Р Е Ш
Е Н И Е №1563
гр.Бургас , 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 1365
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т.Г.С.
***, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г.С.,*** за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 305 лева вследствие
на отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът претендира присъждане и на сторените в
това производство разноски.
Твърди, че спрямо него било издадено
наказателно постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“, с което му били наложени административни наказания: глоби
в общ размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца.
Твърди, че обжалвал наказателното постановление
и то впоследствие било изцяло отменено от съда, като незаконосъобразно, с
решение № 525/02.05.2019г. по анд. № 739 по описа за 2019 година на Районен съд
гр. Бургас. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 23.05.2019 г.
Твърди, че в производството по обжалване на
процесното наказателно постановление пред Районен съд гр. Бургас бил
представляван от адвокат, на когото за изготвяне на жалба против наказателното
постановление и процесуално представителство заплатил възнаграждение в размер
на 300лв. въз основа на договор за правна услуга от 7.02.2019г. Сумата била
платена по банков път на 5.04.2019г. Отделно заплатил по сметка на Районен съд
гр. Бургас сума в размер на 5лв., представляваща заплатена държавна такса за
заверен препис от постановеното по анд. № 739/2019г. по описа на БРС, решение.
Иска ОД на МВР гр.Бургас да бъде осъдена да
му заплати сумата от 305 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по № 739/2019г. по описа на БРС и държавна такса за препис от
решението по делото), вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция“.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. Г.С., поддържа исковата молба и направените с нея искания- за
присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство.
Ответникът ОД на МВР гр.Бургас, не се явява и
не изпраща представител. В писмения си отговор изцяло оспорва иска. Счита, че
вредите, за които се претендира обезщетение не са доказани, тъй като договорът
за правна помощ и доказателствата за плащането не са били представени в хода на
производството, развило се пред Районен съд гр. Бургас. Алтернативно оспорва
размера на исканото обезщетение, като го намира за прекомерно. Прави възражение
и за прекомерност на претендираните в настоящото производство разноски-
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
намира исковата молба за основателна, но недоказана, защото липсват
доказателства за извършено плащане и доказана, както по основание, така и по
размер.
І.ФАКТИТЕ:
С наказателно постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, на ищеца Т.Г.С. били наложени следните
наказания: на основание чл.183, ал.4, т.7,пр.1 от Закона за движение по
пътищата, наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП И на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата,
наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за административно нарушение по
чл.103от ЗДвП.
Т.Г.С. обжалвал наказателното постановление
пред Районен съд гр. Бургас. Въз основа на жалбата, подадена на 12.02.2019г.,
било образувано АНД № 739/ 2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С решение №
525/02.05.2019г.,постановено по делото, съдът
ОТМЕНИЛ Наказателно постановление № 18-0769-005568/
29.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В
ЧАСТТА, в която на Т.Г.С. с
ЕГН: **********, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП било наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП И ПОТВЪРДИЛ Наказателно постановление № 18-0769-005568/
29.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, В ЧАСТТА, в която на Т.Г.С. с ЕГН: **********,
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП било наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Решението на Бургаския районен съд не било
обжалвано и влязло в сила на 23.05.2019г.
Жалбата въз основа на която било образувано АНД
№ 739/ 2019г. по описа на Районен съд Бургас била подписана от адв. Г.С..
Представителните права на последния били удостоверени с представено общо
пълномощно, подписано от Т.Г.С..
На 5.04.2019г. районният съд провел по делото
открито съдебно заседание, в което жалбоподателят Т.С. се явил лично и с
пълномощника си адв. Г. Стгоянов.
На 11.06.2019г. последният подал молба до
съда за издаване на заверен препис от постановеното по делото решение, с
отбелязване на датата на влизането му в сила, като за издаване на преписа, на
същата дата заплатил държавна такса в размер на 5 лв. чрез ПОС терминал в
Районен съд гр. Бургас.
Договор за правна помощ и доказателства за
платено адвокатско възнаграждение пред районния съд не били представени.
В хода на настоящото съдебно производство
ищецът представя:
1.
заверен препис от договор за правна помощ,
сключен на 07.02.2019г. между него и адвокат Г. В. Г., с предмет- „ изготвяне
на книжа и процесуално представителство пред Бургаския административен съд за
отмяна като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0769-005568/
29.01.2019г., изд. от ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, като води делото до
окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции“.
С чл.2 на посочения частен документ било уговорено възнаграждение
на довереника за една съдебна инстанция в размер на 300лв., платимо в брой или
по банков път до първото по делото съдебно заседание пред БРС. Уговорено било и
задължение на клиента да предостави на довереника всички суми, необходими за
покриване на разноските, свързани с поръчката.
2.
заверен препис от платежно нареждане,
удостоверяващо извършено на 05.04.2019г. плащане от Т.Г.С. на Г. В. С. на сума
в размер на 300лв. В платежното нареждане като основание за превода е посочено
„плащане по ДПУ жалба НП № 18-0769-005568/29.01.2019г. на ОДМВР Бургас“.
Представен е и заверен препис от договор за правна услуга,
сключен на 11.06.2019г., според който на датата на подписването му
ищецът е заплатил на процесуалния си представител в настоящото производство
възнаграждение в размер на 300лв.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в АНД № 739/ 2019г.
по описа на Районен съд гр. Бургас.
ІІ.ПРАВОТО:
Искът е процесуално
допустим.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата
и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
В случая търсената обезвреда се основава
на твърдения за имуществени вреди от отменено ( при доказана частична отмяна) наказателно
постановление, а дейността по налагане на административно наказание е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за
квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се
издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на
администрацията и поражда наказателно правни последици.
Въведените като основание за исковата претенция
факти, в случая се свързват с наличие на спорно материално субективно право,
чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от частично отменено
наказателно постановление. Искът, по изложените съображения и по аргумент от
Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК
на ВКС се разглежда по реда на ЗОДОВ.
Според чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглежда по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс. Този ред е регламентиран с нормите на чл.203
и сл. от кодекса. Чл.205 от последния сочи като ответник юридическото лице,
представлявано от органа от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът ОД на МВР гр.
Бургас според чл.
37, ал.2 от ЗМВР , е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица в системата на тази
дирекция, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, ОД на МВР гр.
Бургас има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по
предявеният иск.
Частично отмененият,
като незаконосъобразен акт, е издаден от началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“ - длъжностно лице, в системата на агенцията.
Искът е предявен от лице, с доказана активна
процесуална и материалноправна легитимация- след частична отмяна на акта, на
чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204,
ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество е частично основателен
и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1,
ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Бургас, респ. "увреждането" на ищеца се основава
на частична незаконосъобразност на наказателно постановление, с което на С. са
наложени две административни наказания "глоба" и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. След като
това наказателно постановление е отменено, по отношение на наказанието,
наложено за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно
обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването на процесното наказателно
постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по
образуваното в тази връзка дело, ищецът Т.С. е ангажирал адвокат Г.С..
Този факт е доказан с представения по делото
договор за правна защита и съдействие
от 07.02.2019г. Доказано е и плащане на договореното възнаграждение в
размер на 300лв. с представеното платежно нареждане Последната сума
представлява разход за процесуално представителство и имуществена вреда за С.,
доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено частично отмененото впоследствие, като
незаконосъобразно наказателно
постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че след като договора за правна помощ и платежното нареждане не са
били представени в хода на производството, развило се пред районния съд, те не
могат да докажат извършване на плащане на адвокатско възнаграждение във връзка
с това производство.
Макар и да не е бил представен в
производството пред районния съд, договорът за правна защита и съдействие касае
именно това производство. Датата на сключване на договора и уговарянето на
предмета му, размера на възнаграждението и начина на плащане предхождат датата на подаване на
жалбата против наказателното постановление, а датата на плащането и основанието
за това, отразени в платежното нареждане съвпадат с датата на провеждане на
съдебното заседание по делото.
Доказването на плащането на адвокатското
възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с
представянето както на договора, така и на платежно нареждане, въз основа на
които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по
повод частичната отмяна на наказателното постановление.
Исковата претенция е частично доказана и по
размер.
С договор за правна защита и съдействие от
07.02.2019г. е договорено плащане на възнаграждение за една съдебна инстанция в
размер на 300лв., платимо в брой или по банкова сметка. ***, че разходите в
размер 300.00 лв. са направени — представено е платежно нареждане от 5.04.2019г.
В този смисъл е доказано извършеното плащане
/така и според Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г,
ОСГТК на ВКС/. Затова съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил
разходи в размер 300 /триста / лв., заплатени за адвокатско възнаграждение във
връзка с воденото съдебно производство по обжалване на постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г.
Доказано е и плащането на държавна такса за получаване
на заверен препис от съдебното решение.
Съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение и частично отмененото НП, тъй като
адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради
и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно
постановление.
На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват
противоправния резултат. Възлагането от ищеца на процесуално представителство и
защита по делото, с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането
на договорения за целта хонорар, е пряка последица от издаването на НП,
непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на
интересите му, като санкционирано лице.
Поради това, твърдените от ищеца имуществени
вреди са непосредствена последица от
частично незаконосъобразното административнонаказателно обвинение, обективирано
в издаденото спрямо Т.С. наказателно постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, впоследствие отменено.
Средствата, които са били изразходвани в хода
на съдебното производство, предмет на което е бил атакувания санкционен акт,
представляват за лицето, подложено на административнонаказателна репресия,
вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на
органа или организацията, към която се числи издателя на частично
незаконосъобразния акт, защото частичната отмяната на наказателното
постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него
административнонаказателно обвинение.
Доколкото обаче, наказателното постановление не е отменено
изцяло, а частично само по отношение на две от наложените наказания- „глоба в
размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца“, то
и размерът на реално претърпените вреди, резултат от отмененото НП, следва да
бъде съобразен с частичната отмяна на акта и намален на 200 лв. /съответно на
отменения и оставен в сила диспозитив от НП/. В този размер е доказана
претенцията за обезщетение за претърпени имуществените вреди. Според точка 11
от тълкувателно решение № 3 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК при частичната отмяна на наказателното постановление, на ищеца следва да
се присъдят частично направените по делото разноски.
Що се касае до претенцията
за обезщетение за заплатената такса за издаване на заверен препис от съдебното
решение, то тя е неоснователна. Вярно е, че всяка страна в съдебното
производство е в правото си да разполага със заверен препис от съдебния акт,
който има доказателствената сила на официален документ. Това право обаче не
зависи от изхода на спора. То би било налице и при потвърждаване на
наказателното постановление.
Отделно от това,
реализирането или не на това право е предоставено изцяло на преценката на
страните по спора. В случая реализирането му не е абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване на други права, а и то стои извън рамките на
развилото се и приключило съдебно производство.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното
обезщетение. Заплатеният адвокатски хонорар е бил договорен съобразно предмета
на анд № 739/ 2019г. по описа на Районен
съд гр. Бургас. Пред съда е била оспорена законосъобразността на акт, с който
са ищеца са били наложени три административни наказания за две административни
нарушения.
С оглед изхода на спора и
съобразно правилото на чл. 10,
ал.3 от ЗОДОВ, претенцията за присъждане на направените в
настоящото производство разноски, която е своевременно заявена, следва да бъде
частично уважена.
Възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуален
представител по настоящото дело е неоснователно. Възнаграждението, договорено
между ищеца и пълномощника му с договор за правна услуга от 11.06.2019г. е в
минималния размер, определен с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОД на МВР гр. Бургас
следва бъде осъдена да заплати на Т.С. съдебно-деловодни разноски както следва:
държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на иска в размер на 197 лева или общо сумата от 207 / двеста и седем/лева.
Предвид изложеното, Административен съд
гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр.Бургас да заплати на Т.Г.С. ***, ЕГН ********** сумата от 200.00
/двеста / лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди вследствие на частично отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0769-005568/29.01.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба (17.06.2019г.) до окончателно изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, до
претендирания размер от 305 лева.
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр.Бургас да заплати на Т.Г.С. ***, ЕГН ********** сума в размер на 207лв.
, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване и протест пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: