Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми април
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 7616 по описа
за 2012 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Л.К.Т. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е законен наследник
на П.Б.Т., починала на 05.08.2011 г. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на същата дата около 01,00 часа в гр.София на автобусна спирка на
СКГТ „пл.*******на бул. „България“ между два леки автомобили и двама пешеходци.
Поддържа се, че на 05.08.2011 г. в гр.София, около 01,00 часа, л.а.м. „Ауди А4“
с рег. № ******* се движи по бул. „България“ в посока от бул. „Акад.Иван Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“ и в района на автобусна
спирка на СКГТ „пл.*******участва
в ПТП с попътно движещия се л.а.м. „БМВ 323 CI“ с рег. № *******, при което и двата автомобила напускат пътното платно в
дясно и блъскат намиращи се на тротоара двама пешеходци, единия от които е П.Б.Т.-майка
на ищцата. Пострадалата почива в линейката на път за болницата.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, и двата автомобила са имали валидна при ответното
дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както следва:
л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № *******-
със застрахователна полица № *******, валидна от 07.08.2010 г. до 06.08.2011 г.
и за л.а.м. „БМВ 323 CI“ с рег. № ******* със застрахователна полица № *******,
валидна от 18.02.2011 г. до 17.02.2012 г.
Поддържа се, че към датата на смъртта
на майка си, ищцата е била само на 13 години и преживява емоционален шок от
загубата на своята майка, която никога няма да забрави и болката ще я съпътства
винаги. Поддържа, че тази загуба ще я лиши занапред от майчина ласка и
подкрепа, каквато не би могла да получи от никой друг.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на нейната майка П.Б.Т., настъпила в пряка причинна
връзка с пътно-транспортно произшествие, осъществено на 05.08.2011 г. в
гр.София, виновно причинено от водачите на л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № *******
и л.а.м. „БМВ 323 CI“ с
рег. № ******* с валидни
при ответното дружество задължителни застраховки „Гражданска отговорност“,
както следва: „Ауди А4“ с рег. № *******
- със застрахователна полица № *******, валидна от 07.08.2010 г. до 06.08.2011
г. и за л.а.м. „БМВ 323 CI“ с рег. № *******-със застрахователна полица № *******,
валидна от 18.02.2011 г. до 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-05.08.2011 г. до окончателното
издължаване. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатски
хонорар.
Такава е исковата претенция,
увеличена по реда на чл.214, ал.1 от ГПК с молба на ищцата вх.№ 80427/06.08.2020
г. и допусната от съда с определение от закрито съдебно заседание от 06.10.2020
г. По отношение на увеличената част от исковата претенция в размер на
50 000 лв. и законната лихва върху нея, ответникът е въвел възражение за
погасяването й с изтичането на петгодишен давностен
срок.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер. Твърди, че не е изяснена в цялост фактическата
обстановка и механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Навежда
довод за съпричиняване от страна на пострадалата П.Б.Т.,
като твърди, че същата се е намирала на неопределено място и е имала възможност
да забележи приближаващите се автомобили и да се съобрази с тяхната скорост на
движение и да предотврати удара. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и смъртта на П.Б.. Оспорва предявения иск по
размер, считайки че е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Оспорва всички направени твърдения от ищцата
за характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва от деня на
събитието като неоснователен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата
е депозирала допълнителна искова молба. Поддържа, че на К.И.Т.- съпруг на
починалата П.Б.и по споразумение с ответника е изплатено застрахователно
обезщетение от същото събитие, което представлява признание на иска по
основание от ответника, доколкото вземанията на бащата и дъщерята произтичат от
един и същи деликт.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения и доказателствени искания. Оспорва
твърдението на ищцата, относно признание на иска. Поддържа, че определеното и
изплатено застрахователно обезщетение на К.И.Т., не представлява съдебно
признание на иска по основание и размер и не следва да бъде разглеждано като
такова, както се твърди в допълнителната искова молба.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмени защита. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуални си представител моли съда да се произнесе
по исковата претенция, съобразно приобщените по делото писмени и гласни
доказателства. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 17.07.2020 г.
присъда № 4/10.01.2017 г. по н.о.х.д. № 2857/2016 г. по описа на СГС, НК, 18
състав, Б. В.А.е признат за виновен в това, че на 05.08.2011 г., в гр.София, на
бул. „България“, в района на автобусна спирка СКГТ „пл.Ручей“, при управление
на л.а.м. „БМВ 323 CI“ с рег. № *******, в нарушение
на правилата за движение визирани в чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2, вр.с ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице, а именно: на П.Б.Т. и Н. И.С..
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че основната причина за настъпване на ПТП е в действията
на водача на лек автомобил „БМВ“, предприел престрояване от най-лявата пътна
лента с десен завой и е навлязъл в средната лента, като е препречил пътя на лек
автомобил „Ауди“, който към момента на началото на завиване на л.а. БМВ
надясно, се е намирал в опасна близост на около пет метра след предната броня
на БМВ. Водачът на лек автомобил „Ауди“ не е имал възможност да предотврати
удара чрез спиране, спрямо момента на завиване на БМВ надясно. Установява се,
че пешеходката П. Т. се е движила по десния тротоар попътно на удрящия автомобил БМВ, който я застига и
удря в гръб.
От приетото по делото
удостоверение за раждане от *** г., се установява, че ищцата Л.К.Т., е дъщеря
на починалата П.Б.Т..
Между страните не било спорно, а
и от представените и приети като писмени доказателства-застрахователни полици
се установява, че към момента на настъпване на произшествието-05.08.2011 г., л.а.м.
„БМВ 323 CI“ с рег. № *******, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, със застрахователна полица № *******,
валидна от 18.02.2011 г. до 17.02.2012 г.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ, се установява, че причина за смъртта на П.Б.Т. е резултат от
получената в пряка причинна връзка от произшествието съчетана травма. Смъртта е
настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
С разпита на свидетеля Б.Е.Д.-дядо
на ищцата се установява, че П. Т. била единствената му дъщеря. Преди
произшествието Л. живеела само с майка си в кв. „Иван Вазов” на квартира.
Свидетелят установява, че смъртта на майката, се отразила много зле на ищцата,
която се променила се напълно. Преди инцидента П. работела в „Билла” като
касиерка. В последните две години тя се грижела за дъщеря си. Свидетелят и към
датата на разпита-18.12.20212 г. установява, че ищцата започнала вече да
контактува нормално с децата, започнала да се връща към нормалния живот. Много
рядко плаче и то, когато е сама.
Разпитана А.С.Д.-баба на ищцата
установява, че внучката й и до настъпване на процесното
събитие живеела с майка си-дъщеря на свидетелката. Ищцата била на 12 години,
когато починала майка й. Те двете заживели отделно от бащата, живеели на един
таван с всичките неудобства, но да не бъдат с него, тъй като той пиел. Ищцата
била привързана към майка си, двете имали много силна връзка. Родителите на
починалата П., живеели в Ямбол, а ищцата всяко лято идвала при тях и стояла по
3-4 месеца. Когато дъщеря им починала, бабата и дядото се преместили да живеят
в София и вече 10 години живеят заедно с внучка си. Съпругът на свидетелката
починал и сега живеят двете заедно. През всичките години, след смъртта на
дъщеря им, свидетелката и нейния съпруг /съответно баба и дядо на ищцата по
майчина линия/ се грижели за нея. Ищцата била 12-годишна, много възпитано дете.
С Л. си говорят за майка й. В началото Л. била много спокойна, но постепенно се
затворила в себе си. Ищцата била едно много общително дете, но станала
мълчалива и не така весела.
Със заключението на приетата по
делото СПЕ се установява, че преживяната от ищцата загуба на майка си на
05.08.2011 г. представлява психотравматизиращо, стресогенно събитие от висок порядък, което е оказало
негативно отражение в нейното психическо, физическо и социално развитие. При
ищцата са възникнали негативни емоционални преживявания-силна душевна болка от
преживяването на загуба, чувства на тъга и емоционален шок. Установява се, че
към настоящия момент преживяванията са
отшумели напълно с изключение на изразено чувство на значима загуба,
частична изолираност и раздразнителност. Няма актуална психотична
или невротична симптоматика, но са налице психологически последици-чувство за
непредотвратима загуба, както и понижен праг на раздразнителност. Ищцата е
останала „затворена“, по-рядко споделя душевни преживявания, станала е
„раздразнителна“. Тези прояви обаче не са изразени в степен да нарушават
функционирането на ищцата в социалната и личната сфера.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този
кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
По делото е безспорно, че по
отношение на увреждащия лек автомобил
«БМВ» е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност»
при ответника.
Настъпването на деянието,
неговата противоправност,
авторство и вина на делинквента се безспорно установени с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно
деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен.
С оглед на горното съдът, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Б. В.А., в пряка причинна връзка от което, е
настъпила смъртта на майката на ищцата, са установени в настоящия процес с влязла в сила на 17.07.2020 г.
присъда № 4/10.01.2017 г. по н.о.х.д. № 2857/2016 г. по описа на СГС, НК, 18
състав.
Съобразно горното настоящият
съдебен състав, приема, че деянието,
авторството и виновното поведение на водача
Б. В.А. в пряка причинна връзка от което, е настъпила
смъртта на майката на ищцата, са установени в настоящия процес.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Неоснователно е въведеното от
ответника възражение за принос от страна на пострадалата, доколкото и с
доказателствата по делото се установява, че тя в качеството си пешеходка се е
движила по десния тротоар попътно на удрящия автомобил БМВ, който я застига и удря
в гръб, с оглед на което същата не е имала обективна възможност да забележи приближаващите
се автомобили и да се съобрази с тяхната скорост на движение и да предотврати
удара.
Предвид горното предявения иск
за неимуществени вреди се явява
основателен.
По отношение на размера на иска:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за
всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при
едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като след тази дата
са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е настъпила
смъртта на майката на ищцата/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне
на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява
справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД.
При определяне на горния размер,
съдът съобразява, че към момента на смъртта на нейната майка, ищцата е била
само на 12 години и към този момент е живеела единствено със своята майка,
която сама е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си.
Връзката между двете била особено силна, с оглед горните обстоятелства и ищцата
била силно привързана към своята майка. Дори и след смъртта на своята майка,
ищцата не е отгледана от своя баща, а от своите баба и дядо по майчина линия.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява също така, че смъртта на майката на ищцата е
дала негативно отражение в нейното психическо, физическо и социално развитие.
При ищцата са възникнали негативни емоционални преживявания-силна душевна болка
от преживяването на загуба, чувства на тъга и емоционален шок, затворила се в
себе си. Съобразява и обстоятелството, че настъпването на това психотравматизиращо, стресогенно
събитие от висок порядък именно в тази възраст, в която ищцата не е имала
завършено личностово развитие, не е имала завършени
механизми за справяне с травмите и е разчитала повече на околната среда,
отколкото на себе си, е било особено травматично за ищцата.
Предвид горното
предявеният иск за неимуществени
вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 150 000
лв., така както е бил предявен първоначално и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 200 000
лв. Предвид обстоятелството, че съдът не уважава предявения иск до пълния му претендиран
размер от 200 000 лв., е безпредметно
да се обсъжда възражението
на ответната страна за погасена
по давност увеличена част от 50 000 лв.
Предвид основателността
и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ/отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът
присъжда лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждане-05.08.2011 г. до
окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Ищцата е освободена
от държавна такса и разноски първоначално на основание чл.83, ал.2 от ЗЗД, а
впоследствие и съобразно влязлата в сила присъда на основание чл.83, ал.1, т.4
от ГПК, поради което разноски не й се присъждат.
Видно от
представения договор за правна помощ от 31.03.2017 г. адвокат Ц. осъществява
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение,
съответстващо на уважената част от иска.
Предявеният
иск е с материален интерес от 200 000 лв. и дължимото минимално адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 5 530 лв. От тази сума ответникът дължи сума в размер на 4147,50 лв.,
която е съответна на уважената част от иска /150 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 190 лв.-депозити за вещи лица и свидетел и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78,
ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От сумата за разноски в общ размер на 640 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на 160 лв.,
която е съответна на отхвърлената част от исковете /50 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000 лв.
върху уважената част от иска, както и сумата от 390 лв.-депозити вещи лица заплатени
от бюджета на съда, съответна на уважената част от иска /50 000 лв./.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Л.К.Т., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокат Н.П.Ц. сумата
от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./ представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на
нейната майка П.Б.Т., настъпила в пряка причинна връзка с пътно-транспортно произшествие, осъществено на 05.08.2011 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м.
„БМВ 323 CI“ с рег. № ******* с валидна при ответното
дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица
№ *******, валидна от
18.02.2011 г. до 17.02.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-05.08.2011
г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 150 000 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Л.К.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Н.П.Ц. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 160 лв. /сто и
шестдесет лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.П.Ц.,***
адвокатско възнаграждение в размер на 4 147,50 лв. /четири хиляди сто
четиридесет и седем и 0,50 лв./
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лв./, както
и сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лв./-разноски за заплатени депозити на
вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: