Решение по дело №749/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1764
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040700749
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1764

гр. Бургас, 11.11.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА


Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                Председател: Галя Русева

 

при секретаря Илияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 749 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             
Производството е по реда на чл.145 и сл., във връзка с чл. 33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба на „Форумтранс България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Ален Мак“ № 27а, представлявано от управителя Х.Ж.Н., срещу Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г., (обн. ДВ, бр.20 от 09.03.2021 г., стр.201, неофициален раздел), издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2020 г., чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на МЗХГ и проверки на място по чл.37, ал.3 и 4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, одобрен със Заповед № РД09-1023 от 15.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

           Процесната заповед се обжалва в частта й, с която 5 бр. от заявените от дружеството-жалбоподател за подпомагане парцели изцяло или частично са определени като площи извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” /ПДП/, както следва: 3.33ха от БЗС 36938-236-10-1, 2.98ха от БЗС № 36938-236-15-1, 0.16ха от БЗС № 36938-236-16-1, 0.71ха от БЗС № 36938-236-8-1 и 0.65ха от БЗС № 36938-236-9-1, всички парцели намиращи се в землището на с.Кирово, общ. Средец, Обл. Бургас.

            С жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощения адв. М., се релевират доводи за незаконосъобразност на акта в оспорената част, тъй като административният орган неправилно е изключил изцяло или части от процесните БЗС-та от специализирания слой ПДП. Сочи се, че не е било уважено възражението му против заповедта, с която е бил одобрен проектът на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г., с мотив „извършена теренна проверка на МЗХ“, като жалбоподателят сочи, че не е уведомяван за резултатите от подобна проверка, че не е ясно кога е извършена същата – преди или след подаване на възражението му, къде са отразени резултатите от същата и кои са мотивите и характеристиките на земеделските площи съгласно чл.40 ЗПЗП, които се изключват от площите, допустими за подпомагане. Твърди се, че не е ясно дали има и какви са констатациите при теренната проверка за наличие на някоя от предпоставките по чл.3, чл.5 или чл.8 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, кито биха могли да бъдат мотив за изключването на декларираните от жалбоподателя площи като такива, допустими за подпомагане. Поради това, дружеството-жалбоподател счита, че процесната заповед в обжалваната й част е издадена в нарушение на материалния закон – чл. 32, §2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, и чл.1, ал.1, т.2 и т.4 от наредба № 2/26.03.2018 г. вр. чл.33а, ал.1 ЗПЗП вр.чл.40 ЗПЗП вр.т.7 и т.8 от Заповед № РД09-1023/15.12.2020 г. на МЗХГ. Претендира отмяна на заповедта в атакуваната част и признаване като допустима за подпомагане площта на приетите за недопустими площи. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях.

          Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание изпраща представител, който ангажира доказателства, не претендира разноски.

         Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че  „Форумтранс България“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител с УРН 622991, като за 2020 г. е заявило за подпомагане общо 18 парцела, от които спорни са 5 парцела, като всички се намират в землището на с.Кирово, общ. Средец, Обл. Бургас /л.26-л.29/. Чрез приетата по делото административна преписка е установено, че със Заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г. /л.11-л.13/ министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16б, ал. 1 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 08.01.2021 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Не е спорен фактът, че „Форумтранс България“ ЕООД се е ползвало от тази възможност и е подало възражение с рег.№РД-12-05-654 от 18.12.2020г. против одобрения проект на специализирания слой по 5 от заявените от него 18 парцела /л.21/. Видно от приложената по административната преписка справка-разпечатка от страницата на ДФЗ-СЕУ по партида на жалбоподателя, подаденото от него възражение не е било уважено, като подадените във възражението площи са останали извън окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г., в резултат на извършена теренна проверка на МЗХ /л.22-л.23/.

          Със Заповед № РД11-630/201.12.2019 г. на гл.секретар на ОДЗ Бургас – л.14-л.15  /упълномощен със Заповед № РД11-514/06.12.2018 г. на директора на ОДЗ Бургас – л.72/ е одобрен регистърът на разпределените масиви за ползване на имотите „Пасища, мери, ливади“ в землището на с. Кирово, който е окончателен за календарната 2020 г.

          Със Заповед № РД09-655/17.08.2020 г. на МЗХГ /л.30/ е наредено директорите на ОД „Земеделие“ да организират извършването на специализирани теренни проверки на физически блокове, попадащи на територията на тяхната дирекция, по изготвени от дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ списъци, съгласно приложена към заповедта методика /Приложение 1/, утвърдена със същата заповед /л.31-л.32/. Съгласно т.6 от заповедта, създадено е задължение на всяка ОДЗ да информира кметовете на съответните населени места или друго длъжностно лице от местната администрация за стартиране на теренните проверки и тяхната цел, както и земеделските стопани в даденото землище, заявили площи за подпомагане във ФБл, попадащи в графика за проверка. Наредено е списъците с ФБл, определени за проверка, индикативните графици, както и всяка друга иформация от значение за провеждането на теренните проверки, да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната ОДЗ, както и на информационните табла в ОДЗ и всички ОСЗ в областта. С т.7 от същата заповед са одобрени Указания за извършване на специализирани теренни проверки на ФБл за 2020 г., неразделна част от заповедта /Приложение 2 – л.33-л.39/, като е постановено проверките по заповедта да се извършват съгласно одобрените указания. Съгласно заповедта на МЗХГ от 17.08.2020 г., данните от теренните проверки се въвеждат в модул теренни проверки на СИЗП и се съгласуват в ОДЗ, като след това се отразяват в системата и след отразяването им се създават протоколи, придружени от работни карти, които се подписват, съгласуват и утвърждават електронно от извършилия проверката експерт, от лицето, администриращо процеса по извършване на теренни проверки в дадената област, и от директора на ОДЗ или негов заместник /т.8 и т.9 от заповедта/. Според т.10 от заповедта, при констатирано от страна на дирекция ИЗП несъответствие и/или нелогичност на данните за конкретна проверка, извършилият проверката служител оказва съдействие за тяхното тълкуване/разясняване. При установяване на грешка в процеса по извършване на теренната проверка, събиране и въвеждане на данните или попълване на констатациите, се извършват необходимите корекции, а при необходимост и повторна теренна проверка, след което процедурата по реда на т.8 и т.9 от заповедта се осъществява повторно.

          Представени са по реда на чл. 190 ГПК във вр.чл.144 АПК доказателства от страна на ответника, във връзка с изпълнение на задължението му, вменено с т.6 на Заповед № РД09-655/17.08.2020 г. на МЗХГ да информира кметовете на съответните населени места или друго длъжностно лице от местната администрация за стартиране на теренните проверки и тяхната цел, както и земеделските стопани в даденото землище, заявили площи за подпомагане във ФБл, попадащи в графика за проверка. Представена е разпечатка от интернет страницата на ОДЗ Бургас, видно от която на 18.08.2020 г. е било публикувано съобщение за стартиране на теренните проверки на ФБл за кампания 2020 г., с приложен към него индикативен график по ОСЗ. Не са представени доказателства, обаче, че информацията е била публикувана и на информационните табла в ОДЗ и всички ОСЗ в областта, както изисква т.6 от заповедта.

          С обжалваната Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. /л.9-л.10/ на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба №105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. След извършена справка „Форумтранс България“ ЕООД е установило, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е уважено, поради което е подало жалбата си срещу заповедта на министър на земеделието, храните и горите, в частта й за гореописаните 5 парцела.

         Във връзка с възраженията на оспорващото дружество за противоречие на заповедта с приложимия материален закон и за изясняване на правнорелевантните факти, по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана комплексна инженерно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице агроном и вещо лице със специалност геодезия, фотограметрия и картография. Заключението на СТЕ не е оспорено в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, не е поискано изслушване на тройна експертиза, допълнителна или повторна експертиза, поради което съдът счита, че приетата СТЕ не е оборена от страните и решаващият съдебен състав я кредитира изцяло, заедно с приложенията към нея и с уточненията, дадени от вещите лица З. и С. в съдебно заседание при приемането й.

         От заключението на допуснатата по делото експертиза се установява, че процесните площи, които са останали извън окончателния специализиран слой ПДП, се обхващат от ФБл 36398-236, на който е извършена специализирана теренна проверка на място и са предоставени данните от нея, обективирани в Протокол № 1/31.08.2020 г. /л.112-л.113/. Именно в този парцел са и разликите между площите, заявени за подпомагане от страна на жалбоптодателя, и обхвата на окончателния слой ПДП, за които жалбоподателят е подал възражение на 18.12.2020 г. Всички останали площи, заявени от жалбоподателя за подпомагане, се покриват от слоя ПДП. ФБл 36398-236 е разположен върху част от масиви 79,85,88,89,91,92,93 и 115 по КВС на землището на с. Кирово, които са част от одобрения „Окончателен регистър на разпределените масиви за ползване на имотите „Пасища, мери, ливади“ в посоченото землище за календарната 2020 г. съгласно Заповед № 630/20.12.2019 г. на ОДЗ Бургас. Посочено е, че върху крокито, предоставено от МЗХГ /в с.з. вещите лица уточняват, че крокито представлява извадка от карта, върху която експертът, който извършва проверката, нанася свои данни преди да я предаде в Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“/, ясно с розов цвят и по-голяма дебелина са изчертани границите на ФБл, като едновременно с надписа за номерацията е изписан и начинът на трайно ползване на ФБл съгласно номенклатурата – ПМЛ /код 040 – Пасища, мери, ливади/. Площта на ФБл е 65,81ха, като не е записано каква част от нея е допустима и каква не е, но липсва и такова изискване за физическите блокове. Вещите лица са посочили в заключението, че след внимателно преглеждане на предоставените земни снимки, направени по време на специализираната теренна проверка, описани в Протокол № 1/31.08.2020 г., и нанасяне измененията на границите на слоя „ПДП“ за ФБл, са достигнали до извода, че границите на слоя „ПДП“ са изчертани коректно, т.е. правилно са определени допустимите и недопустимите за подпомагане площи. Вещите лица са направили също извод, че служителят, отговорен за извършването на теренната проверка – В.Н.Б., гл.експерт, е бил оторизиран за това, като в с.з. на 12.07.2021 г. представят във връзка с този свой извод и Заповед № РД-04-137/15.07.2020 г. на директора на ОДЗ Бургас /л.109-л.111/. Установено е също, че е спазено изискването за геопозиционирано заснемане на проверяваните процесни площи чрез извършване на точково измерване с координати и снимка към него, дата и час на заснемане, като са заснети местата, в които има изменение на границите на слоя, с възможност да се определи и удостовери точно и безспорно времето, мястото и посоката на заснемане. Посочено е в заключението, че при определяне допустимостта на площите в околностите на точките с определени координати са спазени изискванията на Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. От прегледа на приложените снимки от СТП /специализирана теренна проверка/ за осемте точки, определени като недопустими, е констатирано, че има извършени едно или повече заснемания, като в обхвата на всяка една от 18-те снимки е видно, че има храсти и дървета в мозаечна и слята конфигурация, тревослоя с височина по-голяма от 0,35 м, като липсват следи от стопанска дейност; площите в района на точките са недопустими на осн.чл.8, ал.2, т.1 и т.3, чл.10, ал.2, т.1 и т.2, б.“в“ от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

           Съгласно чл.8, ал.2 от наредбата, допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1, когато на тях: 1. има не повече от 100 бр.дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете от чл.10, ал.1, т.1-3-независимо от височината), които са с мозаечно разположение; 2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл.10, ал.1, т.4; 3. следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Съгласно чл.10, ал.2 от наредбата, временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че: т.1са изоставени – земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство  на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност; т. 2, б.“в“ – височината на тревостоя е над 0,35 м за постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за производство съгласно чл.5, т.2.

         В заключението е посочено, че при оценка недопустимосктта на площите извън слоя „ПДП“ е взет предвид начинът на трайно ползване на ФБл. В протокола е записано, че същите не отговарят на критериите, определени в чл.8, ал.2, т.1 /досежно постоянните пасища за паша на животни/. Проверката е била извършена през м.08.2020 г., като календарната 2020 г. се характеризира със сериозно засушаване и при извършване на дейности по премахване на храстите и изкосяване на тревата, за 2 месеца храстите не биха могли да израстат в тези условия, а тревослоят би бил с височина до допустимата. Според в.л. З. – агроном, през текущата година не са извършвани дейности по привеждане на процесния ФБл в състояние, допустимо за подпомагане. Границите на физическия блок през 2020 г. и вследствие СТП не са променяни. Проверката има за задача да определи границата на ФБл /която в случая не се изменя/ и да се проверят и евентуално изменят границите на слоя „ПДП“. В Протокола за СТП като причини за недопустимост по Наредба № 2/26.03.2018 г. е посочен чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 2/2018 г. – повече от допустимите храсти/дървета – повече от 100 броя дървета и храсти на хектар с височина над 0,5 м, като няма констатации за мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали и оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, както и за следи от паша или косене.

         Съдът кредитира изцяло приетата СТЕ и намира, че същата съответства и не противоречи на останалите събрани по делото доказателства - приетите писмени доказателства, вкл. протокола за теренна проверка, които не са оспорени от жалбоподателя при приемането им по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и имат доказателствена стойност на официални документи. При приемане на СТЕ в с.з. на 12.07.2021 г. вещите лица в обясненията си потвърждава изцяло констатациите на експертизата относно определените като недопустими площи и сочат, че няма отбелязване в протокола от специализираната теренна проверка каква част от площта на физическия блок е допустима и каква - не, на база на извършено измерване, но и че няма и такова нормативно изискване. В с.з. на 12.07.2021 г. в.л. С. пояснява, че в протокола за специализирана теренна проверка във всяка графа са написани номерата на снимките, които са приложени към този протокол и които се намират в дисковете, приложени по делото, и на тях се вижда, че този терен е с много висока трева и с места, на които има достатъчно много храсти, повече от 100 дори. Освен това, на снимките има написани координати точно на мястото, където е извършена снимката, и това място се вижда и на скицата, която е представена, с червени точки. Не се установява по какъв начин служителят е извършил теренната проверка и дали е броил дърветата, тъй като в протокола за СТП няма отразяване на конкретно преброени дървета и храсти, но според вещото лице от снимките си личи, че терените са неподдържани, с висока тревиста растителност, храсти, дървета.

         Жалбоподателят не е оспорил изводите на вещите лица, отразени в заключението и заявени в с.з., като не е поискал назначаване на друга, повторна или допълнителна СТЕ.

         При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

         По ДОПУСТИМОСТТА:

         Решаващият съдебен състав намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна - адресат на акта в оспорената му част. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г., представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя „Площи, допустими за подпомагане”, като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. В случая жалбата е входирана на 19.03.2021г., тоест в преклузивния 14 - дневен срок от съобщаването, което е осъществено чрез публикуване в ДВ на 09.03.2021г.

          По ОСНОВАТЕЛНОСТТА:

          Съдът счита, че жалбата на „Форумтранс България“ ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

          Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е постановена от компетентния за това орган, тъй като издателят на процесния акт - министърът на земеделието, храните и горите е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика. Правомощието му да издаде оспорения акт се извежда от действащите нормативни актове, приети от ЕС, които са задължителни за изпълнение от всички държави-членки, а именно: Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. По силата на устройствените правила на администрацията в Р България и нормата на чл. 33 от ЗПЗП, с обща компетентност за създаване и поддържане на ИСАК разполага именно министърът на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 33а, ал.1 от ЗПЗП, министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 /Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ/. Според чл.33а, ал.6 ЗПЗП, заповедите на министъра на земеделието, храните и горите, с които се одобряват или изменят окончателните данни за физически блокове и окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган - министърът на земеделието, храните и горите.

        Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената за това писмена форма и в оспорената й част е мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й, които се обективират в съдържащите се в преписката относими документи на хартиен и на магнитен носител.

        Съдът намира, че процесната заповед е постановена при нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не е съществено. Това е така, тъй като не е спазено задължението по т.6 от Заповед № РД09-655/17.08.2020 г. на МЗХГ на ОДЗ Бургас да информира кметовете на съответните населени места или друго длъжностно лице от местната администрация за стартиране на теренните проверки и тяхната цел, както и земеделските стопани в даденото землище, заявили площи за подпомагане във ФБл, попадащи в графика за проверка. По делото са представени доказателства от страна на ответника, че списъците с ФБл, определени за проверка, както и индикативните графици за провеждането на теренните проверки, са били публикувани на интернет страницата на ОДЗ Бургас, но не са представени доказателства, че са били публикувани и на информационните табла в ОДЗ и всички ОСЗ в областта, както изисква т.6 от цитираната заповед на МЗХГ, която въпроизвежда в тази част изискванията на чл.15, ал.5 от НАРЕДБА № 105/22 АВГУСТ 2006 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА СЪЗДАВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ, ДОСТЪП И ПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕГРИРАНАТА СИСТЕМА ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ И КОНТРОЛ. Съгласно посочената разпоредба на Наредба № 105, земеделските стопани, заявили площи за подпомагане в референтни парцели - физически блокове, определени за теренни проверки по ал. 2, т. 2, се уведомяват чрез: 1 публикуване на интернет страниците на МЗХГ и на съответната областна дирекция "Земеделие", както и на информационните табла в областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие на информация за стартиране провеждането на специализираните теренни проверки и на списъци с референтните парцели, определени за проверка, и 2. публикуване на интернет страницата на съответната областна дирекция "Земеделие", както и на информационните табла в областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие на индикативни графици за провеждането на теренните проверки в областта. Това нарушение на административнопроизводствените правила, обаче, съдът намира за несъществено, тъй като ал.6 на чл.15 от същата наредба предвижда, че земеделските стопани по ал. 5 могат да бъдат уведомявани за теренните проверки по ал. 2, т. 2 и по друг подходящ начин, когато съществува възможност за това, а съгласно ал.7 на чл.15, земеделските стопани, заявили площи за подпомагане в референтни парцели - физически блокове, определени за теренни проверки по ал. 2, т. 2, може да присъстват по време на нейното провеждане. Специализираните теренни проверки се извършват и без присъствието на земеделските стопани.

          На следващо място, допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено по смисъла на чл.146, ал.1, т.3 АПК, тъй като не засяга в такава степен правото на защита жалбоподателя, който упражнява правото си на възражения в настоящото производство. Ответникът е уведомил жалбоподателя за започването на административното производство чрез публикацията на интернет страницата на ОДЗ Бургас, като не е изпълнил останалите изисквания относно уведомяването, а именно – тази информация да бъде разгласена и чрез съответната ОСЗ, както и да бъде публикувана и на нейната интернет страница. Формално погледнато това е нарушение на административнопроизводствените правила. Въпросът е могло ли е това нарушение да повлияе на съдържанието на акта, или довело ли е до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Съдът счита, че нарушението не е съществено, тъй като допускането му не е повлияло на съдържанието на обжалвания акт, респ. недопускането му не би имало за резултат различен краен извод относно допустимите за подпомагане площи.

         Съдът констатира също така, че теренната проверка, обективирана в Протокол № 1/31.08.2020 г., е проведена в съответствие с изискванията на Методиката за избор на референтни парцели /физически блокове/ за теренна проверка, във връзка с актуализация на данните в СИЗП за 2020г., съставлаваща Приложение №1 към Заповед № РД-09-655/17.08.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и на Указанията за извършване на специализирани теренни проверки на физически блокове за 2020г. - Приложение № 2 към Заповед № РД-09-655/17.08.2020г., които документи са приети по делото като писмени доказателства, заедно с представената от ответника административна преписка. По тези съображения съдът счита, че при постановяване на процесния административен акт в обжалваната му част не са осъществени отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК.

           Оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Безспорно се установява от приетите писмени доказателства и от заключението на вещите лица по СТЕ, че изключените от ПДП площи не отговарят на нормативните изисквания по Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Като основание за изключването им органът е посочил чл.8, ал.2, т.1 от наредбата, а именно – повече от допустимите дървета/храсти, като наличието на това основание за изключване от ПДП е документирано с изготвянето на 18 бр. фотоснимки и е отразено в Протокол № 1/31.08.2020 г. – официален свидетелстващ документ, неоспорен от жалбоподателя. Съгласно така цитираната в протокола разпоредба на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 2, допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1 /постоянни пасища за паша на животни – площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша, и ливади за косене – площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене/, когато на тях има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м /за видовете от чл.10, ал.1, т.1-3 – независимо от височината/, които са с мозаечно разположение. Съгласно §1, т.5 от ДР на Наредба № 2, „мозаечно разположение“ има, когато храстите и дърветата са с гъстота, позволяваща безпрепятствено преминаване на животни при пашуване или безпрепятствено косене, и когато единичните обекти са под 100 кв.м. с плътна тревна покривна между тях. Както стана ясно от заключението на вещите лица по СТЕ, по преписката и в частност – от материалите от СТП е констатирано както мозаечно, така и слято разположение на расттелността, което означава, че дори и наличните в спорните площи дървета да са под 100 бр. на хектар /вещите лица са категорични, че наличните такива в площите са много над 100 бр. на хектар/, то пак не биха били изпълнени изискванията на чл.8, ал.2, т.1 от наредбата. Отделно от това, вещите лица категорично потвърждават, че площите в района на точките са недопустими на осн.чл.8, ал.2, т.1 и т.3, чл.10, ал.2, т.1 и т.2, б.“в“ от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

         По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

          С оглед изхода от спора и липсата на претенция от страна на ответника за присъждане на разноски, такива не му се следват.

          На основание на горното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІІІ състав

 

                                                          РЕШИ:

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Форумтранс България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Ален Мак“ № 27а, представлявано от управителя Х.Ж.Н., срещу Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ: