Номер 254106.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Г.Д.
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
Секретар:Надя А. Кюмурджиева
Прокурор:Районна прокуратура - Г.Д.
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20201220200378 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Д. В. Х.
, ЕГН **********, с адрес село С., улица „Д.*' № 7, община С., област Б.
против НП № 488/31.07.2019 година на Н. РУ Г.Д. , с която на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лв., за това, че на
21.07.2010 година, около 22.15 часа. в гр.Г.Д., на бул. Г.Д.“, при проверка на
документи за самоличност, Х. вика и ръкомаха с ръпе, че на престъпници не
се представя и нищо не дава, с което си действие пречи на полицейски орган
да изпълнява задълженията си по служба“.
Ответника на РУ на МВР гр. Г.Д., редовно призован не се явява,не изразява
становище по жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите С. Д. К. и Г. К. Д.
,служители на РУ Г.Д. .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите С. Д. К. и Г. К. Д. са служители на РУ Г.Д.. На 21.07.2019г. за
времето от 20.30ч. до 08.30ч. двамата били назначени наряд автопатрул по
1
опазване на обществения ред. Около 22.15ч. се намирали на пресечката на
ул. П.М. и бул. Г.Д. ,когато свидетеля Д. забелязал л. а. „БМВ ,с чужда
регистрация, паркирал на известно разстояние от тях в дясното
платно.Жалбоподателя се качил в въпросното МПС , стартирал автомобила и
потеглил ,направил обратен завой и навлезнал в другото платно ,като по този
начин пресичайки двойна непрекъсната линия извършил нарушение на ЗДП.
Със стоп палка образец МВР полицая разпоредил на водача да отбие и
спре,последния изпълнил разпореждането .Свидетилите се легитимирали на
наршителя и поискали от него да представи личните си документи и такива
за немското возило .Х. отказал да представи документ за самоличност,
вместо това той се развикал вика и започнал да ръкомаха с ръце. Полицаите
продължил да му обясняват , че ще му съставят акт за нарушение по ЗДП –
пресича двойна непрекъсната линия.По време на проверката нарушителя се
държал грубо и арогантно,позволил си да блъсни полицай К. ,направил опит
да издърпа актовата книга ,поради което бил и заведен в РУ Г.Д..Там с оглед
на констатираното нарушение по ЗМВР свидетел К. в присъстваието на
колегата си Д. и нарушителя съставил акт за установяване на
административно нарушение.След физическото изписване на акта върху
хартиен носител , същият бил предложен на Х. да се запознае със
съдържанието му,той подписал и получил препис от акта съставил АУАН за
нарушение по ЗМВР. В последствие в правния мир намира проявление НП №
488/31.07.2019 година на Н. РУ Г.Д. , с която на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 600 лв.- правно оснвание 264 ал.1 от ЗМВР.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок /наказателното постановление е получено от жалбоподателя
на 06.09.2020 година , жалбата е входирана на 11.09.2017 година ,индиция за
допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за неоснователна поради следното:
2
Убежденията,настоящият състав изгради въз основа на показанията на
свидетелите С. Д. К. и Г. К. Д. ,служители на РУ Г.Д. . Съдът кредитира
изцяло изложеното от тези свидетели ,показанията им са последователни и
кореспонидрат с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на
личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което
да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират
наказателната си отговорност.Кредитирайки показанията на полицейските
служители съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия
състав на вмененото на нарушителя нарушение визирано в чл.264ал.1 от
ЗМВР. Цитираната правна норма предвижда, който противозаконно пречи на
орган на МВР да извършва функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000
лева, ако извършеното не съставлява престъпление.Видно от същата
разпоредба, изпълнителното деяние е противозаконно пречене на орган на
МВР да извършва функциите си . В казуса не е спорно за страните и такива
възражения не се изложиха, че свидетелите К. и Д. са полицаи при РУ на
МВР гр.Г.Д./факт ноторно известен /.Към процесната дата и време са били на
работа, именно в качеството си на орган на МВР, отговарящ за спазване на
обществения ред и спокойствие, включително и съблюдаващ спазване на
правилата за безопастност на движението. В това си качество същите са
спрели автомобила, управляван от жалбоподателя ,след констатирано
административно нарушение по ЗДП и взимане на отношение по случая.От
показанията на свидетелите Д. и К. съдът възприе за установено във
фактическо отношение , че с действията си жалбоподателя е отказал
представи документ за самоличност, с което противозаконно е попречил на
полицейските органи да изпълнят служебните си задължения , в допълнение
той се е държал грубо и арогантно,викал ,ръкомахал,позволил си да блъсни
полицай К. ,направил опит да издърпа актовата книга ,поради което бил и
заведен в РУ Г.Д..С поведението си Х. е пречил на свидетелите да извършат
проверка на самоличността му , каквато функция им е вменена в качеството
им на полицаи,съблюдаващи спазването на ЗДП .В предвид изложеното
съдът намира административното нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗМВР за
осъществено от обективна страна. Същото е осъществено и от субективна
страна от жалбоподателя, доколкото същият е пълнолетен гражданин на
Република България и правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и наясно със задълженията си по ЗДП и ЗМВР, които съзнателно не е
3
осъществил.Материалният закон също е приложен правилно - нарушението е
квалифицирано правилно, така е избран и субекта на
административнонаказателна отговорност.
Предвид на показанията на свидетелите К. и Д. съдът приема , че
жалбоподателят е извършил цитираното в акта и наказателното
постановление нарушение по чл.264 ал.1 ЗМВР , той следва да понесе
предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон ,
както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия
орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно
наказание глоба.Въз основа на така установеното от правна страна съдът
намира следното: Носителят на административно наказателната власт ,в
случая –Н.а на РУ Полиция гр.Г.Д. е издал наказателното постановление
след като , е установено по безспорен начин извършването на нарушението ,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение по делото от свидетеля К.
служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно
постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на
доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи
наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.От показанията
на свидетелите може да се направи категоричен извод ,че жалващия се от
обективна и субективна страна е извършил вменененото му нарушение.
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след
себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта ,
подписал и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята
теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност
да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното
4
срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и
правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната
квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е
коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е
посочена санкционната норма.
Досежно санкцията ,наложено е наказание глоба в размер на 600 лв. т.е към
минимално предвиденото от закона наказание, съдът не намери основания за
изменение .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 488/31.07.2019 година на Н.
РУ Г.Д.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Б АС в 14 -дневен срок от
деня на получаване на съобщението от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Г.Д.: _______________________
5