Решение по дело №2452/2018 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 251                         от 15.02.2019 г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Недкова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2452 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, АЛ. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по искова молба на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** против Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас за  изплащане на обезщетение в размер на 6 241.75 лева, дължимо поради прекратяване на служебното й правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, както и за законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М.С. ***, поддържа иска на основания, изложени в него, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-икономическа експертиза и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директорът на РИОСВ - Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт М. М., която изразява становище за неоснователност на предявения иск по размер, ангажира допълнителни писмени доказателства и представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е процесуално допустим за разглеждане, като подаден от надлежна страна и при наличието на предпоставките за неговата допустимост по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и.д. директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между РИОСВ – Бургас и ищцата Д.Т.Г. поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Заповедта е връчена на лицето при условията на отказ на 13.03.2015 г.

Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 1658/09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 710/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас същата е потвърдена. По реда на инстанционния контрол решението е отменено с Решение № 4114/04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 250/2016 г. по описа на ВАС, като първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав. С Решение № 1343/14.07.2017 г., постановено по адм.д. № 864/2017 г. състав на Административен съд – Бургас е отменил Заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и.д. директора на РИОСВ – Бургас. Това съдебно решение е оставено в сила с Решение № 8832/28.06.2018 г., постановено по адм.д. № 10969/ 2017 г. на ВАС.

Ответникът е представил становище по предявения иск вх. № 10183/12.09.2018 г. (л. 11), в което се разглеждат предявените от Г. претенции в писмо вх. № 94-00-410/ 18.07.2018 г. на Министерството на околната среда и водите (л. 90), които обаче не са свързани  с предявения в настоящото съдебно производство иск. Предоставя се информация за проведена писмена кореспонденция с Г.. Твърди се, че с писмо изх. № АФПД-197(6) от 03.08.2018 г. Г. *** ще спази изискването на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и ще изплати обезщетение за времето, през което същата е  останала без работа, но не за повече от два месеца, като за целта ищцата следва да представи трудовата си книжка и заявление, с което декларира, че не е постъпила на работа за всеки месец поотделно. В този отговор ответникът сочи, че РИОСВ – Бургас не е отказвала на Г. да изплати дължимите по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетения, но ищцата не е заявила подобно искане. В този смисъл ответникът счита, че образуването на съдебно производство в случая и осъждането на РИОСВ-Бургас на посочените в исковата молба основания е некоректно, неправилно и незаконосъобразно, защото освен сумата по издадения изпълнителен лист срещу РИОСВ – Бургас за разноски по водените съдебни дела за отмяна на заповедта за уволнение, ответникът впоследствие ще бъде осъден да заплати и адвокатско възнаграждение на защитата на Г..

Ответникът е представил и писмен отговор на исковата молба и оспорва иска като неоснователен. Текстът на писмения отговор е почти идентичен с този на становището на ответника от 12.09.2018 г. Аналогично на посоченото становище, и тук се изразява твърдение, че са налице неоспорими доказателства за това, че длъжността на Д.Т., която тя е заемала към момента на уволнението, е съкратена от щатното разписание към настоящия момент и размерът на обезщетението, което й се полага поради признаване на уволнението като незаконно с влязло в сила съдебно решение, следва да бъде изчислен на база последното получавано от нея месечно възнаграждение, т.е. върху сумата от 1 000 (хиляда) лева.

По искане на ищцата e допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която да установи размера на основната заплата за длъжността директор на дирекция при РИОСВ - Бургас към 28.06.2018 г.; размера на получаваното от Д.Т.Г. възнаграждение от 29.07.2015 г. до 14.09.2015 г. за работата й в „Биоинформ консулт“ ООД, както и общата сума, дължаща се като обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл сумарно за времето от 14.03.2015 г. до  14.09.2015 г. (като време без работа и като разлика между новата й работа и дължимото възнаграждение) съобразно възнаграждението за длъжността към 28.06.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след влизане в сила на съдебното решение, с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е отменен, т.е. може да бъде предявен при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая, искът е предявен при изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на 28.06.2018 г. Решение № 1343/14.07.2017 г., постановено по адм.д. № 864/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, Заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и.д. директора на РИОСВ – Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на ищцата е отменена.

Нормата на  чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл предвижда възможност за държавния служител да оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. От своя страна чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение, началния момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Не се спори между страните, че за периода 14.03.2015 г.  – 14.09.2015 г. Г. не е заемала служба в държавната администрация и че това е именно предвидения в нормата на чл. 104, ал. 1 шестмесечен период, за който ищцата може да търси обезщетение. За времето от 14.03.2015 г. до 28.07.2015 г. Г. е била безработна, а за периода от 29.07.2015 г. до 14.09.2015 г. тя е работила по трудово правоотношение в „Биоинформ консулт“ ООД, но с размер на възнаграждението, който е по-нисък в сравнение с размера на основната заплата за заеманата длъжност, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно.

Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение и по-точно относно основата, върху която същото е определено. В предявената искова молба ищцата сочи, че към датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на дисциплинарното наказание уволнение не й е известен размера на сумата на месечното възнаграждението на длъжността директор на дирекция "Превантивна дейност“ в РИОСВ-Бургас и затова предявява искане за обезщетение представляващо последното получавано от нея месечно възнаграждение или сумата от 1 000 лева. Сочи още, че след получаване на данни от ответника за точното възнаграждение на длъжността към датата на влизане в сила на решението за отмяна на уволнението ще направи увеличение или корекция на исковата си молба. След изслушване на заключението на вещото лице, на основание чл. 214 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, ищцата е направила изменение на иска, като е заявила, че претендира обезщетение в размер на 6 241,75 лева.

Ответникът още в становището си от 12.09.2018 г., а впоследствие и в писмения отговор на исковата молба от 05.10.2018 г. сочи, че длъжността, която е заемала Д.Г. е закрита към момента на влизане в сила на Решение на ВАС № 8832/28.06.2018 г. и размерът на обезщетенията по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде изчислен на базата на месечното възнаграждение на Д.Г. през времето, което е заемала длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност”, т. е. 1000 лева - както е посочено и в исковата молба.

В съдебно заседание на 06.11.2018 г. съдът е задължил ответника да представи в седемдневен срок нарочно издадено удостоверение, в което следва да посочи какъв е размерът на възнаграждението на длъжност директор на дирекция при РИОСВ – Бургас. За целта с писмо изх. № АФПД-197(12)/13.11.2018 г. ответникът е представил заверено копие на Заповед № ЧР-1908/20.02.2018 г., от която се установява размера на възнаграждението на директор дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Бургас към 28.06.2018 г. (л. 142). Видно от представената заповед основната месечна заплата е определена в размер на 1 245 лева. За експертизата вещото лице е приело (според отговора, даден в съдебно заседание на 22.01.2019 г.), че размерът на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно е 1 245 лева, данни за които е представил ответника. Вещото лице е посочило, че при изчисляване на дължимите обезщетения за юли, август и септември 2015 г. е използвала само размера на основното месечно възнаграждение, което Г. е получавала в „Биоинформ консулт“ ООД  (850 лева) и не е взела предвид размера на заплащането за клас прослужено време.

Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ответника, изразено в съдебно заседание на 22.01.2019 г., според което основното месечно възнаграждение на ищцата следва да се определи на база Заповед № ЧР-0146/05.07.2018 г., с която Г. е възстановена на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“. Според ответника, неправилно вещото лице е определило размера на обезщетението върху основно месечно възнаграждение в размер на 1 245 лева, след като същото е посочено единствено и само в Заповед № ЧР-1908/20.02.2018 г. определяща възнаграждението на директор дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Бургас към 28.06.2018 г. Юрисконсултът прави изявление, че вещото лице не е посетило счетоводството на РИОСВ – Бургас, поради което е достигнало до неправилния извод, че базата за определяне на дължимото възнаграждение е 1 245 лева.  Оплакванията са несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл изрично предвижда, че за база на определяне на общата сума на обезщетението следва да се вземе предвид размера на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Безспорен е факта, че уволнението е признато за незаконно на 28.06.2018 г., към която дата длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност“ не е съществувала в длъжностното разписание на РИОСВ – Бургас. Не може да се сподели твърдението, че в този случай трябва да се вземе предвид основно възнаграждение в размер на 1 000 лева, тъй като ответникът, в отговор на изричното разпореждане на съда, сам е приел, че следва да ангажира като доказателство в тази насока вече посочената Заповед № ЧР-1908/20.02.2018 г. определяща възнаграждението на директор дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Бургас към 28.06.2018 г. Аналогично, не може да се приеме за основателно и другото възражение, направено в същото съдебно заседание – като база да се приеме сумата от 1 000 лева, посочена като основно възнаграждение в Заповед № ЧР – 0146/05.07.2018 г., тъй като датата на издаване на заповедта, с която Г. се възстановява на заеманата от нея длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“ е различна от датата, на която съдебното решение е влязло в сила – 28.06.2018 г.

Съдът намира за необходимо да отбележи и следното: Ирелевантно за изхода на съдебния спор е направеното заявление от ответника в писмения отговор на иска, че на Г. е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, съгласно който при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.  Посоченото обезщетение в случая е свързано със Заповед № ЧР-0185/05.07.2018 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Г. след възстановяването й на работа. Това обезщетение е изплатено на правно основание, различно от това, на което е предявен иска от Г. и е изплатено за период, различен от претендирания.

В този смисъл, съдът намира, че искът на Г., предявен в окончателен размер от 6 241,75 лева за периода от 14.03.2015 г. до 14.09.2015 г. е основателен и доказан и следва да бъде уважен. В този иск се включва обезщетението за оставане без работа за периода 14.03.2015 г. – 28.07.2015 г. в размер на 5 588,32 лева (определено на база основното месечно възнаграждение в размера му към 28.06.2018 г. от 1 245,00 лева) и обезщетението за оставане без работа за периода 29.07.2015 г. - 14.09.2015 г. в размер на 653,43 лева (определено на база разликата между основното месечно възнаграждение от 1 245,00 лева и получаваната по - ниска заплата на новото работно място от 850,00 лева).

Ищцата е предявила претенция за присъждане на разноски в размер на 900 лева, като за целта е представила списък на разноските (л. 154). Ищцата е заплатила възнаграждение за един адвокат в размер на 650 лева (л. 110; л. 155 – л. 160) и депозит за вещо лице в размер на 250 лева (л. 139). Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,  което следва да бъде оставено без уважение, тъй като при посочената цена на иска същото се явява минимално по размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 6 241,75 лева (шест хиляди двеста четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) за периода от 14.03.2015 г. до 14.09.2015 г., ведно със законната лихва от 23.08.2018 г. (датата на завеждането на исковата молба) до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 900,00 (деветстотин) лева, разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           СЪДИЯ: