РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202446 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на А. В. С., ЕГН ********** от гр. Варна, против
НП № 25-0819-000696/ 06.03.2025г. на Началник група в ОД на МВР- В., с-р
„Пътна полиция“- В. РУ, с което на възз. С. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв.,
за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от
съда за разглеждане, като допустима.
В жалбата си въззивникът оспорва изцяло факта на извършено нарушение,
като твърди, че към момента на извършване на проверката не е управлявал
автомобила без поставен обезоспасителен колан. Изразява становище, че НП
е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание възз. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР-В., с-р „Пътна
Полиция“- В., редовно призована, не се представлява, депозирани са писмени
1
бележки от от ю.к. Л., с които моли жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна и издаденото НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 01.02.2025г. св. Р. К. и св. Кр. Д. служители при с-р „ПП“- В., при ОД на
МВР-В. били позиционирани по бул. „Република“, в посока ул. „Д.“ до
магазин „П.“.
В 15:25 часа на същата дата въззивникът управлявайки л.а.“Тойота РАВ-4“,
с рег.**, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ бил спрян за проверка, като било
установено от служителите, че по време на движението не е използвал
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Предвид горното бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който
описал за установено нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП. АУАН бил
предоставен на въззивника, който се подписал и в установения 7-дневен срок
депозирал писмено възражение срещу същия.
Във връзка с възраженията била извършена проверка от комисия, чието
заключение било, че АУАН е правилен и законосъобразен , поради което въз
основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
На 06.03.2025 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от
приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание,
издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповед, АУАН също е
съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.
Срещу АУАН са били подадени възражения, АНО е възложил проверка от
комисия, поради което съдът намира, че не е нарушена нормата на чл.52 ал.4
от ЗАНН.
НП и АУАН са съответни съставени и издадено в сроковете по чл.34 от
2
ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на
нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени,
посочени са и нарушените правни норми, поради което не е било ограничено
правото на защита на нарушителя.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите. Напълно разбираемо е
свидетелите, полицейски служители, да не помнят случая предвид
множеството проверки, които извършват, но в случая дори и след предявяване
на АУАН не успяха изобщо да си спомнят соченото нарушение. Полицейски
служители не успяха да посочат никакви обстоятелства, кога са възприели
водача, мястото на проверката, как е било възприето, че е без обезопасителен
колан, при какви обстоятелства. Не се сочи да са установени други
нарушения, нито водачът да не е съдействал. Също така актосъставителят не
можа да посочи кога е възприел липсата на обезопасителен колан дали при
движение на автомобила или след спирането му при проверката.От
изложеното следва извод, че извършването на административно нарушение по
чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП от жалбоподателя не е доказано по безспорен и
категоричен начин, така както изисква закона. В
административнонаказателното производство доказателствената тежест лежи
върху административнонаказващият орган, който трябва да докаже
несъмнено, че е извършено нарушението, в което е обвинен нарушителя. След
като в хода на административнонаказателното производство не са събрани
безспорни и категорични доказателства за виновното извършване на
нарушение от страна на възз. С., издаденото срещу него наказателно
постановление следва да се отмени като противоречащо на материалния закон
и неправилно.
В рамките на процедура по чл. 284 от НПК по предявяване на АУАН,
проведена в хода на съдебното следствие и двамата свидетели потвърждават
участието си при съставяне на процесния документ. Тук е мястото да се
отбележи, че независимо от постановката на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, актът за
установяване на административно нарушение няма обвързваща за съда
доказателствена сила, тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
съдът се ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл. 14,
ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в т.7 на ППВС №
10/1973 г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се
3
цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на
административно-наказателното производство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнение направено
по-горе, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, относима към
посоченото нарушение не бе установена от настоящия съдебен състав в
рамките на проведеното съдебно следствие. С оглед изложеното по-горе,
съдът намира, че отразените в наказателното постановление констатации
подлежат на доказване на общо основание с всички позволени от закона
доказателствени средства. В рамките на състезателното производство по
оспорване на наказателното постановление, наказващия орган не е ангажирал
доказателства в подкрепа на фактическите основания на тази част от своя акт.
Разпитаните свидетели нямат съхранен спомен за причината за извършване на
проверка на жалбоподателят в качеството и на водач на МПС, както и за
обстоятелството кога и как са установили нарушението. Поради това от
представените писмени доказателства може единствено да се направи извод за
законосъобразно от процесуална гледна точка административно-наказателно
производство, но не и да се установи по безспорен начин извършването от
страна на жалбоподателя на посочените в НП, дата и място на посоченото
нарушение, свързано с пренебрегване на изискването за поставяне на
обезопасителен колан.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
отмяна на НП.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските
като с оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но тъй
като не се доказват да са сторени разноски, такива не се присъждат.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
4
теза на АНО, както и наличието на предпоставки за отмяна на НП, искането за
присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна се явяват
неоснователни.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0819-000696 от 06.03.2025г.,
издадено от Началник Група в ОД на МВР В., сектор "Пътна полиция" В., с
което на А. В. С., ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
В. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5