Р Е Ш Е Н И Е №
184
гр. Сливен, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря Радостина
Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 180
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна
жалба срещу решение по АНД № 788 по описа на Сливенски Районен съд за 2019
година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 341/16.07.2019 г. по АНД № 788/2019
г. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1257672
издаден от ОД МВР гр. Сливен, с който на И.С.С. *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател С., който го обжалва в срок, като в жалбата
се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния
акт. Заявява, че е изтекла абсолютната погасителна давност и съдът е следвало
да я приложи. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него
електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационното обжалване – ОДМВР Сливен редовно и своевременно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен представител
оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
При установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати
нарушения нито на материалните, нито на процесуалните правила, в която връзка били
правилни изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното
първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в
срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 19.06.2016 г. в 15:03 часа в гр.
Сливен, бул. “Цар Симеон“ до фирма „Фрукто“ в посока
Център с моторно превозно средство „Пежо Партнер” с
рег. № *** било извършено административно нарушение за скорост, установено и
заснето с техническо средство № TFR1 -M 0570 и радар собственост
на ОД на МВР Сливен, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със
скорост от 69 км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч. На основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер.
К № 1257672 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 50,00 (петдесет) лева на собственика на МПС И.С.С. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени
към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция и Клип № 6513,
Протокол № 3-44-16/30.03.2016 г. за съответствие на одобрения тип на мобилната
система за видеоконтрол, снимков материал, от който е видно, че на процесното
място има система за видеоконтрол, Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система № TFR1 -M 570 с дата
на използване 21.06.2016 г. и място за контрол гр. Сливен, бул.“Цар Симеон“.
За да потвърди Електронния фиш, Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или
такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото
доказателства, направил е подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел,
че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При
такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на
глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по безспорен и
категоричен начин, че на посочените в електронния фиш място и дата моторно
превозно средство „Пежо Партнер” е управлявано със
скорост от 69 км/ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1 - M 570, видно от представения по делото
снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в
рамките на населеното място при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за
допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при
управление на автомобила да превишават
определената стойност от 50 км/ч. за населено място. В процесния случай
касационният жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост над
определената. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени
от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване
с изтеклата абсолютна погасителна давност, които доводи не се споделят от
настоящата касационна инстанция. На първо място, касационният състав преценява
като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че връчването на електорнния фиш години след издаването му поставя в
невъзможност касационният жалбоподател да се възползва от възможността по
чл.189 ал.6 от ЗДВП и да посочи лицето, на което е предоставил за ползване
въпросния автомобил.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя и доводите на жалбоподателя за изтекла абсолютна
погасителна давност. Този правен институт е уреден в Раздел V, Глава девета
„Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание” от
Наказателния кодекс, чиито норми на чл. 80 и чл. 81 са приложими субсидиарно по силата на чл. 11 от ЗАНН и към случаите на
административните противоправни деяния. Наказателният
кодекс регламентира два вида давност за престъпленията: давност, която изключва
наказателното преследване (чл. 80 - чл. 81), и давност, която изключва
изпълнението на наказанието (чл. 82). По силата на горецитираното
препращане, предвидената в НК давност следва да се прилага и при
административните нарушения, още повече, че административните нарушения
съставляват деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията.
ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностен срок
за изключване изпълнението на наказанието. Такъв текст е визиран и в чл. 82 от НК, но доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага
разпоредбата на чл. 82 от същия закон. В ЗАНН обаче не е уреден въпросът за
погасяване по давност на наказателното преследване за административни
нарушения. В случая, при липса на уредба в ЗАНН, както се отбеляза по – горе, с
оглед чл. 11 от същия закон, приложими са нормите на чл. 79 - чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, изтичането на предвидената от закона
давност е обстоятелство, което изключва както наказателното преследване, така и
изпълнението на наказанието. Следователно, изтичането на предвидената от закона
давност е обстоятелство, което на основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл.
79, ал. 1, т. 2 от НК обуславя и изключване на административнонаказателното
преследване за административно нарушение. Действително, давността като срокове
за изключване на наказателно преследване е уредена в чл. 80 от НК, но нейното
прилагане се регламентира от нормата на чл. 81, в чиято ал. 3 е конкретизиран
срокът, след изтичане на който се изключва наказателното преследване. Съгласно
чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член 80. Тъй като давността е институт
на материалното право, същата следва да се определи с начална дата - датата на
извършване (довършване, по арг. от чл. 80 ал. 3 НК)
на нарушението и в разглеждания случай този срок е три години, съобразно чл. 80
ал. 1 т. 5 от НК. С прибавяне към този срок на още една втора (година и шест
месеца), при съобразяване с чл. 81 ал. 3 от НК, следва от датата на извършване
на административното деяние до претенцията на наказващия орган за изпълнение на
санкцията да са изтекли четири години и шест месеца. По делото е установено, че
административното нарушение е извършено на 19.06.2016 г. и считано от тази дата
срокът от четири години и шест месеца (представляващ абсолютната давност, т.е.
тази, изключваща възможност за реализиране на наказателно преследване по чл. 81
ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН) изтича на 19.12.2020
г. И тъй като към настоящия момент при невлязъл в законна сила санкционен акт
от категорията наказателни постановления този срок не е изтекъл, то се явява и
необосновано твърдението на касационния жалбоподател за изтекла давност.
Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на 3 години, т.е. касае се за
относителна давност, която препятства образуването на наказателно производство
след изтичането на този срок. В случая наказателно производство е било
образувано с издаването на процесния електронен фиш.
Абсолютната давност, изключваща наказателното преследване е уредена от
законодателя в чл. 81 ал. 3 от НК и по горните съображения в настоящия случай
тя не е изтекла.
От
събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства е
установено по безспорен начин извършено от касационния жалбоподател
административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС с превишена
скорост. С оглед събраните по делото пред първата съдебна инстанция
доказателства, административното нарушение е извършено, а при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Деянието е правилно квалифицирано от органа и
към същото е приложено съответното, законосъобразно определено, административно
наказание.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341 от 16.07.2019 г.,
постановено по АНД № 788/2019 г. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :