№ 18801
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110153525 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№54030/14.09.2021 г. на „АКПЗ“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЗЛ. СТ. СТ. за
задължения по договор за паричен заем №3819661/30.04.2020 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и длъжника и договор за предоставяне на поръчителство
№3819661/30.04.2020 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, които са
цедирани на заявителя, като се претендират и следните суми: 187,90 лв.-възнаграждение по
договор за поръчителство, 45,00 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на дълга, както и
200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесните договори са сключени при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
1. Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа на клауза, която е
нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, хип.ІІ ЗЗД) и противоречие с
добрите нрави (чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД).
1.
1. Налице е заобикаляне на чл.33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието
на главните задължения-по договора за кредит, представлява заобикаляне на
ограниченията на императивната норма на чл.33 ЗПК и води до оскъпяване на
1
кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. По този начин се постига
незаконен резултат, което представлява заобикаляне на закона.
2. Тя е нищожна и като противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД)-
поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника
обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по
договора за кредит сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави-
задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от
длъжника и като последица от това неизпълнение длъжникът да дължи и
възнаграждението по договора за поръчителство.
2. Клаузата за дължимостта на разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга също
е нищожна. Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която
длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от
претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
3. Заявлението в частта за разноските също е частично неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита по
бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 150 лв.“-следователно неговият размер не зависи от
материалния интерес по делото.
При сезиране на съда със заявление по чл.410 ГПК единствената процесуална дейност за
защита интересите на заявителя в производството е изготвянето на заявлението по
нормативно утвърдения образец и депозирането му в съда, поради което съдът намира, че
следващо се юрк.възнаграждение следва да е в минималния размер по чл.26 НЗПП.
Цитираната в заявлението разпоредба на чл.13, т.2 НЗПП изобщо не касае и е напълно
неприложима при възнагражденията за процесуално представителство по чл.78 ГПК,
защото касае т.нар.“първична правна помощ“ по чл.21, т.1 и 2 ЗПП, която е различна от
правната помощ под формата на процесуално представителство-чл.21, т.3 ЗПП-
следователно на основание чл.78 ГПК не може да се присъжда юрк.възнаграждение за
„подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл.13, т.2 НЗПП, защото тази дейност се
извършва преди да е налице висящо дело и не се включва в дейността по процесуално
представителство.
Заявлението следва да се отхвърли и частично за претендираните държавна такса и
юрк.възнаграждение-съобразно отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№54030/14.09.2021 г. на „АКПЗ“ ООД за издаване на заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЗЛ. СТ. СТ. за задължения по договор за
паричен заем №3819661/30.04.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника и договор за
предоставяне на поръчителство №3819661/30.04.2020 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и
длъжника, които са цедирани на заявителя, за следните суми: 187,90 лв.-възнаграждение по
договор за поръчителство, 45,00 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на дълга, както в частта
му относно искането за присъждане на държавна такса от 7,55 лв. (над дължимата държавна
такса от 17,45 лв. до пълния претендиран размер от 25,00 лв.) и за присъждане на
юрк.възнаграждение по делото в размер на 165,10 лв. (над дължимото юрк.възнаграждение
от 34,90 лв. до пълния заявен размер-200,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3