РЕШЕНИЕ
гр. София, 5 Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 80 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл. 288,
ал. 1, т. 1, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът К.М.Й. твърди, че на 20/02/2015 год. починал
синът му, при ПТП, реализирано автомагистрала Тракия, между три превозни
средства: БМВ с per. № ******АК, управляван от И.О.С., лек автомобил Мерцедес с
per. № ********, управляван от М.К.Й., който теглел с мека гъвкава връзка
аварирал лек автомобил Фолксваген Пасат с per. № ********, управляван от Г.Д.К..
Механизмът на настъпване на произшествието бил следният: водачът на лекия
автомобил БМВ, след употреба на алкохол, навлязъл в лентата за аварийно спиране
на магистралата, където в обратна на посоката на движение се движил лекия
автомобил Мерцедес, теглейки лекия автомобил Фолксваген; реализиран бил челен
удар между леките автомобили БМВ и Мерцедес и вторичен удар между БМВ и
Фолксваген. Синът на ищеца управлявал лекия автомобил Мерцедес и загинал при
челния удар. Ищецът твърди, че във връзка с произшествието било образувано наказателно
производство, в хода на което било установено, че произшествието е причинено по
вина на водача на лекия автомобил БМВ, който навлязъл без причина в лентата за
аварийно спиране. Наказателното производство било прекратено, тъй като водачът
на лекия автомобил БМВ също загинал при произшествието. Водачът на лекия
автомобил БМВ - И. С., управлявал автомобила без да има сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност, поради което ищецът счита, че ответникът
следва да обезщети настъпилите за него вреди от смъртта на сина му. Тези вреди
ищецът определя като разрушаване на близката връзка, която ищецът имал със сина
си; двамата живеели заедно, като съпругата на ищеца била починала по-рано, а
дъщеря му живеела отделно. Те имали много добри отношения; ищецът страдал много
от загубата на сина си, бил безутешен, не намирал покой, станал затворен, не
общувал с хора, отказвал да се храни и да прави каквото и да било друго; живеел
с чувството за необратимост и не можел да преглътне, че загубил сина си толкова
млад и по такъв жесток начин. Ищецът претендира за тези свои вреди сумата от
100 000 лева, която определил, като отчел и съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на сина си, който управлявал лекия автомобил Мерцедес. Той
предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди към Г. Ф. - преписка е вх.№ 24-01-394/6.10.2016 год. Ответникът обаче
отказал изплащане на обезщетение. Като намира отказа за неоснователен, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
100 000 лева, заедно със законна лихва от датата на произшествието. Претендира
и направените по делото разноски, включително и тези за адвокатска защита.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените искове. Прави
възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като към датата на
настъпване на произшествието водачът на лек автомобил „Мерцедес C-180“ имал
действаща застраховка Гражданска отговорност, която била прекратена на
18/3/2015 год., тоест - след настъпване на произшествието. Твърди, че синът на
ищеца е причинил произшествието, което се установявало от постановлението за
прекратяване на наказателното производство. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от сина на ищеца, тъй като
теглил с мека връзка друг автомобил, без включени аварийни светлини, в тъмната
част на денонощието, управлявайки автомобила в посока, противоположна на
движението, при използване на лентата за аварийно спиране. В случай, че не бъде
прекратено производството по делото, моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установиха
следните факти:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, от който се установява, че на 20.02.2015г., около
21:50ч. е осъществено ПТП, с участието на М.К.Й., като последният е бил тежко
ранен в произшествието. Представен е препис-извлечение от акт за смърт, от
който се установява, че М.К.Й. е починал на 20.02.2015г., около 22:00 ч.
От удостоверение за наследници изх. № 14 от
09.03.2015г. на община Т. се установява, че ищецът - К.М.Й. е баща на
починалото лице М.К.Й..
От Протокол за химическа експертиза
определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
А-120/ 10.03.2013г., находящ се по, приложеното по настоящето дело д.п. №
42/2015г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД „Полиция“ – гр. Пловдив, се
установява, че от изпратената за изследване проба кръв, взета от И. С., се
доказва наличието на етилов алкохол в количество 2.37 % в кръвта.
По делото е представена подадена от
ищеца претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, подадена
при ответника на 06.07.2016г. С писмо изх. № 24-01-394/06.10.2016г., Ф.ът е отказал
изплащането на обезщетение на ищеца.
От заключението на назначената по делото
съдебна-автотехническа експертиза се установява, че на 20.02.2015г., около 22 ч. часа,
лек автомобил ,,BMW 316i” peг. № ******АК,
управляван от И.О.С. се е движил по автомагистрала „Тракия” в посока изток -
запад на северното полуплатно, към гр. София. В същото време по същото
полуплатно, в обратна посока /запад - изток/ в лентата за принудително спиране са
се движели лек автомобил „Мерцедес С 180” peг. № ********, с
водач М.К.Й., като автомобилът е теглил с гъвкава връзка л.а. „Фолксваген
Пасат” peг. № ********,
управляван от Г.Д.К.. В района на 151 км. л.а. „БМВ” от дясната лента навлиза в
лентата за принудително спиране, където настъпва удар между предна лява част на
автомобила и предна лява част на л.а. „Мерцедес С 180”. При този удар задната
част на автомобила „Мерцедес“ се е повдигнала нагоре, с едновременно завъртане
на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка. Така е последвал удар
с долната лява задна част на автомобила в предната челна част на автомобила
„Фолксваген Пасат”. Вещото лице дава заключение, че причини за настъпване на
процесното ПТП са навлизане на лекия автомобил „БМВ 316i” в лентата за принудително спиране и
движение по нея на теглещ автомобил и теглен с гъвкава връзка друг автомобил в
посока обратна на движението, през тъмната част на денонощието.
Свидетелят З.Ш. дава показания, че е присъствал по
време на произшествието. Посочва, че се е движил по магистралата и пред него се
виждали светлини на автомобил. Отместил за момент поглед от пътя, след което светлините
били изчезнали. За наличието на произшествие заключил от образувал се край пътя
облак от дим. Посочва, че на мястото на произшествието видял множество ранени
лица. Дава сведения, че не е забелязал да са налице светлини в дясната аварийна
лента.
Свидетелката М.М.Й. – сестра на ищеца, дава показания,
че брат ѝ бил съкрушен от новината за смъртта на сина му. Посочва, че пет
години преди инцидента той е загубил и съпругата си, като синът му бил неговата
последната надежда. Дава сведения, че двамата с М. Й. са живели заедно и са се
подкрепяли в Гърция. Свидетелства, че са били в изключително близки отношения.
Дава показания, че след смъртта на сина му, ищецът се променил, станал
мълчалив, не комуникирал с никого и тъгувал по сина си.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността
на Гаранционния Ф. да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно
произшествие, следва да бъде осъществен следният фактически състав: причиняване
на вреди дължащи се на пътнотранспортното произшествие, настъпило на
територията на Република България и причинено от водач на МПС, без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се доказа, че вследствие
на настъпило на 20.02.2015г. ПТП, синът на ищеца – М. Й. е загубил живота си.
От страна на ответника са наведени
доводи за недопустимост на предявения иск, поради това, че към датата на
настъпване на произшествието, водачът на лек автомобил „Мерцедес C-180“ имал
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът намира
тези доводи за несъстоятелни. Обстоятелството дали пострадалият в
произшествието е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
няма отношение нито към допустимостта, нито към основателността на иска. От
значение е единствено дали лицето, за което в исковата молба са наведени твърдения,
че е причинило процесното произшествие, е имало такава - в случая водачът на
лек автомобил „БМВ 318i“ - И. С.. По делото не се
установява сключването на такава застраховка, още повече, видно от
представеното извлечение от информационната система на гаранционния Ф.,
ползваща се с материална доказателствена сила, към датата на процесното ПТП, по
отношение на л.а. „БМВ 318i“ не е била в сила валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Противоправното деяние - причиняване на пътно - транспортно
произшествие, съдът приема за доказано от заключението на автотехническата
експертиза. Изводът, който се налага при преценка на това доказателство е, че
водачът на лек автомобил „БМВ 318i“ – И. С. е допуснал настъпване на
произшествието, поради това, че не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява и е навлязъл в лентата за аварийно спиране, където се
е движил управлявания от М.К.Й. лек автомобил „Мерцедес С-180“. Установява се
също така, че той е бил с етилов алкохол в кръвта в количество от 2.37 %. Така
той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 5,
ал. 3 и чл. 20, ал. 1 и от Закона за движение по пътищата.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
ответника, че процесното ПТП е в причинна връзка изцяло с действия на водача на
„Мерцедес С-180“ – М. Й.. Това обстоятелство не се доказва по делото. В същото
време, изложеното от прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, образувано във връзка с процесното ПТП, по никакъв начин не
обвързва съда.
Що се касае до доводите на ответника, касаещи
суброгация към наследника на М. Й. – ищецът К.Й., съдът намира същите за напълно
несъстоятелни. Ф.ът се суброгира в правата на пострадалите срещу делинквента. В
случая, делинквент е лицето И. С. и доколкото той е починал, Ф.ът би се
суброгирал, при определени условия, в права срещу неговите наследници, а не срещу
тези на пострадалия М. Й.. Действително, доколкото и действията на М. Й. са в
причинна връзка с настъпилото ПТП, наследниците на И. С. биха могли да
претендират обезщетение за вреди от наследниците на М. Й., респ. от
застрахователя на последния, но този въпрос не е въведен като част от предмета
на настоящето дело.
Ищецът е понесъл неимуществени вреди
от смъртта на сина си. От показанията на свидетелката М.М.Йорданова се
установява, че той е бил съкрушен от загубата на сина си, с когото са били в
изключително близки отношения. Станал мълчалив, спрял да комуникира с хората и
тъгувал по сина си. Макар поначало близките отношения между ищцата и свидетелката
да са от естеството да разколебаят доказателствената стойност на показанията
ѝ, за наличието на такъв тип неимуществени вреди преки наблюдения имат
по-скоро близките хора на пострадалото лице, отколкото лица извън този кръг. В
същото време, съдът намира, че е логически и житейски обосновано загубата на
единствено дете, пък било то и на пълнолетна възраст, да причини значителни
негативни психически последица за родителя. Следва да се има предвид и че от
показанията на свидетелката се установява, че ищецът и синът му са живели
заедно в Гърция. Животът в чужда държава, където социалните контакти са
ограничени и човек не може да разчита на подкрепата на роднини и приятели,
създава предпоставките за сближаването на лица от една и съща народност,
особено на роднини, при справяне със специфичните ежедневни трудности. В
допълнение следва да се посочи, че при тежката емоционална загуба, която
представлява загубата на дете, недоказването на конкретни вреди като предизвикано
болестно състояние или последвало диагностицирано психическо разстройство, не
отменя изискването за справедливо обезщетение на значителната в случая вреда,
за да се отговори в пълна степен на обществения критерии за справедливост -
Решение № 130 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 2695/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС.
Наведеното от ответника възражението за съпричиняване
на вредите от страна на починалия е основателно. От доказателствата по делото
се установява, че М. Й. е
теглил с гъвкава връзка друг автомобил, в лентата за аварийно спиране, движейки
се обратно на посоката на движение. Тегленето на МПС с гъвкава връзка до най-близкия
изход на автомагистралата е позволено - чл.
59, ал. 2 от ЗДвП. Все пак следва да се отбележи, че това теглене се е
извършвало в лентата за принудително спиране, където МПС следва да се движат в
ограничени случаи - при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство - чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В конкретния случай,
макар и тегленият л.а. „Фолксваген“ да е бил повреден, не може да се приеме, че
в аварийната лента е допустимо да се извършва теглене на автомобили. По този
начин, М. Й. се е поставил в значителна опасност и способствал за настъпването
на процесното ПТП, като нарушил правилата на чл. 58, т. 3 и 4 от ЗДвП.
При това положение, съдът приема, че починалият е
допринесъл за настъпване на произшествието, а като меродавен процент на
съпричиняване съдът приема 50%.
По делото не се доказва лек автомобил
„Мерцедес С-180“ да е бил с изключени светлини. Действително, свидетелят З.Ш.
дава показания, че не е забелязал светлини пред него, с изключение на тези на
движещия се пред него автомобил „БМВ 318i“,
управляван от делинквента. От показанията може
да се приеме, че свидетелят е бил на значителна дистанция от л.а. „БМВ 318i“, виждал е само светлини, но не и самия автомобил,
както и че той не е чул настъпването на удара, като за наличието на ПТП е
заключил единствено от образувания от удара облак от дим. По
този начин, не може да се приеме, че свидетелят е имал възможност да възприеме
напълно пътната обстановка при осъществяването на удара и в този смисъл от
обстоятелството, че той не е видял светлини в аварийната лента, не може да се
направи извод, че л.а. „Мерцедес С-180“ или тегленият от него л.а. „Фолксваген“
са били с изключени светлини. Липсват други доказателства, които да обосноват
извод, че лекият автомобил Мерцедес е бил с изключени фарове.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия
характер на загубата, която един родител чувства при загуба на свое дете,
обстоятелствата, че ищецът и синът му са били в изключително близки отношения,
че са живеели заедно в чужбина, че след смъртта на М. Й., ищецът се е затворил
в себе си. При определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите
условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег
са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се
вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 150
000 лева. Като се приспадне приетият от съда процент на съпричиняване, в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата 75 000 лева. Искът в останалата част
до пълния предявен размер от 100 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е предявил претенцията си в
Гаранционния Ф. на 06/07/2016г. и съгласно правилото на чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.), ответникът дължи законна лихва за забава считано от 06/10/2016г., като
претенцията за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 20/02/2015г.
до 06/10/2015г. следва да бъде отхвърлена.
По
отговорността за разноски:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 3000 лв. и 187.50 лв., разноски за
депозити за вещи лица съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Я., възнаграждение за
адвокат в размер на 2647.50 лева. По делото не е представен договор за правна
помощ и съдействие, но при наличието на направено искане в списъка по чл. 80 от ГПК и липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ,
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна
помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния
процесуален представител, ако такъв договор не е представен – така Определение
№ 163 от 13.06.2016 г., по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на I ГО на ВКС.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата
от 25 лв., юрисконсултско възнаграждение определено, съобразно фактическата и
правна сложност на делото и отхвърлената част от иска. Той следа да заплати и 37.50
лв., сторени разноски за депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ********, адрес: ***
да заплати на К.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес *** –
адв. Я.П.Я., на основание чл. 288, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КЗ (отм.),
сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет
хиляди лева), неимуществени вреди, настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие 20/02/2015г., ведно със законна лихва, считано
от 06/10/2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от 100 000
лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 20/02/2015г. до 06/10/2015г.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ********, адрес: ***
да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, сумата от 3000 лв. (три хиляди лева)¸ дължима държавна такса и
сумата от 187.50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки), разноски за вещи лица, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ********, адрес: ***
да заплати на адв. Я.Я., адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
сумата от 2647.50 лв. (две хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес *** – адв. Я.П.Я. да заплати на Г. Ф., БУЛСТАТ ********,
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 62.50 лв. (шестдесет и два лева и петдесет
стотинки), сторени разноски по делото за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: