Споразумение по дело №312/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230200312
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                    П  Р О Т О К О Л

 

                                     Гр. Сливен, 04.03.2020 год.

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение VІІ-ми наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти март през 2020 г. в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

                                

При участието на секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА и младши прокурор ХРИСТО Х. сложи за разглеждане НОХД № 312 по описа за 2020 год. докладвано от р.съдия

На поименното повикване в 14.10 ч. се явиха:

 

………………………………………………………………….

Обвиняемият Р.Р.А.  със снета по делото самоличност се признава за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2019г. в гр. Котел, пред надлежен орган на властта – съдия Йовка Бъчварова от РС-Котел, като свидетел по НОХД № 163/2018г. на РС-Котел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че:

- на 04.06.2016г. вечерта са си тръгнали заедно с Кадир Селимов Ахмедов час, час и половина след като свид.Минков си е тръгнал от заведението в което са били заедно

- Кадир Селимов Ахмедов не е присъствал на 04.06.2016г.,  вечерта когато са търсили от с.Боринци, общ. Котел ключовете на Велислав Минков Минков от гр. Стралджа

- на 04.06.2016г. вечерта свид. Велислав Минков Минков е вкарал скутера в двора на къщата си

-  е разговарял с Кадир Селимов Ахмедов по телефона само за прасета и ракия, но не и за телефона собственост на Велислав Минков Минков от гр. Стралджа, давайки следните показания:

- „Познавам подсъдимия Кадир Ахмедов. Спомням си за случая. Беше през лятото на 2016г. Времето беше топло. Бях в с.Боринци. Съпругата ми е от с.Боринци. Заедно с Кадир седнахме в кръчмата да се видим и да си поговорим. Кръчмата е магазин с маси отпред. Ние бяхме седнали отвън. Беше още светло. По-късно дойде и на Кадир баща му. Като се стъмни дойде момчето с мотора. Аз това момче не го познавам и не знам името му. Виждах го  за първи път. Момчето влезе в магазина, взе си една бира и излезе навън. Дойде при нас, запознахме се и започнахме да си говорим. Момчето каза, че работи в общината в гр. Ямбол. Момчето беше или надрусано или пияно, защото след като изпи две бири беше малко зашамаден. Той залиташе и не му държаха краката. По принцип се държеше добре, говореше добре, но беше пиян. Беше сам. Не сме говорили за мотора му, само го предупредихме да не се качва на мотора. Мотора беше скутер. Въпреки предупреждението ни, той се качи на мотора и тръгна към къщи. Като тръгна поне пет-шест пъти падна от мотора на земята. Беше тъмно вече, но имаше улично осветление и се виждаше. Доколкото разбрах на това момче дядо му имал къща в Боринци и тази къща е до къщата на тъща ми. Момчето си тръгна само, а ние с Кадир останахме в кръчмата. Двамата изпихме още по двеста грама алкохол и след час, час и половина си тръгнахме.  Ние тръгнахме в посоката по която си тръгна момчето. Кадир живее в началото на улицата, а аз на четиристотин метра по-надолу. Аз съм комшия с момчето. Между неговата и нашата къща има само една полусъборена къща. Да има десет метра разстояние между двете къщи. Когато тръгнах да се  прибирам видях, че момчето търсеше нещо пред къщата. Кадир се беше прибрал вече. Момчето ми каза, че търси някакъв ключ, но за мотора ли за вкъщи ли не разбрах.

- „не сме вървяли до тях с мотора. Ние с Кадир си тръгнахме по-късно от кръчмата. Той си тръгна сам с мотора”.

„-Последно видях мотора вътре в двора. Той го изтика и го вкара в двора. Имаше една метална вратичка, но дали я затвори, дали я заключи не мога да кажа”.

-„Онази вечер когато търсихме телефоните Кадир не беше с нас. След това не съм говорил с Кадир за телефони. Говорих с Кадир за ракия и прасе”.

- „Не. Само му се обадих за ракия и прасета” – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

За извършеното престъпление по чл. 290, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК на обв. А. се налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца, чието изпълнение на осн.чл. 66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от ТРИ години.

 

                        С П О Р А З У М Е Л И    С Е:      

                                

ПРОКУРОР:                 ОБВИНЯЕМ:                         ЗАЩИТНИК:

    /Хр. Х./                      /Р.А./                           /Адв.Д.Д./    

                                                                      

Съдът счита, че постигнатото споразумение между РП - Сливен и защитника на обвиняемия не противоречи на закона и морала, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА така постигнатото споразумение.

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 312/2020 г. по описа на СлРС.

Определението е окончателно.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 14.25 ч.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              СЕКРЕТАР: