Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и с
участието на прокурора А., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 3304 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Предмет на делото е предявен от В.А.К., ЕГН **********, адрес-***, чрез адв.А.,*** с правно
основание чл.1 и чл.4 ЗОДОВ с цена от 300лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение по НАХД № 5366/2015г. по описа на ВРС, ведно със законната
лихва, считано от 04.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че с
наказателно постановление № 8447/02 от 30.09.2002г., издадено от началник на
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, му е наложено административно наказание глоба
в размер на общо 310 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18
месеца, което е обжалвал по съдебен ред и е отменено с влязло в сила решение №
2512/14.12.15г. по НАХД №5366/2015г. по описа на ВРС, І състав. Твърди, че в
производството по НАХД № 5366/15г. е направил разноски за хонорар на
процесуалния си представител в размер на 300лв., поради което моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 300лв. за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение по НАХД № 5366/2015г., ведно със законната лихва от
04.12.2016г. до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответната страна– ОД
на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Г., изразява становище, че
искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че в
случая НП е било отменено поради изтекла давност, а не поради
незаконосъобразност и не са налице предпоставките съгласно ЗОДОВ и
тълкувателното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Счита, че в случая НП не е отменено като незаконосъобразно,
а поради изтичането на давностен срок за административно преследване, поради
което и не е налице една от двете предпоставки в тълкувателното решение, а
именно обявена незаконосъобразност на акта.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по
делото НАХД № 5366/2015г. по описа на ВРС се установява, че с решение №
2512/14.12.2015г. е отменено наказателно постановление № 8447/30.09.2002г. на
началник сектор ПП КАТ гр.Варна, с което на В.А.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 18 месеца на основание чл.174 ал.2 ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на
основание чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП. ВРС е приел в мотивите си, че е изтекла
абсолютната давност за административнонаказателното преследване, съгласно чл.11 ЗАНН вр. чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК, поради което отпада възможността
спрямо извършителя да бъде извършено наказателно преследване, което е основание
за отмяна на НП. Решението не е обжалвано и е
влязло в сила на 02.01.2016г.
От представеното по
НАХД № 5366/15г. по описа на ВРС пълномощно се установява, че В.К. е
упълномощил адв.А. да го представлява и защитава по дело № 5366/2015г. на ВРС,
като завежда и води делото до приключването му във всички инстанции, а от
приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че предмет на
договора е процесуално представителство и защита по НАХД №5366/15г. по описа на
РС-Варна и че договореното и заплатено в брой възнаграждение е 300лв.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на
правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и
причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или
бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се
явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или
бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице
причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ.
действието или бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е,
че издаденото от ОД на МВР-Варна НП № 8447/30.09.2002г. е отменено с влязло
сила на 02.01.2016г. решение № 2512/14.12.15г. по НАХД № 5366/2015г. на ВРС,
като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените
доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай
наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност,
неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата
инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.
Неоснователни са
твърденията, че след като НП е отменено поради изтекла давност не е налице
първата предпоставка от фактическия състав по чл.1 ал.1 ЗОДОВ- отмяна на акт
поради незаконосъобразност. Основанието на което е отменено НП не подлежи на
преценка в исковото производство по чл.203 и сл. АПК. Наказателното
постановление може да бъде отменено както поради нарушение на материалния закон
или допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, така и по причина изтекла погасителна давност, какъвто е случаят.
Налице е отменен с влязло в сила съдебно решение акт-НП, поради което е налице
първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по
ЗОДОВ. /в този смисъл решения на ВАС по адм.д.№15428/18г., № 134/2019г./
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и
непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и
отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ВАС при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението
е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен
или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и защита по АНД №
5366/2015г. по описа на ВРС, видно от представения по цитираното дело на ВРС
договор за правна защита и съдействие. Договореното и заплатено възнаграждение
от ищеца- жалбоподател в производството пред ВРС е в размер на 300лв. Съгласно чл.36
от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В
случая адвокатското възнаграждение, договорено и платено, за процесуално
представителство при обжалване на издаденото НП пред ВРС съответства на
предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото,
като е съобразено и с вида и тежестта на обвинението- размера и вида на
наложените с НП наказания. Налице е имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.
Налице са и трите
предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Неоснователен е предявеният аксесорен иск за заплащане на законната лихва
върху главницата, считано от 04.12.16г. В случая се касае за разход за
адвокатско възнаграждение,
като той не става автоматично изискуем след отмяната на НП, а следва да се
претендира по реда на ЗОДОВ, поради което съдът намира, че лихви следва да се
дължат от датата на предявяване на иска.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 370лв., от които
10лв.- ДТ и 360лв.-адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД
на МВР –Варна да заплати на В.А.К., ЕГН **********,
адрес-*** сумата от 300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД
№ 5366/2015г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.А.К. за заплащане на законна лихва върху сумата от 300 лв.,
считано от 04.12.2016г. до 03.12.2019г.
ОСЪЖДА ОД
на МВР –Варна да заплати на В.А.К., ЕГН **********,
адрес-*** направените по делото разноски в размер на 370лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: