№ 175
гр. гр.Несебър, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101419 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
От ищеца „*******” ЕООД срещу Н. К. С. са предявени искове по л. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. С тях се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 306,30 лв., представляваща главница за периода
15.09.2019г. - 15.05.2022г., както и сумата от 2 151,01 лв. – договорна лихва за периода 15.05.2019г.
– 15.05.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 31.05.2022г. Ищецът твърди, че между С. и „*******“ АД бил
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.10.2017г. Сочи,
че по силата на договора на ответника била отпусната сумата от 7830 лв. Навежда, че С. се
задължил да погасява кредита на 96 (анюитетни) месечни вноски, от които 95 вноски от по 135,07
лв. и една последна вноска от 135,26 лв. Сочи се, че сумите били дължими до 15-то число на
месеца за периода 15.11.2017г. – 15.10.2025г. Обръща се внимание, че годишният лихвен процент
по договора бил от 13,810 %. Сочи се, че се претендира единствено договорна лихва по редовния
лихвен процент по чл. 4, ал. 1 от договора. Акцентира се върху обстоятелството, че на основание
чл. 16 от договора банката имала право да прехвърля правата си на трето лице, като на основание
договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., задължението на С. било изкупено от
„*******” ЕООД. Твърди, че ответникът бил уведомен за това по реда на чл. 99 ЗЗД. С тези
доводи от съда се иска да уважи исковете, като се акцентира върху обстоятелството, че се
претендират вноски по договора с настъпил падеж. Претендират се разноски от исковото и от
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор с вх. № 1933 от
23.02.2023г., с който потвърждава, че е изпаднал в неплатежоспособност. Излага съображения
срещу системата на работа в дружеството ищец. Оспорва начислените лихви.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ
(за главница и за възнаградителна лихва) в тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден
договор за цесия от 15.12.2021г., по силата на който му е прехвърлено претендираното вземане,
както и че длъжникът е уведомен надлежно за договора за цесия. В тежест на ищеца е да докаже,
че прехвърленото вземане съществува, т.е. че между „*******“ АД и Н. К. С. има сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.10.2017г., че е настъпила
изискуемост на претендираните главница и договорна лихва, както и размерът им. В тежест на
ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил задълженията си
по договора.
Видно от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.10.2017г., ведно с погасителен план към него (на л. 5 – л. 17 от делото) от „*******” АД бил
отпуснат на кредитополучателя Н. С. кредит в размер на 7830 лв., който трябвало да бъде върнат
(съобразно погасителен план) на вноски в периода 15.11.2017г. – 15.10.2025г., включващи
главница, договорна лихва и застраховка. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора лихвеният процент,
при който следвало да бъде върната сума бил в размер на 13,810 %. Сумите следвало да се
погасяват на 15-то число от съответния месец (видно от погасителния план). В чл. 3.1 от договора
било предвидено, че отпусната сума следва да се усвои от ответника на 17.10.2017г. по банкова
сметка: BG33 UBBS 8002 1062 8585 40. Видно от извлечение от посочената сметка (на л. 22 от
делото) на 17.10.2017г. сумата била усвоена.
От приложения погасителен план (на л. 17 от делото) се установява, че в периода
15.09.2019г. – 15.05.2022г. са начислени 33 погасителни вноски от по 135,07 лв. всяка, включваща
договорна лихва (във фиксирания размер по чл. 4, ал. 2 от договора) и главница. Съдът
констатира, че съобразно погасителния план за посочения период са начислени възнаградителни
лихви в размер на 2148,39 лв. и главница в размер на 2308,92 лв. Ищецът не оспорва, че е спрял
плащанията по кредита, като развива съображения за причините за това.
Видно от договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., сключен между ищеца и
„*****” АД (на л. 23 – л. 30 от делото) кредиторът прехвърлил на „*******” ЕООД, свои
вземания, подробно описани и индивидуализирани в приложение (на л. 32 – л. 34 от делото). Било
изготвено и потвърждение за извършената цесия от „******* АД (на л. 31 от делото), като с т. 6 от
пълномощно (на л. 35 – л. 36 от делото) ищецът бил упълномощен да извършва уведомления за
цесия и такова е изготвено до ответника (на л. 37 от делото), връчено на ответника лично - ведно с
исковата молба и приложенията (съобщение на л. 54 от делото). Видно от приложението сред
прехвърлените вземания било и това срещу С..
При тези данни съдът намира, че са доказани елементите от фактическия състав на
претендираната от ищеца цесия. На първо място следва да се има предвид, че ищецът е бил
надлежно упълномощен от цедента (кредитора на ответника) да го уведоми по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД, като за целта било изготвено и потвърждение от цедента. Ето защо не е имало пречка
уведомлението за цесия да бъде връчено именно от ищеца по делото. В хода на процеса
уведомлението е връчено лично на ответницата. В практиката на ВКС е прието, че уведомяването
в хода на процеса за настъпилата цесия следва да бъде отчитано от съда като факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 ГПК – Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. по описа на II търг.
2
отделение. Т.е. връчването на ответницата в хода на процеса на уведомлението за цесия, ведно
потвърждението за цесия, изготвено от цедента, от ищеца (упълномощен да връчва съобщения по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД) представлява уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
цесията, което следва да бъде отчетено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Налага се извод, че
възраженията на ответницата във връзка с уведомяването на цесия са неоснователни.
От посочените по-горе писмени доказателства (които не са оспорени от ответника) се
установяват всички елементи от посочения фактически състав - сключването на валиден договор
за цесия от 15.12.2021г., по силата на който на ищеца е прехвърлено претендираното вземане,
надлежно уведомяване на длъжника за договора за цесия. Доказано е, че прехвърленото вземане
съществува, т.е. че между „*******” АД и Н. К. С. има сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 17.10.2017г., както и, че е настъпила изискуемост на
претендираните главница и договорна лихва (доколкото се претендира заплащането на вноски за
главница и договорна лихва по кредита, с вече настъпил падеж съгласно приложения погасителен
план).
Горното не се оспорва от ответника, като възражението му относно начислените лихви е
неоснователно, тъй като с исковата молба се претендират единствено главницата и договорната
лихва по погасителния план, във фиксирания размер по договора. Ответникът не оспорва, че е
подписал договора и погасителния план към него, поради което още към онзи момент се е съгласил
с уговореното договорно възнаграждение и размера му, а в настоящото производство не се
претендират други лихви освен фиксираната в чл. 4, ал. 2 от договора възнаградителна лихва.
При извършена служебна проверка по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът не констатира претенциите
за главница и възнаградителна лихва да се основават на неравноправни клаузи в договора за
кредит. Констатира се, че дължимата главница за процесния период е от 2308,92 лв. и тъй като в
случая се претендира по-ниска такава – 2306,30 лв., то искът за главница следва да бъде уважен
изцяло. Съдът установи, че съобразно погасителния план претенцията за лихва за периода
15.09.2019г. – 15.05.2022г. е от 2148,39 лв., поради което искът за възнаградителна лихва следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен от 2151,01 лв., както и за периода
15.05.2019г. – 14.09.2019г. (който не е заявен в подаденото заявление, а за пръв път с исковата
молба, поради което искът по чл. 422 ГПК е неоснователен за този период).
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски. По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство
съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода
на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 269,15 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 268,99 лв. В исковата производство
ищецът е направил разноски в размер на 449,15 лв., като съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 448,89 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че Н. К. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, дължи на
„*******” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. **********, сумата в
3
размер на 2 306,30 лв., представляваща главница - вноски с настъпил падеж за периода
15.09.2019г. - 15.05.2022г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.10.2017г., сключен между С. и „*******“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
„*******” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 31.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането , както и сумата в размер
на 2148,39 лв., представляваща договорна лихва по договора за кредит – вноски с настъпил падеж
за периода 15.09.2019г. - 15.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва до пълния му
предявен размер от 2151,01 лв. и за периода 15.05.2019г. – 14.09.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
**********, да заплати на „*******” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. **********, сумата в размер на 268,99 лв., представляваща направените по ч.гр.д. №
735/2022г. по описа на Районен съд Несебър разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата в размер на 448,89 лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4