РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. гр. Хасково, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102709 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от „ТИ
ЕНД ДЖИ - МАСТЕР КЛИИН" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, ул.“Беласица“ № 21, представлявано от управителя Тенчо Тихомиров Гьоков,
против "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Студентски, бул.“21-ви век“ № 17, ет.4, ап.6, представлявано от управителя
Бончо Димов Бонев, за заплащане на сумата от 942 лв. с ДДС, представляваща сбор от
незаплатените главници по фактури за наем и обслужване на WC-кабини тип "Cube" за
периода от 22.08.2019г. до 29.01.2020г., както следва: 240 лева с ДДС - главница по фактура
**********/25.09.2019г., 240 лева с ДДС - главница по фактура **********/15.10.2019г., 150
лева с ДДС - главница по фактура **********/13.11.2019г., 120 лева с ДДС - главница по
фактура **********/10.12.2019г., 102 лева с ДДС - главница по фактура
**********/15.01.2020г. и 90 лева с ДДС - главница по фактура **********/30.01.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 274,15 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху
главниците по фактури, както следва: 73.01 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата по фактура № **********/25.09.2019 за периода 26.10.2019-24.10.2022г.; 71.61
лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № **********/15.10.2019 за
периода 16.11.2019- 24.10.2022г.; 43.58 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/13.11.2019 за периода 14.12.2019-24.10.2022г.; 33.92 лв. - мораторна
1
лихва за забава върху главницата по фактура № **********/10.12.2019 за периода 11.1.2020-
24.10.2022г.; 27.82 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по фактура №
**********/15.01.2020 за периода 16.2.2020-24.10.2022г.; 24.21 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата по фактура № **********/30.01.2020г. за периода 01.03.2020-
24.10.2022г.
Ищецът твърди, че осъществявал дейност по отдаване под наем за временно и
възмездно ползване на мобилни тоалетни кабини и предоставяне на услуга по обслужването
им, изразяваща се в почистване, дезинфекция, зареждане с химикал и тоалетна хартия. По
силата на сключен неформален договор за наем се задължил да предостави на ответника за
временно и възмездно ползване WC-кабини тип "Cube", както и да обслужва същите, срещу
което ответното дружество се задължило да заплаща за 1 бр. WC-кабина: 25 лв. без ДДС -
седмичен наем за използване на кабината с включено едно обслужване седмично, а при
липса на необходимост от обслужване - 10 лв. без ДДС седмичен наем за използване на
кабината. За периода от 22.08.2019г. до 29.01.2020г., ищцовото дружество предоставило за
ползване на ответното дружество WC кабини на посочени от ответника обекти в гр.
Крумовград и в гр. Димитровград, както и обслужвало същите. За предоставените услуги
ищецът издавал на ответника данъчни фактури на всеки 4 седмици, в които били посочени
броя предоставени кабини и услуги, периода и дължимите суми. Сключеният между
страните договор за наем и обслужване на WC- кабини бил обективиран в 6 фактури на
обща стойност от 942 лв. с ДДС, всяка от тях придружена с двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи за извършеното седмично обслужване. Поради неизпълнение от
страна на ответника да заплати дължимите суми по фактурите на посочените в тях падежи,
ответникът изпаднал в забава. Последното пораждало правния интерес на ищеца за
предявяването и на иск и по чл. 86 от ЗЗД - за заплащане на мораторни лихви в общ размер
на 274,15 лв., изчислени върху всяка една от главниците по фактурите за периода на забава
/от датата, следващ падежа за плащане на съответната фактура до датата на подаване на
исковата молба/.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 942 лв. с ДДС, представляваща сбор от
незаплатените главници по фактури за наем и обслужване на WC-кабини тип "Cube" за
периода от 22.08.2019г. до 29.01.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 274,15 лв.,
представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по съответните фактури.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А. Т. от АК Хасково, която, с
оглед на сключеното между страните споразумение след предявяване на исковете намира за
установена дължимостта на процесните вземания, респ. основателността на претенциите, но
на основание чл. 235 от ГПК, счита, че следва да се зачетат и настъпилите в хода на делото
обстоятелства, а именно сключеното споразумение между страните и извършеното от
2
ответника плащане. По силата на тези обстоятелства една част от претендираните суми,
главниците по фактурите били погасени чрез извършено плащане от ответника, а друга част,
относно претендираните лихви за забава, също били погасени по силата на чл. 9 от
споразумението, тоест въз основа на опрощаване от страна на ищеца. Предвид така
погасените вземания, исковете следвало да бъдат отхвърлени. Не се поддържа и искането за
присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
пълномощник и не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните неформален договор за наем ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване WC-кабини тип "Cube", както и
е предоставил услуга по обслужването им, изразяваща се в почистване, дезинфекция,
зареждане с химикал и тоалетна хартия. Срещу това задължение, ответното дружество се е
задължило да заплаща за 1 бр. WC-кабина: 25 лв. без ДДС - седмичен наем за използване на
кабината с включено едно обслужване седмично, а при липса на необходимост от
обслужване - 10 лв. без ДДС седмичен наем за използване на кабината. За периода от
22.08.2019г. до 29.01.2020г., ищцовото дружество предоставило за ползване на ответното
дружество WC кабини на посочени от ответника обекти в гр. Крумовград и в гр.
Димитровград, както и обслужвало същите. За предоставените услуги ищецът издал на
ответника данъчни фактури на всеки 4 седмици, в които са посочени броя предоставени
кабини и услуги, периода и дължимите суми. Сключеният между страните договор за наем и
обслужване на WC- кабини е обективиран в 6 фактури на обща стойност от 942 лв. с ДДС,
всяка от тях придружена с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за
извършеното седмично обслужване.
Тези факти се установяват от представените по делото Фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 240 лева с посочен падеж 25.10.2019 г.; Фактура №
**********/15.10.2019г. за сумата от 240 лева с посочен падеж 15.11.2019 г.; Фактура №
**********/13.11.2019г. за сумата от 150 лева с посочен падеж 13.12.2019 г.; Фактура №
**********/10.12.2019г. за сумата от 120 лева с посочен падеж 10.01.2020 г.; Фактура №
**********/15.01.2020г. за сумата от 102 лева с посочен падеж 15.02.2020 г. и Фактура №
**********/30.01.2020г. за сумата от 90 лева с посочен падеж 29.02.2020 г., всички с
посочен получател „Парсек Груп“ ЕООД и доставчик „Ти енд Джи – Мастер Клийн“ ООД,
както и от Приемо-предавателни протоколи за обслужване на WC кабини, издадени от
ищеца и носещи подпис на представител на ответника в периода 27.08.2019г. - 29.01.2020г.
Със Споразумение за разплащане от 21.11.2022г., сключено между ищеца и
ответника, страните са постигнали съгласие, че към посочената дата ответникът има
изискуемо и непогасено задължение към ищеца в размер на 1222,18 лв., включващо
незаплатени главници по описаните по-горе фактури, както и сбора от мораторните лихви в
3
общ размер на 280,18 лв. по всяка от тях. Съгласно чл.4(1) ответникът се задължава да
заплати на ищеца сумата в размер общо на 1647,50 лв., включваща 942 лв., незаплатена
главница по горепосочените фактури, 505 лв. разноски по гр. дело № 2709/2022 г. по описа
на РС – Хасково и 200,50 лв. – разноски по изп.дело. В т.9 от договора е посочено, че при
изпълнение на поетите ангажименти, ищецът няма да претендира изтеклите мораторни
лихви за забава върху главниците, в т.ч. за реализирани разноски за събиране на вземанията.
От извадка от електронно банкиране „извлечение по сметка 224“ на ищеца „Ти енд
Джи – Мастер Клийн“ ООД за период 21.11.2022г. до 21.11.2022г. се установява, че на
посочената дата ответникът е превел, съответно по сметка на ищеца е постъпила сумата в
размер на 1647,50 лева с основание: съгласно споразумение с „Парсек Груп“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
които са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двата иска са изцяло неоснователни, като съображенията за
това са следните:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно валидно основание
за възникване задълженията на ответника, както и техния размер, в случая – че между
страните е съществувало валидно договорно правоотношение по неформален договор за
наем и обслужване, с посоченото в исковата молба съдържание; че ищецът е бил изправна
страна по него, дължимостта на сумите и техния размер.
В случая, от събраните по делото доказателства, вкл. и представеното от страните
споразумение от 24.11.2022 г., обсъдено съвкупно с представените от ищеца фактури и
приемо - предавателни протоколи, следва че страните са се намирали в търговски отношения
като помежду им е бил сключен неформален договор за наем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване WC-кабини тип "Cube", както и
е предоставил услуга по обслужването им, изразяваща се в почистване, дезинфекция,
зареждане с химикал и тоалетна хартия. Срещу това задължение, ответното дружество се е
задължило да заплаща за 1 бр. WC-кабина: 25 лв. без ДДС - седмичен наем за използване на
кабината с включено едно обслужване седмично, а при липса на необходимост от
обслужване - 10 лв. без ДДС седмичен наем за използване на кабината.
В производството и както бе посочено вече, ищецът е ангажирал доказателства за
осъществено от него точно изпълнение на възникналите правни задължения, а именно
представените приемо-предавателни протоколи и по повод на които са били издаден
процесните фактури.
Тук, само за пълнота следва да се отбележи, че фактурата е първичен счетоводен
4
документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка с
изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на
търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е
последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е
извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно трайната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, изразена в решение № 23
от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по
т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС,
І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в
самата фактура се съдържа описание на стоките, респ. услугите по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
С оглед на изложеното, а и предвид извънсъдебното споразумение между страните от
21.11.2022 г., следва да се приеме, че е доказано възникналото в тежест на ответника
задължение за заплащане възнаграждение за използване на наетите вещи, респ. цената на
осъществените услуги във връзка с тяхното обслужване.
Макар правопогасяващите факти /извършеното плащане/ да са в доказателствената
тежест на ответника, от приложената по делото извадка от електронно банкиране от ищеца
се установява, че на 21.11.2022г., ответното дружество изцяло е погасило задължението си
спрямо ищеца за сумата от 942 лв., представляваща претендирана главница с ДДС по
издадените 6 фактури - Фактура № **********/25.09.2019г.; Фактура №
**********/15.10.2019г.; Фактура № **********/13.11.2019г.; Фактура №
**********/10.12.2019г.; Фактура № **********/15.01.2020г. и Фактура №
**********/30.01.2020г.
При това положение и съобразявайки правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че
предявеният иск за тази сума следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане.
Искът за мораторна лихва, представляваща сбор от мораторните лихви върху
главниците по всяка от посочените фактури, считано от датата, следваща падежа по всяка
една от тях да датата на депозиране на исковата молба в претендирания общ размер от
274,15 лв. също е неоснователен.
Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго. По делото липсват писмени доказателства, установяващи подобни уговорки. В
случая, в процесните фактури е посочен срок за плащане/дата на падеж, съобразно чл.303а,
ал.1, изр. 1 - во, поради което следва да се приеме, че по този начин ищцовото дружество е
определило и началният срок, от който претендира обезщетение за забавено изпълнение, а
именно датата, следваща падежа по всяка фактура. След изтичане на този срок, длъжникът е
в забава, като за неплатените фактури дължи на основание чл.86 ал.1 ЗЗД обезщетение за
забава в размер на законната лихва до 24.10.2022 г.-датата, предхождаща тази на подаване
5
на исковата молба в съда. За размера на мораторната лихва по всяка една от прецесните 6
фактури по делото са представени от ищеца и извадки от електронен калкулатор за
изчисляване на законна лихва, от които се установява, че същият съответства на
претендираните от негова страна размери.
В т.9 от Споразумение за разплащане от 21.11.2022г., сключено между ищеца и
ответника обаче е посочено, че при изпълнение на поетите ангажименти, ищецът няма да
претендира изтеклите мораторни лихви за забава върху главниците, в т.ч. за реализирани
разноски за събиране на вземанията. Посочената уговорка по правната си същност
представлява опрощаване по смисъла на чл.108 ЗЗД. Опрощаването на задължения е
договор, уреден в посочената разпоредба, съгласно която задължението се опрощава, ако
кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника, какъвто е настоящия случай.
Опрощаването е един от начините, по които длъжникът се освобождава от дълга. Ефектът на
опрощаването е погасяването му. Изявленията на страните са материализирани в писмена
форма, макар последната да не е условие за валидността на договора за опрощаване. В него
се съдържа ясно и недвусмислено изявление, че страните се съгласяват дългът (за мораторни
лихви) да бъде опростен. В кометираното писмено доказателство в чл.2 е конкретизирано и
задължението, определено по основание и размер, което се опрощава /в този смисъл
Решение № 32 от 30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС/. Няма пречка
кредиторът, в случая ищецът, да опрости част от паричното задължение, в случая
дължимите лихви, нито съществува ограничение в това, опрощаването на дълга да стане
срещу насрещна престация от длъжника, стига с исканата престация от длъжника да не се
накърняват добрите нрави, да не се върши закононарушение или да се заобикаля
закона, защото това би направило договорът нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
каквито пороци в постигнатото съглашение между страните не се установява да са налични.
Следователно и доколкото вземането на ищеца спрямо ответника за мораторни лихви
е погасено чрез сключен между страните валиден договор за опрощаване, то и този иск в
размер на сумата от 274,15 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Въпреки този изход на делото ищецът има право на направените разноски по делото,
тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането му, погасявайки основното
си задължение едва след подаването на исковата молба. Тъй като ищецът вече не
претендира такива, то разноски не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ ЕНД ДЖИ - МАСТЕР КЛИИН" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Беласица“ № 21,
представлявано от управителя Тенчо Тихомиров Гьоков, съдебен адрес: гр.**********, адв.
А. Т. от АК - Хасково срещу "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
6
адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“21-ви век“ № 17, ет.4, ап.6,
представлявано от управителя Бончо Димов Бонев, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 232, ал. 2 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за заплащане на
сумата от 942 лв. с ДДС, представляваща сбор от незаплатените главници по фактури за
наем и обслужване на WC-кабини тип "Cube" за периода от 22.08.2019г. до 29.01.2020г.,
както следва: 240 лева с ДДС - главница по фактура **********/25.09.2019г., 240 лева с
ДДС - главница по фактура **********/15.10.2019г., 150 лева с ДДС - главница по фактура
**********/13.11.2019г., 120 лева с ДДС - главница по фактура **********/10.12.2019г., 102
лева с ДДС - главница по фактура **********/15.01.2020г. и 90 лева с ДДС - главница по
фактура **********/30.01.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 274,15 лв., представляваща сбор от
мораторните лихви върху главниците по фактури, както следва: 73.01 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата по фактура № **********/25.09.2019г. за периода 26.10.2019г.-
24.10.2022г.; 71.61 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по фактура №
**********/15.10.2019г. за периода 16.11.2019г.- 24.10.2022г.; 43.58 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата по фактура № **********/13.11.2019г. за периода 14.12.2019г.-
24.10.2022г.; 33.92 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по фактура №
**********/10.12.2019г. за периода 11.1.2020г.- 24.10.2022г.; 27.82 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата по фактура № **********/15.01.2020г. за периода 16.2.2020г.-
24.10.2022г.; 24.21 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по фактура №
**********/30.01.2020г. за периода 01.03.2020г.- 24.10.2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
7