О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.
Пазарджик 19.07.2018 г.
Пазарджишкият районен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на деветнадесети
юли , две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Николинка Попова
разгледа гр. д. № 2890 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Предявени са искове
с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищцата Ц.М.Д.
ЕГН ********** с адрес *** чрез своят процесуален представител адв. Д. от ПАК със
съдебен адрес *** – партер твърди против ответника Г.А.В. ЕГН ********** с адрес *** , че двамата обитават съседни
обекти – ищцата жилище , а ответникът – автосервиз. Твърди , че на посочените в
исковата молба дати – 14.08.2016 г. , на 31.08.2016 г. и на 03.09.2016 г. между ищцата и ответника възникнали конфликти
, при което той отправил към нея обидни и клеветнически думи. Твърди , че по
тъжба на ответника било образувано НЧХД № 1935/2016 г. по описа на ПРС , в хода
на който ищцата като подсъдима била призната за виновна в това, че е казала нещо унизително за честта и
достайноството на ответника – представляващо престъпление по чл. 146 ал.1 НК.
Твърди се обаче, че в мотивите си съдът приела наличието на института на
реторсията , тъй като били събрани
доказателства, че ответникът също отправил към ищцата обидни и клеветнически
думи. Като се твърди, че с това ответникът е реализирал елементите на
непозволеното увреждане, се моли съда да постанови съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди със
сумата в общ размер от 3900,00 лв. , ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането. Поддържа се ,
че осъществяването на правата по
решението ще се затрудни или изцяло
осуети, ако ответникът се разпореди със своето имущество или ако в хода на
образувано против ищцата изпълнително производство, ответникът получи
принудително дължия остатък от полагащото му се обезщетение в размер от 1197,95
лв. Моли се съда да постанови
определение , с което допусне обезпечение на предявените искове, чрез спиране ан изпълнението по
изпълнително дело № 415 / 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Самарджиев с рег. № 885 , както и налагане на запор върху вземанията на
длъжника в „БАНКА ДСК „ЕАД сметка - BG77STSA93000021214641. Сочат се доказателства.
Съдът намира , че
молбата е допустима, тъй като при всяко положение на делото до приключване на
съдебното дирене във въззивното производство,
ищецът може да иска обезпечаване на иска / чл. 389 ал.1 ГПК/.
По същество приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 391 ГПК
обезпечение на иска се допуска , когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението
и то ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен
от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. От събраните до настоящия
момент доказателства, съдът без да
навлиза по съществото на правния спор, може да направи обоснован извод досежно
допустимостта и вероятната основателност
на осъдителните искове , като при допускане на обезпечение на предявения
иск съдът се произнася с оглед на този
изход, който изглежда най-вероятен при
обсъждане на представените от ищеца писмени доказателства, без да може да вземе
предвид евентуалните възражения на ответника
и доказателства по тях. Безспорно
е от данните по делото, че е налице
правен интерес от исканото обезпечение
с оглед невъзможността, респективно затруднението за осъществяване
правата по бъдещото решение при евентуално провеждане на следващите
изпълнителни действия и разпореждането на длъжника с паричните му средства в
банковата сметка. Съобразно данните по
делото и в зависимост от исканата обезпечителна мярка съдът
на основание чл. 391 ал.2 ГПК
счита, че искането да се допусне обезпечение
чрез спиране на изпълнението и
запор върху вземанията следва да се уважи и като гаранция за евентуални вреди
за ответника при отхвърляне/ дори и
частично / на исковете , молителят следва да бъде задължен да внесе по сметка на
съда сумата от 390,00 лв. На тази сума приблизително биха възлезли преките и
непосредствени вреди, които би претърпял ответника , определени на база
общо претендираните в настоящото
производство суми . При алтернативно предвидените в чл. 391, ал. 1 от ГПК
хипотези определянето на парична гаранция и тогава, когато с молбата са
представени убедителни писмени доказателства съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, е
обусловено от целите на гаранцията, които се извличат от нормата на чл. 391,
ал. 3 от ГПК – размерът на гаранцията да съответства на преките и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е
неоснователно. Следователно, определянето на гаранция при наличието на
убедителни писмени доказателства, е обусловено от вероятността било поради
специфика на предмета на доказване, било с оглед на други данни относно
наличието на обезпечителна нужда или допустимостта на исковете, да е възможно
формирането на извод, че обезпечението е неоснователно и кумулативно, че от
това биха произтекли конкретни вреди за ответника, чийто характер и естество са
определящи за размера.
С
оглед на изложеното съдът приема , че молбата следва да се уважи и се допусне
поисканото обезпечение на иска , като спирането на изпълнителното производство
и налагането на запора / до размера на остатъка над дължимата сума в
изпълнителното производство до пълния претендиран размер / е под условие, ако молителят внесе
гаранцията.
По изложените съображения
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от Ц.М.Д. ЕГН ********** с адрес *** чрез
адв. Д. от ПАК със съдебен адрес *** –
партер твърди против ответника Г.А.В. ЕГН ********** с адрес ***
иск с парвно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД чрез налагане на следните обезпечителни мерки
: – СПИРАНЕ на изпълнителното производство по изпълнително дело № 415/ 2017 г. по
описа на ЧСИ Герги Самарджиев с рег. №
885 по отношение на остатъка от дължима
сума в размер на 1197,95 лв.,
както и ЗАПОР върху вземанията на ответника Г.А.В. ЕГН ********** с адрес ***
в „БАНКА ДСК „ЕАД сметка - BG77STSA93000021214641 до размера на остатъка до пълния
претендиран размер / над размера по изпълнителното производство / или до
размера на 2702,05 лв.
На осн. чл. 391 ал.2 от ГПК задължава ищеца да внесе парична гаранция в размер 390,00
лв. по сметка на Пазарджишкия районен съд и
да представи доказателства за това по делото.
Да
се издадат заповеди за налагане на
обезпечителните мерки след представяне
на доказателства за внасяне на паричната гаранция.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба
пред Пазарджишки окръжен съд в 1 – седмичен срок, който за молителите тече от получаване на препис от
определението, а за ответника – от деня
на връчване на съобщение за наложената обезпечителна мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: