Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 11.12.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 11 ноември

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2061 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 2154/2019 г. от 23.08.2019 г. на ******“ в ***, на основание Заповед ***/32-8734 от 07.01.2019 г. на ***, с което на основание чл. 126, ал. 1, предложение първо, т. 1 от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, във врс. с чл. 53 от ЗАНН е наложил ***, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв., за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1, предл. първо, т. 1.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител ******.

В хода на делото по същество процесуалният представител на жалбоподателя адв. ***моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Изразява становище, че в конкретният случай, и тъй като по делото е представени документи – касови бонове от бензиностанции, удостоверяващи заплащането на дължимия акциз, не е следвало да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това деяние, а именно: държане на акцизни стоки без необходимия документ, който да удостоверява плащането на акциза.

Административно-наказващият орган *** чрез своя процесуален представител ****. ***взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

 

Атакуваното наказателно постановление 2154/2019 от 23.08.2019 г. е издадено от ******“ в ***, на основание Заповед ***/32-8734 от 07.01.2019 г. на ***, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия АА № 1468 от 18.06.2019 г., от който е видно, че:

На 08.03.2019 г. във връзка с правомощията на *** предвидени в чл. 102 и чл. 103 от ЗАДС е извършена съвместна проверка със *** на ***на помещения в ****, находящ се в ***, обективирана с ***№ *** г.

Първоначалните контролни действия са започнати от ***, които са установили, че на посочения адрес има наличие на течност наподобяваща етилов алкохол, след което поискаха съдействие по компетентност по случая.

При пристигането ни на адреса бяхме допуснати доброволно до сутерена на къщата от собственика *** с ЕГН ********** (видно от представения ***), където е установено, че до входната врата вдясно ***, в *** има наличие на 21 броя пластмасови туби (16 бр. по 11 л и 5 бр. по 10 л), съдържащи нефтопродукт с вид и мирис на газьол — общо 226 литра.

От проверяваното лице *** с ЕГН ********** са изискани документи удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия по ЗАДС акциз за намерените 226 литра течност наподобяваща газьол, но същият не представи такива.

В дадените писмени обяснения от *** към № *** г., собственоръчно е написал, че намерената течност наподобяваща газьол е за лично ползване и не притежава документи за платен акциз.

С цел установяване и официално идентифициране на намерената течност, наподобяваща газьол и дали същата представлява акцизна стока по смисъла на ЗАДС са били взети сборни проби по реда на Наредба № 3/2006 г. обективирани с Протокол за вземане на проба № *** г.

Намереното количество нефтопродукт наподобяващ газьол подробно описахме и иззехме с Опис на иззети стоки № *** г., който е неразделна част от ******г. и е както следва:

- нефтопродукт наподобяващ газьол - общо 226 литра, разпределен в 16 броя пластмасови туби с вместимост и наличност от 11 литра и 5 броя пластмасови туби с вместимост и наличност от 30 литра.

Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат енергийните продукти описани подробно в чл.13 от ЗАДС.

В разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС е определено, че лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без да притежава, данъчен документ по ЗАДС или други документи, от които да е видно заплащането или обезпечаването на дължимия акциз, е в нарушение на действащото акцизно законодателство и е определено, като наказуемо в същата норма.

Горецитираните взети сборни проби по реда на Наредба № 3/2006 г. са изпратени за анализ в ***със заявка Рег.№ ***г.

Резултатът от извършения анализ е предоставен посредством системата за документооборот на *** - ***, съдържащ митническа лабораторна експертиза № ***г„ касаеща Протокол за вземане на проба Рег.№ ***г. със становище: въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на Комбинираната номенклатура, изпитаната проба представлява „тежко масло“ — „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, нелревишаващо 0,001%.

На жалбоподателя *** с ЕГН ********** е била дадена възможност с ***№ ***г. да представи до 17:30 часа на 15.03.2019 г. документи удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия по ЗАДС акциз за намерените 226 литра нефтопродукт наподобяващ газьол.

В указания срок жалбоподателят *** е представил заверени ксерокопия на касови бонове, издадени от бензиностанции, с №№ както следва: ******за 25,04 л.; ***за 21,83 л.; ***за 08,98 л; ***за 09,61 л.; ***за 30,88 л.; ***за 08,55 л.: ***за 23,15 л.; ***за 24,17 л.; ***за 34,89 л.; ***за 22,62 л.; ***за 13,58 л.; ***за 13,58 л.; ***за 26,34 л.; ***за 36,09 л.; ***за 09,30 л.; ***за 13,95 л.; ***за 09,39 л.; ***за 08,62 л.; ***за 09,39 л.; ***за 08,89 л.; ***за 09,30 л.

Веществените доказателства – 226 литра „тежко масло“ – „газьол“, вложен в 16 броя пластмасови туби с вместимост и наличност 11 литри и 5 броя пластмасови туби с вместимост и наличност 10 литра са иззети от жалбодателя ***.

На основание чл. 12, ал. 1, т. 7 и т. 11 и чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, с протокола за извършена проверка от 08.03.2019 г. жалбоподателят *** е бил задължена да представи документи по смисъла на ЗАДС (акцизни данъчни документи /АДД/ или фактури) за установените количества течности с вид и мирис на дизелово гориво и бензин, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126 от ЗАДС в срок до 15.03.2019г.

Още в хода на проверката от страна на жалбоподателя били представени  фискални бонове за закупуване на горивото от бензиностанции на територията на гр. Плевен за закупено дизелово гориво.

В хода на проверката са били снети писмени сведения от ***, приложени към ***№ ***г., заведени в ***с вх. № ***

От изготвената експертиза № *** г. касаеща протокол за вземане на проба, с рег.  № *** г. - взета проба от 2 броя метални бутилки от 1,0 л., запечатани с пломби №№ ***и ***, маркирани с етикети на проби, става ясно, че въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на Комбинираната номенклатура, изпитаната проба представлява „тежко масло”, „газьол”, съдържащ биодизел (моноалкилни естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 %.

С оглед определяне на щетата и на основание чл. 28, ал. 1, т. 6  и чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, на установеното количество акзицни стоки, описани по-горе, е изчислен акциз в размер на 146 лв. (двойно размера на акциза е 292 лв.)

С писмо peг. № ***. на *** била отправена покана до жалбоподателя *** за явяване в тридневен срок от получаване на писмото в ***за съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Поканата била връчена на 18.06.2019 г. лично на жалбоподателя ***.

В указания срок жалбоподателят се е явил и АУАН бил съставен в негово присъствие, като в графа обяснения и възражения на нарушителя на осн. чл. 42, т. 8 от ЗАНН, жалбоподателят е отразил „Не съм съгласен, че касовите бонове не са  приети.“.

АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя *** на 18.06.2019.

Въз основа на съставения АУАН № 1468 от 18.06.2019г., на 23.08.2019 г. *** е издал атакуваното наказателно постановление № 2154 от 23.08.2019 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 126, ал. 1, предложение първо, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева, като на основание чл. 107е, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл.126 ЗАДС, което надлежно е връчено на жалбоподателя.

Към административно-наказателната преписка са представени заверени копия от документи от страна на жалбоподателя ***.

От представените и приети по делото като писмени доказателства документи е видно, че представените в хода на проверката извършена на 08.03.2019 г. в дома на жалбоподателя, фискални бонове наистина са били издадени от бензиностанции на територията на гр. Плевен, и, че на посочените дати във фискалните бонове е извършена покупка на посочените количества и вид горива.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита на свидетелите ***и ***както и от приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира събраните гласни доказателства, както и представените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото, като прие същите за относими към главния факт на доказване в производството.

От събрания по делото доказателствен материал и неговия анализ безспорно се установи, че при извършената проверка в дом, находящ се в ***, жалбоподателят *** е държал в нарушение на ЗАДС, 226 литра „тежко масло“ – „газьол“, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП-то, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт за установяване на административно нарушение по ЗАДС.

 

Нарушението е описано подробно, като не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение е санкциониран и правото му на защита.

От внимателното проучване на акта и обжалваното НП се установява, че и в двата документа при съставянето им точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи, а именно: трите му имена, ЕГН, адрес, описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

НП-то също е връчено на нарушителя.

Предвид гореизложеното, съдът е на мнение, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати такива процесуални нарушения, които биха могли да доведат до самостоятелна отмяна на издаденото наказателно постановление. Съставеното наказателно постановление съдържа императивно установени в закона реквизити и не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.

Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.

Съгласно действащата към датата на проверката разпоредба на чл. 126 от ЗАДС – лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

Административно производство има наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение /по смисъла на чл. 6 ЗАНН/, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.

В резултат на проведената служебна проверка и контрол съдът счита, че при съставяне на акта и в последствие при издаването на НП – то е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с установяване на самото административно нарушение, което в случая  е вменено на нарушителя !!!

Допуснати са съществени пороци на проведения административно - наказателен процес, които обуславят незаконосъобразността  на  атакувания  административен    акт.

 

На първо място, административно наказващият орган не е изпълнил задълженията си, предвидени в разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, а именно, не е установил по безспорен начин извършеното деяние, което е довело до издаването на опорочен административен акт.

 Следвало е наказващият орган да съобрази всички събрани и представени доказателства по преписката, както и съществуващите на място обстоятелства, включително и с наличието или липсата на доказателства за вината на нарушителя.

Безспорно е изяснено в хода на съдебното следствие, че на дата 18.03.2019г. ползвателят на помещение в ***находяща се на ***е бил жалбоподателят, че в посоченото помещение са държани процесните енергийни продукти-горива, както и че в хода на проверката извършена от ***, жалбоподателят е представил документи – фискални бонове, свързани с закупеното от него гориво от бензиностанции на територията на гр. Плевен.

В материалите по административно – наказателната преписка на *** са приложени документи и същите са били приобщени към административно-наказателната преписка.

Именно тези писмени доказателства, които са били известни на административните контролни органи по безспорен и несъмнен начин установяват, че държания енергиен продукт предмет на митническата проверка, е бил закупен от жалбоподателя.

В разгледания казус предмет на митническото нарушение е акцизна стока – общо 226 литра „тежко масло”, „газьол”, за които жалбоподателят е представил на митническите контролни органи документи /фискални бонове/, от което става ясно, че горивата са били закупени от жалбоподателя от бензиностанции.

Моторно известно на всички е, че на бензиностанциите се продават горива, на които вече е бил начислен и заплатен нужният акциз.

В този смисъл са и приетите по делото писмени доказателства представени от жалбоподателя ***, от които е видно, че в съответствие с чл. 20, ал. 1 ЗАДС на освободените за потребление акцизни стоки е начислен и платен акциз от  дружествата които ги предлагат /“***“ ЕООД; „***“ ООД и т.н./.

 

За да е налице от субективна страна виновно /умишлено/ извършено деяние, то жалбоподателят трябва ясно да съзнава, че държи акцизни стоки, които по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗАДС се облагат с акциз, че следва да ги държи заедно със съответния данъчен документ по закон, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоката акциз, както и че с държането им без подобен документ нарушава закона.

При направената констатация от страна на административно-наказващият орган, че жалбоподателят е извършил административното нарушение и следва да понесе отговорност за него, не са били изяснени по категоричен и безспорен начин обстоятелствата по извършеното деяние.

***, а в последствие и наказващият орган са се позовали на получените резултати и експертни оценки от *** към ***, но не са приели за достоверни доказателства представени от жалбоподателя - представените от него фискални бонове.

В хода на административно-наказателния процес, не са били подробно обсъдени тези писмени доказателства – дали са годни или не доказателства, от което следва и единствения обоснован извод, че първоначално ***, а впоследствие и административно-наказващият орган, след запознаване формално със събраните писмени доказателства, е приел, че е осъщественото административно нарушение, несъобразявайки се с действителното правно положение и незаконосъобразно е ангажирал отговорност от жалбоподателя по посочената разпоредба от ЗАДС.

По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя да отговаря на едно неосъществено от него, както от обективна, така и от субективна страна състав на административното нарушение, предмет на производството !!!

Административно-наказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, като не е изследвал дали иззетото гориво е относимо по вид и качество, с горивото продавано в бензиностанцията, както и не е изследвал дали закупените с фискалните бонове горива от бензиностанциите посочени в касовите бонове дати, са били свързани с жалбоподателя.

При ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, административно-наказващият орган е подходил доста формално, позовавайки се на това, че самият административно наказателен процес е формален и самото нарушение е формално, извършването на което не е обвързано с настъпване на конкретен противоправен резултат, приемайки, че жалбоподателят е държал енергийни продукти, без да може да представи данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Този подход е неправилен и незаконосъобразен, тъй като според правилата в наказателното производство, които се прилагат и в административното, следва по един безспорен и безусловен начин да се докаже едно деяние  !!!

Ако се подхожда формално към изследването на дадено деяние, то би се създала опасност от своеволия и ангажиране на наказателна отговорност по незаконосъобразен начин на гражданите.

 

Ако се толерира подхода на административно-наказващият орган /както по настоящия казус/ при преценката и отговора на въпроса - кога е налице административното нарушение по чл. 126 ЗАДС, то би следвало при всеки случай на закупуване от страна на гражданите на гориво за лични нужди от бензиностанциите, за което те представят на контролните митнически органи издадения касов /фискален/ бон за закупената стока, да приемаме наличие на нарушение свързано с държане на енергийни продукти – горива по смисъла на разпоредбата на чл. 126 ЗАДС !?!?!

 

От житейска гледна точка, на всички е известно, в т.ч. и на ***, че много често гражданите закупуват горива от бензиностанциите за лични нужди /за моторни резачки, косачки и друга дребна техника/, които се съхраняват в туби или други съдове. Това означава, че във всички случаи на държане на горива закупени за лични нужди, при които има издадени касови бонове и същите се представят при проверка на контролните органи, винаги да се приема, че е налице административно нарушение по смисъла на чл. 126 от ЗАДС – което е абсурдно и опасно от гледна точна на санкционната политика на държавата срещу гражданите.

Ако анализираме подробно настоящия случай, то става ясно, че жалбоподателят е закупил на няколко пъти /на датите посочени в представените фискални бонове/ гориво разпространявано в бензиностанциите на територията както на гр. Плевен, така и на цялата страна, по конкретно е закупено от бензиностанциите /“***“ ЕООД; „***“ ООД и т.н./, изпълнил е задължения си при закупуването на стока да вземе и запази издадения му данъчен документ /касов /фискален/ бон/, така както изисква данъчното законодателство, а самото гориво го държал на съхранение в помещение на дома си, ползвайки го за лични нужди.

Съобразявайки гореизложените аргументи, съдът намира, че с действията си жалбоподателят не е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, а и същото не е доказано от административно-наказващият орган, който не е положил никакви усилия, проявявайки пасивност, да извърши разследване на спорните обстоятелства.

Не е налице отрицателната предпоставка от обективната страна на нарушението – липса на данъчен документ по закон, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоката акциз.

 Във всеки един момент от административно-наказателното производство, са били налични представените изискуемите от закона документи, удостоверяващи заплатения, начислен или обезпечен акциз –фискалните бонове, но в крайна сметка административно-наказващият орган наистина не е положил никакви усилия да извърши разследване на спорните обстоятелства свързани с нарушението.

Контролните органи, а впоследствие и административно-наказващият орган не е бил активен орган, а единствено е провел формално административно разследване, което не е отговаряло на обективната действителност. Длъжностните лица от *** е следвало всестранно, пълно и обективно да изяснят – дали горивата държани в имота на жалбоподателя съответстват с горивата закупени от бензиностанцията, за което са издадени  фискални бонове, което е следвало да стане чрез реализирането на една предварителна дейност по изясняване на основни въпроси на административно наказателното производство.

 

Съдът е длъжен да отбележи, че административно наказващите органи следва да се стремят да спазват задължителните изисквания на ЗАНН в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, за да могат да обосноват административно наказателната отговорност, но много често те не го правят какъвто е и настоящият случай !!!

 

Самият АУАН не създава презумпция за виновност !!!

 Обратно, *** е длъжен да докаже с акта и приложените към него доказателства виновността на нарушителя.

 В случая това не е изпълнено и е довело до незаконосъобразност на съставения АУАН. Тази незаконосъобразност на издадения АУАН не е било отстранена в последствие от административно наказващия орган съобразно възможностите на чл. 52, ал. 4 /когато е необходимо наказващия орган, извършва и разследване на спорните обстоятелства/ и чл. 54 от ЗАНН и той неправилно е възприел жалбоподателя като нарушител, осъществил едно административно нарушение.

Според съда, при съставените АУАН-а и НП-то неправомерно е вменено на жалбоподателят поведение, което да го определи като нарушител.

В конкретният случай от представените писмени доказателства не може да се направи съответният извод за безспорност на авторството на административното нарушение и въобще, че е извършено такова, а от там, не може да се обоснове виновно поведение по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

Приложените по делото доказателства не сочат по безспорен и несъмнен начин, че именно жалбоподателят е осъществил въобще административно нарушение. Такова административно нарушение не е доказано. Налице е съществен порок на административно - наказателния процес, свързан с това дали е извършено неправомерно деяние, който порок е предпоставка за отмяна на наложеното административно наказание.

Административно наказващия орган не е преценил наличните спорни обстоятелства и неправомерно е ангажирал административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя, защото деянието не е доказано.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и като такова същото следва да бъде отменено.

 

Водим от горното, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2154/2019 г. от 23.08.2019 г. на ******“ в ***, на основание Заповед ***/32-8734 от 07.01.2019 г. на ***, с което на основание чл. 126, ал. 1, предложение първо, т. 1 от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, във врс. с чл. 53 от ЗАНН, с което е наложил на ***, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв., за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1, предл. първо, т. 1, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: