№ 26334
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110166791 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с
правно основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3, чл. 261 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 11 801,74 лв., представляваща сбор
от дължимо възнаграждение за неизплатен положен извънреден и нощен труд
в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., от които: 172 часа през работни
дни, 1 468 часа през почивни дни и 240 часа през дни на официални празници
и 1 730 часа нощен труд, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.12.2024 г. до окончателното плащане, както и 2 905,56
лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите възнаграждения за
положен извънреден и нощен труд считано от падежа на отделните месечни
задължения до 04.12.2023 г., а именно: върху главницата за възнаграждение за
положен извънреден и нощен труд през м. декември 2019 г. – от 01.01.2020 г.
до 04.12.2023 г., върху главницата за възнаграждение за положен извънреден
и нощен труд през м. януари 2020 г. – от 01.02.2020 г. до 04.12.2023 г. и върху
главницата за възнаграждение за положен извънреден и нощен труд през м.
септември 2022 г. – от 01.10.2022 г. до 05.12.2023 г.
Ищецът К. Л. И. твърди, че в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г. е
бил в трудово правоотношение с ответника М.В.Р., в рамките на което е
заемал длъжността „главен специалист“ в дирекция „Сигурност на дейността
на информацията“, при подневно отчитане на труда с минимална основна
месечна заплата за страната. Поддържа, че въпреки уговореното работно
време, е изпълнявал трудовите си задължения на смени (дневна и нощна по 12
часа по утвърдени от работодателя графици), които обхващат делнични,
почивни и празнични дни, без да е получавал следващите му се
възнаграждения за положения извънреден труд съответно с увеличение от 50
% за работа през работни дни, от 75 % за работа през почивни дни и от 100 %
за работа през дни на официални празници, както и за положения нощен
1
такъв. Сочи, че със заявление с вх. № 23ПР 2577/10.07.2023 г. е отправил до
ответника искане за изплащане на следващото му се възнаграждение за
неотчетен и незаплатен извънреден и нощен труд, но същият не се е
произнесъл по него, с което обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете, както следва: 11 801,74 лв., представляваща сбор от дължими
възнаграждения за неизплатен положен извънреден и нощен труд в периода
от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., както и 2 905,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху дължимите възнаграждения за положен извънреден и
нощен труд считано от падежа на отделните месечни задължения до
04.12.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М.В.Р. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Релевира възражение за неспазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като
се касае за трудов спор, както и възражение за изтекла погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че съгласно заповед № ЧР-95-00-
101/22.03.2013 г. на министъра на външните работи е установен ненормиран
работен ден за всички служители, включително и за тези по трудово
правоотношение, като в случая на ищеца се полага допълнителен платен
годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден в размер на 10
работни дни, но не и възнаграждение за положен извънреден труд, положен в
работни дни. Позовава се на чл. 142, ал. 5 КТ, според който не се допуска
сумарно изчисляване на работното време за работници и служители с
ненормиран работен ден, поради което се прилага подневно изчисляване
съгласно чл. 142, ал. 1 КТ. Поддържа, че М.В.Р. е специализирана държавна
администрация, като на основание чл. 48, т. 6 от ЗДиплСл служителите извън
задълженията си по КТ и ЗДСл са длъжни да са на разположение или да
дежурят през определено време от денонощията. Твърди, че съгласно чл. 48,
т. 5 от ЗДиплСл, когато важни интереси наложат това, служителите
изпълняват служебните си задължения извън установеното работно време.
Поддържа, че ищецът заедно със служителите от сектор „Ведомствена
охрана“ работят на седмични графици при спазване на изискванията за
междуседмична почивка, като за работните дни, в които ищецът е бил на
работа повече от 8 работни часа, той е компенсиран с 10 дни допълнителен
платен годишен отпуск, а за положения труд през нощта, в почивни или
празнични дни е бил компенсиран с увеличено заплащане на същия. Твърди,
че всички дължими суми са изплатени на ищеца или той е бил обезщетен с
допълнителен платен годишен отпуск като уточнява, че ищецът не е
отработвал пълната продължителност на работната седмица. По отношение на
цитираното в исковата молба становище от ИАГИТ излага възражение, че
към момента на депозиране на отговора на исковата молба, образуваното
административно производство, с което предписанията са обжалвани, не е
приключило с влязло в сила решение, поради което предписанията не са
изпълнени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
2
Съдът намира, че исковата молба страда от нередовности, поради което
на ищеца следва да бъдат дадени указания за тяхното отстраняване.
Претендираните възнаграждения за положен извънреден и нощен труд
представляват две самостоятелни претенции, поради което следва да са
изложени твърдения относно размера на всяка една от тях поотделно, като се
има предвид, че сборът им следва да се равнява на общо посочената сума от
11 801,74 лв. Това е така и по отношение на претенциите за мораторна лихва
върху всяка една от отделните вземания за главница съответно за положен
извънреден и нощен труд, като също се съобрази, че сборът им следва да се
равнява на общо посочената сума от 2 905,56 лв.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните.
По искове с правно основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1 и чл. 261 КТ в
тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и е полагал труд в рамките на исковия период при сменен режим на
работа; че е отработил твърдяния брой часове извън редовното работно
време; размера на следващото се възнаграждение за извънреден и нощен
труд. В тежест на ищеца е да установи и спазване на срока по чл. 358, ал. 1, т.
3 КТ, респ. наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да опровергае твърденията на ищеца, като докаже, че трудово
възнаграждение за положен извънреден и нощен труд му е изплатено в
случай, че твърди това.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг; изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните суми на падежа в случай,
че твърди това.
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следва да се отдели обстоятелството относно
наличие на съществувало между страните правоотношение в периода от
02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., в рамките на което ищецът е заемал длъжността
„главен специалист“ в дирекция „Сигурност на дейността на информацията“
при ответника.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на
страните и по допускане на доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат
приети, като доказателствената им стойност, относимост и годността им да
установят релевантни за спора факти подлежи на изследване по същество на
спора. Следва да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза
3
със задачи, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК също следва да бъде уважено.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели при режим на довеждане (двама за ищеца и един за ответника) за
установяване на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба
обстоятелства.
За процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца К. Л. И. в едноседмичен срок от съобщението да
уточни:
- размера на всяка една от отделните претенции за трудово
възнаграждение за положен 1/ извънреден и 2/ нощен труд поотделно, като
съобрази, че сборът им следва да се равнява на общо посочената сума от 11
801,74 лв;
- размера на претенциите за мораторна лихва върху всяко едно от
отделните вземания за главница съответно за положен 1/ извънреден и 2/
нощен труд, като съобрази, че сборът им следва да се равнява на общо
посочената сума от 2 905,56 лв.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото посочените в исковата молба
документи, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да приложи
последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза със задачи,
посочени от ищеца в исковата молба, и от ответника в отговора на исковата
молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б., специалност „Счетоводство и
контрол“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лв., от
които: 150 лв., вносими от бюджета на съда и 150 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели
(двама за ищеца и един за ответника) при режим на довеждане за
4
установяване на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба
обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.10.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани .
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца – препис от отговора
на исковата молба и приложенията.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на
доказателства за внасяне на депозита в пълен размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5