№ 24
гр. Враца , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
гражданско дело № 20211400500257 по описа за 2021 година
Адв.Д.К. от ВрАК , като пълномощник на Н. Д. М. и Д. Н. Д. и двамата от гр.Враца,
е подал въззивна жалба против решение № 260214/12.04.2021 г по гр.д.№297/21 г
по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи, че решението на ВРС е незаконосъобразно.Твърди се
,че вещото лице пред ВРС не било изпълнило задачата си, а решаващият съдия не е
уважил искането на исците направено,чрез адв.К. ,за допълнителна експертиза която
да работи след проверка на документи , а не по устни изявления на арендатора.
Посочва се още, че било невярно твърдението на арендатора,че поради пожар нямало
документи за получен добив при арендуването на процесната земя за 2016 г.
Моли се за назначаване на нова специализирана счетоводна експертиза, тъй като е
била отказана пред първоинстанционния съд, която да установи имало ли е пожар
през 2016 г и въз основа на чии подписи върху ведомостите при арендатора е
получавана до 2019г рента за процесните земи и от кого?
С жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване ново
решение по същество на спора с уважаване изцяло претенцията на исците по
първоначалния иск .Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
1
В срока за отговор на жалбата , пълномощникът на ответницата адв.Л.В. от ВрАК
поддържа, че жалбата е неоснователна ,следва да се отхвърли като такава , а
решението на ВРС потвърди с всички законни последици. Претендират се разноски.
Г.Н. М., чрез адв. Л.В. от ВрАК, също е подала въззивна жалба против решение №
260214/12.04.2021 г по гр.д.№297/21 г по описа на ВРС,в частта ,в която са частично
уважени предявените от Н.М. и Д.Д. искове.
Твърди се, че ВРС не се е съобразил с нормата на чл. 31 ал.2 от ЗС, където за
уважаване исковете липсвали две от 3-те кумулативни предпоставки: лично ползване
проц. зем. имоти от ответницата както и липса на писмена покана от исците до
ответницата за заплащане на обезщетение. От друга страна исците можели да си
получават рентата от арендатора лично ,никой не им бил създавал пречки затова, но те
не го били правели.Св.П. изрично бил заявил ,че и по договора за наем от 2017 г на
същите земи, Д.Д. не си бил потърсил рентата.Не се правят нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция.
Моли се решението на ВРС в уважената част да се отхвърли с всички законни
последици.
В срока за отговор на втората въззивна жалба , пълномощникът на Н.М. и Д.Д.-
адв.Д.К. от ВрАК поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение. Претендират се разноски.
Въз. състав приема ,че и двете въззивни жалби са процесуално допустими ,тъй като са
подадени от страни с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите.Разгледани по същество и двете жалби са н е о с н о в а т е л н и.
Пред ВРСъд Н. Д. М. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН **********,и двамата от
гр.Враца ***,със съдебен адресат адв.Д. К. гр.Враца ***, са предявили против Г. Н. М.
с ЕГН ********** от с.*** иск да им заплати общо 1000 лв главница, представляваща
изплатените на ответницата арендни вноски, в това число и получаваното от нея зърно
по пазарни цени за периода 21.01.2016 г до 21.01.2021 г, заедно с общо 100 лв
обезщетение за забава до 21.01.2021 г и законната лихва върху главницата от 1000
лв. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди ,че страните били наследници на Г. М. К.,бивш жител на
с.***,починал на 22.07.1988 г.Същият бил оставил съпруга Т. И. К./поч. 1996 г/ и деца
Ц. Г. М.,М. Г. М. и И. Г. М., които са починали и оставили низходящи.И. М. била
починала на 26.05.2010 г. и била оставила наследници по Закон страните по делото:
съпруг- първия ищец и деца втория ищец и ответницата/. Съответно страните се
2
явявали наследници на Г. К. при права 1/3 общо от възстановените земи и ливади.
Освен това исците заявяват ,че на името на общия наследодател б.ж. Г. К. и отделно на
съпругата му б.ж.Т. (Т.) К. били възстановени 5 бр. земеделски земи/4 бр. ниви и 1 бр.
ливада/,като представят 5 броя скици от АГКК.С ИМ е приложен аренден договор от
13.03.2012 г между един от наследниците на двамата наследодатели/ответницата Г.М.
и ЕТ"Т. П."-Т.Т. с.*** за 6 стопански години за 5 наследствени зем. имота с договорено
арендно плащане от 15 лв на декар или по 40 кг зърно от декар, но скрито от исците.
В срока за отговор на ИМ по 131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си
адв.Л.В. от ВрАК оспорва исковете. Признава ,че ответницата е сключила договора за
аренда през 2012 г със срок на действие до 13.03.2018 г, но твърди че е получавала
само своя дял от имотите в натура/зърно/ съобразно притежаваните от нея ид. части.Не
била получавала дела и за двамата ищци.Заявява ,че след изтичане срока на действие
на договора,нов договор за наем на имотите бил сключен от ищеца Д.Н. с друг
наемател.
В отговора се твърди още,че в същност правата на страните върху имотите по
арендния договор били по 2/18 ид. части, вкл. и като наследници на съпругата на Г. К.
- Т. И. К..
Прави се възражение за изтекла 3 г. погасителна давност,доколкото се касаело за
арендни вноски от периодични вземания .Моли се отмяна решението на ВРС и
отхвърляне иска като неоснователен.
Предвид събраните по делото доказателства въззивният състав приема от
фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за аренда на земеделска земя от 13.03.2012 г между
ответницата Г.М. и ЕТ"Т. П. - Т.Т." с.*** за арендуване 5 бр. наследствени земеделски
земи от б.ж.Г. К. и б.ж.Т. (Т.) К. ,в землището на с.***,общо 18.715 дка:
1. нива от 4.512 дка VIII кат. в м. "Капитанска могила",представляваща имот
№013005 по плана за земеразделяне на селото;
2. нива от 5.4 92 дка VIII кат. в м."Алиева курия", представляваща имот №006021;
3. нива от 2.217 дка V кат. в м."Курдова курия", представляваща имот №015017;
4. нива от 3.484 дка VII кат. в м."Могилата", представляваща имот №032004;
5. нива от 3.010 дка VI кат. в м."Сардината", представляваща имот №007048.
3
В договора е уговорено арендно плащане в размер на 15 лв./дка или 40 кг.
зърно/дка,след приключване на съответната стопанска година от 01 до 30.08. като
договорът е бил сключен за срок от шест стопански години.
По делото е представено решение №2/14.03.1994 г. по преписка №11318/1992 г. на
ОСЗ Враца по което имоти №№1 и 2 са били възстановени на наследниците на Т. Г. М..
Представени са скици на поземлени имоти като имот №1 е записан на б.ж.Т. Г.
М.,съгласно решение №2/14.03.1994 г. на ОСЗ Враца, а имоти №№3-5 - на б.ж. Г. М.
К.,съгласно решение №2/14.03.1994 г. на ОСЗ Враца
От приложените удостоверения за наследници №№173/16.11.2020 г. на Кметство с.
*** и 14051/ 10.11.2020 г. на Община Враца се доказва ,че страните по делото за
законните наследници на б.ж.Т. И. К., поч. 19.11.1996 г. и на б.ж. Г. К. поч. 1988
г.Наследодателите са имали три деца,оставили низходящи, а страните по настоящето
дело са наследници на дъщерята на наследодателите- И. Г. М.,починала на 26.05.2010
г. и оставила преживял съпруг Н.Д. и деца Д.Д. и Г.М..
Представеното е удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№26/07.11.2017 г. на Кметство с. ***,че Т. И. К. и Т. Г. М. са едно и също лице.
Представен е и договор за наем на земеделска земя от 15.12.2017 г. по силата на който
ищецът Д.Д. е предоставил на наемателя "П. и синове 2015" ЕООД гр.Враца за
ползване земите от приложения договор за аренда от 2012 г /който вече бил изтекъл/,за
три стопански години.
По делото е била допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза като
вещото лице е установило,че липсват документи,поради унищожаване при пожар в
счетоводството на арендатора по договора от 2012 г,въз основа на които да се установи
получената от ответницата рента за периода на стоп. година 21.01.2016 г.-12.02.2017 г.
Арендаторът бил починал 20 дни преди пожар в счетоводството му, а според вещото
лице пазарна цена на зърното за периода процесния период била 0.30 лв./кг.
Разпитан е като свидетел сина на починалия арендатор- св. Т. П., който е наемател
като "П. и синове 2015 г "ЕООД на зем. земи по договора за наем сключен от Д.Д..
Същият твърди, че по договора за аренда между баща му и ответницата Г.М.
наследниците били много, ответницата вземала само зърно за своята част.
При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
1.До 07.02.2017 г съгласно чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/договор
за аренда е могло да се сключва без съгласие на всички наследници, но само с един
4
от съсобствениците на зем. земя и такъв договор като процесния е сключила
ответницата Г.М. през 2012 г ,но по презумция от името на всички наследници без да
се упоменяват в договора. В тези случаи отношенията между съсобствениците се
уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Едва през 2018 г ЗАЗ е изменен и само съсобственик с над 50% съсобственост може
да сключва аренден договор от името на всички наследници.
В процесния договор за аренда е посочена арендната вноска за 6 стоп. години: по 15
лв на декар или по 40 кг. зърно от декар. В договора няма клауза ,че Г.М. ще
получава само своята част от арендата.Въпреки ,че тя твърди ,че е получавала само
своята част и то в натура, няма доказателства затова, тъй като данните са ,че архива на
арендадора е изгорял в магазина му и то 20 дни преди смъртта му, което не доказва
твърденията й.Тя не представя нито касов ордер ,нито разписка какво е получавала от
арендатора за тези 6 стоп. години.А отношенията й с останалите съсобственици според
ЗАЗ/чл.3 ал.4/ се уреждат по чл. 30 от ЗС , а не чл. 31 от ЗС или всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.В случая исците
търсят ползите си от зем. наследствени земи според своята част.
2.С оглед правата на исците от наследствените зем. земи дадени под аренда , исците и
ответницата имат по 1/3 от 1/3/техния наследодател б.ж.И. М./ или всеки по 1/9
ид.ч.Затова решаващият съдия законосъобразно е приел ,че ответницата дължи на
двамата исци тяхната част от рентата по арендния договор, която е 2/9. При положение
,че ответницата твърди, че е получавала само зърно от арендатора, то за 6 стоп. години
по 40 кг от декар/ за 18,715 дка са 748,6 кг Х 30 ст. на килограм по пазарни цени е
224,58 лв
3. ВОС приема за основателно възражението на ответницата пред ВРС ,че
претендираната част от арендата са периодични плащания и са погасени претенциите
преди 21.01.2018 г т.е. следва да им се присъди само дължимото за стопанската 2017-
18 г. Ответницата следва да предаде на всеки от ищците по 83.178 кг. зърно или както
е поискано,да заплати паричната му равностойност от 24.95 лв, с оглед заключението
на вещото лице/0,30 лв за килограм зърно пазарна цена за този период/.В останалата
им част до пълните им размери/от по 500 лв. / исковете следва да бъдат
отхвърлени,като неоснователни и недоказани.
Тъй като забавата е след 31.08.2018 г мораторната лихва върху 24,95 лв до подаване
на исковата молба се изчислява на 6,05 лв. и в останалата част до 50 лв за всеки от
исците мор. лихва следва да се отхвърли като недоказана.
4.Неоснователно исците- жалбоподатели желаят вещо лице да установи имало ли е
5
пожар в счетоводството на арендатора ,както твърди сина на арендатора св. П., като
такова искане им е отказано пред РС и пред ВОС. Този факт не е от значение ,тъй като
документацията за изплащани ренти от арендатора , не е представена и на вещото
лице, защото арендадорът е починал. Както РС така и ОС обаче приемат в полза на
исците,че с оглед липса на друга клауза в арендния договор, Г.М. е получавала
цялата рентата за всички наследници на б.ж. И. М. т.е. по 1/9 за всеки, поради
което иска се уважава за наследствената част на всеки от исците.Ответницата не
би могла да получи от арендатора повече от това което е в договора за аренда , а
именно 224,58 лв = 748,6 кг Х 30 ст. на килограм по пазарни цени процесната
стоп. година.
Поради съвпадение изводите на първоинстанционния съд с тези на въззивния,
решението на ВРС следва да бъде потвърдено, а двете въззивни жалби оставени без
уважение.
При този изход на делото разноските остават така както са направени от страните.
Водим от горното Врач. Окр.съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260214/12.04.2021 г по гр. д.№ 297/2021 г по описа на
ВРСъд.
На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7