РЕШЕНИЕ
№…
19.04. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №124 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Р.М.Л. с ЕГН ********** срещу Решение №1/ 07. 01. 2019 г. по гр.д.№ 658/ 2018 г. по описа на Никополския районен съд.
Въззивната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 31 671 лева и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 500 лева, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ПК“*****“- гр.Г. не е изразила становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените от Р.М.Л. с ЕГН ********** *** с ЕИК *****, искове за сумата от 31 671.53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение на длъжността „гл.счетоводител“ за периода от 01.07.2015г. до 01.08.2018г. както и за сумата от 4 936.45лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 31 671.53лв., за периода от 01.07.2015г. до 01.08.2018г., като неоснователни и недоказани.
С решението на основание чл.78, ал.6 от ГПК ПК*****» гр.Г. с ЕИК **** е осъдена да заплати по сметка на РС Н. сумата от 1 464.31лв., представляваща държавна такса върху предявените искове и сумата от 180.00лв., за заплатена ССчЕ от бюджета на съда.
Съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р.М.Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ПК»****» гр.Г. с ЕИК ***, сумата от 2 347.00лв., представляваща направените разноски за заплатен хонорар за определеният по реда на чл.29, ал.4 от ГПК, особен представител.
За да отхвърли предявените искове районният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства от анализа на които да се установи, че в процесният период - 01.07.2015г. до 01.08.2018г., ищцата е работила по трудово правоотношение и на длъжността „гл.счетоводител“ с посочения ответник. Съдът е приел, че липсват доказателства за периода от 01.07.2015г., до 01.08.2018г. ищцата да е съвместявала две длъжности - длъжността гл.счетоводител на ответната кооперация и Председател на същата, какъв е размерът на трудовите й възнаграждения за всяка от двете длъжности, както и продължителността на трудовите и договори, в частност за длъжността „гл.счетоводител“.
Въззивният съд въз основа на представените пред двете инстанции писмени доказателства счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми и следва да бъде отменено по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е представено допълнително споразумение № 396/ 03. 07. 1995 г. към трудовия договор на въззивницата, от което е видно, че същата считано от 03. 07. 1995 г. е била назначена на длъжност „ главен счетоводител“ на ответната кооперация, като споразумението е подписано за неопределен срок с пълно работно време.По делото е представен трудов договор от 16. 12. 2003 г., съгласно който въззивницата е назначена на длъжност „ главен счетоводител“ в ответната кооперация с неопределен срок, считано от 01. 01. 1997 г.
Във въззивното производство са представени писмени доказателства ( справки на ТДД на НАП – В.Търново за актуално състояние на всички действащи трудови договори в ответната кооперация), от които е видно, че въззивницата е с трудов договор от 01. 01. 1997 г., който към датата на изготвяне на справката 22. 01. 2019 г. не е бил прекратен и е с основна заплата 310 лева. По делото е представено удостоверение изх. № 796 – 19/ 21. 01. 2019 г. на ответната кооперация, от което е видно, че въззивницата за процесния период от 01. 07. 2015 г. до 01. 08. 2018 г. работи в кооперацията като председател и главен счетоводител и няма прекратяване на основния трудов договор, като съвместява и двете длъжности.
Видно от заключението на вещото лице , допуснато в първоинстанционното производство, въззивницата работи като главен счетоводител в ответната кооперация по трудов договор № 230/ 13. 07. 1999 г. и съответно за процесния период вещото лице е установило осчетоводени и незаплатени суми от кооперацията общо в размер на 31 671, 53 лева. Тази неизплатена сума е отнесена в салдото по сметка 421 „Трудови възнаграждения“ към месец юли 2018 г. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забавено плащане върху дължимото възнаграждение е в размер на 4 936, 45 лева.
В хода на производството пред районния съд и във въззивната инстанция особеният представител на въззиваемата страна е заявил, че кооперацията признава изцяло иска по основание и размер.
Въз основа на събраните доказателства и установени обстоятелства съдът приема за установено, че за процесния период въззивницата е работила по трудов договор на длъжност „главен счетоводител“ и е съвместявала длъжността „председател“ на кооперацията, като до настоящия момент същата е на длъжността „главен счетоводител на кооперацията“, за което има сключен трудов договор за неопределено време и до настоящия момент. От заключението на вещото лице се установява, че неизплатените дължими трудови възнаграждения в процесния период са в размер на 31 671, 53 лева. Съдът счита, че сумата в размер на 31 671 лева е дължима от въззиваемата страна с оглед на установеното от експертизата неизплащане на тази сума на въззивницата във връзка със сключения трудов договор и представляваща трудово възнаграждение на въззивницата за длъжността „главен счетоводител“ в ответната кооперация. В тази връзка следва да се има пред вид и становището на ответната кооперация, която е заявила чрез процесуалния си представител, че изцяло признава иска по основание и размер.
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД също е основателен и доказан , тъй като по делото се установява, че дължимото трудово възнаграждение в процесния период не е заплатено и ответната кооперация е изпаднала в забава, като мораторната лихва за периода 01. 07. 205 г. до 01.08.2018 г. е в размер на 4 936, 45 лева съгласно заключението на вещото лице
С оглед изложеното съдът счита, че следва решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което ответната кооперация да бъде осъдена да заплати на въззивницата сумата от 31 671 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за длъжността „главен счетоводител“ за периода от 01. 07. 2015 г. до 01. 08. 2018 г. и сумата от 4 936, 45 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 31 671 лева за периода от 01. 07. 2015 г. до 01. 08. 2018 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва ответната кооперация да заплати по сметка на Никополски районен съд държавна такса върху предявените искове в размер на 1464, 30 лева и сумата от 180 лева депозит за допуснатата счетоводна експертиза, изплатен от бюджета на Никополския районен съд.
Следва с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК ответната кооперация да заплати на въззивницата направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 1490 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемата страна следва да заплати държавна такса за въззивно обжалване по сметка на Плевенския окръжен съд в размер на 732, 15 лева.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като неправилно и
незаконосъобразно Решение №1/ 07.
01. 2019 г. по гр.д.№ 658/ 2018 г. по описа на Никополския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.357, ал. 1
вр. чл. 245 КТ ПК“****“- гр.Г., обл.П-.,
площад „С.“№*, с ЕИК*** да заплати на Р.М.Л. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати сумата от 31671 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за длъжността „главен счетоводител“
за периода от 01. 07. 2015 г. до 01. 08. 2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД ПК “****“- гр.Г., обл.П., площад „С.“№*, с
ЕИК*** да заплати на Р.М.Л. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати сумата от 4 936,
45 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главница от
31 671 лева за периода от 01. 07. 2015 г. до 01. 08. 2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ПК “****“- гр.Г. с ЕИК*** да заплати по сметка на Никополски районен съд държавна
такса върху предявените искове в размер на 1464, 30 лева и сумата от 180 лева
изплатен депозит за вещо лице от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК ПК „****“- гр.Г. с ЕИК*** да заплати на Р.М.Л.
с ЕГН ********** направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в
размер на 1490 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.6 ГПК ПК“****“- гр.Г. с
ЕИК*** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 732, 15 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: