РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Милка Хр. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500363 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби
от страните по гр. Д № 999/2020г. на Районен съд- Велико Търново, против
постановеното по делото Решение № 260026/10.03.2021г. по делото.
Ищецът - Д. Д. С. обжалва първоинстанционното решение в частта му
, с която съдът е отхвърлил иска му срещу "МАГДАК " ЕООД, с ЕИК
*********, с правно основание чл. 128 от КТ за сумата от 16 921
лв.неизплатени трудови възнаграждения 10.07.2019 г.- 4.05.2020 г., като
неоснователен.
В жалбата са наведени оплаквания , както следва :
Документите, въз основа на които е изготвено заключението на
съдебно- икономическата експертиза са представени след изтичане на срока
по чл. 131 от ГПК и затова заключението не може да се основе на тях.
Съдът е дал възможност на ответника да предостави на съдебния
експерт всички свои счетоводни документи, които не са предоставени на
разположение на ищеца по исковата молба и на самия решаващ съд. По този
начин е противоречащ на принципа на справедливия съдебен процес и на
1
принципа на справедливостта.
Не е съобразена от първоинстанционния съд задължителната практика
на ВКС в цитирани в жалбата решения- на ВКС и на Окръжен съд- Варна.
Липсват годни доказателства, че на служители на „ТИП“ ЕООД
ответникът е предоставил изпълнението на задължението си да заплаща
заплатите на служителите му . И разпитаните свидетели за установяване на
този факт не са установили, че работят за „ТИП“ЕООД.
По отношение на решението в частта му относно разноските
жалбоподателят сочи, че неправилно съдът е отхвърлил искането за
присъждане на разноски за пътуване на процесуалния му представител.
Липсвало задължение страната да ангажира адвокат от района, в който се
води делото. Разходите за гориво също следва да се изплатят на ищеца,
поради това, че той е следвало да се яви лично в съдебно заседание.
Развити са подробни съображения.
Отправя се искане към съда да отмени решението на първата
инстанция в обжалваната му част и да присъди претендираното трудово
възнаграждение на ищеца в размера, в който то е претендирано.
В отговор на така подадената въззивна жалба ответникът по същата
заема становище за нейната неоснователност. Оспорва оплакванията на
Ответникът "МАГДАК " ЕООД, гр. Велико Търново, обжалва
първоинстанционното решение в частта му, с която е признато уволнението
на Д. Д. С. със Заповед №1/4.05.2020 г. за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" на основание чл. 190,ал.1,т.2 от КТ, въз основа на
която трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
00000177/4.05.2020 г. на основание чл. 330,ал.2,т.6 от КТ, както и в частта, с
която е осъден да заплати на ищеца сумата от 93,33 / деветдесет и три лева и
33 ст./ главница, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за период от 4.05.2020 г. - 9.05.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, както следва :
-Доказани са изцяло извършените от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, които са довели до налагане на наказанието „Уволнение.“
2
На работника са изпратени общо три покани за даване на писмени
обяснения, посредством куриер. Дадените обяснения са общо две, като
третата пратка , от която ищецът се домогва да черпи права, е върната от
работодателя, поради това, че в нея не са намерени документи.
Точно и прецизно е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание.
Развити са подробни съображения, като е отправено искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на
предявените обективно съединени искове за отмяна на уволнението и
заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Д.С., в който се заема становище за неоснователност на същата.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, против
обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
3
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът Д.С. твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор. Твърди, че със
своя заповед работодателят му е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“. Твърди, че не е извършил нарушенията, за които му е наложено
дисциплинарното наказание и моли съда да отмени уволнението му като
незаконосъобразно и да му присъди обезщетение за времето, през което е
останал без работа . Подробно е описал всички обстоятелства, довели до
налагането на дисциплинарното наказание, като сочи, че работодателят не е
изпълнил свои задължения да му предостави маски и ръкавици и да му
предостави дезинфектант, каквито са били задължителни, за да може той да
изпълни възложената му работа – да натовари стока от град Лариса – РГърция
в управлявания от него тежкотоварен камион и да я транспортира.
На поисканите от работодателя обяснения във връзка с неизпълнение
на издадена командировъчна заповед и неявяване на работа, ищецът твърди
да е предоставил такива, като сочи, че получаването на пратката , която
съдържа обясненията му по искане изх. № 6/ 30.03.2020г. от работодателя и
молбата му за ползване на платен годишен отпуск е било отказано от
работодателя.
Отделно от това ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил
трудовото възнаграждение за периода от10.07.2019г. до 04.05.2020г. в
размери, уговорени в трудовия договор , сключен между тях.
Отправя се искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 5147лв. , като в последствие със свое определение
първоинстанционният съд е допуснал поисканото от ищеца изменение в
размера на предявения иск чрез увеличаването му , като същият се счита
предявен за сума от 16921лв.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения за това, че
описаните в оспорваната заповед дисциплинарни нарушения са извършени от
ответника и че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
4
изпълнена. Твърди, че е изплатил на ищеца всички дължими му се
възнаграждения по трудовия договор. Моли съда да отхвърли исковете .
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявени са искове с правно основание чл. 344,ал. 1,т.1 и т. 3 от КТ,
съединени с искове по чл. 128 от КТ. Правните изводи на
първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд
фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие
със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата
предявени иска почл. 344 , ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ и относно неоснователността
на иска по чл. 128 от КТ.
По оплакванията в двете жалби:
По жалбата на ищеца Д.С.:
Оплакванията на ищеца са неоснователни. Оспорвайки
основателността на претенцията по чл. 128 от КТ ответникът още с отговора
на исковата молба е представил и поискал приемането им като доказателства
по делото, писмени доказателства – разписки, касови ордери, с които цели да
установи, че трудовото възнаграждение, чието изплащане се иска, е
изплатено.
По отношение на тези доказателства не е налице преклузия и
неоснователно се навежда довод, че съдът не е следвало да ги допуска. Също
с отговора на исковата молба ответникът е поискал и да се изслуша
заключение на съдебно-икономическа експертиза с предмет и задачи,
относими към предмета на повдигнатия пред съда спор относно изплащането
на трудовото възнаграждение на ищеца. Оспорването, че вещото лице ,
изготвило заключението , е основало изводите си на документи, които
5
липсват като представени по делото доказателства в срока по чл. 131 от ГПК
и поради това е нарушен принципът за преклузията, е неоснователно. Както е
видно от заключението, документите, посочени в раздел 3 , т.2 на същото се
съхраняват при ответника и представляват съществена част от воденото от
дружеството счетоводство. Тази документация следва да се съхранява от
ответника и не е нужно да бъде представяна и приемана като доказателство по
делото, за да може вещото лице да изгради заключението си въз основа на
нея. Изводите, които вещото лице е направило, са резултат от проучване на
цялостната счетоводна документация на ответника и се основават на
специалните познания на вещото лице, които нито съдът, нито страните
притежават. Целта на така допуснатото доказателствено средство -
заключението на вещо лице –икономист е именно да установи факти,
релевантни за спора, за чието установяване са необходими специални
познания. Така, вещото лице замества съда при дейността му във връзка с
доказването, тъй като се запознава с цялостната налична при ответника
документация и извлича изводи на база специалните познания, които съдът
няма. Ето защо, достатъчно е в срока по чл. 131 да е поискано допускането на
заключение на вещо лице за изясняване на релевантни за спора факти, за да
не е нарушен принципът на преклузията.
Изводите на вещото лице относно редовността на воденото при
ответника счетоводство не са оспорени по надлежния ред от страна на ищеца
при изслушване на заключението пред първоинстанционния съд. Оспорването
на тези изводи във въззивната жалба се базира на довода, че вещото лице се е
запознало със счетоводството на ответника без то да е приложено към делото.
Това оспорване съдът намира за неоснователно по изложените вече
съображения.
Предвид гореизложеното и с оглед заключението на изслушаните по
делото съдебно- икономическа и съдебно- графологическа експертизи, които
съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани, възраженията на
жалбоподателя- ищец в първоинстанционното производство, че не е доказано
по делото работодателят му да му е изплатил дължимото се по трудовия
договор трудово възнаграждение за исковия период, са несъстоятелни.
По делото е категорично доказано, че на ищеца са изплащани
средства от страна на работодателя през исковия период, като за това са
налични писмени доказателства, носещи подписа на самия ищец. Дори той в
обясненията си по чл. 176 от ГПК не отрича обстоятелството, че е получавал
6
парични средства от работодателя си. Разбира се, твърдението на ищеца
относно предназначението на получените от него средства се различава от
установеното по делото.
Вещото лице, изготвило СИЕ е категорично, че в счетоводството на
ответника липсват данни за неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за
исковия период, който впрочем съвпада с целия период на действие на
трудовия му договор. При редовно водено счетоводство и при наличните
други писмени и гласни доказателства по делото, съдът не може да направи
друг извод, освен този, че работодателят е изплатил цялото дължимо се на
ищеца по сключения трудов договор с ответника трудово възнаграждение за
исковия период.
При липсата на данни за споразумение между страните, което да
установява задължение на работодателя да заплаща на ищеца други суми
освен дължимите се по трудовия договор, независимо от основанието, което е
посочено в приложените по делото и подписани от ищеца платежни
документи, именувани разходни касови ордери, очевидно е, че работодателят
му е изплатил сума от 11 220лв. Впрочем, основанието за получаване на
сумите по 14 броя РКО , подписани от ищеца , е именно работна заплата.
Няма основание, предвид уговореното в трудовия договор, да се приеме, че
на ищеца за исковия период е била дължима сума за трудово възнаграждение
по- голяма по размер от посочената от вещото лице, а именно 6193,87 лв.
Простото сравнение между доказано получената от ищеца сума и дължимата
му се съгласно трудовия му договор обосновава извода, че за исковия период
ищецът е получил повече, отколкото е договорено.
Не е необходимо по делото да се установява как и кой точно е предал
фактически сумите по приложените към делото касови ордери, след като те са
издадени от ответника и носят подписа на ищеца. В този смисъл
възраженията му във въззивната жалба, че нямало доказателства служителите
на друго дружество да имат правомощия да изплащат заплати на служителите
на ищеца, са неоснователни.
По жалбата на “МАГДАК " ЕООД,Велико Търново:
Дружеството счита, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца и че са налице доказателства за
7
извършване на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
С оспорваната от ищеца заповед той е наказан за това, че не се е
явил на работа в двадесет и шест последователни работни дни. От
25.03.2020г. до 04.05.2020г. и че след отправено писмено искане, работникът
не се е явил и е отказал да предаде неправомерно задържани ключове на МПС
с рег . № СТ 7433РК, поради което се наложило сезиране на органите на
МВР, както и че от неизпълнение на служебните задължения на работника за
извършване на международен превод по заповед за командировка № 7915,
изразяващи се в начисляване на неустойка за неизпълнение на договор от
клиент, както и загуби поради престой на МПС на територията на Р Гърция
общо за 22 дни.
С две писма : № 6/ 30.03. 2020г. и № 4/17.03.2020г.работодателят е
поискал обяснения на ищеца, като с още едно писмо- № 5/ 23.03.2020г. е
поискал от него да представи и данни за банковата си сметка.
С писмо № 4/17.03.2020г. са поискани обяснения от ищеца за
извършено от него дисциплинарно нарушение на 13.03.2020г. , изразяващо
се в ненатоварване на камиона с товар от товарен адрес в Р Гърция ,
отклоняване от маршрута и неправомерно задържане на ключове за
камион рег № 7433РК.
С писмо № 6/ 30.03.2020г. от ищеца са поискани обяснения във връзка с
извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в: неявяване на
работа без основателна причина в продължение на повече от три работни
дни. Писмото препраща към докладна записка от 30.03.2020г.
Сравнението между оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание и писмата, с които на ищеца са поискани обяснения
преди налагането му дава основание да се приеме, че работодателят не е
изискал обяснения от ищеца за нарушенията, за които в последствие му е
наложил дисциплинарно наказание . В заповедта не е посочено кога е
извършено нарушението неявяване и отказ да се предадат неправомерно
задържани ключове на МПС с рег . № СТ 7433РК, поради което се наложило
сезиране на органите на МВР. В този случай не може да се приеме, че са
поискани обяснения за нарушението, за което е наложено наказание. Същото
се отнася и за нарушението, изразяващо се в неявяване на работа за период от
26 последователни работни дни. Искането за обяснения препраща към
докладна записка от 30.03.2020г., която очевидно не е приложена към него, а
8
и самото искане е изпратено на същата дата – 30.03.2020г. Нарушението
посочено в заповедта, която се оспорва касае неявяване на работа за период
от 25.03.2020г. до 04.05.2020г. Очевидното разминаване между двете писма,
с които се искат обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, сочи на неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ. При това
положение наложеното дисциплинарно наказание подлежи на отмяна, без
съдът да изследва въпросите дали е извършено нарушението, вината на
работника и дали наказанието съответства на тежестта на извършеното
нарушение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се явява
незаконосъобразна само на това основание. Искът по чл. 344 , ал.1 , т. 1 от КТ
е основателен , като това от своя страна води до основателност и на иска по
чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ, тъй като ищецът е доказал оставането си без работа за
периода , посочен в исковата молба и размера на обезщетението, което му се
дължи.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд и това обосновава извод
за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Същото не
страда от пороците, посочени във въззивните жалби на страните и следва да
се потвърди. При този изход на спора страните не си дължат разноски по
водене на делото пред въззивната инстанция.
В частта относно разноските първоинстанционното решение трябва да
бъде потвърдено. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд
правилно е определил дължимите се на ищеца разноски и правилно е отказал
да присъди претендираните пътни разноски за адвоката на ищеца и тези,
които ищецът лично е претендирал. Въззивната инстанция споделя
становището на първоинстанционния съд , че пътните разноски за адвоката
би следвало да се включат в уговореното съгласно договора с
упълномощителя възнаграждение. По отношение пътните разноски на ищеца
за лично явяване, същите не подлежат на възстановяване по реда на чл. 78 от
ГПК, тъй като в конкретния случай на ищеца е дадена възможност да предяви
иска си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Освен това
действително представените касови бонове удостоверяват единствено
обстоятелството, че е извършена покупка (зареждане) на гориво, което в
случая не е достатъчно да се счете, че разходът е сторен за пътни разноски на
ищеца за явяването му в съдебно заседание.
9
Гореизложеното мотивира съда да потвърди решението и в частта му
относно разноските.
Водим от горното ,Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260026/10.03.2021г. на ВТРС
по гр.д. № 999/2020г. по описа на съда.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от
15.06.2021г., пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10