Р Е Ш Е Н И Е
Номер 153., 16.02.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
09.02.2023г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА
ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретаря Илияна Георгиева, прокурора Мирослав Илиев, като разгледа
докладваното от съдията Йовка Бъчварова КАНД № 2071 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния
ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление – специализирано звено към
АПИ, действащ чрез представител по пълномощие, срещу решение № 69/25.10.2022г.,
постановено по АНД № 172/2022г. на РС Карнобат, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № BG 01022022/5800/Р8-68/06.06.2022г., с което на М.И.Т. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение
на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Описанието на нарушението и
правната квалификация били посочени както в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), така и в НП, а именно затова че било
извършено нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДП, установяваща както
дължимото поведение, така и приложимата санкция. Били извършени две нарушения –
от жалбоподателя по чл.179, ал.3а от ЗДП и от собственика, затова че не бил
внесъл таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДП. При съобразяване с разпоредбата на
чл.179, ал.3д от ЗДП, била ангажирана само отговорността на настоящия
жалбоподател. Поддържа НП и твърденията, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. било коментирано защо чл.28
от ЗАНН е неприложим. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за потвърждаване на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по
касация не е подал отговор срещу касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът
– Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление – специализирано звено към АПИ, се представлява от юрисконсулт К.Д.,
която поддържа жалбата и претенцията за разноски. В хода на устните състезания
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца, в случай че съдът потвърди обжалваното решение.
Ответникът по касация – М.Т., не се явява и не се
представлява. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от
пълномощника му – адвокат А.К. ***, в което са развити подробни съображения за
незаконосъобразност на НП, а оттам и – за правилността на съдебното решение.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Моли за
присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и
съответно за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на НП.
Съдът, след като обсъди наведените в касационна
жалба отменителни основания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за
това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Обхватът на касационната проверка е очертан в
чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
С обжалваното решение състав на РС Карнобат отменил НП № BG 01022022/5800/Р8-68/06.06.2022г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление – специализирано звено към АПИ, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.179, ал.3а от ЗДП и на основание същата разпоредба е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800.00 лева. Осъдил е АПИ да
заплати на жалбоподателя 350.00 лева разноски.
Районният съд е приел от фактическа страна следното :
На 01.02.2022г. жалбоподателят управлявал пътно превозно
средство (ППС) – товарен автомобил Рено премиум с
рег. № Е****НА, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав
над 3,5 тона. Пристигайки на ГКПП Кулата, за да премине границата в посока
Република Гърция, му била извършена проверка по реда на чл.189е, ал.1, т.1 от
ЗДП от служител на Агенция „Митници“, който установил, че същият автомобил бил
управляван на 17.01.2022 г. в 11:02:16 часа на път І-6, отсечка 449 + 292, в
района на град Карнобат. Движението
му било заснето
посредством контролно устройство с идентификатор № 10332, за
което бил генериран доказателствен
запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДП, с №
D68E80E274952FD0E053021F160A676D. Установено е, че посоченият пътен
участък е включен в обхвата на платената
пътна мрежа, тол сегмент **********, за
който се събира такса за
изминато разстояние – тол такса,
съгласно приложение към т.1 на Решение
№ 101 на Министерски съвет от 20 февруари
2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние
тол такса, както и че съобразно
категорията му, самото ППС е такова, за
което е дължима такса по чл.10, ал.1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП). Пред районния съд е представена справка,
според която контролно устройство № 10332 и участък от І-6, км.449+292, се
намират на територията на Община Карнобат. Констатирано е и че за движението на посоченото
ППС не е заплатена пътна такса, като
за дата 17.01.2022 г. първата подадена тол
декларация е в 11:24:51 часа за отсечка № **********. Декларациите са подавани периодично през
целия ден. Към 11:02:16 часа не е имало и валидно закупена
маршрутна карта, която да включва
преминаване през сегмент №
**********, в границите на който се
намира контролното устройство с посочения по-горе идентификатор.
При така
установените данни Инспектор в ТД в отдел ПТРР Кулата, ТД
Софийска на Агенция „Митници“ Б.Д.съставил АУАН №
BG01022022/5800/P8-68/01.02.2022 г., в който са отразени изброените
констатации, квалифицирани като нарушение на чл.179, ал.3а от
ЗДП. АУАН
бил връчен веднага на жалбоподателя, който записал, че има възражения. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение.
От изискания и представен от управителя на дружество
„ЗИСИ-КАР“ ЕООД – собственик на товарния автомобил, пътен лист се установява,
че за периода от 16 до 29.01.2022г. автомобилът бил управляван от
жалбоподателя.
Въз основа
на констатациите в АУАН, от Началник отдел
"Контрол и правоприлагане"
в НТУ към АПИ е издадено НП
№ BG 01022022/5800/Р8-68/06.06.2022г., в
което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна
квалификация и на основание чл.179, ал.3а от ЗДП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лева. Наказателното постановление
е връчено на жалбоподателя на 21.06.2022 г. Жалбата срещу НП е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка
се установява въз основа на
събраните от РС Карнобат доказателства – документите, съдържащи
се в административнонаказателната
преписка, вкл. заповедите, оправомощаващи съответните служители
за издаването на
АУАН и НП за нарушения по чл.179, ал.3 – ал.3в от
ЗДвП. Като
свидетел е разпитан и актосъставителят
Б.Д., чийто показаният съдът е кредитирал като достоверни и намиращи се в
непререкание с останалите доказателствени източници.
След извършване на проверка
на законосъобразността на
НП районният съд
е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство било допуснато
съществено нарушение на процесуалното правило на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
изискващо посочване на законовата разпоредба, установяваща дължимото правило за
поведение и която жалбоподателят виновно бил нарушил. Посочена била само
разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДП, съдържаща предвиденото за налагане
административно наказание, която обаче била неотносима
към фактите, описани в АУАН и НП. Жалбоподателят бил наказан, затова че,
бидейки водач на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, не бил платил
дължимата тол такса. Посочената в АУАН и в НП
разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДП установявала санкция за съвсем друго
нарушение – затова че водачът управлявал ППС, като не изпълнил задължението си
за установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва. Жалбоподателят, като
водач на ППС, не следвало да носи административнонаказателна
отговорност за такова извършено административно нарушение (с изключение на
чл.139, ал.7 от ЗДП), тъй като описаните задължения били установени в тежест на
собственика или ползвателя на ППС.
Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка,
съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Не са
допуснати нарушения на процесуални правила,
които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните
в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Фактическата обстановка
е правилно и вярно установена и не се налага установяване
на нови факти,
което е недопустимо пред касационната инстанция – чл.220 от АПК. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената
му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което
същият е доказателствено средство за извършване на
съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните
доказателства.
Решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, което налага отмяната му и решаване на делото по същество – чл.348,
ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК.
Вярно е, че задължението за заплащане на тол такса е установено в чл.139, ал.7 от ЗДП, имаща
следното съдържание, без тази разпоредба да е изрично посочена в НП: „Водачът на
пътно превозно средство от категорията
по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато
тези задължения са изпълнени от
трето лице.“
Текстът на разпоредбата чл.139, ал.7 от ЗДП, съпоставен с
текста на разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДП, води до извод за идентитет между тях. Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДП
гласи следното : „Водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от
ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер на 1800.00 лева“. Както в АУАН,
така и в НП са посочени неизпълнените от водача задължения – че не е заплатил
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, и няма как да има каквото и да
било съмнение за какво точно нарушение е санкциониран водачът, а именно че е
управлявал ППС, за което не е платена таксата за изминато разстояние.
Правилно се поддържа в жалбата, че задължението за
заплащане на таксата за изминато разстояние за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП е
задължение за собственика или ползвателя – тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща
техническа допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9,
като заплащането ù дава право на ППС, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, не е затова че не е платил, а затова че управлява ППС, за което
е знаел, че не е платена тол такса и въпреки това го
привел в движение и управлявал по път, за движение по който се изисква плащане
на тол такса.
Представените с жалбата декларации индицират
на наличие на бордово устройство в ППС с рег. № Е****НА, и за възложени на
трето лице, предоставящо услуга по електронно
събиране на такса за изминато
разстояние,
задължения за плащане. Наличието на такъв договор не освобождава нито водача,
нито собственика от административнонаказателна
отговорност. Не са представени обаче други доказателства за наличието на такъв
договор. Не са представени доказателства за приложимост на чл.13 от Наредбата, за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила
от 14.12.2018 г., а именно че
е била изпълнена процедурата при неизправност на бордовото устройство, имаща за цел да бъде установено дали
бордовото устройство не предава данни
поради умишлени действия на съответния
ползвател или поради невключването му, или при
установяване на грешно декларирани данни. В жалбата
не са наведени
твърдения неподаването на данни да се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на
тол такси. Не се твърди устройството да
не е работело, нито такъв технически
проблем да е бил налице, че
да подлежи на изследване. Такива твърдения не са
въведени като част от предмета
на доказване, поради което съдът
приема, че е било обективно възможно да бъдат подавани данни
за движението на ППС по платената пътна мрежа. Изрично в този смисъл е разпоредбата на
чл.179, ал.3г от ЗДП, според която ако пътното
превозно средство има монтирано устройство
за целите на подаване на
декларирани тол данни, което не
функционира, и ако при извършена на
място проверка от контролните органи се установи,
че неподаването на декларирани тол данни не
се дължи на умишлена намеса
във функционирането на посоченото устройство,
наказание по ал.3а не се налага,
ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на данни и впоследствие
е подадена декларация за ползваните участъци
от пътя при
условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от
Закона за пътищата.
Съобразно изложените мотиви, неоснователни се явяват
наведените в жалбата срещу НП съображения, че собственикът бил този, който
следвало да бъде санкциониран, затова че не бил изпълнил задължението по
чл.102, ал.2 от ЗДП да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП,
според категорията на ППС. Отговорността на собственика и отговорността на
водача са независими една от друга, но се реализират при ограничението на
чл.179, ал.3д, изр.3 от ЗДП, според което, когато с едно
и също пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път,
включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и при извършени нарушения по ал.3а и 3б, наказание се налага само
по ал. 3а.
С оглед изложеното по – горе съдът приема, че
отговорността на жалбоподателя правилно е била реализирана за извършено от него
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДП. Съдът не установи в хода на административнонаказателното производство, в предсъдебната му фаза, да е било допуснато някакво
нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.
При положение че съдът приема, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е наказан, дължи извършване на
преценка дали случаят е маловажен, още повече че в жалбата срещу НП е
наведеното такова отменително основание. Според
чл.28, ал.7 от ЗАНН, ал.1-6 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.
Според разпоредбата на чл.189з от ЗДП (нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), за нарушенията
по този закон
не се прилагат
чл.28 и чл.58г
от ЗАНН, т.е. законът априори изключва възможността
деяние по ЗДП да е маловажно. Съдът следва да се съобрази и приложи закона,
като същевременно отбележи, че такъв законодателен подход е недопустим и
посочената разпоредба вероятно противоречи на Конституцията и норми на
международното и на европейското право.
В обобщение, съдът следва да отмени по реда на чл.222,
ал.1 от АПК решението на въззивния съд, вкл. и в
частта му относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски, и да реши
делото по същество, като потвърди обжалваното НП.
В полза на касатора следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 160.00 лева, определено по реда на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ – по 80.00 лева за въззивната и за
касационната инстанции.
При този изход на
делото неоснователно се явява искането на
касатора за присъждане на направените от него пред
касационната инстанция разноски.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас,
ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 69 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 172 / 2022 г. по описа на Районен
съд
Карнобат.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ BG 01022022/5800/Р8-68/06.06.2022г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление – специализирано звено към АПИ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН М.И.Т., ЕГН **********,***
З. 10, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 160.00 (сто и
шестдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/
2/