Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260312
гр.Бургас, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети септември, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2767 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от И.А.И. с ЕГН: **********, чрез АД „М.,
Д. и партньори“, представлявано от адв. В.Д. – САК и адв. Р.К. – КАК, против Наказателно
постановление № 8/06.06.2020г., издадено от Кмет на Община С., с което на
основание чл. 237, ал.2, т. 7 ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Твърди се, че АНО е допуснал множество нарушения при издаване на НП, като
жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение, намира го за нищожно.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – адв. К. жалбата се
поддържа по изложените в нея доводи. Моли се за отмяна на обжалваното НП и
присъждане на разноски по представен списък.
За
административнонаказващия орган, се явява адв. А. - БАК, надлежно упълномощена,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Посочва, че се установявало извършването на
нарушението като представя доказателства, че в производство пред
Административен съд Бургас жалбоподателят обжалвал заповедта за премахване на
преместваемия обект не по съображения, че не е извършил нарушението, а поради
това, че била опорочена административната процедура по издаването й. Пледира за
потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от представеното известие за доставяне (л.9)
НП е било връчено на жалбоподателя на 26.06.2019г., а жалбата е депозирана по
пощата с дата на клеймото 02.07.2019г. (л.7). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
съдът намира следното:
През пролетта на 2019 година служители на
Община С., сред които и св. Г.И. извършили проверка заедно с техни колеги от
РДНСК в къмпинг „З.р.“, община С., при която установили, че се изграждат няколко
обекта, в това число и „дървена тераса с навес към каравана“ в имот,
собственост на г-н И.И.. Констатирали, че за обекта, който се изгражда, няма необходимото разрешение за
поставяне. Въз основа на констатациите било образувано административнонаказателно
производство, бил съставен констативен акт и производство за премахване на
обекта по реда на чл. 56 от ЗУТ. При проверката на място нямало никого, не
могли да се установят фактическите извършители и затова бил уведомен
собственика на имота - г-н И. да се яви в общината за съставянето на АУАН. Временният обект
за първи път бил констатиран при проверката, в която участвал св. И.. В
указания за явяване срок И. не се явил за съставянето на АУАН, който бил
съставен в негово отсъствие и бил изпратен за връчване в гр. София, където бил
връчен на жалбоподателя. Срещу АУАН са постъпили писмени възражения, с които се
оспорва извършването на нарушение и че деянието не съставлява административно
нарушение. АНО е издал обжалваното наказателно постановление като е възприел
констатациите в АУАН и не е уважил депозираното възражение.
Видно
от мотивите на Решение № 8/07.01.2020г. по адм.д. № 2521/2019г. по описа на
Административен съд Бургас бил съставен констативен акт № 15/21.05.2019г., а
впоследствие бил отменен и бил издаден констативен акт № 30/27.08.2019г. от
служители на Община С. и на основание чл. 57а, ал. 3 била издадена Заповед №
8-Z-961/05.09.2019г., с която било разпоредено на жалбоподателя да премахне
преместваемия обект. Заповедта за премахване е обжалвана като с посоченото
решение на Административен съд Бургас жалбата е отхвърлена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган, но че при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. В чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,
т.5, предл.2 от ЗАНН е предвидено изрично задължение на актосъставителя и АНО
да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на
извършване на административното нарушение е от значение за изясняване на
обстоятелствата и осигуряване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, но също така и за преценката дали
са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и от значениe за преценката на
приложимия материален закон, още повече, че в случая разпоредбата на чл. 56,
ал. 2 ЗУТ е претърпяла изменение. В случая е посочено, че нарушението е
извършено в периода 2018-2019г., без да е посочена конкретната дата на
нарушението. В съдебно заседание свидетелят посочи, че нарушението е
констатирано за първи път при проверката, която са извършили, но същият не си
спомня дата на конкретната проверка като посочва, че същата била през пролетта
на 2019г. АУАН не посочва като дата нито конкретната проверка, нито пролетта на
2019г., а се посочва 2018-2019г. без дори през 2019г. да е посочен конкретен
сезон или месец на проверка. Липсата на точно посочване на дата в случая
затруднява установяването на обективната истина и възпрепятства правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В
конкретния случай преместваемият обект е поставен в някакъв момент, който
следва да се установи от органа, който носи тежестта на докаже обвинението –
административнонаказващия орган, което е от значение да може да се установи и
издири лицето, което го е поставило.
Датата
на нарушението е съществен реквизит на АУАН и на НП и следва да се установи по
безспорен начин като АНО е трябвало да положи усилия като разпита свидетели или
събере по друг начин доказателства и да установи кога и по какъв начин е бил
поставен там преместваемия обект, още повече, че св. И. посочи, че имотът е
охраняем, имало денонощна охрана и е можело поне да се разпита охранителя, да
се изискат записи от камери, ако има такива и пр.
В
случая възприемането на толкова продължителен период от време възпрепятства
правото на защита на жалбоподателя, още повече, че свидетеля посочва, че на
място не открили никого и затова решили, че собственикът на имота е поставил
премествания обект, т.е. липсват сигурни данни за извършителя и затова съдът
счита, че не може да приеме доказаност на обвинението. Очертаването на толкова
дълъг период като време на извършване на нарушението се приравнява на
непосочване на дата на извършването му, с което е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Датата е реквизит от императивно
определеното от закона съдържание на акта и наказателното постановление и е
съществен елемент при индивидуализацията на нарушението от фактическа страна,
поради което липсата му означава, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.3 и
чл. 57, т. 5 ЗАНН.
За
настоящия съдебен състав не е ясно и мястото на установяване на нарушението
като се сочи, че било установено в местността С.М., землището на общ. С., като
това обстоятелство е разколебано в съдебно заседание съгласно посоченото от св.
И. проверка била извършена в къмпинг З.р.. Мястото на нарушението е също
съществен реквизит на АУАН и на НП като в случая предвид неустановяването на
лице при проверката е от съществено значение за жалбоподателя, за да може да се
защити.
Отделно
от изложеното в случая не е спазен преклузивния срок по чл. 34 ЗАНН като АУАН е
съставен на 19.11.2019г., а наказателното постановление е издадено на
06.06.2020г, т.е. извън срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Не следва да се приложи Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
доколкото в този нормативен акт не е предвидено спиране на сроковете по ЗАНН по
отношение на държавните/общински органи по време на извънредното положение и
относно производствата по ЗУТ.
Освен
изложеното чл. 56, ал. 1 ЗУТ предвижда,
че върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни
обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Като ал. 2
задължава за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 да се издава разрешение за поставяне
въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида,
типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и
редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и
за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на
обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или
конструктивно становище.
В
случая не се установява какво качество има констатирания преместваем обект -„дървена тераса с навес към каравана“ и какво е нейното предназначение и в коя
хипотеза на ал. 1 на чл. 56 ЗУТ попада, за да е необходимо разрешение съгласно
изискването на чл. 56, ал. 2 ЗУТ.
На
следващо място разпоредбата на чл. 237, ал. 2, ЗУТ предвижда, че Кметът на
общината налага имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен
търговец. В случая обаче не се касае за юридическо лице или едноличен търговец,
наложеното наказание е глоба на физическо лице и се касае за неправилно
прилагане на санкционна правна норма. Т. 7 на чл. 237, ал. 2 ЗУТ посочва лице,
което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем
обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл.
56, ал. 2 – в размер от 1000 до 10 000 лв.
С
оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай производството
по издаване на НП е било съществено опорочено, което е довело до издаването на
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен от настоящия състав.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по
разноските. С оглед изхода на спора право на разноски има само жалбоподателят,
който е представил договор за правна защита и съдействие за възнаграждение за
адвокат в размер на 200 лева платимо по банков път, като до приключване на
съдебното следствие е представено извлечение, че сумата в размер на 200 лева е
заплатена, поради което следва да се присъдят. Съдът намира, че искането за
присъждане на държавна такса не е основателно, тъй като такава не е платена от
жалбоподателя.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 8/06.06.2020г., издадено от Кмет на Община С., с
което на И.А.И. с ЕГН: ********** на основание чл. 237, ал.2, т. 7 ЗУТ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 56, ал.2 ЗУТ.
ОСЪЖДА
Община С. с адрес гр. ****** да заплати на И.А.И. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.