О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
18.03.2021г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА Д.
като разгледа докладваното от съдията Н. Д. в. т. д. № 654
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
В
настоящото въззивно производство, образувано по жалба на „УП България 6“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********, срещу решение № 260138/30.07.2020г., постановено по т. д. №
1979/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, е докладвана и приетата за
съвместно разглеждане постъпила след обявяване на делото за решаване, въззивна
частна жалба № 270410/08.12.2020г. на „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна,
представлявано по пълномощие от адв. А.Т. от САК.
С
частната жалба, подлежаща на разглеждане по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.
248, ал. 3 от ГПК, се атакува определение № 260748/26.10.2020г., постановено по
т. д. № 1979/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена
молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като в негова
полза се присъди пълният размер от 9 036 лв. на направени разноски за
адвокатско възнаграждение по предявените обективно съединени искове. Оплакването
е за неправилност на извода на първостепенния съд, че материалният интерес по
делото, въз основа на който се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения по оценяеми искове съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ,
съвпада със сбора от цената на отделните, обективно съединени искове.
Петитумът на частната жалба е за отмяна
на определението и уважаване на искането за изменение на решение №
260138/30.07.2020г., като в полза на молителя се присъди пълният размер на
платеното адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна „УП България 6“ ЕООД не представя отговор и не
е изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съдът,
като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Производството
по т. д. № 1979/2019г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по искова
молба на „УП България 6" ЕООД,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, срещу
„Енерго Про Продажби“ АД - гр.
Варна. Претендираните за присъждане главни парични задължения са в размер
съответно - 46 040.94 лв. и
143 040.28 лв., а акцесорните претенции за мораторни лихви до
датата на предявяване на иска са за сумите 13 198.30лв и 41 004.95лв.
С
постановеното по спора решение № 260138/30.07.2020г., постановено по т. д. №
1979/2018г. по описа на Варненски окръжен съд исковете са отхвърлени изцяло. По
своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от пълномощника на ищеца
претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение е намалено като
прекомерно от 9 036лв. до сумата 6 395.64 лв., представляваща
минимален размер съгласно
чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. При определяне на размера, до
който може да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност,
първоинстанционният съд правилно е възприел като база за изчисление сборът от
цената на отделните, обективно съединени осъдителни искове.
Неоснователно жалбоподателят претендира, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес
на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №
292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1424/2020 г., IV г. о., ГК, и др., в хипотеза на обективно
съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви
състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260748/26.10.2020г.,
постановено по т. д. № 1979/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК,
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.