№ 1046
гр. Варна, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20243100501331 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 41059/22.05.2024 г. по описа на
РС-Варна, подадена от Т. А. Е., чрез процесуалния му представител адв. З. Д.,
срещу решение № 1456/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3395/2023 г. по
описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от Т. А. Е. срещу В.
И. Р. иск, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5000 евро, представляваща
дължима главница по сключен между страните договор за паричен заем от
04.07.2016г.; сумата в размер на 5000,60лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 04.07.2017г. до 01.07.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 01.07.2022г. до окончателното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4171/06.07.2022г. по ч.гр.д. № 8668/2022г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК и е осъдил Т. А. Е. да заплати на В.
И. Р., сумата в размер на 1700 лева, представляваща сторени съдебно -
деловодни разноски пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
1
Въззивникът – Т. А. Е., счита първоинстанционното решение за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва заключението на
извършената по делото съдебно-почеркова експертиза, като счита същото за
необосновано.
Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от В. И. Р., чрез процесуален представител адв. И. Р. от АК-Варна, с
който въззивната жалба се оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и
обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивникът – Т. А. Е., чрез процесуалния
си представител адв. З. Д. поддържа подадената въззивна жалба. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият – В. И. Р., чрез процесуалния
си представител адв. И. Р., оспорва въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Т. А. Е.,
ЕГН ********** с адрес гр. ****, срещу В. И. Р., ЕГН ********** с адрес гр.
****, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 5000 евро, представляваща дължима
главница по сключен между страните договор за паричен заем от 04.07.2016г.;
5000,60лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 04.07.2017г. до 01.07.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда - 01.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4171/06.07.2022г.
по ч.гр.д. № 8668/2022г. по описа на ВРС.
Ищецът - Т. А. Е. в исковата си молба заявява, че между него и
ответника В. И. Р. на 04.07.2016г. е бил сключен договор за заем, по силата на
който той, като заемодател, е предоставил на В. Р. – като заемополучател, в
собственост паричната сума от 5000 евро. Връщането й било уговорено да
стане в срок до 04.07.2017г. Предвид неизпълнението на задължението на В. Р.
да върне предоставената му в заем парична сума за събиране на вземането си
ищецът инициирал заповедно производство, по което била издадена заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на В. Р. при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК, с което ищецът обосновава и правния си интерес от предявяването на
установителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, подаден от В. И. Р., чрез процесуалния му представител адв. И. Р., с
който предявения иск се оспорва. Оспорва се твърдението между страните да е
сключен сочения договор, както и заемната сума да му е предавана. Оспорва
автентичността на договора и сочи, че е съставен за целите на настоящото
производство. Твърди, че през 2016г. не е бил в град Стара Загора. Заявява, че
не познава посочените в договора свидетели и никога по никакъв повод не се е
срещал с тях. Счита, че ако договорът е действителен, то вземането е погасено
по давност. Сочи, че между страните е налице влязло в сила решение от
21.03.2023г. на РС – Стара Загора, с което Т. А. Е. е осъден да му заплати
2
сумата в размер на 5909,60евро, като платена без основание и процесният
договор не е бил представен по посоченото дело. Счита предявения иск за
неоснователен.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез процесуалния
си представител поддържа иска. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва иска. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по настоящото дело ч. гр. дело 8668/2022 г. по описа на
РС-Варна става видно, че по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от Т. А. Е. е издадена заповед №
4171/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С
посочената заповед е разпоредено длъжникът В. И. Р. да заплати на Т. А. Е.
сумата в размер на 5000 евро, представляваща предадена по договор за заем от
04.07.2016 г. парична сума, която не е върната на падежа – 04.07.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 01.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 5000,60 лева,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
левовата равностойност на сумата от 5000 евро за периода от 04.07.2017 г. до
01.07.2022 г., както и направените по делото разноски в размер на 895,62 лева,
от които 295,62 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от предадена по договор за заем от
04.07.2016 г. парична сума, която не е върната на падежа – 04.07.2017 г. По
частното дело е указано на Т. А. Е., че издадената по негово заявление заповед
№ 23690/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 8668/2022 г. по описа на РС-Варна е връчена на
длъжника В. И. Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е
събрал данни, че лицето не живее на регистрирания му адрес и, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу В. Р. в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Съобщението е връчено на Т. Е. на 23.02.2023 г. , като същият в указания му
едномесечен срок – на 20.03.2023 г. е предявил иск за установяване на
вземането си пред РС-Варна.
От представения в оригинал по частното дело договор за заем от
04.07.2016г. /л.8 от ч.гр.д./, става видно, че същият е сключен на 04.07.2016 г.
между Т. А. Е. – като заемодател и В. И. Р. – като заемополучател. Посочено е,
че заемодателят дава в заем на заемополучателя сума в размер на 5000 евро,
която сума е предадена в деня на подписване на договора, като е посочено, че
заемополучателят се задължава да я върне на заемодателя в срок до 04.07.2017
г. В договора за заем има положени подписи на заемодател и на
заемополучател, както и са посочени трима свидетели, които също са се
подписали.
С молба с вх. №94886/15.12.2023г., Т. А. Е. е представил и екземпляр от
същия договор, който обаче не е разписан от свидетели. /л. 64 от делото/.
От заключението на вещото лице – Е. А. по назначената съдебно
почеркова експертиза се установява, че подписът положен на
„заемополучател“ в договора за заем от 04.07.2016 г. не е изпълнен от В. И. Р..
Ръкописният текст, с който е изпълнен Договор за заем от 04.07.2016г. е
изпълнен от Т. А. Е.. Договор за заем от 04.07.2016 г. съставлява оригинален
документ и същият е приложен по частно гр. дело № 8668/2022 г. В договора
3
са извършени корекции: в частта – месец „юни“ е преправен на месец „юли“,
върху буквата „н“ е изписана буква „л“. В частта за ЕГН-то на В. И. Р. цифрата
„5“ е поправена на цифра „6“.
От заключението на вещите лица по назначената повторна, тричленна
съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на
документи се установява, че в изследвания в оригинал договор за заем от
04.07.2016 г., подписът положен от името на заемополучателя – В. И. Р., не е
изпълнен от В. И. Р., а е изпълнен от друго лице с подражание /имитация/ на
подписа му.
Заключенията на вещите лица по двете извършени експертизи,
изследващи процесния документ - договор за заем от 04.07.2016 г., са
категорични, че подписът положен в полето за „заемополучател“ в договора за
заем от 04.07.2016 г. не е изпълнен от В. И. Р.. Съдът напълно кредитира
заключенията на вещите лица по двете извършени експертизи, изследващи
процесния документ, като обосновани, пълни, точни, ясни, недвусмислени и
дадени от лица, притежаващи специални знания.
В качеството на свидетел по делото е разпитан С.Р.Ж., без родство и дела
със страните. Същият заявява, че живее в град Стара Загора и познава Т. А. Е.
от над 10 години, като той го е запознал с В. Р.. Свидетелят заявява, че е
стопанисвал два броя заложни къщи в град Стара Загора. През лятото на
2016г. при него в заложната къща са дошли Т. Е. и В. Р.. В. Р. е поискал в заем
парична сума в евро. Т. Е. е дал български левове на свидетеля, за които
свидетелят му е давал евро. Първата сума, която свидетелят е обменил е била
2500 евро. Въпросната сума била предадена от Т. Е. на В. Р. в присъствието на
свидетеля, за което бил съставен документ. След два – три дни Т. Е. и В. Р.
отново дошли в заложната къща на свидетеля. Свидетелят отново е обменил
2500 евро, като е предоставил левовата им равностойност на Т. Е.. Свидетелят
заявява, че е посъветвал Т. Е. да скъса едната бланка, която е за 2500 евро и да
направят една цяла нова бланка за сумата от 5000 евро. Свидетелят твърди, че
договорът за заем го е написал Т. Е. и той, свидетелят и В. Р. са се подписали,
като В. Р. лично е взел парите. Свидетелят пояснява, че В. Р. лично се е
подписал и лично е взел парите – общо 5000 евро.
В качеството на свидетел по делото е разпитан А.П. А., без родство и
дела със страните. Същият заявява, че познава Т. Е. от 45-50 години, а В. Р. го
познава, като с него го е запознал Т. Е., но го е виждал само един път.
Свидетелят заявява, че е получил обаждане от Т. Е., който го е помолил да
отиде до офиса му в град Стара Загора, където го е запознал с В. Р.. След това
тримата са отишли до заложна къща стопанисвана от приятел на Т. Е., който
свидетелят назовава с малко име „С.“ в град Стара Загора. В заложната къща
Т. Е. е дал 5000лева на С., той ги е обменил в евро и обменените пари са били
дадени на В. Р.. Били изготвени документи, но свидетелят не ги е подписвал.
След два три дни отново в заложната къща на С., Т. Е. е дал 5000лева, С. ги е
обменил в евро, след което парите са били предадени на В. Р., за което е бил
съставен договор и свидетелят се е подписал. Договорът е бил изготвен в
заложната къща и е бил подписан от Т. Е., С. и В. Р..
Между показанията на свидетелите С.Р.Ж., А.П. А. и заключенията на
вещите лица по двете извършени експертизи, изследващи процесния
документ - договор за заем от 04.07.2016 г., има противоречие, относно
обстоятелството, дали процесния документ – договор за заем от 04.07.2016 г. е
подписан в полето за заемател от В. И. Р.. Свидетелите заявяват, че лично са
присъствали при съставянето на процесния договор за заем от 04.07.2016 г.,
като са се подписали като свидетели, а като заемополучател в договора за заем
4
лично и собственоръчно се е подписал В. И. Р.. Докато заключенията на
вещите лица по двете извършени експертизи са категорични, че подписът
положен в полето за „заемополучател“ в договора за заем от 04.07.2016 г. не е
изпълнен от В. И. Р.. По констатираното противоречие съдът дава вяра на
заключенията на вещите лица по двете извършени експертизи, изследващи
процесния документ, като обосновани, пълни, точни, ясни, недвусмислени и
дадени от лица, притежаващи специални знания, и приема, че подписът
положен в полето за „заемополучател“ в договора за заем от 04.07.2016 г. не е
изпълнен от В. И. Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно
указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи
за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване. По отношение на правилността, счита, че решението е правилно
по следните съображения:
Предявен е положителен установителен иск, за приемане за установено
в отношенията между страните, че В. Р. дължи на Т. Е. сумата в размер на
5000 евро, представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за паричен заем от 04.07.2016г.; сумата в размер на 5000,60лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
04.07.2017г. до 01.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.07.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4171/06.07.2022г. по ч.гр.д. №
8668/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен, правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, се състои от следните правопораждащи
5
юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни
волеизявления с идентичен предмет) за предаване от заемодателя в
собственост на заемополучателя на парична сума със задължение на
заемополучателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично
задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемополучателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на
паричното договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат
установени от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване - съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай не е установено съгласие на страните /съвпадане на
две насрещни волеизявления за предоставяне от заемодателя в собственост на
заемополучателя на парична сума, със задължение заемополучателят да я
върне/. Не е установено по делото сключването между Т. Е. – като заемодател
и В. Р. – като заемополучател на процесния договор за заем. От
заключението на вещото лице – Е. А. по назначената съдебно почеркова
експертиза се установи, че ръкописният текст, с който е изпълнен Договор за
заем от 04.07.2016г. е изпълнен от Т. А. Е.. От заключението на вещите лица
по първоначалната и по назначената повторна, тричленна съдебно-
криминалистическа експертиза за почерково изследване на документи се
установи по категоричен начин, че в изследвания в оригинал договор за заем
от 04.07.2016 г., подписът положен от името на заемополучателя – В. И. Р., не
е изпълнен от В. И. Р., а е изпълнен от друго лице с подражание /имитация/ на
подписа му. Следователно от страна на В. И. Р. липсва изразено съгласие за
сключване на процесния договор за заем. На следващо място, реално
предаване на процесната сума от заемодателя на заемателя, в изпълнение на
постигнато между тях съгласие, не е установено.
С оглед разпоредбата на чл. 164, ал 1, т. 3 от ГПК, не са допустими
свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5000 лева, какъвто е настоящият случай. Следователно за доказването на
факта на предоставяне на паричната сума от заемодателя на заемателя са
приложими всички доказателствени средства, без свидетелски показания с
оглед забраната на чл. 164 от ГПК. В тази част показанията на двамата
разпитани по делото свидетели – С.Р.Ж. и А.П. А. не са ценени с оглед
забраната визирана в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, подписаният частен
документ се ползва с формална доказателствена сила и съставлява
доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето
подписало документа. В настоящия случай се установи, че В. Р. не е подписал
процесния договор за заем, следователно обективираното в него изявление не
изхожда от него. Твърденията на ищеца за наличие на сочените заемни
правоотношения с В. Р. са недоказани.
Предявеният положителен установителен иск, за приемане за
установено в отношенията между страните, че В. Р. дължи на Т. Е. сумата в
размер на 5000 евро, представляваща дължима главница по сключен между
страните договор за паричен заем от 04.07.2016г. е неоснователен.
Неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава върху горната главница.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
6
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответникът В. И. Р.. От приложения списък на разноските по чл.
80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване, става видно, че В. И. Р. е
направил разноски за настоящото производство в размер на сумата от 1400
лева – представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение.
Следователно, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. А. Е. следва да бъде
осъден да заплати на В. И. Р. сумата в размер на 1400 лева, представляваща
сторени пред ОС-Варна съдебно деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1456/25.04.2024 г. постановено по гр. д.
№ 3395/2023 г. по описа на РС-Варна, 19-ти състав, с което РС-Варна е
отхвърлил предявения от Т. А. Е., ЕГН ********** с адрес гр. **** срещу В.
И. Р., ЕГН ********** с адрес гр. ****, иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 5000 евро, представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за паричен заем от 04.07.2016г.; 5000,60лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.07.2017г. до
01.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
01.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4171/06.07.2022г. по
ч.гр.д. № 8668/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК, както и е
осъдил Т. А. Е., ЕГН ********** с адрес гр. ****, да заплати на В. И. Р., ЕГН
********** с адрес гр. ****, сумата от 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/,
представляваща сторени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. А. Е., ЕГН
********** с адрес гр. ****, да заплати на В. И. Р., ЕГН ********** с адрес
гр. ****, сумата в размер на 1400 /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща сторени пред ОС-Варна съдебно деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7