№ 12994
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110118389 по описа за 2022 година
Р. Х. И. е предявила срещу Фирма осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2892.15 евро, подлежаща на връщане сума като платена при
изначална липса на основание и представляваща разлика между реално
погасения и действителен размер на дължимата възнаградителна лихва по
договор за банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г. за периода от
20.03.2020 г. до 20.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата Р. Х. И. твърди, че сключила с ответника Фирма договор за
ипотечен банков кредит № TR 70769425/12.11.2007 г., по силата на който й
бил отпуснат кредит от 93 000 евро. Бил уговорен променлив годишен лихвен
процент, който се формирал от сбора на два компонента: Базов лихвен
процент (БЛП), зависещ от пазарния индекс-едномесечен ЮРИБОР, плюс
твърда надбавка, като към датата на сключване на договора неговия размер
бил 6,75 %. На 21.05.2011 г. ищцата получила извлечение №5/2011 г. относно
погасителната вноска по кредита за м.май 2011 г. и установила, че размерът
на годишния лихвен процент е увеличен с над един пункт до 7,82%, въпреки
намалението на стойността на ЮРИБОР. От кореспонденцията между
страните се установило, че банката, без съгласие на ищцата и в нарушение на
договора между тях, с решения на Управителния съвет /УС/ била променила
методологията на изчисляване на годишния лихвен процент, като въвела
допълнителни начисления, наречени „премия“. Ищцата твърди, че
възможността за едностранно увеличаване на размера на лихвения процент от
страна на ответника следвала от уговорката на т. 11.1.3 от раздел II на
Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по договора за банков кредит, която била нищожна като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 и т.17 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции
/ЗКИ/, както и поради противоречие с морала и добрите нрави, за което
излага аргументи. Поддържа, че същата е в противоречие с разпоредбата на
чл. 147, ал.1 от ЗЗП, доколкото не е съставена по ясен и недвусмислен начин.
1
Счита, че клаузата на чл. 11.1.3 от Договора не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП. На следващо място поддържа, че нищожността на
т.11.1.3 от договора води до формиране на ГЛП по следния начин:
едномесечният ЮРИБОР, определен два дни работни дни преди първия
работен ден на всеки месец и твърда надбавка, като цитира чл. 4, чл. 11.1.1 от
Договора и чл. 10.3.2. от Общите условия. Излага, че ако се приеме, че
клаузите на чл. 11.1.1 от Договора и чл. 10.2 и 10.3 от Общите условия
позволяват на Управителния съвет на банката да се отклонява от заложения в
т.10.3.2 от ОУ механизъм за определяне стойността на едномесечния
ЮРИБОР и на методологията заложена в чл. 4 от Договора, то същите
противоречат на чл. 143 ЗЗП и чл. 58, ал. 2 ЗКИ. В този смисъл намира, че
ответникът не се е съобразил с твърдяната от него формула за изчисление на
ГЛП твърда надбавка плюс едномесечен ЮРИБОР. Счита, че не е предвиден
минимален лихвен процент в договора, а клаузите които предвиждат такъв са
неравноправни. Ето защо счита, че банката е следвало да отчита и
драстичното спадане на ЮРИБОР, а не да изчислява ГЛП в размер на 6.75%
без да отчита движението и размера на едномесечния ЮРИБОР. Така, без
основание ответникът бил завишил годишния лихвен процент спрямо
уговореното в договора, като за периода от 20.03.2020 г. до 20.03.2022 г. общо
платената от ищцата сума в повече от това, което би платила при
договорения лихвен процент, била 2466.44 евро. Ищцата продължила да
осигурява средства по сметката си за плащане на вноските в претендирания от
банката размер, независимо, че не е съгласна с неправомерното поведение на
ответника. Поддържа, че между страните са водени производства по
отношение изчислението на ГЛП и въпросът не подлежи на пререшаване.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната моли за уважаване на иска, прави увеличение на
размера на предявения иск и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Фирма е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва силата на пресъдено нещо по водените преди това
производства между страните. Поддържа, че по отношение на анюитетните
вноски е фиксиран лихвения процент, както и че през процесния период
същият не е променян. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
С определение от 24.04.2023 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият да се считат
предявен за сумата от 2892.15 евро.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, че между страните е сключен договор за банков
кредит № TR70769425/12.11.2007 г., както и, че договорът и общите условия
съдържат посочените в исковата молба клаузи. Горното се установява и от
представения договор за банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г.,сключен
между Р. Х. И. и Фирма, по силата на който на ищеца му е предоставен
ипотечен кредит в размер на 93000 евро. В чл. 4 от договора е посочено, че
годишния лихвен процент за съответния срок на олихвяване се формира от
базисен лихвен процент по т. 10.3 и 10.4 от условията по кредита на
физически лица определен съгласно чл. 11.1.1 при подписването на договора
и надбавка. В чл. 4.1.а. са посочени конкретните стойности на всеки от тези
2
компоненти за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, какъвто е
процесният ипотечен кредит. За базисен лихвен процент в договора е
посочено – 4.157 %, за надбавката – 2.593 %, а за годишен лихвен процент –
6.75 %. По делото е представен и погасителния план към договор за банков
кредит № TR70769425/12.11.2007 г.
Представени са условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №
TR70769425/12.11.2007 г. Съгласно чл. 11. 1 е уредено, че
кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, изчислявани при годишна
база 365/360 дни – за кредити издължавани чрез намаляващи погасителни
вноски и съответно дългът по заемната сметка се олихвявал с годишен лихвен
процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка определени в
размер по чл. 4 за съответния период на олихвяване. Съгласно чл. 11.1.1 от
условия за усвояване е посочено, че приложимия към съответния период на
олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла
на чл. 11.1 по-горе за различните валути и различните кредитни продукти се
определял от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи
и/или лица въз основа на конкретно посочен индекс установен в чл. 10.3 и
10.4 от Условията на Фирма по кредитите на физически лица, като
кредиторът уведомявал кредитополучателят за определения от УС приложим
базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за
кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката,
изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния
период и изпращане по пощата. В чл. 11.1.2 е предвидено, че съгласно
установеното по-горе в чл. 11.1.1 промяната на действащия към съответния
период на олихвяване базисен лихвен процент определен от Управителния
съвет на банката или оторизирани от него органи, лихвените условия по
раздел I, т. 4.1 до 4.5 се считат за автоматично променени в съответствие с
приетите изменения, които са задължителни за страните. Съобразно11.1.3 при
кредити издължавани чрез анюитетни вноски годишния лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размер в
размера по чл. 4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. Кредитополучателят
давал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на
годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по чл.
4.1а без да е необходимо сключването на допълнително споразумение между
страните при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункт от
размера определен от кредитора в деня на сключване на договора или от
размера формиран след промяна по реда на настоящата точка.
Представени са Условия по кредити на физически лица – ипотечни
кредити, съгласно чл. 10.2 дължимите лихви се начислявали на база на
приложимия за съответния период на олихвяване базисен лихвен процент и
установена в договора за кредит надбавка определени в зависимост от
стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на кредита
и обезпеченията и други обстоятелства отчитащи кредитоспособността на
кредитоискателя и произтичащи от нея кредитен риск. Съгласно чл. 10.3 за
базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага
утвърдения от управителния съвет на банката съответно от оторизираните от
него да го определят органи и/или служители на банката лихвен процент за
кредити в съответната валута, както следва: 10.3.2 за кредити в евро –
едномесечен EURIBOR, равен на индекса, закръглен до третия знак,
публикуван на страница „EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централно
европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец,
като се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия
работен ден на следващия месец включително. Съгласно чл. 10.5. при
кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, годишния лихвен процент за
съответния лихвен период се фиксирал в размер към датата на договора за
3
кредит и оставал такъв до нарастване на лихвения индекс с + 1% съответни до
поредната аналогична промяна спрямо предходно извършената.
По делото е представен протокол № 38 от 14.10.2008 г. от заседание на
управителния съвет на Фирма, съгласно който е взето решение цената на
всеки банков кредит да се определя от сбор от – променлив Базов лихвен
процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен
лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен лихвен
индекс и премия определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс
200 базови пункта според стойността на кредитни ресурс на кредитните
пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорна надбавка,
представляваща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока
на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащи от нея кредитен
риск. Представен е протокол № 40 от 22.10.2008 г. от заседание на
управителния съвет на Фирма, от който е видно, че е одобрено предложение
за увеличение със 100 базисни пункта на съществуващите договорни цени за
всички кредити отпуснати на физически лице. По делото е представен
протокол № 9 от 26.02.2009 г. от заседание на управителния съвет на Фирма,
от който е видно, че е одобрено предложение за повишаване на надбавката
към основния лихвен процент от 1% на 2 % за група непогасени кредити на
физически лица в евро, като промяната влизала в сила от 09.03.2009 г.
Представен е и протокол № 14 от 01.04.2009 г. от заседание на управителния
съвет на Фирма, съгласно който е одобрена политика за промяна на
ценообразуването на кредитите на физически лица, като се повиши премията
като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица,
считано от 01.04.2009 г. Представен е и протокол № 25 от 05.06.2009 г. от
заседание на управителния съвет на Фирма съгласно, който е взето решение
да се повиши премията като компонента на базовия лихвен процент със 100
базисни пункта за определени непогасени кредити на физически лица.
По делото е представено оплакване от ищцата от 27.05.2011 г. във връзка
с размера на възнаградителната лихва по процесния договор за кредит, както
и отговора от 20.06.2011 г. на ответника, в която са посочени промените на
лихвения процент, като е представена е и кореспонденция по електронната
поща между страните.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че за
периода от 20.03.2020 г. до 20.03.2022 г. приложимата стойност на 1М
EURIBOR се е променяла в рамките между -0.436 % и -5.85 %. Вещото лице е
посочило, че размерът на възнаградителната лихва, използвайки стойността
на месечния EURIBOR + твърдата надбавка в размер на 2.593 % била в общ
размер на 1230.71 евро. Съгласно заключението разликата между начислената
/платена/ възнаградителна лихва -4122.87 евро и изчислената възнаградителна
лихва от1230.71 евро е в общ размер на 2892.15 евро платена повече
възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило, че изчислената ГЛП от 6.75
% е била без промяна за процесния период от 20.03.2020 г. до 20.03.2022 г. и
била в размер на 4122.87 евро. Съгласно експертизата за периода от
20.03.2020 г. до 20.03.2022 г. по процесния кредит била заплатена
възнаградителна лихва в размер на 4122.87 евро, като не били констатирани
разлики и/или надплащане на възнаградителната лихва спрямо начислената
такава от Фирма, като банката била прилагала ГЛП по процесния кредит в
размер на 6.75 % без промяна.
В настоящият случай ищеца се позовава на неоснователно обогатяване
4
поради изначална липса на основание за банката да получи определена сума,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по сключения
договор за кредит, като по така предявения иск е с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание,
т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго като основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е било да установи при условията на
пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а
ответникът – да докаже, че е налице основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
Настоящият състав намира за неоснователно твърдението в исковата
молба, че доколкото между същите страни вече имало влезли в сила решения
за предходни периоди, в които вече били изложени мотиви как се изчислявал
ГЛП по процесния договор за кредит, то този въпрос не подлежал на
пререшаване и съдът следвало да се съобрази с него. Съгласно разрешението
дадено в т. 18 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда
фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни
последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено
нещо, като мотивите към решението не са част от него. В мотивите се
съдържат редица констатации относно доказателствените и
правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет,
поради което по отношение на тях не се формира сила на пресъдено нещо.
По делото e безспорнo обстоятелствoтo, че страните са обвързани от
договор за банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г., по силата на който на
ищеца му е предоставен ипотечен кредит в размер на 93000 евро, като в чл. 4
от договора е посочено, че годишния лихвен процент за съответния срок на
олихвяване се формира от базисен лихвен процент по т. 10.3 и 10.4 от
условията по кредита на физически лица определен съгласно т. 11.1.1 при
подписването на договора и надбавка, като съгласно чл. 4.1.а. са посочени
конкретните стойности на всеки от тези компоненти за кредитите, изплащани
чрез анюитетни вноски, какъвто е процесният ипотечен кредит. За базисен
лихвен процент в договора е посочено – 4.157 %, за надбавката – 2.593 %, а за
годишен лихвен процент – 6.75 %
След анализ на описаните разпоредби от договора за кредит/ в т. ч. и
условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по договор за банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г/ и условията по
кредити на физически лица – ипотечни кредити настоящият състав намира, че
страните са уговорили базовия лихвен индекс като променлив компонент от
годишния лихвен процент. Съгласно препращането на чл. 4.1.а. от договора
5
към т. 10.3 от условията по кредити на физически лица, при кредити в евро
какъвто е процесният, базовият лихвен процент е едномесечният EURIBOR,
равен на индекса, публикуван на посочената страница и се прилага за всеки
месец съобразно публикуваната стойност. Така страните са уговорили плаващ
лихвен процент без ограничения в размерите му, като размерът му е поставен
само в зависимост от лихвения индекс EURIBOR към съответния лихвен
процент. Промяната при така постигнато съглашение настъпва извън волята
на страните по делото и без да е нужно изявление на някоя от тях. Същото е
предопределено от спецификата на плаващия елемент – лихвен индекс.
Препращането към чл. 11.1.1. от условията по кредити на физически лица, не
обосновава друг извод, защото тази клауза не съдържа различна уредба – тя
също препраща към чл. 10. 3 от условията по кредити на физически лица.
Посочената стойност в договора от 4.157 % е стойността на базовия лихвен
процент към момента на сключване на договора, като другият компонент от
годишния лихвен процент е надбавка, която е определена в непроменлив
размер за целия срок на договора от 2.593 %, като промените в лихвата
настъпват автоматично с промяната на месечния EURIBOR, како при така
уговорена компонента лихвен индекс, не е нужно някоя от страните по делото
да направи изявление до другата, за да се приложи променения лихвен
индекс, тъй като при начина за определянето на лихвения процент страните
са се съгласили да е съобразно действащия към съответния момент лихвен
индекс.
Настоящият съдебен състав приема, че ищеца се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията
на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
чрез която в българското законодателство е транспониран чл. 3 от Директива
93/13/ ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно
посочени от законодателя хипотези, между които – предвидената от
търговеца възможност да променя едностранно условията по договора въз
основа на непредвидено в него основание. По силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Защитата на по слабата страна – т. нар. потребителска защита е
изключена в хипотезата, когато клаузата е индивидуално уговорена с
потребителя – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2
ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия,
като когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени
6
клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с
доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на
ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на кредитополучателя от страна на банката
е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Кредитополучателят /потребителят/ е в положението на по-слаба страна в
отношенията си с кредитора, както от гледна точка на позицията му в
преговорите, така и на степента на информираност – положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително условия, без да
може да повлияе на съдържанието им. Клаузите на договорите за кредити,
както и Общите условия към тях, не следва да нарушават основни принципи,
в т.ч. и този на равнопоставеност, на който се основават отношенията между
кредитора и потребителя, както и императивни разпоредби на закона.
Настоящият състав намира, че клаузата на чл. 11.1.3 от условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор
за банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г. е сключена в условията на
неравнопоставеност водеща до нищожност по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП,
доколкото същата предвижда при кредити издължавани чрез анюитетни
вноски годишния лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размер в размера по т. 4.1а и не се променя освен,
когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-
малко с 1 пункт. Посочената разпоредба от общите условия предвижда
единствено задължително увеличение на годишния лихвен процент при
промяна на пазарните условия, но не и обратната зависимост в посока на
неговото намаляване. Предвидена е възможност банката да промени размера
на анюитетната вноска и в интерес на кредитополучателя, но в тази връзка не
е предвиден никакъв механизъм или алгоритъм и докато увеличението на
годишния лихвен процент е уредено императивно при увеличаване на базовия
лихвен индекс, то намаляването е само възможност, по преценка на банката.
По този начин банката е обезпечила за себе си правото произволно да
увеличава базовия лихвен процент с цел реализиране на търговска печалба.
Същевременно не е предвидена възможност за кредитополучателя да се
откаже от договора за кредит, ако вследствие на увеличаването стойността на
годишния лихвен процент, окончателната сума е значително завишена в
сравнение с уговорената при сключването на договора. Тази уговорка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя.
Съобразно разясненията, дадени в Решение № 236 от 20.12.2016 г. по т.д. №
3082/2015 г. на ВКС, II Т.О., клауза, при която е предвидена единствено
възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване
7
на лихвения процент без да включва възможността за намаляване на същата в
случай на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която се
извършва увеличението на цената/, би могла да доведе до значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. При силни
инфлационни процеси базовият лихвен индекс би могъл да нарасне
значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по
банковия кредит, дължима от потребителя. Ако тази цена бъде запазена при
последващо намаляване на базовия лихвен индекс, то това би довело до
несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. В
цитираното решение е посочено още, че неравноправността на такава клауза
произтича от липсата на реципрочност за намаляване на цената на услугата,
като според върховния съд възраженията на банката, че с подобни уговорки
се цели единствено да бъде гарантирано заплащането на минимално
фиксирано с договора възнаграждение, както и че клаузата само разпределя
риска между страните по договора от промяна на лихвения процент, са
неприемливи.
В конкретния случай разпоредбата на т. 11.1.3 не предвижда достатъчно
ясен механизъм как се извършва едностранното увеличаване на годишния
лихвен процент и в този смисъл на потребителя не е предоставена
предварително достатъчно ясна и конкретна информация за методологията на
увеличението. Такива са и разясненията в Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II Т.О., в което е посочено, че с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е
въведено изискване общите условия на банката да уреждат метода за
изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно за
банката съществува изрично законово задължение в общите условия да се
съдържат кумулативно два елемента – методиката /метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето
на договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, като между
страните трябва е постигнато съгласие за начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на
този вид банкова сделка. Липсата на яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва, както и липсата на възможност за реципрочно намаляване
на лихвата при понижаване на индекса EURIBOR, води до неравноправност
на съответната клауза.
Следва да бъде обърнато внимание и на разясненията, дадени в Решение
№ 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II Т.О., съгласно които
договорът за банков кредит като разновидност на договора за заем
представлява двустранен, каузален, възмезден, консенсуален и формален
договор с легално определените в чл.3 от Закона за пазарите на финансови
8
инструменти /ДВ, бр. 52/ 2007 г./, финансовите инструменти, възприети по
същия начин и в § 1, т.2 от ДР на Закона за публично предлагане на ценни
книжа /ДВ бр.114/99г./ и в т. 50, б. „а” –б. „д” на чл.3 от Регламент/ЕС/ №
575/2013 г. на ЕП и на Съвета, което дава основание да се приеме, че
договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти, поради което за него не важи ограничението на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В цитираното Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС,
II Т.О. също е посочено още, че когато за банката не е уредено задължение за
намаляване на лихвения процент при намаляване на приложимия индекс,
съответните договорни клаузи не съответстват на общото изискване за
добросъвестност, като в тази връзка върховният съд отчита двустранния
възмезден характер на банковия кредит с кредитополучатели физически лица.
В решението изрично е отбелязано, аналогично на процесния случай, че от
неоспореното заключение на съдебно-икономическа експертиза, в съответния
процесен период релевантните индекси са се изменяли не само в посока на
тяхното увеличение, но и в посока намаляване, но това обстоятелство не е
било взето предвид от банката.
С оглед приетата по-горе недействителност на процесната клауза, ще
доведе до нейното неприлагане, но не и до нищожност на процесния договор.
В случая съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ищецът за процесния период от
20.03.2020 г. до 20.03.2022 г. е заплатил 2892.15 евро, равняваща се на
разликата между заплатената от него възнаградителна лихва за процесния
период и сумата на възнаградителната лихва, която би се получила, ако се
отчете действителната стойност на базовия лихвен процент /едномесечния
EURIBOR за съответния месец/, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен в пълен размер.
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 226.70 лв., представляваща платена държавна
такса и 250 лв. депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 865.56 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Р. Х. И., ЕГН **********,
с адрес /административен адрес/, по предявения иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 2892.15 евро, подлежаща на връщане сума
като платена при изначална липса на основание и представляваща разлика
между реално погасения и действителен размер на дължимата
възнаградителна лихва по договор за банков кредит №
9
TR70769425/12.11.2007 г. за периода от 20.03.2020 г. до 20.03.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Р. Х. И., ЕГН **********,
с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 476.70 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, да заплати на адв. К. П. К.,
вписана в Софийска адвокатско колегия с личен № **********, , на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 865.56
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Р. Х. И. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10