РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
592920-F593721/11.08.2021г. на Заместник директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив /ТД на НАП –
Пловдив/, с което на М. Б., ЛНЧ **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 от Закона
за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.), на
основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят М. Б. моли съда
да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. По
същество не оспорва нарушението. Излага доводи за маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от процесуалния представител адв. Е.В., която поддържа
направеното в жалбата искане. Претендира присъждане на разноските по
1
делото.
Въззиваемата страна ТД на НАП – Пловдив, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от юрк. Красимира Ипократова, която
пледира съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.12.2020г. в НАП било получено писмо с вх. № 12-00-
353/14.12.2020г., с което Агенцията по вписванията уведомява приходната
агенция за незаявени за публикуване годишни финансови отчети. От стоя
страна с писмо с вх. № 04-01-208/05.02.2021г. НАП уведомило ТД на НАП -
Пловдив. В тази връзка било установено, че жалбоподателят М. Б., в
качеството си на управител на „Л. Ф.” ЕООД, ЕИК **** – предприятие по
смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като е бил
задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството
за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви
за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30
септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г. така, както указва §33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
От подадената в ТД на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0951125/18.05.2020г. и от приложения към нея
годишен отчет за дейността на дружеството, било установено, че търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2019г.
Въз основа на така установеното контролните органи приели, че с
бездействието си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.16 ал.1 т.4
от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
2
на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците
(загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.).
Нарушението било извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив, като
същото било установено на 14.12.2020г. – датата, на която НАП била
уведомена от Агенцията по вписванията.
На 22.02.2021г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
бил заявен за вписване и представен за обявяване ГФО на дружеството за
2019г.
С оглед направените констатации на 23.02.2021г. св. П. ХР. Х., на
длъжност „главен инспектор по приходите“ в НАП при ТД - Пловдив,
съставила срещу жалбоподателя Б. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F593721/23.02.2021г. за извършено нарушение на чл.16
ал.1 т.4 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.).
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на М. Б., на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16
ал.1 т.4 вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците
(загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.).
Тази фактическа обстановка се установява от гласните доказателства -
показанията на свидетелите П. ХР. Х. – актосъставител и Д. ОГН. З., които
съдът кредитира като обективни и последователни, съответни на приетите и
приложените по делото писмени доказателства - АУАН №
F593721/23.02.2021г., възражение, заявление за обявяване на годишни
финансови отчети, актуална състояние на „Л. Ф.” ЕООД, Заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020г. на Министъра на финансите, писмо с вх. № 12-00-
353/14.12.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
3
от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. И двата акта на
администрацията са издадени от материално и териториално компетентни
органи. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗСч, съответно наказващият орган е надлежно
оправомощен със Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра на
финансите. Както актът, така и постановлението съдържат необходимото по
закон императивно съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с
посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената
административна разпоредба. Налице е съответствие между фактическата
установеност и дадената й правна квалификация в АУАН и НП. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Неоснователно според съда е възражението на жалбоподателя за
неспазени в случая срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Тримесечният срок от откриване на нарушителя започва да тече от датата, на
която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията. Това е така, тъй като
редът за представяне на ГФО изисква същият да бъде предявен за обявяване
пред Агенцията по вписванията, а не пред НАП, поради което и при изрично
предвиденото задължение на Агенцията по вписванията да уведомява НАП,
за последната не съществува служебно задължение да следи обявленията или
липсата на такива в Търговския регистър. В случая тримесечният срок за
съставяне на АУАН е започнал да тече на 14.12.2020г., когато НАП е
уведомена за задължените лица, които не са заявили за обявяване годишните
си финансови отчети за 2019г. и това е станало с получено писмо с вх. № 12-
00-353/14.12.2020г. Актът за установяване на разглежданото нарушение е бил
съставен на 23.02.2021г., към която дата не е бил изтекъл нито тримесечният
срок от откриване на нарушителя, нито едногодишният срок от извършеното
на 01.10.2020г. нарушение. От своя страна наказващият орган е издал НП на
11.08.2021г., с което е спазил законовия шестмесечен срок от съставяне по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Съдът не споделя и становището на жалбоподателя, че щом вече е
4
санкционирано дружеството, чийто управител е жалбоподателят Б., то
същият не следва да бъде наказван. Фактът, че за извършеното нарушение
има издадено НП и против дружеството е неотносим към
законосъобразността на обжалваното НП в настоящото производство. Касае
се за отговорност на различни правни субекти, като съгласно чл.74 ал.1 от
ЗСч управителят също носи отговорност за извършеното нарушение и е негов
годен субект. Доколкото материалноправното задължение на управителя
произтича от чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч, то бездействието му е самостоятелно
нарушение, за което той носи отговорност.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
безспорно установено от обективна и субективна страна нарушение по чл.16
ал.1 т.4 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, извършено от М. Б., тъй като в качеството си на управител на
„Л. Ф.” ЕООД, представляващо предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на ТЗ, въпреки че е бил задължен, не е публикувал ГФО на
дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
като го заяви за вписване и го представи за обявяване в законоустановения
срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие и
представлява незаявяването за вписване и непредставянето за обявяване в
Търговския регистър на ГФО за 2019г. на дружеството, чийто управител е
жалбоподателят. Деянието е съставомерно от обективна страна, тъй като
бездействието е продължило до изтичането на срока за изпълнение на
задължението за публикуване на ГФО.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма
на вината непредпазливост. По делото не се установяват обстоятелства, по
които да се приеме, че бездействието на жалбоподателя е било съзнавано или
целенасочено. Въпреки това той едновременно е могъл и е бил длъжен да
предвиди общественоопасния резултат от поведението си. Това му
задължение произтича пряко от нормативен акт с ранг на закон и по-
конкретно от разпоредбите на чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч. Съгласно чл.7 ал.2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. Тъй като за процесното нарушение липсва такова изрично
5
предвиждане, то не са налице основания за отпадане на отговорността на
нарушителя.
Правилно наказващият орган е определил за дата на нарушението
датата 01.10.2020г., съобразявайки удължените с §33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г. и за преодоляване на последиците срокове по чл.38 ал.1 т.1, 2 и 3
от ЗСч до 30 септември 2020г. Датата на нарушението в случая се явява
първият ден, следващ 30 септември 2020г., който от своя страна е бил
последният ден, в който жалбоподателят е могъл да изпълни задължението
си, което е сторил едва на 22.02.2021г.
Правилно е определено, че задължението за заявяване за вписване на
ГФО на дружеството е възникнало за жалбоподателя, в качеството му на
управител и представляващ горепосоченото дружество, предвид разпоредбата
на чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за съставянето, съдържанието
и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани
по този закон. В случая санкционираното лице се явява управител на„Л. Ф.”
ЕООД, което е търговец по смисъла на ТЗ, като това обстоятелство не се
оспорва.
Неспазване на законоустановения срок е довело до съставомерността на
нарушението, поради което за административнонаказващия орган е
възникнало задължението да санкционира противоправното деяние на
основание на чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч, като на жалбоподателя Б. е наложено
административно наказание глоба в минимално предвидения в закона размер
200 лв., който не подлежи на редуциране от страна на съда.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. За да
обоснове възражението си за маловажност на случая, жалбоподателят излага
тезата, че управителят на дружеството е възложил на трето лице
фактическите действия по подаване на ГФО и изпълнение на вмененото му в
тази връзка задължение по ЗСч, което трето лице е допуснало грешка във
водения от него списък за подадените от него отчети на търговци, като срещу
„Л. Ф.” ЕООД е записан входящ номер, който съответствал на подадените
6
документи за търговеца „Конто БГ” ООД. Дори и да се приеме твърденият
пропуск, съдът счита, че фактът, че жалбоподателят е възложил на трето лице
подаване на ГФО на управляваното от него дружество, не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство. Упълномощаването на трето лице с
такава дейност е обичайна и типична практика за процедиране и не е
основание за отпадане на отговорността на жалбоподателя, доколкото не го
освобождава като управител на дружеството да извърши проверка за точно и
срочно изпълнение на задължението по ЗСч, при наличието на обективна
възможност за това. В случая от установените по делото факти съдът
констатира, че не са налице предприети действия по заявяване на отчета в
Търговския регистър, при които да е допусната грешка, а се констатира
продължаващо през значителен период от време бездействие.
Следва да се вземе предвид, че процесното деяние е формално и
наличието или липсата на вреди не може да бъде критерий при преценката за
наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Задължението за
своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото
публикуването на отчетите дава възможност за информиране относно
финансовото състояние на търговеца. Съдът счита, че законодателят е
предоставил достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението по чл.16
ал.1 т.4 от ЗСч, който е бил и удължен с §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците. Обстоятелството, че закъснението за
публикуването на ГФО на дружеството не е в рамките на няколко дни, а почти
пет месеца след предвидения в закона срок, допълнително обоснована извода
за липса на маловажност на случая, като обстоятелството, че нарушението е
извършено за пръв път, само по себе си не обосновава такъв. Забава с такава
продължителност не може да се приеме за разкриваща по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения. В
случая интензитетът на засягане на охраняваните обществени отношения се
явява типичен за този вид. Не без значение е и трайната съдебна практика
приела, че забава със значително по-кратка продължителност – два, три
месеца, също не е предпоставка за квалифициране на деянието като
маловажно. Наред с това задължението е изпълнено от страна на
7
жалбоподателя едва след получаване на поканата за съставяне на АУАН, т.е.
не по негова инициатива. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
споделя направения от наказващия орган извод за липса на предпоставки
случаят да бъде квалифициран като маловажен.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от
страна на въззиваемата страна, на основание чл.63д от ЗАНН в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лв. предвид фактическата и правна сложност на казуса, както и
извършените в хода на настоящото производство процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
592920-F593721/11.08.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП –
Пловдив, с което на М. Б., ЛНЧ **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 от Закона
за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.), на
основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.
8
ОСЪЖДА М. Б., ЛНЧ ********** да заплати на Национална агенция
за приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9