Р Е Ш
Е Н И Е № 9
гр.В**, 29.04 .2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС гражданска колегия в
публичното заседание на втори март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: АН* П*
при секретаря В* У* и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия АН* П*
гражданско дело № 506 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по искова молба от Я.Т.Ж. , с ЕГН **********,***
чрез адв. В* М*,от АК –П*к срещу ЗД „Б*И*"
АД, с Е ИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С*, район Л*, бул. „Д* Б*"
№ 87, размер на иска: 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди ) – от настъпило ПТП на 15.04.2020г.
Подържа се в исковата молба, че на 15.04.2020
г. около 16:40 часа в с.К*, обл.В*, на ул.“С*“ пред дом №8 е настъпило ПТП, при
което водачът на л.а. „Ф* Г*“ с рег.№ВН *** И.В.Т., е нарушил правилата за
движение по пътищата, като при потегляне с автомобила преминава със задна дясна
гума на МПС-то през ходилото на десния крак на намиращата се в близост до
автомобила Я.Т.Ж., в резултат на което е настъпило ПТП. Вследствие на инцидента
били причинени телесни увреждания на ищцата Я.Т.Ж..
По случая било образувано ДП №291 ЗМ
40/2020г. по описа на РУ-К**, приключило с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.12.2020г. на РП-В**. Причина за настъпилото
произшествие , както се твърди в исковата молба са допуснатите от водача на лекия
автомобил „Ф** Г**“ И.Т. нарушения на правилата за движение по пътищата. Поддържа
се , че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача И.В.Т.
и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на Я.Т.Ж..
Излага се в исковата молба , че за
л.а. „Фо** Г**“ с рег.№*** АК, управляван от водача И.В.Т., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД“Б** И**“, със срок на валидност
една година, считано от 13.03.2020 г. до 12.03.2021 г. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС в размер на 10 000 000 лв., която сума
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020
г.
ЗД „Б** И**" АД не направил предложение за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и изплащане на имуществените вреди на законните наследници
на починалия.
Иска се
от Съда да осъди ЗД „Б** ИНС" АД да заплати на Я.Т.Ж.
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, в размер на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 848.00 лв., за причинените
й имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на медицинско
изделие и посещение при психолог. Претендира се и законната лихва върху всяка една от сумите,
считано от 23.04.2020г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр.
с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, както и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Постъпил е писмен отговор от ЗД „Б** И**"
АД със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. Б**" № **, ЕИК ****
представявано от С** С** П** и К**Д**К**; с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се механизма на ПТП,
като считат , че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи се, че единственото
доказателство за механизма е протокола за ПТП, който обаче не се ползва с
материална доказателствена сила, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента и се прави възражение , че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Посочва, че обезщетението, което се претендира от ищците
не отговаря на действително претърпените вреди, същото е прекомерно. Прави се
възражение за съпричиняване на вредата от страна на Я.Ж., която е стояла в
непосредствена близост до автомобило с поставен крак пред задното колело на
автомобило и с това си поведение се била поставила в превишен спрямо нормалния
риск, който бил реализиран. Оспорва се и претенцията за лихва и началния
момент, от който се претендира. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното: По делото не се спори относно факта на
настъпило ПТП. По делото е представено Постановление от 21.12.2020 г. на РП В**
,постановено по ДП291ЗМ
40/2020г. по описа на РУ-К**, приключило с Постановление за прекратяване на
наказателното производство. Прието е с цитираното постановление, че деянието на
И.В.Т. осъществява признаците на престъпление по чл.343,ал.1б.“б“във вр. с
чл.342,ал.1 НК, но поради направено изрично искане от пострадалата Я.Т.Ж. е
прекратено производството.
Не се спори,
че виновният за настъпилото ПТП водач И.В.Т. попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност", сключена със ЗД „Б** И **" АД по
застрахователна полица № BG/02/120000767152, валидна до 12.03.2021
г.
Претенцията на
Я.Т.Ж. е надлежно заведена пред ЗД „Б** И**" АД на основание чл. 380, ал.
1 от КЗ видно от молба с вх. № ОИ- 274687/22.05.2020 г., за което
застрахователят образува преписки по щета № ********** - ПТП видно от писмо с изх. № НЩ-3030/08.06.20 г.
ЗД „Б** И**"
АД не направил предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
изплащане на имуществените вреди на пострадалата.
За изясняване обстоятелствата по делото са
допуснати съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, чиито
заключения съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани.
Видно
от заключението на АТЕ, механизма за настъпване на ПТП е следният:
Произшествието
е настъпило в с.К** на ул. „С**“ пред дом №*.
Пострадалата
Я.Ж. се е намирала на пътното платно на ул. „Седма“ пред дом №8, като е стояла
в непосредствена близост до лек автомобил „Фолксваген Голф“ от дясната му врата,
като не се е движила по пътното платно попътно, нито насрещно, нито го е
пресичала.
Произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието.
Лекият
автомобил е бил в състояние на „покой“, бил е спрян, след което водачът му е
извършил маневра „потегляне“ спрямо стоящата неподвижно пешеходка в близост до
автомобила от дясната му страна. Преди да потегли от място и да приведе
автомобила в движение, водачът е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде
опасност за пешеходеца. При потеглянето задната дясна гума на автомобила е
преминала през десния крак на пострадалата.
Съгласно
чл.5, ал.1 от ЗДвП, като водач на лек автомобил, И.Т. е бил длъжен с
поведението си на пътя да не създава опасност и да не поставя в опасност живота
и здравето на хората.
Според
експерта, пешеходката Я.Ж. не е могла да предвиди момента на потегляне на лекия
автомобил и да предприеме действия да се предпази, съответно да избегне удара.
От
експертизата е видно, че за водача на лекия автомобил ударът е бил
предотвратим, ако е извършил маневра „потегляне“ по безопасен начин и се е
убедил, че няма да застраши пешеходеца.
Във връзка с установяване на претърпените от
пострадалата телесни увреждания в хода на делото е допусната и приета
комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р К. и д-р Х., която съдът възприема
като обективна и компетентно изготвена.
Видно
от заключението на СМЕ на д-р К. и от приложените с ИМ писмени доказателства, е
че вследствие на инцидента пострадалата Я.Ж. е получила следните телесни
увреждания : 1/ Фрактура на дясна
фибула в долна трета; 2/ Фрактура на проц. мал. на дясна тибия.
След
инцидента на 15.04.2020г. Я.Ж. *** при МБАЛ“Св.П**“АД, където била приведена за
лечение в Отделение по Травматология и Ортопедия към болницата по повод
оплаквания от болки и немощ в областта на дясна глезенна става, охлузни рани в
областта на десния глезен. В лечебното заведение пострадалата е била
консултирана със специалисти-интернист, анестезиолог, кардиолог, ендокринолог и
ортопед, направени са й клинични и образни изследвания и е предприето
оперативно лечение. Съгласно оперативен протокол №51-79.87 на пострадалата е
направено открито наместване на дислокация на глезен. Поставена й е диагноза: Фрактура на дясна фибула в долна трета и
фрактура на проц.мал.на дясна тибия. На 23.04.2020г. ищцата е изписана
от болницата, като са й дадени указания за домашно амбулаторно лечение и е
назначено медикаментозно лечение.
По
повод оплаквания от болки и оток в дясна глезенна става, на 09.06.2020г.
пострадалата е посетила специалист-ортопед, който е установил болезнени и ограничения
в дясна гривнена става, изразен парартикуларен оток, анталгична походка с две
помощни средства. При извършена контролна рентгенография се установява непълно
костно срастване. Дадени са препоръки за ненатоварване на оперирания глезен в
продължение на още три седмици, като са дадени указания за последваща
физиотерапия и рехабилитация. На 06.07.2020г. е извършен контролен преглед от
специалист-ортопед по повод продължаващи оплаквания от болки и оток в областта
на дясната глезенна става. При прегледа са установени болезнени и ограничения в
дясна гривнена става, парартикуларен оток, анталгична походка с едно помощно
средство. Дадено е мнение за физиотерапия и рехабилитация. На 03.08.2020г.
пострадалата е прегледана от специалист-физиотерапевт, който е установил оток
на дясна подбедрица и глезенна става; походка- смутена, с помощно средство,
затруднение в ДЕЖ. Назначени са й физиотерапевтични процедури с общ брой 20.
По делото са
приложени и приети писмени доказателства-амб.лист №000239/10.02.2021г. и
резултат от рентгеново изследване от 10.02.2021 г., от които е видно, че към
момента на прегледа, извършен от вещото лице д-р К., пострадалата не е възстановена напълно, тъй като обема на движение на
увреденият крайник е намален с 20%, пострадалата продължава да се движи с
помощно средство, а вследствие на претърпяното увреждане е получила като
остатъчно явление „вторична деформираща артроза“ на крайника.
В експертизата си д-р
К. е описал наличието на обем на движение на крайника намален с 20% и
придвижване с помощта на едно помощно средство. Вещото лице е посочил, че срока
на възстановяване при пострадалата е бил продължителен, около 6 месеца, като в
резултат на получената травма на пострадалата е причинено трайно ограничение на
движенията на десния долен крайник, причинени са също болки и страдания.
В проведеното с.з. на 02.03.2021г. вещото лице
д-р К. уточнява, че при пострадалата е налице дефицит, тъй като същата не може
да прави пълно движение на крайника с намаление от 20%. За да бъде възстановена
е необходимо активно движение и физиотерапевтични процедури. Също така вещото
лице сочи , че при пострадалата е налице „вторична деформираща артроза, която представлява ошипяване на
ставата, вследствие на счупването. Артрозата е постоянна.
Видно от заключението
на СМЕ на д-р Х. и от приложените с ИМ писмени доказателства, е че пострадалата
Я.Ж. е с придружаващи заболявания: Захарен
диабет тип 2, усложнен с Диабетна полиневропатия, Артериална хипертония II
степен, Исхемична болест на сърцето, Мозъчно-съдова болест/мозъчен инсулт/.
Вещото лице е сочи,
че вследствие на преживяният стрес от ПТП и оперативното лечение на крайника в
ортопедично отделение, заболяването Захарен
диабет при пострадалата е било временно влошено, което е
наложило многократно да бъде контролирано и е провеждано адекватно лечение,
съобразно указанията на ендокринолог.
Според д-р Х., по
време на възстановителният процес след травмата от ПТП, наличното хронично усложнение на Захарен диабет Диабетна полиневропатия
има значение за по-изразена болкова симптоматика и затруднено самообслужване
при пострадалата.
Вследствие на
изживеният при инцидента стрес, Я.Т.Ж. получила също така психическо увреждане:
Посттравматично стресово разстройство, което е наложило да посети
специалист- психолог, тъй като е имала прояви на безсъние, безспокойствие,
тревожност, тремор на пръстите, кошмари по време на сън. Пострадалата е
посетила център „Х**“-гр.В**, където са проведени консултация за определяне на
психологически статус, психодиагностика и психотерапевтична помощ. Дадени са й
насоки за лечение в домашни условия и е издадена психологическа експертиза
№43/09.05.2020г. от клиничен психолог В** Н**.
За установяване на причинените неимуществени вреди в хода на делото са
разпитани свидетелите М** В**, снаха на ищцата и В** В**, внучка на ищцата.
Свидетелката
М** В**, която е снаха на пострадалата и се видяла с нея непосредствено след
инцидента в болницата, установява, че ищцата имала травма на крака и била
настанена за лечение в отделението по ортопедия. Там й направили операция, като
й поставили имплант на крака, за което заплатили около 800 лева. Лечението на
ищцата в болницата продължило около седмица, след което пострадалата била
изписана и продължила да се лекува в домашни условия. След болницата
пострадалата останала да се възстановява в дома на своите близки в гр.В** в
продължение на около 5-6 месеца, тъй като имала нужда от чужда помощ.
Свидетелката установява също, че през цялото време на ищцата й било много
трудно да се обслужва, тъй като крака й бил обездвижен и по лекарски съвет не
трябвало да стъпва на него в продължение на поне три месеца. Пострадалата
постоянно лежала на легло, а свидетелката и дъщерите й помагали, като слагали
памперси, къпели я, а след известно време, когато започнала да се раздвижва и
те я подкрепяли и водели до тоалетна. Свидетелката установявва, че преди
инцидента Я. била активна жена, живеела сама на село и се грижела за себе си,
имала градина, която обработвала. След инцидента обаче, живота й се променил.
Изпитвала силни болки в крака, постоянно ходела на доктори, правили консултации
с личния си лекар, тъй като страдала от диабет и след инцидента се влошили
показателите й. От показанията на свидетелката се установява, че след инцидента
Я. била стресирана и нервна, наложило се да пие валериан и болкоуспокояващи
лекарства. Започнала да се раздвижва първоначално с проходилка, а впоследствие
с помощта на две патерици, като към момента се движела с едно помощно средство.
От разпита
на свидетелката В** В**, която е внучка на пострадалата и е била очевидец на
инцидента, се установява, че веднага след инцидента извикали линейка и ищцата
била докарана в болницата в гр.В**. На пострадалата й била направена операция
на крака, сложили й имплант за 800 лева, а след около седмица я изписали и тя
останала да се лекува и възстановява в дома на своите близки в гр.В**.
Свидетелката установява, че в болницата и след това в домашни условия
пострадалата имала постоянно нужда от чужда помощ, тъй като не можела да става
и да се движи, да се обслжва сама за храна, да ходи самостоятелно до тоалетна,
да се къпе, което наложило да й се слагат памперси, да се грижат за нея
близките й. Ищцата била стресирана след инцидента, не можела да спи, за да се
успокои пиела валериан. Понастоящем се стахувала да доближава до кола и стояла
на разстояние. Свидетелката каза също, че преди инцидента пострадалата сама се
грижела за дома си, имала градина на село, на след инцидента живота й се
променил напълно.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното : От събраните по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице автоинженер
по изготвената САТЕ, беше установен следният механизъм на ПТП: Произшествието
е настъпило в с.К** на ул. „С**“ пред дом №**.
Пострадалата
Я.Ж. се е намирала на пътното платно на ул. „С**“ пред дом №8, като е стояла в
неподредствена близост до лек автомобил „Ф** Г**“ от дясната му врата.
Пешеходата не се е движила по пътното платно попътно, нито насрещно, нито го е
пресичала.
Произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието.
Лекият
автомобил е бил в състояние на „покой“, бил е спрян, след което водачът му е
извършил маневра „потегляне“ спрямо стоящата неподвижно пешеходка в близост до
автомобила от дясната му страна. Преди да потегли от място и да приведе
автомобила в движение, водачът е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде
опасност за пешеходеца. При потеглянето задната дясна гума на автомобила е
преминала през десния крак на пострадалата.
Съгласно
чл.5, ал.1 от ЗДвП, като водач на лек автомобил, И.Т. е бил длъжен с
поведението си на пътя да не създава опасност и да не поставя в опасност живота
и здравето на хората.
Според
експерта, пешеходката Я.Ж. не е могла да предвиди момента на потегляне на лекия
автомобил и да предприеме действия да се предпази, съответно да избегне удара.
От
експертизата е видно, че за водача на лекия автомобил ударът е бил
предотвратим, ако е извършил маневра „потегляне“ по безопасен начин и се е
убедил, че няма да застраши пешеходеца.
С оглед на
изложеното, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата е неоснователно и недоказано. Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже при условията на главно и пълно доказване твърдението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Несъбирането на
категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на увреденото лице и настъпилия вредоносен резултат води до
обоснован извод, че направеното от ответника възражение за съпричиняване не е
доказано и не следва да бъде възприето от решаващия съдебен състав.
По делото
безспорно се доказа от приетата АТЕ и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, че причина
за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ И.Т.,
който не е извършил маневра „потегляне“ по безопасен начин, без да се убеди, че
няма да застраши пешеходеца, с което е нарушил чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1
от ЗДвП. По делото не се събраха доказателства за извършени от
пострадалата нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради всичко
горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като не се установиха нарушения извършени от нея, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не
само извършените от него действия да нарушават предписаните правила, но и
нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. Поради всичко горепосочено, в случая не
може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не се
установиха нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат.
Задължителната
съдебна практика - например Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т.д. №
44/2012 г, II т.о., ТК (постановено по реда на чл. 290 Г11К) и Решение № 98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г, II т.о., ТК (постановено по реда на
чл. 290 ТПК), приема следното: „Задължителната практика е ориентирана към
становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване."
Следователно,
от всичко гореизложено се установява категорично, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е
неоснователно.
Съгласно
съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла
начл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при
телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Определеното
от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с
икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на
пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в
редица актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г.. постановено
по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
Спорен
в случая е единствено въпросът какъв е размерът на неимуществените вреди,
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.,
при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им,
но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
По
делото не се установи наличието на съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат от деянието на водача на лек автомобил .
Заключението
на автотехническата експертиза в тази насока е категорично и не е оспорено от
ответника.
В
резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата Я.Т.Ж. търпи болки
и много страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при
процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента Я.Ж. е получила Фрактура
на дясна фибула в долна трета и фрактура на проц.мал.на дясна тибия, което
е средна телесна повреда по смисъла на НК, а също така е получила остатъчно
увреждане вследствие на претърпяната травма, изразяващо се във Вторична
деформираща артроза на крайника, която е постоянна. Видно от изготвената
СМЕ, вследствие на претърпяният пътен инцидент е било налице и влошаване на
придружаващото й заболяване Захарен диабет тип 2. За времето на
възстановяване си пострадалата е трябвало да спазва определен режим на покой,
имала е затруднени движения на десния долен крайник, не е можела да се
придвижва, като за този период в ежедневното си обслужване не е можел да
извършва обичайните си дейности и е е разчитала единствено на помощ от своите
близки. Преди процесното ПТП ищцата е била активна жена, която сама се е
справяла с всичките си задължения в семейството, обработвала е градинка на
село, но след инцидента за дълго време е била лишена от обичайния си начин на
живот. Понастоящем Я.Ж. не е възстановена и не може да използва пълноценно
десния си долен крайник в ежедневието си, движението й е затруднено, не може да
извършва тежка физическа дейност, бързо се уморява при движение и има
затруднения в обслужването си. Ищцата е изживяла и изключителен психически
стрес при инцидента, вследствие на което е получила Посттравматично стресово
разстройство, наложило се е да посети психолог. Към настоящия момент
продължава да изпитва болки в наранената област и продължава да има оплаквания
от болки, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва
психически и физически.
С
оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищцата следва да бъдат
компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние. Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 40 000 лева, като в
останалиа размер до предявените 50 000 лева искът следва да се отхвърли.
По
иска за имуществени вреди - В резултат на процесното ПТП Я.Т.Ж. е претърпяла и
имуществени вреди в общ размер на 848.00 лв., които също следва да й бъдат
възстановени. Посочените разходи са направени за закупуване на медицинско
изделие и за посещение при психолог. По делото са представени писмени доказателства за
всички направени разходи във връзка с лечението на ищцата, поради което искът
като основателен и доказан следва да се уважи в пълен размер, а именно за 848
лева. Върху сумата следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва , от момента , посочен в исковата молба.
Относно
предявения от ищцата иск за дължима лихва, начислена върху претенцията за
неимуществени вреди и тази за имуществени.
Ищцата претендира лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правото
на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от
него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата
на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Застрахователят
отговаря при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента. Иначе
казано - правилата и практиката по отношение на непозволеното увреждане следва
да се прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за
застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по
своя характер.
В исковата
молба се претендира лихвата да бъде присъдена от датата на завеждане на
претенцията на пострадалите пред ответното дружество, подробно описана за всеки
един от тях в депозираната искова молба, до окончателното плащане на дължимата
сума. Ответното дружество не оспори това обстоятелство, а от своя страна то не
е изплатило на пострадалите извънсъдебно диреното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, въпреки заведената пред него като отговорен застраховател
претенция, поради което съдът приема , че е доказано изпълнението на процедурата
на рекламационно производство по КЗ и претенцията за лихва следва да бъде
уважена, тъй като Длъжникът - застраховател
е в забава.
Безспорно
при деликт, ответникът дължи лихви за забава, считано от датата на уведомяване
на ответника, която съгласно чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ в
случая е от 23.04.2020г. В чл. 223, ал. 2 от КЗ/отм./ е предвидено, че
застрахователят заплаща и лихви за забава и разноски, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Безспорно при компенсиране на
вреди от непозволено увреждане, деликвента отговаря и за лихви за забава, в
случая е застрахована отговорността на деликвента и следователно
застрахователят дължи плащане на това, което деликвента дължи. Освен
изложеното, в случая е важно да се отбележи, че пострадалите нямат задължение
да уведомят застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, нито са длъжни
да претендират обезщетението пряко пред застрахователя. Задължение да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие има само виновният водач-застрахования, и
в случай, че не изпълни това свое задължение, застрахованият отговаря за
платените от застрахователя лихви /чл. 227, т. 2 от КЗ отм/. Логическото
тълкуване на посочената разпоредба, установява безспорно задължението на
застрахователя да плати лихви на пострадалия от датата на увреждането, а в
случай, че не е уведомен своевременно от застрахования, може да търси от него
връщане на платените лихви.
По разноските Ищцата е освободена от д.т., поради което ответникът
по иска следва да бъде осъден да заплати
по сметката на ВОС сумата 1633,92 лева , д.т. върху размера на
обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист и депозит за ВЛ в размер на 300 лева , заплатени от бюджета
на съда.
Ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищеца адв.Велин Младенов дължимото адв. възнаграждение за един
адвокат предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а
именно 1755,44лв.
Водим от
горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б* И*" АД, с
Е ИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, район Л**, бул. „Д** Б**"
№ 87, представлявано от С** С** П** и К* Д** К* ДА ЗАПЛАТИ НА Я.Т.Ж. , с ЕГН **********,*** обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, в размер на сумата от 40 000/четиридесет хиляди/лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2020 г.до окончателното
издължаване на сумата, която сума представлява обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, както и сумата от 848.00 лв., за причинените й имуществени
вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на медицинско изделие и
посещение при психолог.
ОСЪЖДА ЗД „Б* И*“ АД град С*, бул.“Д* Б*“ № *,
с ЕИК ** да заплати по сметката на ВОС сумата 1633,92 лева ,
д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист и депозит за ВЛ в размер на 300
лева , заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗД „Б* И*“ АД град С*, бул.“Д* Б*“ № *, с
ЕИК * да заплати на Ответникът следва да заплати на
процесуалният представител на ищеца адв.В* М* от АК П* дължимото адв. възнаграждение за един
адвокат предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а
именно 1755,44лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС - С* в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: