РЕШЕНИЕ
№ 958 дата 30 юни
2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 17 юни 2021г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И.Г.
Прокурор: Дарин
Христов
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 1079 по описа за 2021г. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Фън енд фууд активитис“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, ул. „Цар Самуил“ № 36,
представлявано от управителяП.А.В.Г.против Решение №
11/15.03.2021г., постановено по НАХ дело № 673/2020г. по описа на Районен съд –
Несебър, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 459348-F502355/26.08.2019г.,
издадено от началник отдел Оперативни дейности - Бургас, в ЦУ на НАП, с което,
на касатора, за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. посл. от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от
с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Конкретни
касационни отменителни основания не се сочат. Твърди, че в проведено
административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като управителят на дружеството е чужд гражданин, не владее
български език и правото му на защита е било нарушено, доколкото не е било
обезпечено с преводач. Иска се отмяна на оспореното решение и на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по
касация също не се представлява.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационна жалба
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на стопанисвания от дружеството
търговски обект – лунапарк, находящ се в к.к.Слънчев бряг, е констатирана разлика между разчетената касова наличност по
ФУ – 55,00лв. и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата
към момента на проверката – 137,45лв., която разлика е положителна - в размер
на 82,45лв. и за която няма направени записвания във ФУ, което притежава
функциите служебно въведени и служебно изведени суми. Прието е, че търговецът
не е изпълнил задължението извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. За установеното нарушение е съставен АУАН № F502355 от инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, а впоследствие издадено и процесното НП, с което е
ангажирана отговорността на „Фън енд фууд активитис“ ЕООД,
като на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв.
При постановяване на решението районният съд е приел, че
в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. По същество съдът е приел, че деянието, описано
в АУАН и НП, е доказано по несъмнен начин по делото и правилно отговорността на
касатора е ангажирана на соченото основание, с оглед на което наказателното
постановление е потвърдено.
Решението е правилно
и за него не се констатират отменителни основания.
Фактите по делото,
така както са установени от районния съд не са спорни. За настоящата инстанция
е налице забрана за нови фактически установявания видно от нормата на чл.220 от АПК, поради което преценката за приложението на материалния закон е съобразно
установените вече по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Касаторът не оспорва
съставомерността на деянието, за което е ангажирана отговорността му, като и
пред настоящата инстанция поддържа възраженията за допуснати в административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, предвид това, че управителят на
дружеството е чужд гражданин, не владее български език и правото му на защита е
било нарушено, доколкото не е бил осигурен преводач при съставяне на акта, за
да разбере нарушението, което му се вменява. В тази насока въззивният съд е
изложил обстойни мотиви, които се споделят от касационния състав на съда.
Безспорно е, че управителят е
холандски гражданин, който не разбира български език. Преценката, дали липсата
на преводач при съставяне на АУАН и при
връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта
на липсата на преводач, което автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. В случая, с оглед събраните по
делото доказателства може да се направи извод, че управителят на дружеството –
касатор, макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за
което се съставя акта, както и е разбрал и защо се ангажира отговорността му с
НП, в каквато насока са показанията на свидетеля Бодуров присъствал към момента
на извършване на проверката и съставянето на констативния протокол, както и на
свидетеля Узунов – свидетел по съставяне на АУАН. Двамата свидетели споделят
непосредствени възприятия за това, че служител в търговския обект, който е
владеел английски език, е превеждал в момента на проверката относно
констатираните факти на нарушението, т.е. не е налице тдърдяното неразбиране. В
акта има отбелязване „ще представя допълнителни възражения“, което самият
касатор посочва, че е вписано от лицето Ирина Аршинкова – служителят, с чиято
помощ е бил извършван превода по време на проверката. В този смисъл, няма
основание да се счита, че правото на защита е било злепоставено, след като
безспорно се установява, че служител на дружеството е превеждал на разбираем за
неговия управител език.
На основание
изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на
отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави
в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 11/15.03.2021г., постановено по НАХ дело № 673/2020г. по описа на
Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: