Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети
май
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с. ГЕОРГИ СТОЕВ
при секретаря Донка Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
3532 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва:
1-подадена от Б.Х.Х.,
С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А., ищци пред СРС, вх.№ 25018270 от 02.02.2021
г., срещу решение от 13.10.2015 г., постановено от СРС, ГО, 120 с-в по гр.д.№
35822 по описа за 2012 г. , чрез адв.Д..
Решението
се обжалва в частта, в която е отхвърлен като неоснователен първоначалния иск
по чл.108 ЗС, както и в частта, в
която е уважен насрещния установителен иск.
Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните от въззивниците части. Претендират се разноски.
По въззивната
жалба е постъпил отговор от ответника
пред СРС /по иска по чл.108 ЗС/ и ищец по насрещния иск по чл.64 ЗС – Т. „К.с.“
ООД, в който отговор се излага становище, че постановеното на 27.11.2020 г.
решение от СРС няма за предмет иска по чл.108 ЗС. Сочи, че решението от
27.11.2020 г. е постановено по насрещния иск по чл.64 ЗС в изпълнение на
указанията на ВКС в отменителното решение. Счита, че
по иска по чл.108 ЗС е изчерпан инстанционния
контрол.
По
редовността и допустимостта на така подадената въззивна
жалба настоящата инстанция се е произнесла с определение № 272282 от
28.07.2021 г. като след служебно
извършена проверка по НБД съдът е констатирал, че въззивницата
Б.Х.Х. е
починала на 11.05. 2016 г., т.е. близо 5 години преди подаването на въззивната жалба. Наследници по закон на Б.Х.Х.- Н.Р.Т. и М.Р.М. са
конституирани с определение от 03.08.2017 г. /л.21/ по проведеното въззивно производство по в.гр.д.№ 4734 по описа за 2017 г.
по реда на чл.258 и следв. ГПК срещу постановеното
решение /с правилна дата на постановяване 16.10.2015 г./, предмет на въззивната жалба, вх.№ 25018270 от 02.02.2021
г., по която е образувано настоящето производство.
Въззивницата И.Х.Х. се установи да е починала на 22.10. 2020 г., т.е. преди подаването на въззивната
жалба, а дори и преди постановяване на обжалваното решение, но след приключване
на устните състезания пред СРС. Разпоредено бе да се изиска удостоверение за
наследници по закон на И.Х.Х., както и техните адреси
за призоваване. Такова удостоверение бе получено с молба от СО-район
„Кремиковци“ на 23.08.2021 г., видно от което наследници на И.Х.Х. са М.К.Д. и И.П.Д.. Затова
и наследниците по закон на И.Х.Х. -М.К.Д. и И.П.Д.
бяха конституирани на основание чл.227 ГПК. На последните беше връчено
постановеното на 27.11.2020 г. първоинстанционно
решение с оглед обезпечаване на защитата им като им беше указано, че могат да
подадат въззивна жалба в 2-седмичен срок от
връчването. Същите не се възползваха от дадената им от съда възможност.
С разпореждане
от 05. 04.2021 г. съдът даде
едноседмичен срок от съобщението на въззивниците по въззивната жалба, вх.№ 25018270 от 02.02.2021
г. да посочат какъв е правният им интерес от обжалване на решението от
16.10.2015 г. по гр.д.№ 35822 по описа за 2012 г. на СРС, ГО, 120-ти състав, в
частта, в която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС като се имат предвид указанията
на ВКС, дадени в решение № 55 от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 2608 по описа за 2018
г., както и да се ангажират доказателства, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, тъй като решението от 16.10.2015 г. е
било съобщено, както следва: на Б.Х.Х., на И.Х.Х., на А.Х.А., на С.Х.Т. – на 30.10.2015 г. чрез адв.Д.;
на Й.Х.П. – на 16.11.2015 г.чрез адв.В..
С молба от 05.05.2021 г. адв.Д. е посочила, че указанията са й съобщени на
26.04.2021 г., но поради заболяване не е могла да ги изпълни; поискала
удължаване на срока за изпълнение на указанията от 05.04.2021 г. и съдът е
продължил срока до 28.05.2021 г.
Указанията от 05.04.2021 г. са съобщени
и лично на въззивниците, за които е установено, че са
живи, а именно: на С.Х.Т.- на 09.06.2021 г. /лично/, на Й.Х.П.- на 14.06.2021
г./лично/, на А.Х.А.- на 16.06.2021 г.
В указания от съда срок е постъпила
молба от 18.06.2021 г. само от адв.В., пълномощник на
Й.Х.П., в която е посочено, че се поддържа въззивната
жалба, вх.№ 25018270 от 02.02.2021 г.
Настоящата инстанция прие, обаче, че въззивната жалба, вх.№ 25018270 от 02.02.2021
г. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, първо защото по нея има произнасяне,
както от въззивен съд по в.гр.д.№ 4734 по описа за
2017 г., така и от ВКС.
Второ,
въззивната жалба е подадена повече от 5-години след
уведомяването на въззивниците за постановеното на
16.10.2015 г. първоинстанционно решение. Трето, защото по отношение на
посочените като въззивници Б.Х.Х.
и И.Х.Х. се
установи, че са починали далеч преди подаване на въззивната
жалба, вх.№ 25018270 от 02.02.2021 г. като наследниците
по закон на Б.Х.Х. са конституирани като участници в
процеса още през 2017 г.
Ето защо въззивната жалба, вх.№ 25018270 от 02.02.2021 г. беше оставена
без разглеждане. Определението като необжалвано влезе в сила.
С решение от 07.12.2017 г., постановено
по в.гр.д.№ 4734 по описа за 2017 г. СГС, IV- а въззивен състав е отменил
решението на СРС от 16.10.2015 г., в частта, в която има характер на
определение досежно насрещния иск, квалифициран от въззивната инстанция с правно основание по чл.64 ЗС. В
останалата част решението на СРС е било потвърдено.
Въззивното решение е постановено и срещу наследниците на Б. Х.Х.- Н.Р.Т. и М.Р.М..
Въззивното
решение е било обжалвано пред ВКС и е било допуснато до касация по жалбата на
ищците /пред СРС/ в частта, в която е бил отхвърлен иска по чл.108 ЗС. Касационната инстанция е отменила решението на
въззивната по иска по чл.108 ЗС като е признала
ищците за собственици на ПИ с идентификатор 29204.7658.20 по КК на с Желява с
площ от 5300 кв.м., без намиращата се в него сграда „Обор за 100 крави“. С
касационното решение делото е било върнато за ново разглеждане в осъдителната
част на иска по чл.108 ЗС. Указано е, че при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да спре производството до
приключване на производството по иска по чл.64 ЗС и в зависимост от изхода да
постанови диспозитив за предаване на владението върху
съответната част от ПИ, която не обслужва сградата предмет на насрещния иск,
т.е. „Обор за 100 крави“.
Касационното решение е постановено и срещу
наследниците на Б. Х.Х.- Н.Р.Т. и М.Р.М..
В изпълнение на указанията на ВКС, СГС,
IV- а въззивен състав е спрял
на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК производството по в.гр.д.№ 4734 по описа за
2017 г. до приключване на производството по насрещния иск по чл.64 ЗС.
Видно от отменителното
решение № 55 от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 2608 по описа за 2018 г., ВКС, Второ
ГО, е констатирал, че въззивния съд /СГС, IV- а/ е отменил определението, с което е прекратено от
СРС производството по делото по насрещния
иск. В тази му част въззивното производство не
било предмет на касационната жалба. В мотивите си ВКС е посочил, че по иска по
чл.64 ЗС следва да се произнесе СРС.
В изпълнение указанията на ВКС, Второ
ГО, дадени в решение № 55 от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 2608 по описа за 2018 г., СРС
е постановил решение № 20263035 от 27.11.2020 г. като иска по чл.64 ЗС е бил
уважен.
След постановяване на решението по
чл.64 ЗС производството по делото се пренася пред настоящия състав. Същото се
развива по подадената въззивна жалба, вх.№ 25018254 от 02.02.2021 г.
С тази въззивна жалба се
обжалва решение № 20263035 от 27.11.2020
г., постановено от СРС, ГО, 120 с-в по гр.д.№ 35822 по описа за 2012 г. по иска
по чл.64 ЗС.
Излагат се доводи, че от ищеца /по насрещния иск по
чл.64 ЗС/ не били ангажирани доказателства относно прилежащия терен на сградата
„Обор за 100 крави“. Сочи, че СРС в тази хипотеза следвало да изпълни
указанията на ВКС и да назначи служебно съдебно-техническа експертиза.
Същевременно се сочи, че от ответниците било поискано
да се назначи нова експертиза, което искане било отхвърлено от СРС без да били
налице основания за това. СРС бил постановил необосновано решение, тъй като се
позовал на експертизата, изслушана през 2014 г. СРС бил изложил и мотиви, за
които били необходими специални познания. Следвало да се има предвид и, че към
настоящия момент нямало такъв обор.
С въззивната
жалба е направено доказателствено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза при условията на чл.266, ал.3 ГПК с изрично
посочени задачи за обследване.
По въззивната жалба е
постъпил отговор от ищеца по
насрещния иск по чл.64 ЗС – Т. „К.с.“ ООД, в който отговор се излага становище
за неоснователност на тази въззивна жалба и
правилност на така постановеното решение. Не били допуснати сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи,
че решението от 27.11.2020 г. е постановено по насрещния иск по чл.64 ЗС в
изпълнение на указанията на ВКС в отменителното
решение. Счита, че не са налице предпоставките за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция. Претендират се разноски.
По
редовността и допустимостта на така подадената въззивна
жалба:
За решението по иска по чл.64 ЗС въззивниците
са уведомени, както следва: С.Х.Т.- на 14.01.2021 г., Й.Х.П. - на 14.01.2021
г., И.Х.Х.
- на 14.01.2021 г., и А.Х.А.- на 14.01.2021 г., чрез адв.Д..
Доколкото от настоящата инстанция се установи, че
посочената като въззивница И.Х.Х. е починала на 22.10. 2020 г., т.е.
преди подаването на въззивната
жалба, а дори и преди постановяване на обжалваното решение, но след приключване
на устните състезания пред СРС, то на наследниците й по закон,
конституирани с определение от 19.10.2021 г. на основание чл.227 ГПК - М.К.Д. и
И.П.Д., беше връчено постановеното на 27.11.2020 г. първоинстанционно
решение с оглед обезпечаване на защитата им. Същите не се възползваха от
дадената от съда възможност.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно; същото е в изпълнение на указанията на ВКС,
Второ ГО, дадени в решение № 55 от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 2608 по описа за
2018 г.
По доводите
във въззивната жалба:
С първоинстанционното
решение, предмет на настоящето въззивно гр.д. се : ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск по чл. 64 от ЗС
от „К.С.“ ООД против Н.Р.Т., М.Р.М., С.Х.Т.,
Й.Х.П., И.Х.Х., А.Х.А., че „К.С.“
ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно
определените размери площ от 5300 кв.м. (пет хиляди и триста квадратни метра)
от недвижим имот, находящ се в с.Желява, с площ от
5300 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 29204.7658.20 по кадастралната
карта на с.Желява, одобрена със Заповед № РД-18-30 от 28.05.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, при съседи по тази карта: имоти с
идентификатори №№ 29204.7658.29, 29204.7658.21, 29204.7658.33, съгласно стопанското предназначение на
собствената си сграда, построена в посочения поземлен имот и представляваща
„Обор за сто крави“, със застроена площ от около 630 кв.м., застроен в Парцел І
от 6.105 дка, находящ се в с.Желява, СО, м. „Влъчковото“, при граници: от изток – път, от запад –
ливада, от север – път и от юг – ливада.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е
позовал на чл. 64 от ЗС, съгласно който собственикът на постройката може да се
ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго. За да бъде уважен предявения иск за
определяне на прилежаща площ към постройка, с цел ползването на последната,
когато се намира в чужд имот, било необходимо ищецът да докаже наличието на
право на собственост по отношение на постройката на самостоятелно основание.
Правото на ползване на терена, в който е построена и
съществува процесната постройка по смисъла на
посочената разпоредба се ограничавало само за достъп до сградата, доколкото
това било необходимо за ползването й с оглед на физическите й характеристики. В
този смисъл правата на собственика на земята се ограничавали в минимална
степен, тъй като това право на ползване било безсрочно и безвъзмездно, а терена
не можел да има подчинено на сградата предназначение. Същевременно суперфициарят по смисъла на чл. 64 от ЗС не можел да
иска разпределяне на ползването за цялото или за част от мястото, предмет на
този иск. Такава била и константната практика на ВС (Решение № 660/1966 г. на І
ГО; Решение № 737/1985 г. на ІV ГО; Решение № 268/1988 г. на ІV ГО на ВС) и на
ВКС (Решение № 231/19.08.2009 г. на ІІ ГО; Решение № 593/19.06.2009 г. на ІІІ
ГО и Решение № 793/26.10.2009 г. на ІV ГО). В този смисъл, доводите на
процесуалния представител на насрещния ищец, че целият процесен
имот, предмет на първоначалния иск са принадлежаща част към постройката били неприемливи
от юридическа гледна точка и се явявали неоснователни. Съгласно константната и безпротиворечива съдебна практика, възможността на суперфициарният собственик, да ползва място за обслужване
на имота си, включително да минава през имота, в който е построена сградата,
било пеш или с автомобил, за да я достигне и да ползва прилежащите към нея
части от имота, в който е построена, било правомощие, което е включено в
правото на строеж.
Ищцовото дружество, което безспорно се явявало суперфициарен собственик на процесната
сграда, построена в чужд поземлен имот, разполагало с възможността да иска да
му бъде определено право на ползване върху чуждия имот и да му бъде предоставен
маршрут за пешеходен и автомобилен достъп до собствения им имот. За да се търси
защита по реда на чл. 64 от ЗС следвало ответника по този иск да е собственик
на терена, имота, върху който е построена процесната
постройка. Тази разпоредба се явявала императивна и създавала ограничение на
собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея били построени сгради,
чиято собственост е на трети лица (без право на собственост върху терена).
С Решение по гр.д. № 2608/2018 г. ВКС отменил възивното решение на СГС по в.гр.д. № 4734/2017 г. на СГС в
частта, в която е потвърдено първоначалното решение по настоящото производство,
с което е отхвърлен първоначалния иск по чл. 108 от ЗС, като вместо него
признал за установено по отношение на „К.С.“ ООД, че С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х.
и А.Х.А., са собственици по наследство и
реституция на по ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в
с.Желява, с площ от 5300 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 29204.7658.20
по кадастралната карта на селото, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
29204.7658.29, 29204.7658.21, 29204.7658.33, без намиращата се в него сграда
„Обор за сто крави“.
При първоначалното разглеждане на делото били обсъдени
множество писмени и гласни доказателства, които следвало да бъдат обсъждани,
само доколкото касаят иска по чл. 64 от ЗС.
От изслушаните по делото СТЕ и допълнителна СТЕ, които
съдът е приел като компетентно изготвени, обективни и подробно отговарящи на
поставените въпроси, се установявало, че в имота на ответниците
(първоначалните ищци по иска по чл. 108 от ЗС) съществува сграда, отговаряща на
описанието „Обор за 100 крави“ със
застроена площ от около 630 кв.м., построена в пасищен комплекс, съставляваща
парцел I с площ от 6,105 дка, находящ се в с.Желява,
м.Влъчковото, при описани граници, която сграда не била
нанесена в действащата КК и КРНИ, одобрена със Заповед №РД-18-30/28.05.2010 г.
на Изп.директор на АГКК. Местоположението на тази
сграда, спрямо границите на Поземлен имот с идентификатор 29204.7658.20 по КК и
КР било показано на Скица № 4 от експертизата в сив цвят.
При извършен оглед от вещото лице и измерване на
място, било установено, че постройката, представляваща „Обор за сто крави“, е с
размери около 10 м./63 м., или със застроена площ от около 630 кв.м. В
конструктивно отношение същата била изпълнена от метална конструкция, стените били
от бетонови панели с височина 1,0 метър и ламарина, разположена върху тях. Над
ламарината била изпълнена метална дограма/прозорци/. Покривната конструкция била
покрита с гумени ленти и ЛТ ламарина. Вещото лице дало отговор на въпросите
относно определяне на площта и границите на прилежащата площ към сградата „Обор
за сто крави“, съобразно приложимите правни норми, определящи техническите
изисквания за определяне на застроените и прилежащи площи на сградите и
съоръженията от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както
следва: 62.5 кв.м. била необходима застроена и незастроена площ за една крава.
Така, за сто крави, се оказвало, че необходимата площ от закрито и открито
пространство, възлизало общо на 6250 кв.м. Процесната
сграда „Обор за сто крави“ била със застроена площ от около 630 кв.м., което
означавало, че следва да се приеме за необходима прилежаща част от терена площ
от 5620 кв.м. Вещото лице изрично посочило в експертизата, че тези норми са
изискуеми, съгласно действащата към момента на изготвянето на експертизата
приложими подзаконови актове.
Съгласно действащата и към момента на предходното
разглеждане на производството по делото, НАРЕДБА № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, валидна и към
момента на приключване на устните състезания при разглеждане на делото по иска
по чл.64 ЗС, изискуемата площ на закрито и открито (двор) за отглеждане на една
крава било не по-малко от 6 кв.м. на животно, което включвало мястото за лежане
и движение, без площта на яслата, технологичните коридори и пътеки. Последните били
дадени допълнително, като били включени в закритите пространства. Така, ако се
приемело, тази норма за необходима прилежаща площ към процесната
сграда, то същата възлиза на 6000 кв.м., ведно с постройката. При това
положение нормативно изискуемата прилежаща към постройката площ на терена
възлизала на 5370 кв.м. с оглед броя на отглежданите в постройката сто броя
крави. Имотът на ответниците бил с площ от 5300
кв.м., поради което следвало да се приеме, че целият имот се явява прилежаща
към построената и съществуваща в него сграда „Обор за сто крави“.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
С договор за продажба на недвижим имот чрез
разпределение и възлагане на имуществото на правоимащите
на „К.С.“ ООД е продаден следния недвижим имот: обор за 100 крави, построен в
пасищен комплекс, представляващ парцел Първи с площ от 6 105 кв.м., находящ се в м.Влъчковото,
с.Желява /л.108 по делото пред СРС/.
Между страните не е спорно, а това се установява и от
представените по делото съдебни актове, че с влязло в сила решение по гр.д.№
11080 по описа за 2001 г. на СРС, е бил отхвърлен иска по чл.108 ЗС, предявен
от „К.С.“ ООД срещу Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А..
С решение № 8256 от 07.12.2017 г. по в.гр.д.№ 4734 по
описа за 2017 г. на СГС /л.43 от същото в.гр.д./ е прието, че договорите за
покупко-продажба на които се позовава „К.С.“ ООД за собственик на мястото и
сградата са нищожни поради неспазване на задължителните предпоставки на чл.27,
ал.1 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Уважена е насрещната претенция по чл.124, ал.1 ГПК поради
изтекла в полза на „К.С.“ ООД десетгодишна придобивна
давност относно сградата „обор за 100 крави“ със застроена площ от около 630 кв.
м., реализирана в парцел Първи с площ от 6105 дка. По отношение на сградата „заслон
за 500 овце“ е констатирано, че сградата е разрушена поради което не
представлява годен обект на владение и затова не може да бъде придобита по
давност. В тази му част първоинстанционното решение
по гр.д.№ 35822 по описа за 2012 г. на СРС, Първо ГО, 120 състав е било
потвърдено.
Видно от определение № 9 от 04.01.2019 г. по гр.д.2608
по описа за 2018 г. на ВКС, Второ ГО, касационен контрол относно уважаването на
установителния иск за собственост по давност върху
сградата „Обор за 100 крави“ не е бил допуснат. Не е било допуснато касационно
обжалване и по отношение на отхвърлянето на иска по чл.124, ал.1 ГПК /насрещен/
относно сградата „заслон за 500 овце“. Допуснат е бил касационен контрол само
по иска по чл.108 ЗС, предявен от С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х.
и А.Х.А..
С РЕШЕНИЕ
№ 55 ОТ 12.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2608/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС е отменено въззивното решение от 07.12.2017 г. в частта в която е бил
отхвърлен първоначалния иск по чл.108 ЗС като е било признато за установено по
отношение на ответника „К.С.“ ООД, че С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х.
и А.Х.А. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в с.Желява, с площ от 5300 кв.м. с идентификатор
29204.7658,20 по КК на селото, без намиращата се в него сграда „Обор за 100
крави“. Прието е, че възстановения имот попада в кад.единици
№ 224 с площ от 6.105 дка и № 226 с площ от 5.338 дка по картата на
съществуващите стари реални граници. По плана за земеразделяне от тези кад.единици бил образуван имот № 043020, възстановен на
ищците /по първоначалния иск с правно основание чл.108 ЗС/. Сградите
„краварник“ и „заслон за овце“ били нанесени съответно в парцел I и парцел II по парцеларния
план на пасищен комплекс „Влъчково“ към ТКЗС.
Сградите не били нанесени в КК. От съпоставянето на представените скици вещото
лице било констатирало, че сградата „краварник“ се намирала в процесния имот 043020. Прието е, че възстановяването на
собствеността се извършва в съответствие с чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ- върху
незастроената част и извън прилежащата площ на сградите.
Делото е върнато за ново
разглеждане в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС след определяне на
прилежащата площ по реда на чл.64 ЗС.
Видно от мотивите в РЕШЕНИЕ
№ 55 ОТ 12.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2608/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, взето е предвид, че претенцията за собственост на „К.С.“ ООД върху
терена е отречена с влязло в сила решение
по предходен спор, а правото му на собственост
върху сградата „Обор за 100 крави“ е
признато с влязлата в сила част на
въззивното решение. Прието е, че от уважаването
на насрещния установителен иск на „К.С.“ ООД за
признаване собствеността по давностно владение върху
намиращата се в ПИ сграда „Обор за 100 крави“, със застроена площ от около 630
кв.м. произтича правото на дружеството да ползва земята, доколкото това е необходимо
за използване на постройката по предназначение – чл.64 ЗС.
В изпълнение на указанията
на касационната инстанция в горното решение, настоящата излага следните мотиви:
Нормата на
чл. 64 ЗС намира
приложение само в хипотеза, при която
на терена съществуват постройки, собствеността върху които принадлежи на лице, различно
от собственика на земята.
Правото да
се ползва част от земята,
предвидено в чл.
64 ЗС, ограничава правата
на собственика на земята до
установения в тази разпоредба обем, а именно само доколкото
това е необходимо за използване на
постройката според нейното предназначение.
Правото по
чл. 64 ЗС съществува
при други предпоставки докато съществува и постройката. Ползването касае различни части от терена и се
променя с оглед естеството на ограничението
на правата на собственика на терена. Различен
е както видът на правото, така
и видът и обемът на търсената защита.
По въпроса
за допустимостта на производството по предявен по
реда на чл.
64 ЗС иск, ако в хода на това
производство постройките са погинали, настоящият
състав приема следното:
Ако в хода
на производството по предявен по
реда на чл.
64 ЗС иск постройките са погинали, производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Обемът и видът
на търсената защита се определят
при предявяването на иска с оглед
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и посочения петитум. Настъпилите след предявяването на иска промени
във фактическите обстоятелства, на които се основава
отправеното до съда искане, следва
да бъдат взети предвид от
съда при извършването на преценка по основателността,
но и по допустимостта
на иска. Ако претендираното право е обусловено от съществуването на вещ, която
в хода на производството е погинала, производството по първоначално предявения иск не може
да се приеме
за допустимо, тъй като и първоначално
претендираното право вече не съществува,
а искане за защита на друг
вид право не е било въведено
в спорния предмет, освен ако не
е допуснато надлежно и своевременно въведено изменение на иска,
доколкото и ако същото е допустимо според действащия процесуален закон.
По реда
на чл. 64 ЗС собственикът на сградата може да
иска да му
бъде предоставено правото да ползва
съответна част от терена само
ако сградата е вече построена и докато тя съществува.
Това право възниква с факта на построяването на сградата и се
погасява с факта на разрушаването й, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ
№ 55 ОТ 12.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2608/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
С оглед приетото в горецитираното решение на ВКС, настоящата инстанция с
определение от 23.11.2021 г. и при съобразяване с указанията в т.2 и 3 на ТР №
1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, счете, че следва да
допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза
със задача да определи прилежащата
площ към сградата „Обор за 100 крави“, така и в РЕШЕНИЕ
№ 43 ОТ 29.05.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2463/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
От допълнителното заключение на допуснатата, изслушана
и приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена след оглед на 25.02.2022 г. се
установява, че в процесния ПИ има съществуващи
постройки, представляващи две части от бивша постройка – обор за крави. При
изслушването си в о.с.з. на 17.05.2023 г. вещото лице е пояснило, че в процесния имот има една сграда на която централната част е
разрушена. Затова на схемата излиза, че сградите са две, но някога сградата е
била една. Сградите са бетонни цокълни стени и
метална конструкция, покрита с ламаринен покрив и ограждащи стени от ламарина с
входове, съответстващи на обозначените в скиците места /югоизток/ и от
страните, където е разрушена средната част от бившата сграда. Сградите са еднопространствени, като има изграден „бокс“ и място за
манипулации по животните. Към обора не е обособено място за дезинфекция и няма
изградено място за временно съхранение на трупове от умрели животни. Фуражът се
съхранява в обособена част от сградата. Мястото за временно съхранение на тор е
на открито.Територията към обора, където се отглеждат животните /крави и
телета/ свободно е оградена с метална ограда и електропастир
/част от парцел Първи/, а парцел Втори е ограден с електропастир.
Сградата – заслон за овце в парцел Втори е разрушена като от нея са останали
части от основите. /За същата искът на „К.С.“ ООД по чл.124, ал.1 ГПК е
отхвърлен и не е предмет на обсъждане в настоящето производство/. На
територията са регистрирани два животновъдни обекта, съответно с предназначение
отглеждане на ЕПЖ /говеда/ с капацитет 50 бр./удостоверение № 78 от 24.04.2020
г./ и 120 бр. ЕПЖ /удостоверение № 059/08.11.2018 г./ за което бяха приети
писмени доказателства от настоящата инстанция. Животновъдният обект е за
свободно отглеждане на едър рогат добитък. Според вещото лице може да се
приеме, че сградата обор за крави отговаря на изискванията на Наредба № 44 от
20.04.2006 г. При съобразяване с Приложение № 2 от тази наредба, вещото лице
приема, че площта за отглеждане на 100 крави в двор е 600 кв.м. като към тази
площ следва да се прибавят място за хранене и напояване, технологични коридори
и пътеки, вкл. Такива за обслужване на сградата, както и място за съхранение на
тор и други отпадъци. Необходимо е да се съобразят достъпът от път, подходите и
конкретното разположение на постройките. В допълнителното си заключение, при
съобразяване със заповеди № РД-46-495/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед №
РД-02-14-455/22.08.2003 г. на МРРБ, вещото лице посочва, че прилежащата площ
към сградата за отглеждане на едър рогат добитък /ЕРД/, която постройка към
момента на огледа е с площ от 600 кв.м., следва да е 3 000 кв.м. с
отчитане на съборената част от постройката, а без отчитане – 3600 кв.м.
За улеснение на съда и
страните /по възлагане от настоящата инстанция/ вещото лице е изготвило скица
на която със зелен цвят и по букви АБВГА е изчертан
имот с идентификатор 29204.7658.20 с площ от 5 300 кв.м.; парцел I по парцеларния план от 1996 г. с площ от 6105 кв.м. е по
контур с цифри 1-2-3-15-16-17-1. Сградата обор е защрихована. А прилежащата
площ с отчитане на съборената централна част от процесната
сграда, е повдигната в оранжев цвят и е по контура буква М-цифра 3-
Е-Ж-И-К-Л-М, в размер на 3000 кв.м. Граница И-Ж и 3-Ж са по обозначените в парцеларния план и съществуващи на място огради. Достъпът
до територията е през път от север. Според разясненията дадени от вещото лице
при изслушването му в о.с.з на 17.05.2023 г. достъпът се осъществява по алеята
между т.14 и точката с буква „з“ в синьо на скицата към основното заключение.
С оглед на така приетите пред настоящата инстанция
доказателства, въззивната инстанция счита, че за
прилежаща площ към процесната сграда „Обор за 100
крави“ следва да се определи тази по скицата на вещото лице Б., представляваща
неразделна част от допълнителното заключение по СТЕ, съответно с площ от
3 000 кв.м. и повдигната в оранжев
цвят и по контура буква М-цифра 3- Е-Ж-И-К-Л-М, която скица, приподписана от настоящия състав представлява неразделна
част от така постановеното решение.
Поради несъвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да
бъде отменено в частта в която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по предявения иск по чл. 64 от ЗС от „К.С.“ ООД против Н.Р.Т., М.Р.М., С.Х.Т., Й.Х.П.,
И.Х.Х., А.Х.А.,
че „К.С.“ ООД има ограничено
вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери
площ за разликата над 3 000 кв.м. до 5300 кв.м. от недвижим имот, находящ се в с.Желява, с площ от 5300 кв.м., съставляващ
имот с идентификатор № 29204.7658.20 по кадастралната карта на с.Желява,
одобрена със Заповед № РД-18-30 от 28.05.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, при съседи по тази карта: имоти с идентификатори №№ 29204.7658.29,
29204.7658.21, 29204.7658.33, съгласно
стопанското предназначение на собствената си сграда, построена в посочения
поземлен имот и представляваща „Обор за сто крави“, със застроена площ от около
630 кв.м., застроен в Парцел І от 6.105 дка, находящ
се в с.Желява, СО, м. „Влъчковото“, при граници: от
изток – път, от запад – ливада, от север – път и от юг – ливада. Затова и
отменя решението в тази му част, а претенцията по чл.64 ЗС следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В останалата част решението като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
решението търпи промяна в частта за разноските. При присъдени в полза на „К.С.“
ООД /ищец по иска по чл.64 ЗС/ разноски в размер на 650 лв. настоящата
инстанция определя такива в размер на 367,23
лв. или за разликата над тази сума обжалваното решение като
неправилно ще бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците С.Х.Т., Й.Х.П. и А.Х.А. се
следват разноски за вещи лица в размер на
534,47 лв.
На А.Х.А. се следват и разноски за процесуално
представителство в размер на 282,49 лв.
С.Х.Т. и Й.Х.П. не са
правили разноски за процесуално представителство пред настоящия състав.
/Разноските за процесуално
представителство по спряното в.гр.д. № 4734 по описа за 2017 г. на СГС, IV-a въззивен състав следва да бъдат определени там/.
Относно Н.Р.Т. и М.Р.М.
липсват данни да са правили разноски.
Въззиваемите М.К.Д. и И.П.Д. не са правили разноски и такива не им
се присъждат.
Въззиваемият „К.С.“ ООД претендира разноски и такива му се следват за
частта в която беше прието, че първоинстанционното
решение е правилно или такива в размер на 435,02 лв.
Независимо, че на л.7 по в.гр.д. № 4734 по описа за 2017 г. на СГС, IV-a въззивен състав е представен вносен документ за платена
държавна такса за въззивното обжалване, настоящата
инстанция намира, че доколкото се обжалва различен съдебен акт от този, който е
предмет на въззивно обжалване по спряното въззивно производство, то въззивниците
са останали задължени за държавна такса за настоящето в.гр.д поради което на
основание чл.77 ГПК, същата следва да бъде събрана, в размер на 25 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 20263035 от 27.11.2020 г.,
постановено от СРС, ГО, 120 с-в по гр.д.№ 35822 по описа за 2012 г., в
частта в която се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск по чл. 64 от ЗС
от „К.С.“ ООД, ЕИК *******, съдебен
адрес:***, ляво крило, *******- адв.Г., против Н.Р.Т.,
ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********, С.Х.Т., ЕГН **********, Й.Х.П., ЕГН **********,
както и срещу М.К.Д., ЕГН ********** и И.П.Д., ЕГН ********** като наследници
на И.Х.Х., ЕГН **********, А.Х.А., ЕГН **********, че „К.С.“ ООД, ЕИК *******, има ограничено вещно
право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ за
разликата над 3 000 кв.м. до 5300 кв.м. от недвижим имот, находящ се в с.Желява, с площ от 5300 кв.м., съставляващ
имот с идентификатор № 29204.7658.20 по кадастралната карта на с.Желява,
одобрена със Заповед № РД-18-30 от 28.05.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, при съседи по тази карта: имоти с идентификатори №№ 29204.7658.29,
29204.7658.21, 29204.7658.33, съгласно
стопанското предназначение на собствената си сграда, построена в посочения
поземлен имот и представляваща „Обор за сто крави“, със застроена площ от около
630 кв.м., застроен в Парцел І от 6.105 дка, находящ
се в с.Желява, СО, м. „Влъчковото“, при граници: от
изток – път, от запад – ливада, от север – път и от юг – ливада
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 64 от ЗС от „К.С.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:***,
ляво крило, *******- адв.Г., против Н.Р.Т., ЕГН **********,
М.Р.М., ЕГН **********, С.Х.Т., ЕГН **********, Й.Х.П., ЕГН **********, както и
срещу М.К.Д., ЕГН ********** и И.П.Д., ЕГН ********** като наследници на И.Х.Х., ЕГН **********, А.Х.А.,
ЕГН **********, че „К.С.“ ООД,
ЕИК *******, има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно
определените размери площ за разликата над 3 000 кв.м. до 5300 кв.м. от
недвижим имот, находящ се в с.Желява, с площ от 5300
кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 29204.7658.20 по кадастралната карта
на с.Желява, одобрена със Заповед № РД-18-30 от 28.05.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, при съседи по тази карта: имоти с идентификатори №№
29204.7658.29, 29204.7658.21, 29204.7658.33,
съгласно стопанското предназначение на собствената си сграда, построена
в посочения поземлен имот и представляваща „Обор за сто крави“, със застроена
площ от около 630 кв.м., застроен в Парцел І от 6.105 дка, находящ
се в с.Желява, СО, м. „Влъчковото“, при граници: от
изток – път, от запад – ливада, от север – път и от юг – ливада, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20263035 от 27.11.2020 г., постановено от
СРС, ГО, 120 с-в по гр.д.№ 35822 по описа за 2012 г., в частта в която
се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск по чл.
64 от ЗС от „К.С.“ ООД, ЕИК *******,
съдебен адрес:***, ляво крило, *******- адв.Г.,
против Н.Р.Т., ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********, С.Х.Т., ЕГН **********, Й.Х.П.,
ЕГН **********, както и срещу М.К.Д., ЕГН ********** и И.П.Д., ЕГН **********
като наследници на И.Х.Х., ЕГН **********, А.Х.А., ЕГН **********, че „К.С.“ ООД, ЕИК *******, има ограничено вещно
право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ от 3 000
кв.м. от недвижим имот, находящ се в с.Желява, с площ
от 5300 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 29204.7658.20 по
кадастралната карта на с.Желява, одобрена със Заповед № РД-18-30 от 28.05.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по тази карта: имоти с
идентификатори №№ 29204.7658.29, 29204.7658.21, 29204.7658.33, съгласно стопанското предназначение на
собствената си сграда, построена в посочения поземлен имот и представляваща
„Обор за сто крави“, със застроена площ от около 630 кв.м., застроен в Парцел І
от 6.105 дка, находящ се в с.Желява, СО, м. „Влъчковото“, при граници: от изток – път, от запад –
ливада, от север – път и от юг – ливада, като определя същата площ по
скицата на вещото лице Б., представляваща неразделна част от допълнителното
заключение по СТЕ, вх.№ 268705 от 14.03.2023 г., съответно с площ от 3 000
кв.м. и повдигната в оранжев цвят и по контура буква М-цифра 3- Е-Ж-И-К-Л-М,
която скица, приподписана от настоящия състав
представлява неразделна част от така постановеното решение.
ОТМЕНЯ решение № 20263035 от 27.11.2020 г., постановено от
СРС, ГО, 120 с-в по гр.д.№ 35822 по описа за 2012 г., в частта в която
се присъждат разноски в полза на „К.С.“ ООД, ЕИК *******, за
разликата над 367,23 лв.
ОСЪЖДА „К.С.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:***, ляво
крило, *******- адв.Г., да заплати на С.Х.Т.,
ЕГН **********, Й.Х.П., ЕГН ********** и А.Х.А., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: ***,
партер- адв.Д., разноски за вещи лица в размер
на 534,47 лв., направени пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „К.С.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:***, ляво
крило, *******- адв.Г., да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** , със съдебен адрес: ***,
партер- адв.Д., разноски за процесуално
представителство в размер на 282,49 лв.,
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН **********, Й.Х.П., ЕГН ********** и А.Х.А., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, партер- адв.Д., да
заплатят на „К.С.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:***, ляво крило, *******-
адв.Г., сумата в размер на 435,02 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН **********, Й.Х.П., ЕГН ********** и А.Х.А., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: ***,
партер- адв.Д., да заплатят на основание чл.77 ГПК,
в полза на СГС държавна такса по въззивна жалба,
вх. № 25018254 от 28.01.2021 г. /подадена по пощата/, в размер на 25
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1-месечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: