Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 19.05.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.А
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И.а гр. д. № 847
по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260149 от 03.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 704/2020 г., Костинбродският районен съд е признал за
установено, че наследниците на Т. М. А. – Ю.К.А., Р.Т.А. и К.Т.А., дължат на „З.д.Е.”
АД сумата 10 000 лева, представляваща част от неизплатено обезщетение за
причинени неимуществени вреди – телесни повреди на пострадалия А. С. З., ведно
със законната лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението е обжалвано от ответниците Р.А., Ю.А. и К.А. с
искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
отхвърлят предявените искове. В жалбата се излага възражение срещу извода на
районния съд за доказаност на исковата претенция в настоящото производство с
оглед с влязлото в сила решение по гр.д. № 20116/2014 г. на СГС, с което ищецът
„ЗД Е.” АД е осъден да заплати на пострадалия А. З. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от настъпилото ПТП по вина на застрахования при
ищеца праводател на ответниците Т. М. А.. Поддържа се в тази връзка, че тези
изводи на съда са в противоречие чл. 297, ал. 1 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй
като посоченото решение на СГС няма сила на пресъдено нещо по отношение на
праводателя на ответниците, който не е обвързан и с мотивите на решението, тъй
като не е участвал в производството като трето лице-помагач на страната на
застрахователното дружество. Излага се и възражение срещу доказателствената
стойност на представения констативен протокол за ПТП № 8/25.08.2014 г. Поддържа
се, че този констативен протокол няма
обвързваща материална доказателствена сила относно релевантните са спора
елементи от фактическия състав на предявения иск – не доказва механизма на
настъпване на процесното ПТП, участието на праводателя на ответниците в
процесното ПТП и неговата вина за настъпването му, причинната връзка между
деянието и претърпените вреди. Сочи се в тази връзка, че описаното в посочения
протокол за ПТП местопроизшествие не съвпада с това, което е описано в
представения от жалбоподателите протокол за оглед на местопроизшествие, както и
че съставителят на протокола за ПТП не е участвал в огледа на
местопроизшествието, констатиран в протокола за оглед, а не са налице
доказателства дали е съставен протокол за оглед на процесното ПТП и, ако е
съставен - кой е взел непосредствено участие в него. С оглед на тези възражения
и предвид липсата на влязла в сила осъдителна присъда спрямо праводателя на
жалбоподателите, същите считат, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявената от него регресна
претенция спрямо ответниците.
В писмения си отговор ответникът по въззивната жалба ЗД „Е.”
АД оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва
довода на въззивниците за липса на материална доказаелствена сила на
представения констативен протокол за ПТП № 8/25.08.2014 г. Сочи, че посоченият
протокол, който не е бил оспорен от въззивниците, съставлява официален
документ, съставен от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения след
посещението им на мястото на произшествието, вследствие на което фактическата
обстановка е била непосредствено възприета от тях, поради което отразените в
него обстоятелства се ползват с материална доказателствена сила. Сред тези
обстоятелства са наличието на концентрация на алкохол в кръвта на Т. А. – 2
промила, установено след предприета нарочна проверка на участниците в ПТП,
както и посещението на мястото на ПТП от страна на съставителя му. Излага се
довод, че двата документа – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие, имат различно естество, и длъжностните лица,които са ги
съставили, имат различни правомощия, като протоколът за оглед, съставен от
разследващите органи в хода на досъдебното производство, като документ не са
ползва с материална доказателствена сила пред съда. Освен това, същият е бил
представен от ответниците извън преклузивния срок, поради което правилно
районният съд не го е взел предвид при постановяване на решението си. Сочи, че
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вина на наследодателя на ответниците за
настъпване на процесното ПТП, не е оборена. Счита, че по делото се установява
по категоричен начин наличието на противоправно и виновно поведение то страна
на праводателя на ответниците, в т. ч. и специалната предпоставка на чл. 500,
ал.1, т. 1 от КЗ.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано
по предявен от „З.д. „Е.” АД иск за установяване съществуването на негово вземане
срещу Т. М. А. за сумата 10 000 лв., представляваща част от заплатено на А.
С. З. застрахователно обезщетение по щета № 1500083030г. по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със „ЗД Е.” АД с полица № 07113002357178,
за неимуществените вреди, причинени на А. З. вследствие на причинените му
телесни увреждания в резултат на настъпило на 24.08.2014 г. пътно-транспортно
произшествие по вина на ответника, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на 29.06.2017 г. по ч.гр.д. № 377/2017 г. на РС-С., ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 26.06.2017 г. до окончателното й изплащане
Ищецът
твърди в исковата молба, че на 24.08.2014 г. в с. В.Т. е настъпило ПТП с участието на управлявания от
ответника лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № СО0542АС и лек автомобил
„Мерцедес 200Д”, рег. № С1051РК, управляван от А. С. З., в резултат на което
последният е получил телесни увреждания и настъпили материални щети. Местопроизшествието
било посетено от компетентните органи, които констатирали нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на ответника, който навлязъл в
лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се автомобил
„Мерцедес”, като ответникът управлявал автомобила след употреба на алкохол –
кръвната проба е отчела резултат 2 на хиляда, което било отбелязано в
констативния протокол. По случая било образувано досъдебно производство. Към
момента на ПТП за управлявания от ответника автомобил имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ищеца „ЗД Е.” АД. Пострадалият А. З. завел
срещу ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените и
имуществените вреди, претърпени от посоченото ПТП. При ищеца по случая била
образувана щета № **********. С влязло в сила решение от 06.06.2016 г. по гр.
д. № 20116/2014 г. на СГС застрахователят бил осъден да заплати на пострадалия А.
З. 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 24.08.2014 г., и 369,51 лв. имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 15,12.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на
04.07.2016 г. превел по сметката на А. З. сумата 29 711,17 лв., по
сметката на адв. Й. Д. – сумата 1290 лв., и по сметката на СГС – сумата 1015
лв. Твърди се, тъй като застрахованият ответник при настъпването на ПТП е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, с изплащането на застрахователното обезщетение за
ищеца е възникнало правото по чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ да получи от
ответника платеното застрахователно обезщетение, от което ищецът претендира
част в размер на 10 000 лв. Ищецът твърди, че по негово заявление за
исковата сума от 10 000 лв. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 377/2017 г. на РС-С., срещу която длъжникът е възразил.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му
по реда на ЗПП процесуален представител
адв. М. П., оспорва иска. Излага довод, че поради факта, че воденото срещу
ответника наказателно производство е висящо, спорен е въпросът за
регресното право на ищеца. Поддържа, че не са представени доказателства за
наличието на предпоставката по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, че ответникът при настъпване на ПТП е имал
наличие на алкохол в кръвта си, като доказателство за това не съставлява
представеният констативен протокол № 8/25.08.2014 г.
Поради настъпила в хода на делото смърт на ответника,
исковата молба е насочена срещу наследниците му - Ю.К.А., Р.Т.А. и К. Т.А., като
е отправено искане да бъде признато за установено, че дължат исковата сума от
10 000 лв. съобразно наследсвените им дялове. С нарочно определение на
първоинстанционния съд от 30.10.2018 г. посочените лица са конституирани като
ответници в производството.
Новоконституираните
ответници, чрез пълномощника си адв. Х., оспорват иска. Излагат становище, че
представеният констативен протокол за ПТП
няма обвъзрваща доказателствена сила относно констатациите в него за
настъпване на ПТП.
Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В представения констативен протокол № 8, съставен на
25.08.2014 г. от служител на РУ –С. /мл. автоконтрольор П. И./, относно
посетено от същия ПТП, настъпило на
24.08.2014 г. около 19,50 ч. на път ІІ-
Видно от приложената електронна
справка, за лек автомобил с ДКН СО542АС е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗК „Е.” АД, с период на покритие от 30.09.2013 г. до29.09.2014
г.
Видно от представеното решение от
17.04.2018 г. по Н.Д. № 145/2018 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила
на същата дата, е отменено по реда на възобновяването въззивно решение по ВНОХД
№ 70/2017 г. на СОС, с което е изменена присъда № 8/08.04.2016 г. по НОХД №
149/2015 г. на С.нски РС, и делото е върнато на СОС за ново разглеждане. С
първоинстанционната присъда Т. М. А. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. При новото
разглеждане на делото е прекратено съдебното производство и делото върнато на
РП- С. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. Поради настъпила на 10.09.2018
г. смърт на обвиняемия Т. М. А., с постановление от 29.10.2018 г. на прокурор
при РП-С. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.
4 от НПК.
Представено е решение от
06.06.2016 г. по гр.д. № 20116/14 г. на СГС /влязло в сила на 29.06.2016 г./, с
което на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, ЗД „Е.” АД е осъден да заплати
на А. С. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 369,51 лв., настъпили в резултат на ПТП на
24.08.2014 г., причинено от Т. А., ведно със законната лихва от посочените
периоди до цялостното изплащане на сумите, и разноските по делото.
Застрахователното дружество е
изплатило на А. З. на 04.07.2016 г. сумите, за които е осъден с горепосоченото
решение, което се установява от представените преводни нареждания.
Представени са протокол за оглед
на местопроизшествие от 24.08.2014 г., съставен от дознател при РУП-С. с обект
на огледа – главен път ІІ-
Установява се от приложеното
ч.гр.д. № 377/2017 г. на РС-С., че по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение от 29.06.2017 г., срещу която длъжникът-ответник
е възразил писмено в законоустановения срок.
Въз основа на така установените
факти, правните изводи на съда са
следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал.1 от КЗ /отм.,
приложим на основание § 22 от ПЗР на действащия КЗ/, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Така
предявеният установителен иск е допустим с оглед обстоятелството, че в предходно развилото се
заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело, е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е
представил в заповедното производство доказателства за предявен в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника иск за установяване съществуване на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
В чл.
274 от КЗ /отм./ са уредени случаите, в които платилият застрахователно
обезщетение застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение.
За да бъде уважен
предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД,
ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав, пораждащ
регресното му право, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност",
сключен досежно МПС, с което е причинено ПТП и ищеца; осъществен от ответника
деликт, включващ елементите: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина на дееца;
плащане от ищеца на застрахователно обезщетение на увреденото лице. С
оглед въведеното от ищеца основание за упражняване на правото му регрес, същият
следва да докаже също, че при настъпване на
пътно-транспортното произшествие ответникът е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма – чл. 274, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./.
В
случая безспорни са обстоятелствата, че към момента на настъпване на твърдяното
ПТП с участие на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № СО0542АС за същия е
имало сключена с ищеца действаща застраховка „Гражданска отговорност”, както и
че ищецът е заплатил на пострадалия при ПТП обезщетение за претърпените вреди,
за което е бил осъден с влязло в сила решение по предявен иск по чл. 226 от КЗ
/отм./ по гр.д. № 20116/2014 г. на СГС.
С оглед
направените от първоначалния ответник Т. А. и поддържано от конституираните в
процеса негови наследници оспорване на твърдения механизъм на настъпване на
процесното ПТП, участието на Т. А. и причиняването на ПТП от него, респ. и
управлението от Т. А. на МПС с над допустимата концентрация на алкохол, в
тежест на ищеца е да докаже всички тези обстоятелства, съставляващи елементи от
фактическия състав на предявената регресна претенция.
Предвид отмяната на влязлата в сила присъда по
реда на възобновяването, с която праводателят на ответниците е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2 от НК, и прекратяването
на воденото срещу него наказателното производство, както и необвързаността на Т.
А. с мотивите на решението по във воденото срещу неговия застраховател дело по
чл. 226 от КЗ/отм./ поради неучастието му в производството като трето
лице-помагач, то в настоящото производство ищецът следва с всички допустими
доказателствени средства да установи по безспорен начин оспорените
обстоятелства относно участието му в процесното ПТП и механизма на настъпването
му, респ. и предпоставката на чл. 274, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./.
За
доказване на тези обстоятелства ищецът е представил единствено гореописания
констативен протокол за ПТП от 25.08.2014 г., доказателствената стойност на
който е оспорена от ответниците.
Настоящият
състав намира, че представеният констативен протокол № 8 от 25.08.2014 г. не
доказва по несъмнен начин релевантните за спора обстоятелства, а именно -
причиняването на процесното ПТП от праводателя на ответниците Т. А., респ. и
обстоятелството, че то е настъпило при управление на МПС от същия при
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.
Констативният
протокол за ПТП, издаден от службите за контрол на МВР за посещението на
мястото на ПТП, по правната си природа е официален свидетелстващ документ,
който на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила
само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно
лице, т. е. относно пряко възприетите от съставителя факти, относими за
определяне на механизма на ПТП - напр.
за констатираното положение на моторните превозни средства след настъпването на
произшествието, вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на мястото
на произшествието и др., както и за обстоятелството дали на участниците в ПТП е
извършена пред съставителя проверка за употреба на алкохол и резултата от нея.
За самия механизъм на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта. Законът не е предоставил на органите на МВР
удостоверителна компетентност относно обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП и за отразения в протокола механизъм на настъпването му, документът няма обвързваща
доказателствена сила. По изключение, ако протоколът за ПТП е подписан от
участниците в ПТП, същият би могъл да се ползва с материална доказателствена
сила относно неизгодните за подписалата го страна факти. В останалите случаи,
когато отразения в протокола механизъм и обстоятелства на настъпване на
произшествието са оспорени, в тежест на страната, която черпи изгоди последици
от него, е да установи тези обстоятелства с други доказателствени средства,
вкл. и със свидетелски показания.
В случая,
представеният констативен протокол № 8/25.08.2014 г. е съставен от служител на
РУ-С. след посетено от него на 24.08.2014 г. местопроизшествие, както е
отразено в него. Протоколът не е подписан от сочените в него участници в ПТП.
Самото настъпване на произшествието не е било възприето пряко от съставителя на
протокола. В протокола липсва начертана схема на механизма на настъпване на
произшествието, именно защото при посещението на съставителя не е установен на
място единия от сочените като участници превозни средства, поради което
протоколът не носи пряка доказателствена информация и за разположението на
двата автомобила на пътя непосредствено след настъпването на ПТП. Протоколът е
съставен след образуването на досъдебно производство във връзка с настъпилото
ПТП, образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК, и се основава на
отразеното в съставените по реда на чл. 155 и чл. 156 от НПК от разследващия
орган протокол за оглед на мястото на
произшествието, както и протокол за оглед на дворното място, в което е
установен автомобила „Опел Фронтера”, сочен като участник в процесното ПТП.
Самият констативен протокол няма обвързваща материална доказателствена стойност
относно отразения в него механизъм на настъпване на ПТП и участието на
ответника Т. А. в него, тъй като тези обстоятелства не са били пряко възприети
от съставителя. Протоколът не може да бъде доказателствен източник и на косвено
свързаното с механизма на ПТП и участниците в него обстоятелство - взаимното разположение на автомобилите
непосредствено след настъпването му, тъй като, както е видно и от представения
протокол за оглед, на процесното местопроизшествие, предмет на огледа, не е
установен лек автомобил „Опел Фронтера”, който се твърди, че е причинил ПТП-то.
Този автомобил е намерен в двора на имот, находящ се в с. В.Т.”, ул. „34-та” №
1. Други доказателства за установяване на релевантните за иска и спорни
обстоятелства на настъпване на ПТП, неговия механизъм и причиняването му при
управление на МПС от ответника, не са ангажирани в настоящото производство. Не
са представени и никакви доказателства за причиняване на телесни увреждания и
материални щети на лицето, което се твърди да е пострадало от процесното ПТП,
на което застрахователят е платил застрахователно обезщетение, т.е. не е
доказано и настъпването на вредата и нейния размер, нито причинната й връзка с твърдяното
противоправно деяние на ответника. Както бе посочено и по-горе, установяването
на всички тези обстоятелства в производството по водения от увреденото лице
срещу застрахователя иск по чл. 226 от КЗ /отм./ по гр.д. № 20116/2014 г. на
СГС не обвързва настоящия ответник /респ. и правоприемниците му/, тъй като
същият не е бил привлечен и не е участвал в това производство като трето
лице-помагач.
С оглед
на гореизложеното, поради неустановяването при условията на пълно и главно
доказване на участието на застрахования при ищеца ответник при управление на
МПС в процесното пътно-транспортно произшествие, респ. на виновното причиняване
на това ПТП от него, както и настъпването на неимуществени вреди за посоченото
пострадало лице, причинната им връзка с поведението на ответника при управление
на МПС, не е налице основание за реализиране на регресното право на ищеца-застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това е
безпредметно да се обсъжда дали е налице предпоставката по чл. 274, ал.1, т. 1
от КЗ /отм./, обуславяща правото на платилия застрахователно обезщетение
застраховател да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме за
доказано виновното причиняване на процесното ПТП от застрахования ответник Т. А.
при управление на МПС, от събраните по делото доказателства не може да се
направи несъмнен извод, че към момента на реализиране на произшествието същият
е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, което
обстоятелство изрично е оспорено от него. Единственото ангажирано от ищеца
доказателство – констативен протокол за ПТП № 8/25.08.2014 г., няма
доказателствена сила досежно отразеното в него обстоятелство, че Т. А. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2 промила, установена с химическа
експертиза, по изложените по-горе съображения. Не са представени доказателства
за установяване на употребата на алкохол от ответника при управление на МПС
чрез медицински и лабораторни изследвания по реда, установен в Наредба
№ 30/27.06.2001 г., обн. ДВ, бр. 63/2001 г.
С оглед на горното съдът приема, че
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия
състав с тези на първоинстанционния съд обжалванато решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.
Жалбоподателите
не са направили искане за разноски пред настоящата инстанция.
Воден от
горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260149 от 03.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 704/2020 г. на Костинбродския районен съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.д.Е.” АД срещу Ю.К.А., Р.Т.А. и К.Т.А.
/правоприемници на починалия в хода на делото ответник Т. М. А./, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ за
установяване съществуването на вземане на „З.д.Е.” АД за сумата 10 000
лв., представляваща част от заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен със застрахователна полица № 07113002357178 за лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег. № СО0542АС, за причинени от Т. М. А. на А. С. З.
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 24.08.2014 г. в с. В.Т.
пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Опел Фронтера”
с рег. № СО0542АС, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 498/29.06.2017 г. по ч.гр.д. № 377/2017
г. на С.нски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване
/чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.