Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 28.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 450 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във
връзка с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД – гр.
София, представлявано от управителя Р.И.М.- Т., чрез пълномощник адв. М.Х.,
против Х.К.Х. *** и И.П.С. ***, в която се твърди, че на 02.03.2012 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит РК 12-00681 от 02.03.2012 г. между „Обединена
българска банка“ АД /универсален правоприемник на „СИБАНК" ЕАД/, Х.К.Х. - длъжник
и И.П.С. - съдлъжник, по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника кредит
в размер на 10 000,00 лева, а длъжникът се е задължил да възстанови получения
кредит чрез 120 месечни погасителни вноски, като във всяка от тях били включени
част от главницата, лихвата и такси по обслужване на кредита. Посочва се, че кредитът
е отпуснат при ГПР в размер на 11,92 %. Годишният лихвен процент върху редовен
дълг представлявал плаващ годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на
10,75 % годишно и равен на сбора от банков лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 6,40 % плюс надбавка в размер на
4,35 %, а годишният лихвен процент по просрочен дълг е равен на сбора на
годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на
законната лихва (ОЛП на БНБ плюс 10). Първата погасителна вноска била дължима
на 23.04.2012 г., а последната - на 06.03.2022 г.
Твърди се, че кредитополучателят и съдлъжникът не са
плащали месечните си вноски съгласно договореното, в резултат на което е
останал непогасен остатък в размер на 11 366,64 лева, от които, с подаденото
заявление в РС-Ловеч, ищецът е претендирал частично сумата от 3000,00 лева,
както следва: 1301,87 лева - главница, частично от общо задължение за главница
в размер на 9668,51 лева и 1698,13 лева - договорна лихва за периода 02.03.2012
г. - 29.09.2014 г.
Посочва се, че на основание сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.09.2014 г. и приложенията към
него, между „СИБАНК" ЕАД /универсален праводател на „Обединена Българска
Банка" АД/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, задължението на Х.К.Х. и И.П.С.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит РК 12-00681 от 02.03.2012 г. било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Ищецът твърди, че в изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, на всеки от
ответниците са изпратени от цедента уведомления за цесия на посочените от тях в
договора за кредит адреси, като на Х.К.Х. е изпратено на 22.10.2014 г. и
получено лично на 25.10.2014 г., а на И.П.С. е изпратено на 29.10.2014 г. и
получено лично от него на 31.10.2014 г. В същите уведомления на длъжника и
съдлъжника било указано, че цялото задължение се счита за обявено за изцяло и
незабавно дължимо, считано от 29.09.2014 г.
Ищецът счита, че доказателство за признание на
задължението, както и за знание кой е настоящият кредитор, е направеното на
27.11.2014 г. плащане по банковата му сметка на сумата в размер на 50.00 лева.
Отделно от горното, ищецът изтъква, че на 21.09.2018
г. с пратки чрез пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, на всеки от ответниците
на адресите им, посочени в договора за кредит, е изпратено писмено съобщение за
извършената цесия на парични вземания от пълномощник на цедента – адв.дружество
„И. и Денев“, като заедно със съобщаването на цесията, на всяко от задължените
лица е изпратено и писмено уведомление за предсрочна изискуемост, с което им е
предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение. Писмото, изпратено до Х.Х.
на посочения в договора за кредит адрес – с. Йоглав, ул. „Мелнишка“ № 1, се
твърди, че е останало неполучено и върнато на изпращача с отбелязване
„заминал/отсъства“, а писмото, изпратено до И.С. на посочения в договора за
кредит адрес – гр. Ловеч, ул. „Г.С. Раковски“ № 12, ет. 1, ап. 1, също останало
неполучено и върнато на изпращача с отбелязване „непотърсено“.
Ищецът твърди, че в рамките на срока за доброволно
изпълнение, както и след изтичането му, не са налице предприети действия по
изпълнение на задължението нито от длъжника, нито от съдлъжника, като
последното плащане, извършено по погасяване на задължението, е от месец ноември
2014 г. в размер на 50.00 лева, направено по банковата сметка на „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
С оглед липсата на доброволно изпълнение, ищецът
посочва, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора
като подал заявление до Районен съд-Ловеч за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, а след дадени указания от заповедния съд по повод подадено в
законоустановения срок възражение от съдлъжника И.П.С. и наличието на условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК по отношение на Х.К.Х., ищецът предявява настоящия иск.
В случай, че съдът не приеме, че задължението е
обявено по надлежен начин за предсрочно изискуемо, ищецът моли да бъде приета
настоящата искова молба като волеизявление на новия кредитор „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с което обявява кредита за предсрочно изискуем поради липса на плащане на
дължими погасителни вноски, извършено с връчване на препис от нея на
ответниците Х.Х. и И.С.. Позовава се на Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д.№
362/2015 г. на ВКС.
Счита също, че договорът за цесия е произвел валидно
правно действие по отношение на задължените лица още с получаването на писмата
през 2014 г., изходящи от цедента.
Въз основа на изложеното се отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде признато за установено, че Х.К.Х. и съдлъжникът И.П.С.
дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в условията на солидарна отговорност, сумата от
1301.87 лева (хиляда триста и един лева и осемдесет и седем стотинки) -
непогасена главница, част от задължение за главница в общ размер на 9668.51
лева, посочени в заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 2272/2018 г. по описа
на Районен съд - Ловеч, дължими по Договор за потребителски кредит РК12-00681
от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В условията на евентуалност, в случай, че главните
установителни искове бъдат отхвърлени, поради необявена предсрочна изискуемост,
ищецът предявява осъдителни искове, с които моли да бъдат осъдени Х.К.Х. и И.П.С.,
при условията на солидарна отговорност, да му заплатят сумата от 1301.87 лева
(хиляда триста и един лева и осемдесет и седем стотинки) - непогасена главница,
част от задължение за главница в общ размер на 9668.51 лева, дължими по Договор
за потребителски кредит РК12-00681 от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноските по заповедното и
настоящото исково производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
писмен отговор от ответника И.П.С., чрез пълномощник адв. Х.Д.И., с който е
направил възражения по допустимостта на иска във връзка с активната и пасивната
легитимация на страните. Изразил е становище и за неоснователност на предявения
иск. В отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност с
твърдение, че са изтекли повече от 5 години от последното дължимо вземане.
Счита, че се касае за периодично плащане и задължението се погасява с 3-годишна
давност. Наведени са доводи, че двамата длъжници не са уведомени надлежно за
прехвърляне на вземането, както и за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй
като не са изчерпани всички способи за надлежно връчване на уведомленията.
Ответникът Х.К.Х. не е подал писмен отговор в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, не е изразил
становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял
доказателства.
В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. В
уточняваща молба вх.№ 6944/24.06.2019 г., подадена от пълномощника му адвокат М.Х.,
е посочено, че частичната претенция от 1301.87 лева е начислена в период
23.11.2013 г. – 23.08.2015 г. и представлява частта за главницата от
погасителни вноски по погасителен план за този период. В друга писмена молба на
същия пълномощник са развити съображения за основателност и доказаност на предявения
иск, като се изтъква, че длъжниците са надлежно уведомени за извършената цесия и
за обявената предсрочна изискуемост с писмени съобщения, изходящи от цедента
„Сибанк“ ЕАД, получени лично, съответно от Х.Х. – на 25.10.2014 г., а от И.С. –
на 31.10.2014 г. Изложени са и доводи, че вземането не е погасено по давност,
като не се касае за задължение с характер на периодични платежи и приложима е
общата петгодишна давност. Поддържа се искането за присъждане на направените от
страна на ищеца разноски в заповедното и исковото производство, съгласно представен
списък. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на другата страна, в случай че същото е над предвидения минимален размер в
Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът Х.К.Х., редовно призован, не се явява и не
изразява становище по делото.
Ответникът И.П.С. се явява лично и с адвокат И., който
поддържа отговора на исковата молба, като в пледоария по същество излага
съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск, които е
доразвил в представени писмени бележки. Моли за присъждане на разноските по
делото съгласно представен списък.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите
на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 11913/15.11.2018 г., от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД –
гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 2272/2018 г. по описа на Ловешкия районен
съд, който е издал Заповед № 1334/16.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК солидарно против длъжници Х.К.Х. и И.П.С., за
следните суми: 1301.87 лева – непогасена главница, част от задължение за
главница в общ размер на 9668.51 лева, дължими по Договор за потребителски
кредит № РК 12-00681 от 02.03.2012 г., 1698.13 лева - договорна лихва за
периода от 02.03.2012 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до
29.09.2014 г. /дата на обявяване на предсрочна изискуемост/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото: внесена държавна такса в размер на 60.00 лева.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът И.П.С. е
подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на
вземането по нея, а по отношение на длъжника Х.Х., заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжниците в
едномесечен срок от съобщението.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането
си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива
настоящото производство.
От приложения Договор за потребителски кредит №
РК12-00681/02.03.2012 г., се установява, че същият е сключен между „Сибанк“ ЕАД
и ответниците Х.К.Х., наричан длъжник, и И.П.С., наричан съдлъжник. Съгласно сключения
договор Банката е предоставила на длъжника Х.Х. потребителски кредит в общ
размер на 10000.00 /десет хиляди/ лева, а длъжникът се задължил да върне
кредита в срок от 120 месеца от датата на първо усвояване, ведно с дължимите
лихви, такси и комисиони, в съответствие с погасителен план, който е неразделна
част от договора и съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните
вноски, с първа погасителна вноска, дължима на 23.04.2012 г. и последна – на
06.03.2022 г. В чл. 18.3 от договора е предвидено, че при промяна на посочените
в същия постоянен и/или настоящ адрес, длъжникът/съдлъжникът се задължават
незабавно и писмено да уведомят Банката, като в противен случай всички
съобщения, изпратени на посочените адреси, се считат за получени. По силата на
договора съдлъжникът се е задължил, на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД, да
отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му за погасяване на
кредита, включително лихви, такси, комисиони и разноски, съгласно договорените
условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми, като вземанията
на Банката по отношение на длъжника/съдлъжника са неделими и се събират изцяло
от всеки един от тях при условията на солидарност, като всеки отговаря за
изпълнението на цялото задължение /чл. 18.4 и 18.5 от договора/. В чл. 18.6 е
уговорено, че Банката има право да прехвърли вземанията си по настоящия договор
на трети лица, като информира длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.
В чл. 21 от договора са уговорени и условията, при които се обявява кредита за
предсрочно изискуем и едно от тях е когато длъжникът не издължи на съответния
падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по
главницата, дължима месечна лихва, такса или комисиона, както и при
неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора.
Представен е Договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД, в качеството й
на цедент /продавач/, и ищеца “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, в качеството му на цесионер /купувач/,
по силата на който цедентът продава на цесионера вземания към свои длъжници,
подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия, между които е и
вземането от длъжника Х.К.Х. по горепосочения договор за кредит.
Представени са два броя пълномощни, с упълномощител -
цедента и пълномощник - цесионера, с права за последния във връзка с предприемане
действия по връчване на уведомления на длъжниците – физически лица за
извършеното прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и за преупълномощаване на адвокати и/или адвокатски дружества с тези
права.
Представено е пълномощно, с което Управителят на “ЕОС
Матрикс” ЕООД е упълномощил Адвокатско дружество “И. и Денев” с права да представлява
дружеството, като реализира материалните и процесуалните му права пред съдилища
във всякакви производства, по които упълномощителят е страна, а също и да връчва
от името на упълномощителя на негови длъжници съобщения и уведомления за
извършени цесии, с които той е придобил вземанията си спрямо тези длъжници,
както и да преупълномощава други адвокати и адвокатски дружества.
Видно от друго представено пълномощно, Адвокатското
дружество “И. и Денев” е преупълномощило адв. М.Х.Х. с правата, предоставени му
от “ЕОС Матрикс” ЕООД.
С писмено потвърждение, цедентът „Сибанк“ ЕАД, на
основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е потвърдил извършената цесия на всички
вземания, цедирани от Банката на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съгласно договора за цесия
с подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1,
неразделна част от същия договор.
Представени са два броя уведомления за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/, изпратени от „Сибанк“ ЕАД на всеки от двамата
длъжници по процесния договор за кредит, на адресите им, посочени в договора,
като видно от приложените известия за доставяне на „МиБМ Експрес“ ООД, Х.К.Х. е
получил уведомлението на 25.10.2014 г., а И.П.С. е получил същото на 31.10.2014
г. /л. 29 и 30 от делото/. С тези уведомления Банката е уведомила всеки от
двамата длъжници, че ползваният кредит по процесния договор е обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер, считано от 29.09.2014 г., както и че всички
вземания, произтичащо от този договор са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания от 29.09.2014 г., като от датата на
получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по договора за
кредит трябва да бъдат насочвани по посочена сметка на новия кредитор „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че паричният заем по Договор за потребителски кредит
№ РК12-00681/02.03.2012 г. в размер на сумата 10000.00 лева е отпуснат реално
от „Сибанк“ ЕАД на кредитополучателя Х.К.Х., която сума е усвоена еднократно на
06.03.2012 г., като е задължена съответна заемна сметка в лева и заверена
разплащателна сметка в лева, с титуляр Х.К.Х., а И.П.С. е съдлъжник. С Договор
за цесия от 29.09.2014 г., Банката е прехвърлила всичките си вземания от
кредитополучателя в размер на 11416.64 лева на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От
06.03.2012 г. до 15.04.2013 г. /датата, на която длъжниците са преустановили
обслужването на задълженията си по кредита/ са платени общо 1682.09 лева, с
които са погасени: задължения за главница – 331.49 лева, договорни лихви –
1120.60 лева, 2% комисионна по т. 7.2 от договора за кредит – 200.00 лева и
такса за кандидатстване по т. 7.1 от договора – 30.00 лева, като с тези
плащания били изцяло издължени погасителни вноски за главница и лихва с вальор
23.10.2012 г. От датата на следващия вальор – 23.11.2012 г. до 10.01.2014 г.
/датата на отписване на кредита и отнасянето му по задбалансови счетоводни
сметки/ не са погасени 14 бр. погасителни вноски за главница общо в размер на
690.69 лева и 9 бр. погасителни вноски за лихва общо в размер на 906.20 лева и
още 66.56 лева, начислени за периода от 27.12.2013 г. до 10.01.2014 г., или
общо лихви 972.76 лева /906.20 лв. + 66.56 лв./. Неиздължените погасителни
вноски за главница в размер на 690.69 лева и непадежиралите вноски за главница
в размер на 8977.82 лева, или общо 9668.51 лева, формирали неплатения остатък
от кредита /10000.00 лева кредит минус 331.49 лева – погасена главница/. Въз
основа на констатациите си, вещото лице е дало заключение, че непогасените от
ответниците задължения по договора за кредит по вид и размер са: главница,
осчетоводена по задбалансова счетоводна сметка – 9668.51 лева, лихви,
осчетоводени по същата сметка – 972.76 лева и лихви, начислени върху
задбалансови вземания за главница – 775.37 лева, или общо задължение: 11416.64
лева. Вещото лице е констатирало, че ответниците са направили едно единствено
плащане към новия си кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.09.2014 г. в размер на
50.00 лева.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между
„СИБАНК“ ЕАД, като кредитодател, и ответниците Х.Х. - кредитополучател, и И.С.
– съдлъжник, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит №
РК12-00681/02.03.2012 г., по силата на който Банката е предоставила на
ответника Х.Х. потребителски кредит в размер на сумата 10000.00 лева, а той се
е задължил да го върне при условията на договора. Ответникът И.С. е поел
солидарна отговорност с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по
договора.
Установи се, че вземанията, произтичащи от договора
за кредит са прехвърлени по силата на Договор за цесия от 29.09.2014 г.,
сключен между кредитодателя „Сибанк“ ЕАД /цедент/ и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД
/цесионер/. Договорът за цесия е валидно сключен и е произвел действие,
обвързвайки страните с правните си последици в момента на сключването му.
Ищцовото дружество, в качеството си на частен правоприемник на цедента /кредитор
по договора за потребителски кредит/, в резултат на договора за цесия има
всички права на кредитор, включително да претендира прехвърленото му вземане по
съдебен ред. Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на ответника И.С., че искът е предявен при липса на активна
легитимация. Придобивайки процесното вземане, ищецът е активно легитимиран да
търси същото по съдебен ред, а ответникът С., като съдлъжник по това вземане, е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът е
допустим, предявен при наличие на всички положителни процесуални предпоставки
за съществуване правото на иск. Налице е и представителна власт за подателя на
исковата молба, съгласно обсъдените по-горе пълномощни, включващи и
представителство пред съд във всякакви производства, по които ищцовото
дружество е страна.
Разгледан по същество, съдът намира, че положителният
установителен иск за дължимост на процесното вземане, е основателен.
От коментираните по-горе уведомления за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/, изпратени от предишния кредитор „Сибанк“ ЕАД и
получени от всеки от ответниците, съответно от Х.Х. - на 25.10.2014 г., а от И.С.
- на 31.10.2014 г., съдът намира, че и двамата ответници са надлежно уведомени
за извършената цесия и че ищецът е новият им кредитор. Аргумент в тази връзка е
и обстоятелството, че след договора за цесия ответниците имат едно извършено
плащане към ищеца в размер на сумата 50.00 лева. Със същите уведомления
ответниците са уведомени и за обявената от „Сибанк“ ЕАД предсрочна изискуемост
на кредита, считано от 29.09.2014 г. Видно от отбелязванията в приложените
известия за доставяне /л. 29 и 30 от делото/ съдът приема, че уведомленията са
надлежно връчени на ответниците на адресите им, посочени в договора за кредит,
като в описанието на пратката е изрично посочено: „уведомление за цесия от
„Сибанк“ и уведомление за предсрочна изискуемост“. При така направения извод за
надлежно връчени уведомления на ответниците за извършената цесия и за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда
повторно изпратени уведомления в същия смисъл, изходящи от пълномощник на
цедента, тъй като с факта на връчване на първите уведомления, изходящи от самия
цедент, е постигнат целения правен ефект.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на предявен иск по чл.
422 ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
От изложеното по-горе следва, че това изискване е
спазено, тъй като предишният кредитор е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е уведомил длъжниците за това през 2014 г., като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
от цесионера през 2018 година.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза
се установи, че обслужването на задълженията по кредита е преустановено от
15.04.2013 г., като дължимата главница след обявяването на предсрочната
изискуемост е в общ размер на 9668.51 лева, от която в настоящото производство
се претендира сума в размер на 1301.87 лева.
При тези данни съдът счита, че елементите от
фактическия състав на претенцията – валидно договорно правоотношение по
сключения договор за кредит, неизпълнение на договора от страна на длъжниците,
прехвърлянето на вземанията по договора за кредит на ищеца и предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост, която е обявена на ответниците, са
доказани.
Ответникът И.С. е направил възражение за погасяване
на вземането по давност, като счита, че се касае за периодично плащане и е
приложима специалната 3-годишна давност.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.
114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането за главница по кредита е предсрочно изискуемо,
като крайният падеж през 2022 г. не е настъпил. Приложима е 5-годишната
погасителна давност съгласно чл. 110
от ЗЗД. Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност.
При договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не
превръща тези вноски в периодични. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части –
аргумент от чл.
66 от ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по едно цялостно задължение за връщане на заета
сума. Разсрочването на цената на вноски не му придава характер на периодични
платежи по смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни
задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. В този
смисъл съдът съобразява утвърдената съдебна практика - Решение № 261/12.07.2011
г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., ВКС; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д.
№ 523/2011 г., ІІІ г. о., ВКС; Решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015
г., I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 103/16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г. на ВКС е прието,
че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
Следователно, приложим е общият петгодишен давностен
срок по чл.
110 от ЗЗД. Към датата на депозиране на исковата молба, която се счита
предявена от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 15.11.2018 г., считано от датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 31.10.2014 г. /датата на получаване на уведомлението от И.С./,
петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което частичната претенция в
размер на 1301.87 лева от общата предсрочно изискуема главница в размер на 9668.51
лева, се явява основателна и доказана. В този смисъл положителният
установителен иск за сумата 1301.87 лева следва да бъде уважен, което означава,
че не е необходимо предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск да се
разглежда, тъй като условието, от което е обусловен, не се е сбъднало.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски в заповедното и настоящото исково производство, съгласно представения
списък и приложени доказателства за извършването им, а именно: в заповедното
производство – 26.04 лева за държавна такса, а в настоящото производство –
26.04 лева за държавна такса и 150.00 лева – депозит за вещо лице, или общо
разноски в двете производства: 202.08 лева.
С оглед изхода на процеса, искането на ответника И.П.С.
за присъждане на направените от него разноски по делото следва да бъде отхвърлено,
а ответникът Х.К.Х. не е претендирал разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Х.К.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат при условията на солидарна
отговорност, на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******************, представлявано от управителя Р.И.М.- Т., сумата
от 1301.87 лв. (хиляда триста и един
лева и осемдесет и седем стотинки) - непогасена главница, начислена в период
23.11.2013 г. – 23.08.2015 г., представляваща част от задължение за главница в
общ размер на 9668.51 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № РК12-00681
от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата 1301.87 лева, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /15.11.2018 г./ до
окончателното изплащане на сумата, за което частично вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1334/16.11.2018 г. по ч.гр.дело
№ 2272/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА
Х.К.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, и И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на
солидарна отговорност, да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ******************, представлявано от
управителя Р.И.М.- Т., сумата 202.08 лв.
/двеста и два лева и осем стотинки/, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.С. за присъждане на направените от него разноски по делото.
БАНКОВА СМЕТКА *** „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по която ответниците могат да преведат дължимите суми:
IBAN – *** „Обединена
българска банка“ АД
Титуляр – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2272/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, за
съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: