№ 1
гр. Бургас, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20212100900301 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от АХМ. Н. Р.,
гражданин на Република Турция, роден на ******, чрез адв. Е.И. от АК-
Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Калофер№6 против Динатекс България
ООД, ЕИК102886234, със седалище с. Зайчар, община Руен.
Предявени са искове за отмяна на основание чл. 74, ал.1 от ТЗ на
решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от
29.06.2021г., обективирано в протокол от проведено общо събрание от
29.06.2021г. за приемане на ГФО на дружеството за 2020г., както и за
освобождаване на ищеца като управител.
В исковата молба се твърди, че А.Р. е съдружник в ответното дружество
Динатекс България ООД и притежава 33 дяла от капитала му. Ищецът счита,
че атакуваните решения на общото събрание на ответника са
незаконосъобразни и са приети при съществени нарушения на материалния
закон и на дружествения договор. Посочва, че решението за приемане на
ГФО за 2020г. не отразява действителното финансово положение на
дружеството и финансовите отчети не са съставени по надлежен ред.
Поддържа, че като мотив за освобождаването му като управител на общото
събрание е прието, че е упълномощил Н.Р., А.А. и Е.И. с пълномощно с
нотариални заверки на подписа и съдържанието от 10.03.2020г., без знанието
и съгласието на останалите двама съдружници и управители, с което е
нарушил чл.20 от дружествения договор. Изнася данни, че според посочената
разпоредба от дружествения договор като управител може да
преупълномощава други лица за извършване на отделни действия, като
своевременно уведомява за това съдружниците. Твърди, че е изпратил
уведомителни писма на съдружниците М.Й. и М.А. от личната си електронна
поща. Намира, че разпоредбата на чл.20 от дружествения договор е ясна и
1
предоставянето на права на трети лица, включително упълномощаване
представлява само уведомяването, както и, че съдружниците нямат право на
потвърждаване, разрешаване или ограничаване. Според ищеца никъде в
дружествения договор не е посочено, че нарушението на разпоредбата на чл.
20 от дружествения договор е основание за освобождаването му като
управител. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Посочва,
че проведеното събрание на общото събрание на дружеството е редовно
свикано и законосъобразно и не противоречи на учредителния договор и на
ТЗ. Твърди, че счетоводството е водено редовно съгласно всички нормативни
изисквания, като доказателства за това са извършените проверки от
административни институции в страната за последните 15 години. Според
ответника изготвеният и приет ГФО съответства на счетоводните стандарти и
представлява система от взаимно свързани и взаимно допълващи се
показатели за характеризиране дейността на предприятието за отчетния
период, съответно финансовият отчет вярно представя имущественото и
финансово състояние на предприятието, полученият финансов резултат,
промените в паричните потоци и в собствения капитал. Излага, че на ищеца
на 28.10.2021г. в офиса на дружеството, ден преди провеждането на общото
събрание са направени подробни разяснения на финансово-счетоводните
документи от осъществявала външно счетоводство на дружеството С.Н., за
което е съставен протокол. Твърди, че на проведеното общо събрание всички
документи са били отново представени за обсъждане, като С.Н. е направила
разяснения и отговорила на всички въпроси, включително на турски език.
Заявява, че упълномощените от ищеца трима пълномощници в противоречие
на чл.20 от учредителния договор започнали атаки срещу дружеството,
изискали множество конфиденциални счетоводни документи, както и
заплашвали С.Н.. Оспорва, че е налице своевременно уведомяване, тъй като
останалите съдружници не са били информирани предварително, а в 14-
дневен срок след упълномощаването. Счита, че 20 от дружествения договор
се отнася до отделни действия на упълномощаване, докато процесното
пълномощно съдържа упълномощаване с голям обем действия във връзка с
управлението на дружеството, както и за извършване на проверка за
последните 5 години. Намира, че за вземането на решение по т.2 от дневния
ред не е необходимо нарушението на чл.20 от дружествения договор да е
посочено в самия дружествени договор като основание за освобождаване на
управителя. Освен това според ответника решението за освобождаването на
ищеца като управител е взето по целесъобразност.
Депозирана е допълнителната искова молба в преклузивния срок, с
която се сочат нови доказателства, като се твърди, че пред компетентните
органи - ТД на НАП-гр. Бургас е входирано искане за извършване на данъчна
ревизия на ответното дружество. В представените финансови отчети по време
на общото събрание било посочени, че са получени 1 983 404 лева от
държавни помощи за 2020г., а в балансова печалба за 2020г. било упоменато
2
848 194 лева. Счита, че ако не са получени 1 983 404лв. от държавни помощи
за 2020г. дружеството трябва да е на загуба от 1 090 210лв. за 2020г. В тази
връзка посочва, че е подал искане до НАП за извършване на ревизия на
ответното дружество. Посочва, че на 28.06.2021г. е посетил офиса на
дружеството, за да се запознае с финансовите документи, които му били
необходими за подготовка за предстоящото общо събрание, като бил
придружен от финансовия си консултант М.Х.. За де се запознае с финансово
състояние на дружеството изрично упълномощил горепосоченото лице с
пълномощно с нотариална заверка. Допълва, че съдружникът М.Й. не приел
пълномощното на Х. и не му позволил да разгледа финансовите отчети.
Излага, че сам се опитал да се запознае с финансовите отчети, които му били
предоставени на български език, но не успял да ги разгледа и разбере, тъй
като не били преведени на турски език, въпреки, че бил уведомил
предварително за посещението си. Направен бил превод от С.Н. по време на
прегледа на документите, но той бил неясен. Предвид големия обем
документи и необходимите специални знания в областта на счетоводството,
посочва, че му е бил необходим предварителен достъп до ГФО и в тази връзка
упълномощил А.А.-счетоводител, адв. Н.Р., която обслужвала счетоводните
фирма на първия пълномощник и адв. Е.И., която отправила нотариална
покана до С.Н.. Въпреки, че неколкократно лично чрез емейл и чрез адв.
Рамаданова изискал от съдружниците си оборотна ведомост за 2019г.,
главната книга за 2019г., справка за вземания и задължения за 2019г., справки
за разчетни сметки с аналитичности за 20196г., аналитичност на касови
плащания за 219г., ДДС дневници и уведомления от НАП-помесечни за
2019г., амортизационен план и инвентарна книга, такива не му били
представени. Пояснява, че желанието му било да му бъдат предоставени в
електронен вид или на електронен носител, тъй като за него като турски
гражданин предвид епидемилогичната обстановка имало забрана за влизане в
Р. България на жители от Турция без българско гражданство или
пребиваване. Изразява становище, че разпоредбата на чл.20 от дружествения
договор обхваща уведомяване само на управителите, а ищецът извършил
упълномощаването в качеството му на съдружник.
Ответникът се е възползвал от правото си на допълнителен отговор на
исковата молба, с който поддържа становището си в първоначалния отговор.
Не оспорва, че в дружеството е висяща проверка от НАП по повод подадения
от ищеца сигнал. Посочва, че ищецът е имал и получил информация за
счетоводните документи, свързани с изготвянето на ГФО. Никъде в
уведомлението му до дружеството нямало искане от него за превод на турски
език на документацията, като освен това нямало такова законово изискване в
ЗСч. Отделно от това потвърждава, че С.Н. е направила разяснения и
отговорила на всички зададени въпроси на турски език, който е разбираем за
всички съдружници, включително на пълномощника на ищеца. По отношение
на решението за освобождаване на ищеца като управител, намира, че ищецът
е управител и съдружник в активно работещо дружество, като до този момент
е участвал лично в приемането на ГФО през предходните 15 години и
подписвал лично. Позовава се на опазване на фирмени тайни и конкурентна
3
дейност, които могат да се свържат с предаването на конфиденциални
документи на пълномощниците. Посочва, че упълномощаването е от
10.03.2020г. преди обявяването на епидемиологичните мерки. Намира, че
независимо, че към момента няма доказателства за настъпили вредни
последици, са налице вредни морални последици за ответното дружество, тъй
като работещият екип е постоянен зает с изготвяне на справки и документи по
повод подадените от ищеца и пълномощниците му сигнали за проверки.
Оспорва доводите на ищеца в допълнителната искова молба, че
упълномощаването е извършил в качеството си на съдружник, а не на
управител.
Предявени са искове чл. 74, ал.1 от ТЗ, които са допустими. Исковата
молба е депозирана е депозирана в преклузивните срокове по ал.2 от чл.74 от
ТЗ – в 14-дневен срок от узнаването за общото събрание и не по-късно от 3
месеца от провеждането на общото събрание. В тази връзка БОС съобрази, че
ищецът е активно легитимирани да предяви конститутивни искове по чл.74,
ал.1 ТЗ доколкото притежават качеството съдружник в дружеството, решение
на ОС на което се оспорва, към момента на вземане на решението.
Недопустимо е след срока по чл. 74, ал.2 от ТЗ ищецът да въвежда нови
основания на предявения иск, тъй като това означава сезиране на съда с нов
обективно съединен иск по чл.74, ал.1 от ТЗ след изтичане на преклузивния
срок. Предвид това по първия иск, с който се атакува решението по приемане
на ГФО на дружеството за 2020г. съдът дължи произнасяне само по
въведените с първоначалната искова молба пороци на решението, а именно че
ГФО не отразява действителното финансово положение на дружеството и
финансовите отчети не са съставени по надлежен ред. В тежест на ответника е
да установи съставянето на приетия от общото събрание ГФО в съответствие
с изискванията на ЗСч и на счетоводните стандарти. Съдът не проверява
законосъобразното съставяне на ГФО, а само спазването на императивните
материално правни норми и действията във връзка с приемане на отчета.
Извън обхвата на съдебния контрол са въпросите по целесъобразността на
взетите решения от общото събрание. Въведените с допълнителната искова
молба нови пороци относно нарушаване правото на ищеца на сведение във
връзка с приемането на ГФО, както и неосигуряването на превод на турски
език на счетоводната информация и препятстване възможността му да ползва
консултант във връзка с участието си в общото събрание, са извън
преклузивния срок по чл. 74, ал.2 от ТЗ, като попадат извън предмета на
производството.
4
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установява по делото от извършената от съда справка в
ТРРЮЛНЦ, че ищецът АХМ. Н. Р. е съдружник в ответното дружество
Динатекс България ООД, в което притежава дялово участие 33 дружествени
дяла от капитала му по 50 лева всеки, равняващи се на 33 процента.
Останалите съдружници М.Й. и М.А. притежават общо 67 дяла от капитала
на дружеството. Към момента на вземане на атакуваните решения на общото
събрание на съдружниците на Динатекс България ООД дружеството е
представлявано заедно и поотделно от управителите АХМ. Н. Р., турски
гражданин, М.Й., турски гражданин и М.А., канадски гражданин.
Видно от приложения учредителен договор на Динекс България ООД
от 30.08.2018г. в чл.17, ал.2, б.“ж“ общото събрание на съдружниците има
правата по чл.137, ал.1 от ТЗ да избира и освобождава управителя и да
определя възнаграждението му, както и да го освобождава от отговорност за
времето на изпълнение на длъжността му. Предвидено е в чл.18, ал.1 от
учредителния договор, че заседанията на общото събрание са редовни, ако на
тях са представени поне 50 процента от капитала на дружеството. Съгласно
чл.20 управителите могат да преупълномощават други лица за извършване на
отделни действия, като своевременно уведомяват за това съдружниците.
С исковата молба е приложено пълномощно, с нотариална заверка на
подписа и съдържанието от 28.06.2021г., с което ищецът А.Р. е упълномощил
М.Х. да го представлява на общото събрание на съдружниците на Динатекс
България ООД, което ще се проведе на 29.06.2021г. от 12 часа, в седалището
на дружеството в с. Зайчар във връзка с разискване и приемане на решение за
ГФО на дружеството за 2020г. и за оттегляне на овластяването и
освобождаването му като управител.
По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа
и съдържанието от 10.03.2021г., по силата на което А.Р. в лично качество
като физическо лице – съдружник в Динатекс България ООД е упълномощил
заедно и поотделно адвокат Невин Абилова Рамаданова, А.К.Е. и Е.Х. И. да
свикват редовни и извънредни общи събрания на съдружниците на Динатекс
България ООД и да го представляват при провеждането им, в това число да
5
изискват и получават служебна информация, да правят справки, да подписват
всякакви документи във връзка с приетите решения, да изискват и получават
преписи от документи и обратна информация, да извършват финансово-
счетоводна проверка за последните 5 финансови години на дружеството, като
имат право да получават всякакви фирмени и счетоводни документи на
дружеството-първични документи, оборотни ведомости, финансови отчети,
информация за счетоводни записвания и доклади и други, да изискват и
получават всякаква информация, справки и документи, както и обратна
кореспонденция, както и да преупълномощават с дадените права трети лица.
С декларация с нотариална заверка на подписа от 28.06.2021г.
посоченото пълномощно е изцяло оттеглено от ищеца.
Видно от приложения протокол от общото събрание на съдружниците
на Динатекс България ООД от 29.06.2021г. са взети решения за приемане на
ГФО на дружеството за 2020г. и за освобождаването на А.Р. като управител,
като е прието, че в нарушение на чл.20 от дружествения договор , без
знанието и съгласието на другите двама съдружници и управители ищецът е
упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 10.03.2020г. трети лица Н.Р., А.А. и Е.И., като съществува
реална възможност до момента, както и за в бъдеще да настъпят вредни
последици от увреждащи действия на пълномощниците.
Спорно по делото между страните е обстоятелство налице ли е
нарушение на чл.20 от дружествения договор и в случай, че такова е налице
може ли да бъде основание за основание за освобождаване на ищеца като
управител.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства, като е
разпитана свид. С.Н., която в показанията си посочва, че води счетоводството
на ответното дружество от 2005г. Обяснява, че фирмени документи са й били
поискани от пълномощниците на ищеца, като искали да им бъде предоставена
почти цялата фирмена документация, включително годишния комплект от
ГФО, съдържащ четирите отчета, баланса, паричен поток и справка за
основания капитал на дружеството. Заявява, че пълномощниците на А. Р. са
поискали са поискали ДМА, влизащи, излизащи приходи от движението на
доставчици и клиенти, което представлява конфидециална информация.
Според свидетелката от действията на пълномощниците имало
6
неблагоприятни последици за дружеството, като тече ревизия от НАП и е бил
засегнат имиджа на дружеството. Свидетелства, че на 28.06.2021г. преди
провеждане на общото събрание по искане на управителя на дружеството с
пълен комплект документи му е разяснявала на турски език, перо по перо,
всички отчети в присъствието на неговия счетоводител М.Х..
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка,
които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно разпоредба на чл.141, ал.4 ТЗ, приета със ЗИД на ТЗ – ДВ
бр.58 от 2003 г. овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко
време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Свободата на
общото събрание да освободи управителя по всяко време, съответно да избере
нов управител, е императивно уредена от законодателя и произтича от
свободната оттегляемост на овластяването, включващо упълномощаване.
Налице е пълно съответствие между възможността на волеобразуващия орган
на дружеството за оттегляне овластяването на управителя/за освобождаване
на управителя/, което по своята същност съставлява оттегляне на съгласието
за персоналния състав на представителния орган на дружеството, с действие
за в бъдеще, и предвидената в чл.141, ал.5 ТЗ възможност за едностранно
оттегляне на управителя, с писмено уведомление до дружеството. В ТЗ е
предвидена свободна оттегляемост на овластяването на управителя, като
законодателят не е въвел основания за освобождаване на управителя. Дори и
в случаите, когато в дружествения договор са предвидени такива основания,
те не биха могли да преодолеят императивно уредената в чл.141, ал.4 ТЗ
свобода на общото събрание за оттегляне на упълномощаването, като такива
основания биха имали значение единствено при търсене отговорност на
управителя.
БОС приема, че решението на общото събрание на ответното дружество
е взето съобразно императивно предвидената от законодателя свобода на
общото събрание да освободи управителя по всяко време, съответно да избере
нов управител, поради което то не би могло да е материално
незаконосъобразно на соченото от ищеца основание, дори и при липса на
извършено нарушение на чл. 20 от дружествения договор от управителя.
Свободната оттегляемост на овластяването не може да се ограничава или
поставя в зависимост от виновно неизпълнение на вменени на управителя
7
задължения, или нарушаване на забрани, каквато е забраната за
преупълномощаване, нито е налице законодателно изискване за мотивиране
на решението на общото събрание за освобождаване на управителя / в този
смисъл решение №247 от 11.01.2013г на ВКС по т.д.№46/2012г на II ТО/.
Видно от обявения ГФО на дружеството за 2020г. в ТРРЮЛНЦ същият
отговаря от външна страна на изискванията на Закона за счетоводството и на
счетоводните стандарти. От ищеца в преклузивния срок не са въведени
пороци относно незаконосъбразност на действията във връзка с приемане на
отчета, като извън съдебния контрол е извършването на проверката за
законосъобразното съставяне на ГФО, освен неспазването на императивни
правни норми. Твърденият порок за несъответствието му с действителното
финансово положение на дружеството също попада извън обхвата на
съдебния контрол в производството по чл. 74 от ТЗ.
При горните мотиви предявените искове по чл. 74, ал.1 от ТЗ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от спора искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, но не са ангажирани доказателства за уговорен размер на
възнаграждение и заплащането му, поради което искането е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от от АХМ. Н. Р., гражданин на
Република Турция, роден на ******, чрез адв. Е.И. от АК-Бургас, съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Калофер№6 против Динатекс България ООД,
ЕИК102886234, със седалище с. Зайчар, община Руен, за отмяна на основание
чл. 74, ал.1 от ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците на
ответното дружество от 29.06.2021г., обективирани в протокол от проведено
общо събрание от 29.06.2021г. за приемане на ГФО на дружеството за 2020г.,
както и за освобождаване на ищеца като управител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
8
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9