Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 05.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.
с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 36 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №368094 от 22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 6699/2017 г.
по описа на СРС, 50 състав „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** е осъдена да заплати на Б.С.Д., ЕГН:**********, адрес *** на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 880,41 лв.- получена на отпаднало
основание по изп. дело № 759/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К..
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се доводи, че с решение от 2012 на СРС е признато за установено,
че процесните суми не се дължат поради изтекла давност. Сочи се, че погасителната
давност тече от датата на влизане в сила на решението от 23.10.2012г. и тя е
петгодишна. Моли съда да уважи въззивната жалба като отмени обжалваното
решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна, с
който се оспорва въззивната жалба. Счита решението за правилно. Счита претенцията
си за доказана. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен за разглеждане е иск
с правно основание чл. 55, aл. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми във връзка с правилността на решението.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По наведените доводи за липса
на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът намира
следното:
Предпоставките за уважаване на
претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са 1) извършено плащане
по определено правоотношение и 2) отпадане на това правоотношение с обратна
сила. Характерна особеност на хипотезата по пр. 3 спрямо останалите хипотези на
неоснователно обогатяване, уредени в чл. 55 ЗЗД е, че към датата на
разместването на благата е било налице основание за извършването му, което,
обаче, е отпаднало впоследствие.
От приетите по делото доказателства
се установява, че срещу наследодателя на ищеца е било образувано изпълнително
дело №759/2011 на ЧСИ Н.К.. В хода на изпълнителното производство са събрани
суми, от които в полза на взискателя и настоящ въззивник са преведени 2641.24
лева. Това обстоятелство съдът установи от приетото по делото и неоспорено
удостоверение от ЧСИ К.. Видно от изложеното се установява първата предпоставка
за уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, а именно – извършено плащане
по възникнало правоотношение.
По делото е приложено и влязло
в сила решение на СРС от 06.12.2012г., с което е признато за установено, че наследодателят
на ищеца - С.В.не дължи на ответника сумите по издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано посоченото по-горе изпълнително дело, тъй като
същите са погасени по давност. Съгласно чл. 298 ал.1 от ГПК решението влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ал.2
обаче допълва, че влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници. Доколкото страни по спора,
разгледан от СРС, 35 състав, по който е
постановено решение, влязло в сила на 06.12.2012г., страни са наследодателят на
ищеца и ответникът, то силата на пресъдено нещо обвързва и страните в настоящето
производство. В този смисъл въззивният съд е длъжен да приеме, че процесната
сума, събрана по изпълнителния лист, не се дължи на ответното дружество.
Зачитайки последиците на влязлото в сила решение, съответно последиците от
позоваването на изтеклата погасителна давност, съдът намира, че за настоящият
ответник и взискател по изпълнително дело 759/2011 не е било възможно по реда
на принудителното изпълнение да събере вземането си, доколкото това му право се
е погасило с изтичането на предвидения в закона давностен срок и позоваването
на длъжника на това обстоятелство.
Прието е в решението на СРС от
2012г., че процесното вземане е погасено по давност на 24.04.2009г. От тази
дата нататък кредиторът не е могъл да търси изпълнение на вземането си по
принудителен ред, доколкото тази възможност се е погасила и правото му се е
преобразувало в такова от категорията на естествените права (без възможност да
се удовлетвори принудително). След тази дата е отпаднала възможността на взискателя
да търси вземането си. Необходимо е обаче длъжникът да се позове на давността,
съответно да заяви, че желае да се ползва от последиците на нейното настъпване,
като в конркетния случай това е сторено в хода на производството пред СРС 35
състав. Доколкото към момента, в който ЧСИ е събрал сумите и ги е превел на
взискателя не са били налице последиците от изтичането на давностния срок, то с
влизането в сила на съдебното решение от 2012г. са настъпили и целените от ищеца
изменения в притезателното право на взискателя и настоящ ответник.
Поради
това настоящият състав приема, че е налице отпаднало с обратна сила основание
за принудителното събиране на сумите. Съответно са налице и предпоставките за
уважаване на исковата претенция.
Недължимо
платената сума е в размер на 2641,24 лева, видно от удостоверението, находящо
се на лист 5 от делото. Наследодателят С.В.е оставил за свои наследници три
деца, видно от представеното удостоверение за наследници, които съгласно Закона
за наследството наследяват при равни квоти. Ето защо и дължимата на ищеца сума
е 1/3 от неоснователно платената или 880,41 лева.
Неотносимо
е възражението на въззивника във връзка с давността за погасяване на вземането
по изпълнителния лист. Това възражение е следвало да бъде направено при разглеждането
на гр.д. 32416/2011 г. на СРС, в хода на което се е решил спорът дали вземането
е погасено по давност. В настоящето производство единствено се прилагат
последиците на тази вече призната погасителна давност, поради което подобни
възражения са недопустими в настоящия процес. Още повече, че същите се правят в
хода на въззивното производство за първи път.
Поради тези съображения
въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението на СРС да се
потвърди.
По отношение на разноските:
Право на разноски в настоящето
производство има въззиваемата страна, която претендира 800 лева адвокатско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност от страна на
въззивника. Съдът намира възражението за основателно с оглед ниската фактическа
и правна сложност на делото. Поради това на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за минимални
размери на адвокатските възнаграждение от 2004г. или 300 лева.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №368094 от 22.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 6699/2017 г. по описа на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Б.С.Д., ЕГН:**********, адрес *** сумата 300
лв. - разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.