Р Е Ш Е Н И Е №.306
гр. ВРАЦА, 20.06.2011
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 31.05.2011г. в
състав:
Председател:Ц. Михайлова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар И.М.
като разгледа докладваното от Михайлова
т. дело N`67
по
описа за 2010 год.
Национална агенция за приходите гр.София представлявана от изп.директор К.
С. чрез зам.изп.директор Д.М. е подала молба за обявяване неплатежоспособността
респективно свръхзадлъжнялостта,откриване на производство по несъстоятелност на
“В.”АД В.,да се назначи временен синдик,да се постанови обща възбрана и запор
върху имушеството на длъжника,да се определи дата на първото събрание на
кредиторите.
В молбата се поддържа,че “В.”АД В. е в състояние на
неплатежоспособност,поради спиране на плащанията от 29.10.2010г.на задълженията
му по ЗУНК и издаден акт №7/19.02.2010г. за установяване на частно държавна
вземане.Според този акт към 05.07.2003г. задълженията на “В.”АД В. по Закона за
уреждане на необслужваните кредити договорени до 31.12.1990г./ЗУНК/ са в размер
на 9 750 131.67лв. и 3 040 636.66щатски долари.Твърди се в
молбата че дружеството е и свръхзадължено,тъй като дългът към държавата надвишава значително
имуществото му.
Към молбата са представени писменни доказателства-договор от 10.01.1995г.
за уреждане задълженията към държавата,произтичащи от необслужваните кредити
към търговски банки,договорени до 31.12.1994г.,допълнително споразумение от
12.06.2001г. между Министреството на икономиката,Министерство на финансите и “В.”АД,Акт
№28/10.07.2003г. за установяване на частно държавно вземане,Изп.лист от
20.04.2009г.,Решение на Апелативен съд София по гр.дело №2140/2006г.,Решение на
ВКС по т.дело №555/2009г.,Акт №7/19.02.2010г. за установяване на частно
държавно вземане.
Поискана е и да се допусне съдебно счетоводна експертиза.
Ответното дружество с писменно становище оспорва наличието на материално
правни предпоставки за откриване на производство и обявяването му в
несъстоятелност.Според ответника правото на Национална агенция по приходите да
търси частното държавно вземане в посочения размер е погасено по давност
съответно вземането на държавата по ЗУНК за размера на главницата е погасено
след изтичане на петгодишната давност към 06.07.2008г. и вземането за
периодичните плащания-лихви е погасено след изтичане на тригодишната давност
–към 05.07.2006г.
Твърди се в отговора,че дружеството не дължи сумите по акт №7/2010г. затова
и не извършва плащане по този акт.Твърди се че дружеството разполага с
достатъчно имущество,което да удовлетвори вземанията на НАП и съответно
държавата и затова не може да се приеме,че е свръхзадължено.Още повече според
ответника учредената ипотека и договора за залог са гаранция за вземанията на
държавата,която може да се удовлетвори от това имущество.
Правното основание на молбата на НАП е чл.625 от ТЗ.
Съдът като обсъди изложените в молбата твърдения,събраните по
делото писменни доказателства и заключенията на допуснатата съдебно счетоводна
експертиза,както и становищата на процесуалните представители приема следното:
С договор от 10.01.1995г. за уреждане на задълженията към
държавата,произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки,договорени до
31.12.1994г.,сключен между Министерството на финансите и Министерство на
промишлеността от една страна и “В.”ЕАД от друга за дълга на валутните кредити
на акционерното дружество преобразуван по реда на Закон за уреждане на
необслужваните кредити,е уговорен погасителен план за изпълнение до
2019г.,изменен в последствие с допълнително споразумение от 30.06.1999г.Дължимата
сума е била 5 725 489щатски долари.
С допълнително споразумение
от 12.06.2001г. към договора за уреждане на необслужваните кредити към
търговски банки е приет нов погасителен план за същите задължения в размер на
5 725 000щ.долари.Със същото споразумение са разсрочени дължимите към
31.12.2000г. лихви в размер на 3 064 525.22щ.долари. Съгласно чл.4 от
Допълнителното споразумение страните са се договорили,че при неизпълнение на
две вноски на падежа,дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно с лихвата
за забава за периода на неизпълнение.
За обезпечение на вземанията
на държавата са учредени в нейна полза ипотека и договор за залог на материални
активи на залогодателя от 17.07.2001г.
За събиране вземанията на
държавата по ЗУНК е издаден Акт №28/10.07.2003г. за установяване на частно
държавно вземане,според който към 04.07.2003г. държавата има изискуемо вземане
към “В.”АД неиздължени задължения в размер на 16 132.21 лева
главница,редовни лихви за сумата 863 486.84щ.долари, наказателни
лихви-259.01лв. и 25 000 щ.долари лихва от предходни периоди.
По молба на Агенцията за
държавни вземания е издаден изпълнителен лист за установеното с акта вземане и
образувано изп.дело №482/2005г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
гр.Враца.Във връзка с молба на “В.”АД изпълнителното дело е спряно с
определение на Врачански районен съд и АДВ е завела иск по чл.252 от ГПК/отм./ за установяване размера на задължението на дружеството.Предмет на
разглеждане от Врачански окръжен съд по гр.дело №901/2006г. е бил не само АКТ
№28/10.07.2003г. издаден от ИД на АДВ,но и цялото задължение на дружеството по
ЗУНК.С решението на ВОС е прието,че “В.”АД гр.В. дължи на държавата суми в
размер на 5 725 000 щ.долари и
42 572.34лв. представляващи главница по ЗУНК,сумата
1 287 208.67 щ.долари редовна лихва,сумата 7 929.57лв. наказателна
лихва и 2 989 525.22ш.долари лихва от предходни периоди.С решение на
САС по гр.дело №2140/2006г. е прието за установено,че “В.”АД В. дължи на
държавата главница в размер на
16 132.21 лева,853 486.64 щ.долари редовна лихва,259.01лв. наказателна
лихва и 25 000 щ.долари лихва за предходни периоди. Апелативния съд е
отхвърлил предявения иск по чл.252 от ГПК в останалата част,тъй като не е бил
предмет на АУЧДВ №28/10.07.2003г.
С Акт за установяване на частно държавно вземане №7/19.02.2010. е
установено,че към 05.07.2003г. задълженията на “В.”АД по ЗУНК са в размер на
9 750 131.67 лева и 3040 636.66щатски долари от които
главница,лихва,наказателна лихва,лихва за предходни периоди.НАП е изпратил
покана за доброволно изпълнение и в законния срок “В.”АД е подала
отговор-възражение с вх. №93-00-171/2010г.
Национална агенция по
приходите е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на “В.”АД
гр.В. и определяне началната дата на неплатежоспособността на дружеството.Твърди
се че дружеството е неплатежоспособно и свръхзадлъжняло.
По делото бяха назначени
техническа и оценителна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на
техническата експертиза общо стойността на имуществото на “В.”АД е 20 864 000лв.,като недвимимото
имущество е на стойност 20 500 300лв. и машините и съораженията са на
стойност 363 700лв.
Изслушаната по делото
съдебно счетоводна експертиза установява,че вземанията на държавата към
05.07.2003г. са в размер на
5 725 457 щ.долари главница и 12 281 660.83лв.
наказателна лихва и че за периода от 2003г. до 2010г. “В.”АД е изплатила
1 192 512лева задължения по ЗУНК което е плащане по Акт №28/2003г.
издаден от АДВ.Във второто допълнително заключение което съдът възприема тъй като
е на база на представения одитиран годишен финансов отчет на дружеството към
31.12.2010г. експертизата показва,че коефициентът на обща ликвидност е
2.66,коефициентът на задлъжнялост е 0.459 и коефициентът на финансова
автономност е 2.181.
При така устаноевното
съдът прави следните правни изводи:
Предвид събраните и
обсъдени доказателства не са налице материално правните предпоставки за
откриване производство по несъстоятелност на “В.”АД.Не съществува изискуемо
парично задължение на “В.”АД към държавата.
Съгласно чл.13 ал.1 от
ЗУНК във връзка с чл.10 ал.2 от ЗУНК след изтичане на шестмесечния срок от
преоформяне на кредитите в задължения към държавата,задълженията стават
изискуеми и ликвидни по силата на закона.По силата на това се определя кога настъпва
изискуемостта на вземането на държавата,респективно на НАП.Тези задължения в
конкретния случай са станали изискуеми към 05.07.2003г. поради неплащане на
задължението съгласно погасителния план и съгласно Договора за уреждане
задълженията към държавата произтичащи от необслужваните кредити към търговски
банки.
Видно от издадения Акт
№7/19.02.2010г. на НАП към 05.07.2003г. “В.”АД е дължала главница по ЗУНК в
размер на 9 750 124.16лв.В срока за доброволно изпълнение по този акт
“В.”АД е направила възражение,че не дължи сумите по акта,тъй като правото да се
търсят същите по съдебен ред е погасено по давност.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с
изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания,за които законът
не предвижда друг срок.Задължението на “В.”АД гр.В. към държавата,в случая към
НАП към 06.07.2008г. е погасено по давност.Следователно материалното право на
държавата е погасено по давност и не съществува към момента на издаване на Акт
№7/19.02.2010г.
През периода 2003г. до издаване
на Акт №7/19.02.2010г. не е предприето действие,с което да се прекъсва
погасителната давност.
Съгласно чл.111б.”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват периодичните
вземания.Претендираните лихви –редовна,наказателна и за минали периоди са
станали изискуеми от 05.07.2003г. и като периодични вземания са погасени на
06.07.2006г.
Видно от доказателствата
по делото Национална агенция по приходите има изискуемо парично вземане по Акт
№28/2003г.Предвид решението на САС по гр.дело №2140/2006г. държавата има вземане в размер на
16 132.21лв.главница,лихва в размер на 863 486.84щ.долари,наказателна
лихва в размер на 259.01лева и лихва за предходни периоди в размер на
25 000 щ.долари.Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
“В.”АД е изплатила 760 915.27щ.долари или левовата им равностойност
1 192 512лева,като не е налице прекъсване на плащането.Видно от
заключението на оценителната експертиза наличното имущество на дружеството е
достатъчно за обслужване на съществуващото задължение по Акт за установяване на
частно държавно вземане №28/2003г.Видно от основното и допълнителното заключения
на съдебно счетоводната експертиза,икономическото състояние на дружеството
съобразно показателите краткотрайни задължения и краткотрайни активи,сочат за
достатъчно имущество,което да покрие задълженията на дружеството без да
представлява опасност за кредиторите и конкретно държавата.Неплащане от страна
на “В.”АД на задължения освен тези по Акт за установяване на частно държавно
вземане №7/2010г. няма.Както вече се посочи тези задължения не съществуват
поради погасяването им по давност.Затова и няма установено задължение,което да
е изискуемо и да не е изплащано.
От представените по
делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №93 т.ІV н.дело
№327/01г. на Нотариус Р. С. и Договор за учредяване на залог върху имущество на
“В.”АД гр.В. от 17.07.2001г. е видно,че молителят като институция на държавата
за събиране на нейни вземания разполага с обезпечения за наличните вземания.
С оглед на гореизложеното съдът прави извод че подадената от
Агенция по приходите молба за откриване на производство по несъстоятелност е
неоснователна.
Затова и на основание
чл.631 от ТЗ съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Национална агенция за
приходите гр.София чрез Д.М.
зам.изпълнителен директор за обявяване неплатежоспособността,респективно
свръхзадължеността на “В.”АД гр.В.,откриване производство по несъстоятелност по
отношение на “В.”АД гр.В.,назначаване временен синдик,постановяване на обща
възбрана и запор върху имуществото и определяне първо събрание на кредиторите
като неоснователна.
Осъжда Национална агенция
по приходите София да заплати на “В.”АД гр.В.
сумата 800/осемстотин/лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: