сключило
договор за наем на автосервиза на 16.11.2017г., като липсват доказателства ответното
дружество да е осъществявало дейност на същия адрес преди това. Установи се, че
в автосервиза ответникът е ползвал Д.С., изработен от свидетелите, разпитани по
искане на ответника, като свид. И. е категоричен, че ползвания Д.С.от ответното
дружество е бил различен от този, намиращ се в обекта, преди наемането му от
ответника когато сервиза се ползвал от фирмата, притежавана от бившия зет на
ищцата, а за да функционира стенда ответникът закупил софтуер.
Съдът,
като съобрази изложеното, намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи между страните по делото – ищцата и управителя на ответното дружество,
на 01.06.2015г. да е бил сключен устен договор за наем и да е договорена наемна
цена от 1000лв. месечно, да е било постигнато съгласие за сключването на такъв
договор за срок от една година на посочените в исковата молба движими вещи, да
са направени от страните съвпадащи волеизявления по отношение съществените
условия на договора за наем, да е постигнато съгласие относно предмета на
задължението на наемателя - цената на ползването, нито че след изтичането на срока,
ответникът е продължил да ползва вещите.
Ето
защо съдът намира, че между страните по делото не е бил сключен валиден договор
за наем, а след като те не са били в облигационна връзка, от прекратяването на
която в исковата молба се извеждат претендираните от ищците субективни права,
исковете по чл.233 ал.1 от ЗЗД , по чл.236 ал.2 от ЗЗД и по чл.232 ал.2 от ЗЗД се явяват изцяло
неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 3500лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.В., ЕГН **********,***,
срещу „К.П.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл.233 от ЗЗД, за осъждане на ответника да предаде на
ищцата държането на следните движими вещи: 1 бр. Д.С., продуктово наименование test bench, rolling road, модел VТ-4/В3. 1 бр. количка за
инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, 1 бр. банциг за метал,
предоставени за ползване с прекратения договор за наем от 01.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.В., ЕГН **********,***,
срещу „К.П.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
искове с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв. обезщетение за ползването
на следните движими вещи: 1 бр. Д.С., продуктово наименование test bench, rolling road, модел VТ-4/В3. 1 бр. количка за
инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, 1 бр. банциг за метал, след
прекратяване на договора за наем от 01.06.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.05.2019г. - датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от
5281,68лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от месец юли 2016г. до
месец май 2019г. включително.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.В., ЕГН **********,***,
срещу „К.П.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв. - дължим наем за ползването
на следните движими вещи: 1 бр. Д.С., продуктово наименование test bench, rolling road, модел VТ-4/В3. 1 бр. количка за
инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, 1 бр. банциг за метал, за
периода от месец юли 2016г. до месец май 2019г. включително, ведно със
законната лихва върху сумата от 35 000 лв., считано от 30.05.2019г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата както и
обезщетение за забава в размер на 5281,68 лв., считано от 01.07.2016 г. до
подаване на исковата молба - 30.05.2019г.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********,***, да
заплати на „К.П.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3500лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: