№ 2154
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100101062 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Ищецът „ГИТЕКС“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Ц. Г., редовно
призован, не се явява управителя, представлява се от адв. С.З., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Ответникът ЕТ „МАРИЦА-М-Б. М.“, представлявано от Б. Д. М., редовно призован,
не се явява представляващия Михалков, представлява се от адв. Д. Б., редовно упълномощен
и приет от съда от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на
спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си
твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с
възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови
твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 24000/22.11.2021 г. , депозирано от
адв. С.З., с което се оспорва твърдението на ответника, че сградата е била завършена в груб
строеж или е била достигнала такъв етап на завършеност, в който и да е бил от посочените в
1
писмения отговор моменти преди 2021 г.
Оспорва се също и твърдението на ответника, че сградата е била с предвиден плосък
покрив.
Взема се отношение по представения с отговора на исковата молба доклад, както и по
представеното с отговора заявление от 2018 г.
Прави се оспорване на съдържанието на представените с отговора на исковата
документи в частите, в които се сочи сградата в корпус А да е завършена до степен „груб
строеж“.
АДВ. З.: Поддържам исковата молба.
Поддържам докладваното в днешно о.с.з. становището.
Твърдя, че сочените в удостоверението констативни протоколи не отразяват вярно
състоянието на процесния имот.
Нямало е достъп до тяло А, поради неизпълнение на архитектурните елементи, които
не позволяват този достъп.
АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба.
Поддържам отговора на исковата молба и всичко изложено в него.
Оспорвам твърденията в докладваната в днешно о.с.з. молба.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им
разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни
отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна
такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. З.: Ние направихме няколко опита за уреждане на отношенията, като почти
успяхме да постигнахме спогодба, но Б. М. се отказа в последния момент.
АДВ. Б.: Аз също съм склонен да се споразумеят страните, но предложените
изисквания не са тези, които бяха предложени преди. Може би на по-късен етап може да
постигнем някакво споразумение.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид,
че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към
УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3596/11.10.2021 г. по
делото, както следва:
Предмет на разглеждане е предявен от „Гитекс“ ЕООД, ЕИК119001163, със седалище
гр. Бургас, ул. „***“№*, ет.*, срещу ЕТ „Марица-М-Б. М.“, ЕИК040406418–Б. Д. М.,със
седалище гр. София, р-н Триадица, бул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, с искане за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на Магазин със застроена площ 231.10кв.м., находящ във
вход А, на етаж минус втори,от жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор
№10135.2028.19, с адрес гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, ул. „***“ №*;
2
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2028.19.1.12, с предназначение - за
търговска дейност, брой нива - 1, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта -10135.2028.19.1.1, 10135.2028.19.1.2 и 10135.2028.19.1.3, съобразно КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-Варна,
заедно и с 3,6559% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, поради изграждане на сградата до етап „груб строеж“ след погасяването
по давност на правото на строеж на ответника, за което е издадено разрешение за строеж
№331/20.06.2008г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №10135.2028.19 по КК и КР на гр. Варна от
14.10.2008г., находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, ул. „***“ №*.
Собствеността върху терена е придобил с покупка от две публични продани, съответно по
постановление за възлагане от 17.09.2010г. по изп. дело №20097190400326 на ЧСИ С. Я. и
постановление за възлагане 19.05.2015г. по изп. дело №20127120401144 на ЧСИ И. С.. Въз
основа на тях бил съставен КНА №45/10.08.2015г. на н-с П. С., с който правата на ищеца
били и констатирани.
Ищецът твърди, че в поземления имот е била предвидена за изграждане жилищна
сграда с ресторант и гаражи, за което било издадено разрешение за строеж
№331/20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С..
Жилищната сграда по проект трябвало да се състои от 5 броя секции, съответно 1
вход/тяло/секция „А“, „В“, „С“, „D”, „E ” (латински).На дата 23.07.2008г. строителството
започнало, за което бил съставен протокол. Макар относно секции „А“ и „В“ (латински), да
били изградени колони и плочи, не била довършена конструкцията до покрив и преградни
стени. Така строежът не е бил завършен до „груб“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и до
края на 2020г.
Междувременно на 08.03.2010г., след предишни сделки, „Манаус комерс" ООД
придобило 100% от правото на строеж върху сградата, а на 15.11.2010г. го продало в полза
на ответника по делото ЕТ „Марица-М-Б. М.“. Така от 15.11.2010г. правото на стоеж за
цялта описана сграда било в патримониума на ответника, поради което и най-късно от тази
дата (ако не по-рано) започнал да тече и срока по чл.67 ЗС за изграждане на постройката.
Ищецът твърди обаче, че нито до края на 2013г., когато би бил изтекъл срокът, ако
началната дата беше през 2008г. с оглед вътрешните прехвърляния между тогавашни
суперфициари; нито до края на 2015г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната му дата
беше най-късно придобиването суперфицията от ответника по делото на 15.11.2015г.; нито
дори до края на 2020г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната дата беше 19.05.2015г.
със закупуване на 100% ид. части от терена от ищцовото дружество, сградата в процесния
корпус „А“ не е била довършена до „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, с
довършване до покрив и до преградни стени, а по този начин към посочените моменти
правото на строеж се било погасило по давност, на осн. чл.67 от ЗС.
Същевременно в началото на 2021г., като собственик на терена, ищецът предприел
дейности по довършване на строежа, като в началото на месец март на 2021г. конструкцията
най-после приключила с елементите на „груб строеж“ по ЗУТ. От този момент постройката
придобила статут на самостоятелен обект на собственост, който по приращение по чл.92 ЗС
бил придобит от ищеца, като едноличен собственик на терена. Процесният магазин с площ
от 231.10кв.м. се намирал в корпус „А“ на сградата и така станал самостоятелен обект,
собствен на ищеца по делото.
По тези причини ищецът моли за съдебно отричане на собствеността на ответника
върху исковия магазин, като един от обектите от жилищната сграда с идентификатор
3
№10135.2028.19.1, поради погасяването по давност на правото на строеж на ответника по
разрешение за строеж №331/20.06.2008г., в момент преди възникване на сградата като
самостоятелен обект на собственост. Моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебни
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска и спора за материално право между страните по делото относно
исковия магазин с идентификатор №10135.2028.19.1.12. Не оспорва също, че ищецът е
собственик на ПИ №10135.2028.19 въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от
17.09.2010г. и от 19.05.2015г. Още не оспорва, че в терена е била предвидена за изграждане
жилищна сграда с гаражи и ресторант, като за това е било издадено разрешение за строеж
№331 от 20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С.. Не
оспорва също, че на 15.11.2010г. надлежният суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал
на ответника ЕТ „Марица-М-Б. М.“ правото на строеж върху сградата. Признава накрая и че
строежът е останал недовършен, но изрично и само досежно корпуси „С“, „D” и „E”.
Категорично обаче оспорва основателността на иска относно магазинът с с
идентификатор №10135.2028.19.1.12 в корпус „А“ на сградата. Твърди, че още през 2011г.,
евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция „А“ е била с изпълнени 2
покрив и ограждащи стени и така е отговаряля изцяло на изискванията на § 5, т. 46 от ДР на
ЗУТ за „груб строеж“. За това сочели едно удостоверение от 2011г., три удостоверения от
2013г. и три броя констативни протоколо от 2013г., всички от р-н Приморски при Община
Варна. Всъщност за покрива на процесната постройка (корпус „А“) бил предвиден плосък
покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не скатен такъв. Поради това и скатовете
оставали архитектурни елементи и не били част от конструкцията на грубия строеж, тоест
неизградени били останали само довършителни елементи. Точно затова и със Заповед
№КД14-03-1905/23.07.2013г. на изп. д. на АГКК – Варна е било одобрено изменение на КК и
КР и в тях са били нанесени самостоятелни нови обекти в сграда с идентификатор
№10135.2028.19.1, сред които спорният Магазин. Това се извеждало и от доклад за оценка на
инвестиционния проект с енергийната ефективност от 2019г., пояснение към заявление
№01-105874- от 23.08.2018г. от „Гитекс“ ЕООД (с искане за вписване за собственик на
отделния обект – магазин), обяснителна записка от 06.2013г. от инж. Я. Л., още от мотивите
на Решение по дело №2289/2020г. на ВАдмС, както и от други от представените от
ответника писмени документи. Следователно още през 2011г. или най-късно към 2013г.
спорният Магазин придобил самостоятелен статут и бил придобит от ответника, като
надлежен суперфицира, въз основа валидно и упражнено в срок разрешение за строеж
№331/20.06.2008г.
По тези причини ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от ищеца придобивно
основание, с пълния фактически състав, а именно: правото си на собственост върху
процесния терен въз основа на две постановления за възлагане от 2010г. и 2015г.; сочените
момент и условия на довършването на процесната сграда корпус „А“ до етап „груб строеж“
по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ (за първи път през м.03.2021г.); соченото състояние на
строежа към 2013г., 2015г. и 2020г. (без покрив и без преградни стени); с оглед на горното -
погасяването по давност на правото на строеж в полза на ответника, за което е издадено
разрешение за строеж №331/20.06.2008г., към 2013г./2015г./2020г.; и с оглед на изложеното
– правото си на собственост по приращение по чл.92 ЗС върху цялата сграда с
4
идентификатор по КК и КР №10135.2028.19.1, както и на самостоятелния обект от нея
Магазин с площ 231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж минус, с идентификатор по КК и
КР №10135.2028.19.1.12.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
всички положителните твърдения, на които основава възраженията си; в това число и
относно противопоставимите си на ищеца права на собственост върху спорния имот; в това
число, че още през 2011г., евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция
„А“ е била с изпълнени покрив и ограждащи стени и така е отговаряля изцяло на
изискванията на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ за „груб строеж“; че за покрива на сградата (корпус
„А“) е бил предвиден плосък покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не скатен
такъв, порадикоето скатовете оставали само архитектурни елементи и не били част от
конструкцията на грубия строеж, т.е. неизградени останали само довършителни елементи
към 2011г./2013г.; съответно с това – че към 2011г. или най-късно към 2013г. спорният
Магазин с идентификатор 10135.2028.19.1.12 имал характер на самостоятелен обект и бил
придобит от ответника като надлежен суперфицир, чрез валидно и упражнено в срок
разрешение за строеж №331/20.06.2008г.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че между
страните по делото е налице спор за материално право по отношение исковия магазин с
площ 231.10кв.м. и идентификатор №10135.2028.19.1.12; че ищецът е собственик на ПИ
№10135.2028.19 въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от 17.09.2010г. и от
19.05.2015г.; че в терена е била предвидена за изграждане жилищна сграда с гаражи и 3
ресторант, като за това е било издадено разрешение за строеж №331 от 20.06.2008г. в полза
на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С.; че на дата 15.11.2010г. надлежният
суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал на ответника ЕТ „Марица-МБ. М.“ правото на
строеж върху сградата; че строежът е останал недовършен, но само досежно корпуси „С“,
„D” и „E”.
Спори се относно фактическото и правното състояние на исковата сграда към
2011г./2013г./2015г./2020г. и съответно с това по насрещните придобивни основания на
двете страни относно спорния магазин.
АДВ. З.: Запознат съм с доклада. Има техническа грешка на страница 99 гръб, абзац
2, в което се сочи, че на 15.11.2010 г. ответникът е придобил право на строеж на „цялата
сграда“, моля да се коригира в смисъла за „гаража“ само. Нямам други възражения по
доклада.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада.
Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да
oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
5
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени днешно открито съдебно заседание по
реда на чл.143 ГПК.
ИЗВЪРШВА КОРЕКЦИЯ на страница 2, абзац 2 като вместо „правото на строеж
върху сградата“ да се чете „правото на строеж на магазина“, както и на страница 2, абзац 3
вместо „15.11.2015 г.“ да се чете „15.11.2010 г.“, за едно от твърденията за своята евентуална
давност,
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да
бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото
доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с исковата молба и уточняващите я молби, а именно копие от: НА за
собственост № 45, том II, рег. № 3890, дело № 227/2015 г., ведно със скица на ПИ № 15-
283962/07.07.2015 г., издадена от СГКК – Варна; копие от КК с данни по КРНИ, издадена от
СГКК – Варна; постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2010 г.;
постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2011
г.; постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015 г.; разрешение за строеж №
332/20.06.2008 г., издадено от район „Приморски“ при община Варна; удостоверение рег. №
АГУП17000965ПР-001ПР/16.10.2017 г., издадено от район „Приморски“ при община Варна;
писмо с изх. № 14064730ПР/17.06.2013 г.; удостоверение рег. № АУО75958ПР-
005ПР/16.09.2020 г., издадено от район „Приморски“ при община Варна; констативен
протокол от 19.08.2020 г.; НА № 151, том II, рег. № 8656, дело № 316/2010 г. за акт за
покупко-продажба на право на строеж, ведно със скица на имота № 27087/05.10.2009 г.,
изготвена от СГКК – Варна; НА № 203, том I, рег. № 1526, дело № 19/2010 г. за замяна на
право на строеж; НА № 172, том IV, рег. № 16796, дело № 718/2008 г. за покупко-продажба
на право на строеж; НА № 5, том I, рег. № 141, дело № 5/2008 г. за покупко-продажба на
право на строеж върху недвижим имот; НА № 54, том V, рег. № 14112, дело № 769/2007 г. за
учредяване на право на строеж в съсобствен имот; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/25.03.2021 г.; скица на ПИ № 15-523187/18.05.2021 г., изготвена от СГКК –
Варна; НА № 122, том II, рег. № 8182, дело № 289/2010 г. за покупко-продажба на право на
строеж; акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция от 19.03.2021 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/16.06.2021 г.; схема № 15-675620/23.06.2021 г. – 2 броя;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с отговора на исковата молба, а именно копие от: доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект с изискванията за „Енергийна ефективност на
сгради“ от 21.01.2019 г.; удостоверение изх. № УКИ09-98-м-3/26.05.2011 г.; констативен
протокол от 26.05.2011 г.; констативен протокол от 01.08.2013 г.; констативен протокол от
08.05.2014 г.; удостоверение изх. № АУ192517ПР/23.06.2014 г.; удостоверение изх.№
АУ220940ПР/31.07.2014 г.; констативен протокол от 29.07.2014 г.; констативен протокол от
02.08.2012 г.; удостоверение изх. № АУ041279ПР/13.05.2016 г.; констативен протокол от
10.05.2016 г.; удостоверение изх. № АУ072470ПР/22.06.2017 г.; констативен протокол от
16.08.2017 г.; удостоверение изх. № АУ077330ПР/30.08.2017 г.; констативен протокол от
6
29.08.2017 г.; удостоверение изх. № ОУ007977ПР-002ПР/13.02.2018 г.; констативен
протокол от 12.02.2018 г.; удостоверение рег. № АУ043418ПР-002ПР/10.05.2018 г.;
констативен протокол от 08.05.2018 г.; удостоверение рег. № АУ099302ПР-
002ПР/11.10.2018 г.; констативен протокол от 09.10.2018 г.; удостоверение рег. № АУ
060758ПР-001ПР/10.07.2020 г.; констативен протокол рег. № АУ060758ПР-
001ПР/10.07.2020 г.; графично изображение; Заповед № КД-14-03-1905/23.07.2013 г.;
констативен протокол от 26.05.2011 г.; пояснение по заявление рег. № 01-105874/23.03.2018
г.; обяснителна записка от инж. Я. Л. от юни месец 2013 г.; решение по адм.д. № 2289/2020
г. по описа на Административен съд – Варна.
АДВ. Б.: Ще се ползвам от представените от нас констативни протоколи. Уточнявам,
че тези констативни протоколи са били известни както на ищцовото дружество, така и на
неговия процесуален представител.
СЪДЪТ, с оглед направеното изявление от процесуалния представител на ответника
и оспорването от ищеца
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване верността на представените с отговора
на исковата молба и упоменатите в молбата от 22.11.2021 г. писмени документи, находящи
се на лист 58-79 по делото в частта им, с която се сочи състоянието на процесната сграда и
по-точно на корпус А към момента на съставяне на документите, на осн. чл.193 от ГПК.
УКАЗВА че доказателствената тежест за доказване неверността на тези документи в
горните части е на ищцовата страна, на осн. чл.193, ал.3, изр.1 от ГПК и арг. от противното
от чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 20781/18.10.2021 г. от Районен съд –
Варна, XXXIII състав, към което е изпратено гр.д. № 11285/2020 г. по описа на съда.
Страните не възразяват да се приеме по делото.
СЪДЪТ, предвид становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА делото към делото гр.д. № 11285/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
XXXIII състав.
АДВ. З.: Във връзка с предприетото оспорване на констативните протоколи, моля да
ни бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с които ще установяваме, че преди
01.09.2020 г. не е бил възможен достъпа на служителите на район „Приморски“ до секция А,
7
поради невъзможен достъп да входове и стълбища към тази секция. Моля да ни бъдат
допуснати същите или други свидетели, с които ще установяваме, че не е била изпълнена
покривната конструкция преди края на февруари – март месец 2021г.
Поддържам възраженията ни направени относно допускането на свидетелски
показания на ответната страна.
АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение искането. Посочените документи са
официални такива и не виждам как със свидетелски показания ще се установява
достоверността им, предвид това дали са изградени или разрушени стълбищни или поводи
подходи към сградата.
Във връзка с възраженията на процесуалния представител на ищеца представям
писмени доказателства, които установяват изграждането на сграда А и Б. Първият документ
е уведомително писмо, с което „ГИТЕКС“ ЕООД се обръща към Б. М. като едноличен
търговец и собственик на магазина с направени три предложения към него. Следващото
доказателство е Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г., както и заявление, подписано от
управителя на „ГИТЕКС“ ЕООД, в което е заявено, че сграда А и Б са изпълнени до груб
строеж и остават само допълнителни дейности. От разрешението за строеж от 2019 г. е
видно, че то е за довършителни работи, а не за изграждане до Акт № 14. Представям и
Разрешение за строеж № 111/23.07.2018 г., което е за останалите, описани в разрешението
като входове „В“, „Г“ и „Д“, както и приложеното удостоверение към разрешението за
строеж. Представям и препис за процесуалния представител на ищцовото дружество.
Държа на свидетелските ни показания, с които ще установяваме разрушаването на
част от сградите и на стени.
АДВ. З.: Моля да ми бъде дадена възможност да изразя становище по представените
доказателства, както и да се запозная с пълния комплект, който е представен на съда.
Съдът дава възможност на адв. З. да се запознае с документите представени на
съда.
АДВ. З.: Във връзка с тези документи не възразявам да бъде прието Разрешение за
строеж № 61/11.04.2019 г. за довършителните работи на жилищната сграда на вход „А“ и
вход „Б“. Уведомителното писмо, съдържание на Разрешение за строеж 61/11.04.2019 г.,
заявлението за издаване на разрешение за строеж, Разрешение за строеж № 111/23.07.2018 г.,
описани в разрешението като входове „В“, „Г“ и „Д“ и удостоверение от 11.10.2018 г.
считам за неотносими и нямат касателство със спора. Твърдя, че длъжностните лице не са
успели да констатират това поради липса на достъп.
Поддържам, че възразявам да бъдат допуснати двама свидетели на ответната страна, с
които ще установяват разрушаването на стени.
Представеното удостоверение от 10.11.2018 г. е вече представено с отговора на
исковата молба и е оспорено с мое становище.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Представените в днешно о.с.з. доказателства от процесуалния представител на
ответното дружество следва да се приобщят към доказателствения материал по делото, като
относимостта им ще се цени или не с крайния акт по делото.
По отношение на представеното Удостоверение рег. № АУ099302ПР-
8
002ПР/11.10.2018 г., издадено от район „Приморски“ при Община Варна, следва да се
открие производство по оспорване на верността му, в частта относно състоянието на
процесната сграда в тяло /секция/ А, като тежестта за доказване неверността на документа се
пода върху ищцовото дружество, на осн. чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК.
По отношение на поисканите гласни доказателства, направени с отговора на исковата
молба – и в отговора, и дори в днешно о.с.з. по реда на 143 от ГПК, ответното дружество не
е навело никакви конкретни фактически твърдения за това кой, кога, как, какви прегради и в
кой корпус от процесната сграда са разрушавани. В този смисъл и въпреки дадените
указания на страната с определението по чл.140 от ГПК, съдът не може да допусне
свидетелски показания за незаявени фактически твърдения.
По отношение на исканията на ищцовото дружество за допускане на свидетелски
показания, съдът счита, че са непрецизно заявени, защото касаят отрицателни обстоятелства.
Въпреки това и доколкото на ищеца е разпределена доказателствена тежест в
производството по чл. 193 от ГПК по отношение на множество документи с отговора, от
една страна, а от друга страна е известно на всички страни ТР на ВКС, което приема, че
„груб строеж“ е при налице или при наличие на Акт №14, или при липса на такъв акт, но
при фактическо състояние на строежа, отговарящо на предпоставките по ЗУТ за груб
строеж, то съдът намира, че следва да се допуснат двама свидетели при режим на водене,
като обстоятелствата следва служебно да се прецизират в следния смисъл: Свидетелските
показания следва да установят конкретното фактическо състояние на процесния строеж в
частта относно тяло А за периода от 2010г. до 2020г.; допълнително да изяснят дали и към
кой момент достъпът до строежа, в частта относно корпус А и конкретно процесния
магазин, е бил свободен или е изисквал допълнителни технически дейности.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени от процесуалния представител на ответника, а именно копие от: Уведомително
писмо с изх. № 97/22.07.2020 г.; съдържание на Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г.;
заявление за издаване на разрешение за строеж рег. № АУ034108ПР/04.04.2019 г.;
Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г.; Разрешение за строеж № 111823.07.2018 г.;
Удостоверение рег. № АУ099302ПР-002ПР/11.10.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване верността на представения в днешно
о.с.з. от процесуалния представител на ответното дружество Удостоверение рег. №
АУ099302ПР-002ПР/11.10.2018 г., издадено от район „Приморски“ при Община Варна.
УКАЗВА че доказателствената тежест за доказване неверността на този документ е
на ищцовата страна, на осн. чл.193, ал.3, изр.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответното
дружество за допускане на двама свидетели, с които да установява разрушаване на стени в
процесната сграда, поради незаявени фактически твърдения в тази насока и досега.
ДОПУСКА в полза на ищцовото дружество двама свидетели при режим на водене, за
установяване: фактическото състояние на процесния строеж, в частта относно тяло А, за
периода от 2010г. до 2020г.; и допълнително за изясняване дали и към кой момент достъпът
9
до строежа, в частта относно корпус А и конкретно процесния магазин, е бил свободен или е
изисквал допълнителни технически дейности.
Определението не подлежи на обжалване.
Страните заявиха, че нямат други доказателтвени искания.
За събиране на допуснатите гласни доказателства, съдът намира, че следва да отложи
делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за отлагане на
производството, поради служебна ангажираност на процесуалните представители, съдът
посочва като дата за следващо с.з.: 10.02.2022 г.
АДВ. Б.: Служебна ангажиран съм на тази дата в СГС. Моля, делото да бъде
отложено за друга дата.
СЪДЪТ посочва като дата за следващо с.з.: 17.02.2021г.
Няма направени възражения срещу тази дата.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за друга дата и час,
предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 17.02.2021 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 10:10ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10