Р Е Ш Е Н И Е
№ 1146
гр. Варна, 09.03.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н.С.
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12824 по описа на ВРС за 2014-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Е.” АД, ЕИК*********, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че „Т.” ООД, ЕИК*********, дължи на дружеството сумата 1313.70лв. – главница, представляваща
сбор от неплатени задължения за потребена
електрическа енергия за периода 26.03.2014г.
– 08.04.2014г. за обект, находящ се в гр.В., ул. „Ц.” №*, с клиентски №*********
и абонатен №*********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 22.08.2014г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 29.15лв.
– сбор от лихвите за забава върху главницата за периода 10.04.2014г. – 03.07.2014г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №10775
по описа на ВРС за 2014г.
Ищецът твърди, че
подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за
ищеца
се е породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Твърди още, че ответникът е
потребител на електрическа енергия за процесния
обект. В рамките на исковия период ищецът доставил до абоната ел. енергия на
претендираната стойност, но ответникът не заплатил цената, с което изпаднал и в
забава.
По същество се моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски. В о.с.з. страната не се представлява, не депозира и писмено
становище.
В срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен
отговор. В о.с.з. страната не се представлява, не депозира и писмено становище.
За да се
произнесе по спора съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Фактическият
състав на предявените искове се свързва с доказване от ищеца на наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника,
изправността на кредитора по нея и размера на исковете.
Ответникът по делото по
никакъв начин не оспори фактическите твърдения на ищеца, нито релевира взъражения срещу
наличието на облигационната връзка, изправността на кредитора по нея и размера
на претендираните суми, нито в срока по чл.131 ГПК,
нито в о.с.з., което по арг. от чл.175 ГПК индикира извод за основателност на исковете.
Нещо повече – горните обстоятелства се подкрепят и от
материалите по делото – представените фактури и справки за исковите суми. При
това положение и при липса на данни за заплащане на дължимите суми в сроковете
за това, предявените искове се явяват основателни, което налага уважаването им.
Предвид изхода по спора и
представените доказателства, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноски
от 75.55лв. – платена държавна такса и 324.04лв. – юк
възнаграждение.
На осн.
ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив
и за разноските в заповедното производство, а именно от 187.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Т.” ООД, ЕИК*********, дължи на „Е.” АД, ЕИК*********, сумата 1313.70лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения
за потребена електрическа енергия за периода 26.03.2014г. – 08.04.2014г. за обект,
находящ се в гр.В., ул. „Ц.” №*, с клиентски №********* и абонатен №*********, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 22.08.2014г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 29.15лв. –
сбор от лихвите за забава върху главницата за периода 10.04.2014г. – 03.07.2014г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №10775
по описа на ВРС за 2014г., на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК*********, да заплати
на „Е.” АД, ЕИК*********, сумата 399.59лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК*********, да заплати
на „Е.” АД, ЕИК*********, сумата 187.00лв. – разноски по заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………