РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Пловдив , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330202918 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЮР. АЛ. ПР. с ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 20-1030-015309 с което му са били наложени
административно наказания ,,глоба‘‘ в размер от 800 лева и ,,лишаване от
право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Ю.П. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради
което иска неговата отмяна. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.
Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо
на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
11.08.2020 г. в 16:51 часа в гр. П. на ул. ,,А.ш.‘‘ № 1 с посока на движение към
кръстовище с ул. ,,С.‘‘, като водач на лек автомобил ,,Опек Вектра‘‘ с рег. №
1
******, неговата собственост, управлява този лек автомобил със скорост от
114 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място от
50 км/ч. Отчетен бил толеранс от минус 3%. Наказуемата скорост е в размер
от 110 км/ч. Нарушението било установено посредством с техническо
средство ARH CAM S1 11743ca и фиксирано в снимков материал с №
0334015. АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като по този
начин бил извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят З.Г.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че след като била
установена самоличността на нарушителя бил изпратил снимков материал и и
декларация по чл. 189 ЗДвП до неговия адрес. Не знаел дали изпратената от
него покана е била връчена, като АУАН бил съставен в негово отсъствие.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи,
че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по
делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От АУАН с бл. № 909226 от 23.12.2020 г. се установява, че същият е бил
съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като е бил връчен на
жалбоподателя на 03.02.2021 г.
От представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата се
установява, че е било използвано техническо средство.
От представения снимков материал се установява извършването на
нарушението, както и че процесния лек автомобил с рег. № ****** се е
движел със скорост от 114 км/ч, като е бил отчетен толеранс от 3%.
От представения снимков материал на техническо средство се установява
по какъв начин е било разположено същото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда, че разрешената
максимална скорост в населено място е 50 км/ч.
В конкретния случай на процесното деяние е било извършено нарушение
на същата разпоредба, тъй като МПС с рег. № ****** се е движило със
скорост от 114 км/ч, като размерът на наложените наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС съответстват на разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото му на защита и всяко от тях съставлява самостоятелно
2
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място съдът намира, че в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в
отсъствието на нарушителя. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се
осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН
в отсъствието на нарушителя. Видно от копие на писмо от 28.10.2020 г. от
Началника на сектор ,,Пътна полиция‘‘ се установява, че е било изпратено
такова до Началника на 01 РУ към ОДМВР гр. Пловдив с указания да бъде
връчена декларация до жалбоподателя по повод извършеното на 11.08.2020 г.
нарушение. Налице е и такава нарочна Декларация от Ю.П. от 03.11.2020 г. в
която заявява, че той е управлявал процесното МПС. От копие от Покана от
актосъставителя З.Г. до жалбоподателя П. се установява, че същият е бил
поканен да се яви в качеството си на водач на процесното МПС на 22.12.2020
г. в 15:00 часа в сектор ,,Пътна полиция‘‘.
По делото, обаче не са налице доказателства за връчването на тази покана
на жалбоподателя, като в подкрепа на това се явява и надлежно изготвената
Докладна записка от ****Е., видно от която се установява, че същият е
посетил адреса на нарушителя в периода от 26.11.2020 г. до 22.12.2020 г., но
последният не е бил открит.
Не се доказа жалбоподателят по делото някога да е бил редовно поканен
за съставянето на АУАН против него. Неясно остава за съда как
актосъставителят е очаквал жалбоподателят Ю.П. да се яви за съставянето на
АУАН без въобще да е бил уведомен за предстоящо такова действие. Още по-
неясно остава каква проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е извършил
наказващият орган, което навежда съда на извод, че макар с НП да се
ангажира принудително имуществената сфера на наказаното лице, АНО е
подходил изцяло формално към законово разписаното си задължение за
проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения акт.
Следователно, за да е изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, трябва
лицето срещу което ще се състави АУАН да бъде изрично уведомено. В
случая той изначално е бил лишен от възможността да направи каквито и да е
възражения. Има редица причини, поради които жалбоподателят да би искал
да се яви лично или поне да бъде уведомен, за да направи информиран избор,
дали да се яви за съставянето на АУАН против него. За съда тези причини са
напълно ирелевантни. От значение е единствено дали признатото и
гарантирано от закона право на нарушителя да присъства при съставянето на
АУАН против него е било охранено. В процесния случай жалбоподателят П. е
бил лишен от възможността своевременно да се запознае с фактическите и
правни рамки на предявеното му обвинение, да направи възраженията си и да
започне да упражнява правото си на защита в пълен обем. По тези
съображения процесуалното нарушение се цени като съществено от съда.
3
Този изначален порок в производството не би могъл да бъде саниран чрез
редовното връчване на АУАН на нарушителя. Трайната съдебна практика
непротиворечиво приема, че съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя и без той да е поканен, винаги
представлява съществено процесуално нарушение.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незакосъобразно, следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-015309 с което на ЮР.
АЛ. ПР. с ЕГН: ********** са били наложени административно наказания
,,глоба‘‘ в размер от 800 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за
срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4