МОТИВИ към присъда по НОХД № 5789 по описа на ВРС, VІ
наказателен състав за 2017год.
На 14.12.2017год. във ВРС е внесен обвинителен акт № 735 от
и.ф. административен ръководител, районен прокурор на РП Варна, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите М.К.Г. и А.А.В. за извършени от тях престъпления от общ характер както
следва:
По отношение на подс.
Г. за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК
за това, че на 17.08.2016год., в гр.Варна, действайки в съучастие като съизвършител с А.А.В., причинил
на К.Т.А. две средни телесни повреди както следва: разстройство на здравето,
временно опасно за живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по
лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5
см., навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на
лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над
долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ
обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане
на хемоглобина до 75 мг/%; както и обезобразяване
на лицето, вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като
добре видим линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов
цвят, разположен по ниско от околната кожа с дължина 11см.,
започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на
долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето.
По отношение на подс.В. за
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за
това, че на На 17.08.2016 г., в гр. Варна, действайки в съучастие като съизвършител с М.К.Г., причинила на К.Т.А. две средни
телесни повреди, както следва: разстройство на здравето, временно опасно за
живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с
дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща в устната кухина, с прерязване
на мимическата мускулатура на лявата буза, лигавицата и подлигавичните
тъкани над долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна
анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%; както и обезобразяване на лицето,
вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим
линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят,
разположен по ниско от околната кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на долната челюст и издигащ се към
лявата буза, който обективно загрозява лицето.
В съдебно заседание пострадалата В. е конституирана като
частен обвинител на основание чл.76 от НПК.
Във фазата по съществото на делото представителят на ВРП
поддържа така повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение и счита, че същото
е безспорно доказано. Моли подсъдимите да бъдат признати за виновни като
предлага да им бъдат наложени наказания в размер между минималния и средния
предвиден в закона.
Частната обвинителка в фазата по същество иска от съда да
наложи на подсъдимите ефективни наказания лишаване от свобода.
Защитникът на подс. В. – адв. Ст.И., в пледоарията си по съществото на делото,
пледира за оправдателна присъда по отношение на неговата подзащитна
като изразява становище, че деянието за което й е повдигнато обвинение е
обективно и субективно несъставомерно. Заявява, че обвинението се гради изцяло
на показанията на пострадалата, която обаче не била надежден свидетел.
Защитникът на подс. Г. – адв. А.Д. във фазата по същество също пледира за
оправдаване на нейния подзащитен като изразява становище за недоказаност на
обвинението.
В хода на съдебното следствие двамата подсъдими заявяват,
че разбират обвинението. Подс. В. заявява, че не е
извършила такова нещо и няма какво друго да каже. В дадената й последна дума
отново заявява, че не е извършила такова нещо. По същество в обясненията си
пред съда подс. Г. също отрича да извършил деянието
за което е предаден на съд. В дадената му последна дума заявява, че се чувства
виновен че е изкарал пострадалата навън и много съжалява, ама не е направил
престъплението.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Двамата подсъдими Г. и В. живеели на семейни начала в
гр.Варна. В един период от време обаче двамата се разделили и подс. Г. започнал да поддържа връзка със св. К.А., която
продължила около две години. През лятото на 2016год. двамата прекратили
отношенията си и подс.Г. отново започнал да живее с подс.В.. Към 17.08.2016год. подс.
Г. и св. А. вече се били разделили. На посочената дата, вечерта свидетелите К.А.,
Т.А. (баща на А.), А. и Дервиш (баба на А.) седели на
пейка пред домовете си, находящи се в гр. Варна на
ул. „Огоста“. Около 21:00ч. покрай тях минал подс. Г.
и направил знак на св. А. да отиде при него. Действията му били възприети от
св. А., който му казал, че няма работа с дъщеря му, че е женен и да отива при
жена си. Подс. Г. не казал нищо, а влязъл в съседния
имот. Малко по-късно се върнал, казал на св. А. да отиде с него да пият кафе и
последната тръгнала с него в посока към намиращата се наблизо църква. В един
момент св. А. видяла, че от една от уличките идва жената на подс.
Г. - подс. В. и хукнала да бяга. Двамата подсъдими
хукнали след нея викайки и „стой ма курво“. Подс.Г.
настигнал св. А., хванал я и я задържал. При тях дошла и подс. В.
носейки в ръцете си бутилка от „Кока
кола“. Подс. В. счупила бутилката в земята, след
което, с острата част от счупената бутилка, порязала св. А. по лицето в
областта на лявата буза, горна и долна устна. През това време подс. Г. държал св.А. за ръцете да не мърда и я ритал по
краката. В резултат на разреза от лицето
на А. започнало да тече обилно кръв и двамата подсъдими заминали. Св. А.
останала на улицата. Покрай нея минала св. Г. и видяла, че цялата е в кръв. А.
я помолила за малко вода и Гебежделиева и донесла
такава, като взела водата от намиращата се наблизо къща. После св. Г. се
прибрала в дома си разказала на майка си какво е видяла. Междувременно
окървавената А. била видяна и от малки деца,
които видели на улицата св. Т.А. и му съобщили, че майка му е
окървавена. Св. А. се паникьосал, хукнал веднага към
дома си и разказал на дядо си св. А. какво е разбрал от децата. На свой ред св.
А. веднага побягнал надолу към църквата и намерил дъщеря си. Последната била обляна в кръв и едвам се държала на краката си. Св. А.
завел дъщеря си у дома и веднага след това излязъл пак на улицата да търси
превоз за да я откара в болницата. Отишъл в намиращия се наблизо магазин за
хранителни стоки стопанисван от св. С.З. и го помолил да откара с колата си св.
А. в болницата. Св. З. се съгласил. Последният откарал св. А. и св.А. в спешния
център на МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна. Междувременно св. А. била уведомена от
сина си, че А. е пострадала и веднага отишла в дома на А.. Последната вече била
заминала с баща си в болницата като А. видяла само окървавените й дрехи. Св. А.
оставила малкото си дете на св. Дервиш – баба на А. и баба на съпруга на А.
след което заедно с друга жена на име Ж. отишли в спешния център на МБАЛ „Св.
Анна“. Там двете намерили св. А. и баща й. Пред баща си и пред св. А. св. А. разказала,
че е била наряза от подс. В., а през това време подс. Г. я държал. Междувременно тъй като кръвоизливът на А.
не могъл да бъде овладян от медиците в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“,
последната била транспортирана до МБАЛ „Св.Марина“, където била оперирана и
останала на стационарно лечение до 21.08.2016год.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от
съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно-медицинска
експертиза изготвена от вещото лице д-р С., в резултат на удара нанесен му от
подсъдимия на инкриминираната дата пострадалият е получил счупване на носните
кости водещо до изкривяване на носната преграда, разкъсно-контузна
рана, кръвонасядане кразкъсно-контузна рана, кръвонасядания и травматичен оток по гърба на носа като
счупването на носните кости водещо до изкривяване на носната преграда наляво,
стесняващо общия носов ход и налагащо оперативно лечение е обусловило постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от
съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена СМЕ № 22-2017
изготвена от в.л. д-р В.С. в следствие на описания инцидент св.Кр. А. е получила порезна рана по лицето - по лявата буза,
горната и долната устни, с прерязване на мимическа мускулатура и на клон на
лицевата артерия, с обилен кръвоизлив и следкръвоизливна
анемия до хемоглобин 75 мг/% /спадане от 114 мг/% при приемането в ЛЧХ/ като
наличието на дълбоката порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см
и дълбочина 1,5 см, навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическа
мускулатура, лигавицата и подлигавичните тъкани над
долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ
обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане
на хемоглобина до 75 мг/%, са обусловили разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Съгласно заключението на експерта установеното порезно
нараняване на лявата буза е резултат от действие на предмет с режещ ръб и би
могло да бъде получена от удар със счупен стъклен предмет /бутилка/. Порезните
рани по устните биха могли да са продължение на раната от лявата буза. Тези
рани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от
съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена допълнителна СМЕ №
232-2017 изготвена от същото в.л. д-р С., при проведения допълнителен преглед
на св. А. на 11.07.2017г. е установен слабо забележим линеен ръбец /белег/ по лявата буза в областта на левия устен
ъгъл, с белезникав цвят, разположен на нивото на околната кожа с хоризонтален
ход и дължина 3см.. Под него, започващ от брадичката, минаващ
по рамото на долната челюст и издигащ се към лявата буза, се установява добре
видим дъговиден ръбец /белег/ с белезникаво-розов
цвят, разположен по-ниско от околната кожа, с дължина 1 см. Този белег е добре
видим, обективно загрозява лицето и в този смисъл обуславя обезобразяване на
лицето. В заключението си експерта сочи, че установените белези са последица от
порезни рани по лицето, нанесени с предмет с режещ ръб, каквито са счупени
части от стъклен предмет (бутилка, чаша), както и евентуално друг вид предмети
с режещ ръб (нож, ножица).
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза изготвена
от вещите лица д-р К. и (психиатър) и Р.Г. (психолог) се установява, че св. К.А.
страда от Лека умствена изостаналост, но независимо от дефицитите в
интелектуалното си ниво, тя е в състояние да възприема и възпроизвежда фактите
от действителността и нейните показания могат да се кредитират като годни.
Моментът на инцидента е бил емоционално много наситен за А., което е довело до
неговото дълбоко запомняне и възпроизвеждане. Тя преживява инцидента като психотравма и това е причина за емоционалния й дискомфорт. А. преживява с тревожност и срам нараняването
на лицето си.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели (А. и А.
(в това число и тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК), А., З., Дервиш, А. и Г.,
показанията на вещите лица д-р С., д-р К. и Р.Г., заключения по
назначени съдебни експертизи – медицински (основна и допълнителна такава) и
комплексна (психиатрична и психологична), справка за съдимост и всички останали
събрани в хода на наказателното производство писмени доказателства в това число
медицинско удостоверение №971/2016год. издадено от д-р С., Епикриза
издадена от клиника по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Св. Марина“ Варна по
отношение на св. А. и друга медицинска документация касаеща здравословното
състояние на същата.
Показанията на св. А. съдът кредитира изцяло като
последователни и неизменни в хода на цялото наказателно производство досежно
фактите свързани с основния предмет на доказване по делото – обстоятелствата
около получаване на порезната рана. Безспорно от заключението на назначената в
хода на наказателното производство комплексна СПЕ с психологическо изследване и
от показанията на изготвилите експертизата вещи лица д-р К. (психиатър) и Р.
(психолог) се установява, че св. А.
страда от психично заболяване - Лека умствена изостаналост. И двамата експерти
обаче са категорични, че тя може да бъде годен свидетел, като капацитета й на
свидетел зависи от средата където се намира и емоционалното й състояние.
Заявяват, че явяването и пред съда, както и срещата и с двамата подсъдими за
нея представляват голям стрес, който отключва емоционални реакции. Вещите лица
са категорични, че при А. не съществува абстрактно, логично мислене и тя не
може да извършва сложни мисловни схеми и да измисля сценарии. Заявяват, че тя е
примитивна и не може да излезе от рамките на това което е възприела,
непрекъснато го преживява и не може да го украси или да приеме чуждо
мнение. Според психолога Р.Г. към
момента на действието, към момента на изследването, както и в съдебното
заседание, когато възпроизвежда случилото се, кратковременната памет на А.
е снижена, но дълговременната такава е в
долното ниво на нормата. Когато се поуспокои тя може
да възпроизведе случки и събития от миналото и това за което разказва е
действително преживяно от нея. Според
двамата експерти А. може да бъде годен свидетел, поради което и съдът не
споделя становището на защитата досежно липсата на свидетелска годност на
последната мотивирана от данните за психичното й заболяване.
Що се касае до изложеното във фазата по същество становище
от защитника на подс. В., за допуснати нарушения в
хода на досъдебното производство водещи до негодност на показанията й давани в
тази фаза на производството (отразените в протокола за разпит показания били
логично свързани, доста оформени и последователни), а според вещите лица тя
нямало логично мислене (очевидно се има предвид от защитата, че отразеното в
протокола не е било съобщено от А., а от друго лице), то определено не се
споделя от съда на първо място защото липсват каквито и да било данни още по-малко пък
доказателства които да сочат на някаква вмешателство на трето лице при даване
на тези показания и на следващо място защото фактите които А. е съобщила тогава
пред водещия разследването досежно самия инцидент – кой, кога и какво й е
причинил и пр. е преповторила дословно като копи пейст
година по-късно когато е бил проведен разпит пред съдия (пред който определено
вмешателство от страна на друго лице е нямало как да бъде осъществено) и
най-накрая същите факти св. А. преповтаря и в хода на съдебното следствие пред
настоящия съдебен състав, безспорно по примитивен и значително емоционален, но
достатъчно ясен, разбираем и не будещ каквото и да било съмнение досежно това
какво точно казва начин.
Показанията на останалите разпитани по делото свидетели
съдът също кредитира изцяло ,тъй като същите са последователни логични и
взаимнодопълващи се, депозирани след предупреждаване за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, заключенията по назначените експертизи и показанията на
изготвилите ги вещи лица.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от правна страна следното:
Подсъдимият М.К.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл 20, ал.4 вр. ал.1 от НК за това, че на 17.08.2016 година, в град
Варна, действайки като помагач, в съучастие с А.А.В.
(извършител), причинил на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва:
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на нанесена
дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина
1,5 см., навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на
лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над
долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ
обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане
на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето, вследствие на
нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско
от околната кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ
по лявото рамо на долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно
загрозява лицето.
Подсъдимата А.А.В. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 17.08.2016 година, в град
Варна, действайки в съучастие като извършител с М.К.Г. (помагач), причинила на К.Т.А.
две средни телесни повреди, както следва: разстройство на здравето, временно
опасно за живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по лявата буза на
лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща в устната кухина, с
прерязване на мимическата мускулатура на лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на
клон на лицевата артерия с последващ обилен
кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и спадане на
хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето, вследствие на
нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско
от околната кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ
по лявото рамо на долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно
загрозява лицето.
От заключенията на двете назначени в хода на досъдебното
производство СМЕ (основна и допълнителна такава) изготвени от вещото лице д-р
В.С. и показанията на последния дадени в хода на съдебното следствие се
установяват причинените на пострадалата телесни увреждания, а именно разстройство на здравето, временно опасно за
живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с
дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща в устната кухина, с прерязване
на мимическата мускулатура на лявата буза, лигавицата и подлигавичните
тъкани над долната челюст и прерязване на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна
анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето,
вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим
линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят,
разположен по-ниско от околната кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на долната челюст и издигащ се към
лявата буза, който обективно загрозява лицето. Установява се и механизма на
причиняване на тези увреждания – порезни рани причинени от действието на
предмет с режещ ръб. Така причинените на пострадалата
увреждания се субсумират от
състава на чл. 129 ал.1 НК и по същността си представляват две самостоятелни
средни телесни повреди. Това е така, защото причинените увреждания попадат в
дефинитивното изброяване на уврежданията, представляващи средна телесна
повреда, посочени в чл.129 ал.2 НК – от една страна порезната рана по лявата
буза на лицето на пострадалата е довела до разстройство на здравето временно
опасно за живота й, а от друга и до обезобразяване на лицето. От показанията на всички разпитани по делото
свидетели в съвкупност с приложената към делото медицинска документация се
установява и датата на причиняване на телесните увреждания на пострадалата, а
именно инкриминираната дата 17.08.2016год. В тази връзка съдът не споделя
становището на защитата на подс. Г., че в показанията
си пред съда св. Г., свидетелката възприела пострадалата на инкриминираната
дата, не била видяла кръв по нея, а нараняването било такова, че нямало как да
има кръв, тъй като тези твърдения на защитника се опровергават по категоричен
начин от показанията на цитираната свидетелка депозирани непосредствено пред
съда. В показанията си депозирани пред съдебния състав на 02.07.2018год. св. Г.
заявява „ … Другото име й е Кадрие на К.…. Аз минавах по улицата и видях на
улицата, че има кръв. К. поиска вода и аз й дадох вода. К. беше на улицата. На Кадрие
имаше кръв на лицето… видях, че има кръв на лицето, та ми поиска вода и аз и
дадох вода. …. Видях само, че течеше кръв от бузата на Кадрието
(сочи бузата и очертава черта“.
Авторството на деянието се установи по несъмнен
начин от кредитираните показания на пострадалата А., допълнени в качеството им
на пряко доказателство от косвените подкрепящи ги доказателства – показанията
на свидетелите А. и А., както и от
заключението на кредитираните СМЕ изготвени от в.л. С., медицинските документи
по делото свързани с лечението на пострадалата – епикризи
и комплексната СПЕ с психологическо изследване изготвена от в.л. д-р К. и Р.Г..
Авторството на деянието е безспорно доказано.
Защото законът не разграничава по значимост за процеса ролята на първичните и
производни доказателства и доказателствени средства. Важно е обаче те да бъдат
събрани по реда на НПК и, преценени в тяхната съвкупност, да мотивират
обоснован извод за авторството на деянието. В този смисъл производните
доказателства могат да бъдат използвани като средство за проверка на
последните. В този контекст съдът кредитира показанията на пострадалата като
обективни и установяващи, че лицето разрязало бузата й със счупена бутилка от
кока кола е именно подс. В., докато в този момент подс. Г. я държал за ръцете за не мърда. Защото няма
причина да не се кредитират показанията й в тази им част. Тя е непосредствен
очевидец и е участник в инцидента като пострадала от него и във всички дадени
показания, както в хода на досъдебното производство така и в хода на съдебното
следствие безпротиворечиво и непоколебимо сочи, че подс. В. (Анифето – жената на
Мишо) счупила бутилка и с нея и отрязала
бузата, а Мишо я държал за ръцете.
Установи се, че в частта за авторството на деянието показанията на А. се
подкрепят от косвените доказателства – показанията на нейния баща (св. А.),
както и тези на св. А., относно съобщеното им от пострадалата малко след
инцидента (в болницата), кредитирани като обективни, пред които тя е споделила,
че именно Мишо я хванал за ръцете, а съпругата му А. (с турско име Анифе)
отрязала бузата й със счупено шише. В същата насока са и показанията на сина на
А. – св. Т.А., на който последната също е споделила за това, че Анифето (в залата сочи подс. В.)
го била направила.
Вярно е, че по делото са налице данни за
налично у пострадалата психично заболяване – лека умствена изостаналост, но доколкото
съобразно заключението на изготвената комплексна СПЕ с психологическо
изследване и показанията на изготвилите я вещи лица, това заболяване не прави
пострадалата негоден свидетел и тя е в състояние да възпроизведе факти от
миналото, които е лично е възприела и преживяла, то съдът кредитира показанията
на А. с доверие. Отделен е въпроса, че съобразно показанията на двете вещи лица
изследвали психичното състояние на А., последната е примитивна и не би могла да
влиза в каквито и да било сценарии, не би могла да си измисля да преекспонира и пр. защото интелектуалното й ниво е такова,
че тя не познава изобщо понятията изгода, облага, интерес.
В случая пряк извършител на изпълнителното деяние по
причиняване на увреждането е подс. В., която е
нанесла удара със счупената бутилка в лицето на пострадалата и е причиняла
срязването, а подс. Г. е участвал в престъплението
като помагач – той е нямал пряко участие в причиняването на увреждането, но е
улеснил извършването на престъплението като е хванал А. и я държал за ръцете да
не мърда докато В. е нанесла съставомерния удар с
бутилката. По тази причина и съдът
оправда последният (подс. Г.) да е осъществил
престъплението като извършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК и го осъди да е
сторил това като помагач в хипотезата на чл.20, ал.4 от НК. Следва да бъде
отбелязано и това, че именно такива факти (за участие на Г. като помагач) са
изложени и в обст. част на обвинителния акт, поради
което и съществено изменение на обст.част на
обвинението не е налице, а и практиката на ВКС досежно това, че няма пречка
подсъдим да бъде признат за виновен по по-лека квалификация и то по идентични
казуси е константна.
От събраните по делото доказателства се установява и
наличието на общ и пряк умисъл у двамата подсъдими. Същите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са ги искали. Подс. Г. е съзнавал, че деянието
му улеснява извършителката В. и също като нея е искал
настъпването на престъпния резултат. Умисълът на двамата подсъдими се извежда
по категоричен начин от техните обективни действия.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство по
отношение на двамата подсъдими съдът отчете чистото им съдебно минало.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се
установиха.
При определяне наказанието на всеки от подсъдимите съобразно нормата на чл. 54 от НК съдът отчете
степента на обществена опасност на конкретното деяние, което с оглед броя и
характера на самите увреждания (касае се за порезна рана по лицето) прие, че е
със завишена степен на обществена опасност, както и ниската степен на
обществена опасност на всеки от подсъдимите (и двамата са неосъждани и без
данни за други противообществени прояви) и като прие, наличие само на
смекчаващи отговорността обстоятелства прецени, че в случая наказания наложени
в размер към минималния, но над него ще постигнат целите както на генералната
така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл. 36 от НК. И като
съобрази личното участие на всеки от подсъдимите при осъществяване на
престъплението съдът наложи на подс. Г. наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца като отчете факта, че той е действал като помагач, а на подс. В. наложи наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца отчитайки участието й като пряк извършител на престъплението. И
като съобрази размера на наложените наказания както и данните за личността на
всеки от подсъдимите съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправяне на подсъдимите не е наложително така наложените им
наказания да бъдат изтърпени от тях ефективно, поради което и приложи
разпоредбата на чл. 66 от НК и постанови отлагане изтърпяване на наказанията
като определи на всеки от подсъдимите изпитателен срок от по три години.
Съдът счете, че така наложените на подсъдимите наказания са
съответни на извършените от тях деяния и в пълнота ще постигнат целите както на
генералната така и на специалната превенция.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на всеки от
подсъдимите припадащата му се част от направените в хода на наказателното
производство разноски за съдебни експертизи и изслушване на вещи лица.
Като съобрази, че в хода на наказателното производство на подс. Г. е бил назначен служебен защитник в лицето на адв. А.Д., както и това, че видно от приложеното по делото
решение на НБПП № ВН-1120-7792/2018год. от 25.04.2018год. на основание чл. 17,
т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е взето решение на служебния
защитник адв. Д. да се изплати възнаграждение в
размер на 200лв. за осъществена защита в хода на досъдебната фаза на
наказателното производство по д.п. 1702/2016год. по описа на ІІІ РУП при ОД на
МВР Варна, неа същото основание (чл. 189, ал.3 от НПК) съдът осъди подсъдимия Г.
да заплати на НБПП посочената по-горе
сума от 200лв. представляваща възнаграждение на назначения му служебен защитник
за осъществена защита в досъдебната фаза на наказателното производство.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: