Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 13201 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 171870 от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 45933/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, е признато за установено по отношение на С.П.С. съществуването на вземането на „Ц.к.б.“ АД за сумата от 3 060, 73 лв., представляваща задължение по договор за разплащателна сметка и международна кредитна карта MasterCard/Visa фаворит № 011100ККК-АА-00182/26.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.430 ТЗ, сумата от 1 393, 50 лв., представляваща наказателна лихва за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2017 г., на основание чл.422 ГПК, сумата от 820 лв., представляваща такса за управление на кредита за периода м.09.2010 г. – м.05.2017 г., на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.12.2017 г. по ч. гр. д. № 82564/2017 г. на СРС, ГО, 61 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 105, 48 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 105, 48 лв., представляваща сторени разноски за държавна такса в исковото производство, сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника С.П.С.,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържа, че решаващият съд не е съобразил задължителните разяснения, дадени с
ТР № 4 по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.18, съгласно която в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Въпреки
своевременно направеното възражение в тази насока, решаващият съд е уважил изцяло
предявените искове. Поддържа, че решаващият съд не е съобразил и направеното
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като отхвърли предявения иск.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Ц.К.Б.“
АД. В проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. с чл.430 ТЗ. Ищецът твърди, че спрямо ответника е
постановена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която същият е депозирал
възражение. С договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MasterCard/Visa
фаворит № 011100ККК-АА-00182/26.10.2006 г., банката е предоставила на ответника –
картодържател, кредитен лимит в размер
на 5 000 лв.. Кредитният лимит представлява банков кредит, предоставен чрез
карта. Кредитът е предоставен в пълен размер на 01.11.2006 г. по картова
разплащателна сметка на ответника. На основание т.45 и т.46 от Общите условия,
които са неразделна част от договора, срокът на валидност на картата е две
години, считано от последния ден на месеца на издаването й. Действието на
договора се продължава автоматично за същия срок и при същите условия, ако до
първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата
картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи или
ако банката не е взела решение прекратяването на договора да настъпи с
изтичането на неговия срок. Олихвяването размера на ползваната част от
разрешения кредитен лимит става съгласно посоченото в чл.4 от договора. При
превишаване на кредитния лимит банката начислява такса за това съгласно Общите
условия. Картодържателят се е задължил най-късно в последния работен ден на
текущия месец да осигури по разплащателната си сметка сума, не по – малка от минималната
месечна вноска от 320 лв. или общата сума на задълженията му до края на
предходния месец, ако същата е по – малка от минималната месечна вноска. В
противен случай банката начислява такса за просрочения размер на минималната
месечна вноска съгласно общите условия. За издаване и ползване на
международната кредитна карта се дължат такси и комисионни. Твърди, че срокът
на валидност на кредитната карта е изтекъл на 31.10.2014 г., без да изпълни
задълженията си по нея в нарушение на чл.9 от договора. Банката е изпратила
писмо до ответника, с което го уведомява, че срокът на валидност на кредитната
карта е изтекъл и го кани да погаси изцяло задълженията си. По силата на чл.22
от договора кореспонденцията между страните се води в писмена форма на
посочените от тях адреси – постоянен/настоящ. При промяна на адрес
картодържателят е длъжен да уведоми банката незабавно. В противен случай всички
уведомления се считат за връчени в деня на изпращането им. В уведомлението до
ответника е върнато с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. С оглед на
това съобщението се смята връчено на 02.11.2017 г. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 3 060,
73 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1 393, 50 лв. – наказателна лихва за периода
01.11.2014 г. – 21.11.2017 г., сумата от 820 лв. – такси за управление на
кредита за период от м.09.2010 г. – м.11.2017 г. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си преди завеждане на делото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Въз основа на заявление от 22.11.2017 г., подадено от „Ц.к.б.“ АД е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 82564/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, срещу С.П.С. за сумата от 2 060, 73 лв. – задължение по договор за разплащателна кметка и международна кредитна карта MasterCard/Visa фаворит № 011100ККК-АА-00182/26.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2017 г., до окончателното плащане, сумата от 1 395, 50 лв. – наказателна лихва за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2017 г., сумата от 820 лв. – такса, на основание чл.417, т.2 ГПК, сумата от 105, 48 лв. – държавна такса и сумата от 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
С определение № 12215/20.05.2019 г., постановено по
ч. Гр. д. № 14/2019 г. по описа на СГС, ГО, III Б въззивен състав, е прието, на
основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражението на длъжника С.П.С. срещу
издадената на 21.12.2017 г. заповед за изпълнение в полза на „Ц.к.б.“ АД
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК по ч. гр. д. № 82564/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, като
делото е върнато на СРС, ГО, 61 състав, за изпълнение на процедурата по чл.415,
ал.1 ГПК. Оставено е без движение подаденото на 22.11.2017 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК , като е указано з„на заявителя
в тридневен срок от получаване на съобщението да посочи ясно на какво основание
и по такъв начин е формирана и за какъв период е начислена т. нар. „просрочена
такса“ в размер на 820 лв. При неизпълнение на дадените указания обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнените ще бъде отменено за посочената сума и изпълнителният
лист в тази част ще бъде обезсилен. Върната е подадената от С.П.С. частна жалба
по чл.413, ал.1 ГПК, обективирана в молба от 14.11.2018 г., като просрочено.
На 03.06.2019 г. е депозирана молба от заявителя, с
която е уточнил, че просрочената такса в размер на 820 лв. представлява месечна
такса за управление на кредита при карта фаворит, дължима на основание Общите
условия по договор за издаване и използване на международни кредитни карти MasterCard и Visa, формирана като сбор от неплатени
месечни такси, всяка една по 10 лв. за период от 82 месеца, считано от
м.09.2010 г. до м.11.2017 г. включително. Месечната такса за управление на
кредита при карти фаворит в размер на 0, 2 % върху размера на кредитния лимит,
максимално 15 лв. или в случая 0, 2 % върху лимит от 5 000 лв., което се
равнява на 10 лв.
С определение № 13713/05.06.2019
г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение частната жалба
на длъжника С. П. С. срещу разпореждане от 21.12.2017 г. по гр. д. № 82564/2017
г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, съдържащо се в издадената в полза на „Ц.к.б.“
АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист
срещу жалбоподателя.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
По селата на договор за издаване и използване на
международна кредитна карта MasterCard/Visa фаворит № 011100ККК
– АА -00182/26.10.2006 г., „Централна кредитна банка“ АД е издала на ответника
– картодържател, международна кредитна карта VISA Фаворит с кредитен лимит от 5
000 лв., който не трябва да бъде превишаван. Кредитният лимит е банков кредит,
предоставен от банката за ползване чрез картата. Картодържателят има право да
извършва транзакции до размера на кредитния лимит. В клаузата на чл.4 от
договора страните са уговорили начина на олихвяване на ползвания кредит. В чл.9
от договора е предвидено, че картодържателят е длъжен да погаси изцяло
задълженията (главница, лихви, такси, комисионни, разноски, овърдрафт), преди
деня на изтичане на срока на валидност на картата и незабавно при прекратяване
на договорните отношения независимо от основанието за това. В чл.10 е
уговорено, че картодържателят има право да погасява изцяло ползвания кредитен
лимит по всяко време от срока на действие на договора без да дължи допълнителни
такси или комисионни за това. При превишаване на кредитния лимит, банката
начислява такса за превишен кредитен лимит, съгласно Общите условия. Таксата е
дължима еднократно за един календарен месец, независимо колко пъти е надхвърлян
кредитния лимит в рамките на този период. По силата на чл.12 картодържателят се
е задължил най-късно в последния работен ден на текущия месец да осигури в
разплащателната сметка сума, не по – малка от минималната месечна вноска в
размер на 320 лв. или общата сума на задълженията му до края на предходния
месец, ако същата е по – малка от минималната месечна вноска. Изпълнението на
задължението трябва да стане до края на текущия месец, като в противен случай
банката начислява такса върху просрочения размер на минималната месечна вноска
съгласно Общите условия. В чл.22 от договора е постигната уговорка, че
кореспонденцията между страните се води в писмена форма на посочените от тях
адреси – постоянен/настоящ, съответно адрес на управление. При промяна на адрес
картодържателят е длъжен да уведоми писмено банката незабавно при настъпването
на това обстоятелство. В противен случай уведомления, покати и съобщения,
изпратени от банката на посочен в договора адрес се считат връчени в деня на
изпращането им. Неразделна част от договора са Общи условия по договор за
издаване и използване на международни кредитни карти MasterCard и Visa, като с
подписване на договора картодържателят декларира, че общите условия да му
предадени и безусловно ги приема.
В т.45 и т.46 то посочените общи
условия е предвидено, че срокът на валидност на картата, означен на лицевата й страна,
е две години, считано от последния ден на месеца на издаването й, като изтича в
24.00 часа на последния ден от посочения на картата месец Действието на
договора продължава автоматично за същия срок и при същите условия, ако до първо
число на месеца, в който изтича срокът на валидност на карата, картодържателят
не уведоми писмено банката за нежеланието да се продължи или ако банката не е
взела решение прекратяването на договора да настъпи с изтичането на неговия
срок.
От заключеното на вещото лице В.С.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
кредитната карта е предоставена от банката на ответника на 01.11.2006 г. Сумата
първоначално е усвоена през м.11 и м.12.2006 г. чрез теглене от АТМ и покупки
чрез кредитната карта. За периода 01.11.2006 г. – 31.12.2006 г. кредитният
лимит е усвояван многократно след погасяване на предходния баланс. За посочения
период изтеглената сума в брой е 3 045, 70 лв., а покупки на ПОС – 19 52, 52
лв. Начислените такси са 1, 78 лв., а начислените лихви са 61, 08 лв. За
периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. кредитният лимит е усвояван, както
следва: 2 310, 99 лв. – изтеглени в брой и 1 952, 52 лв. – покупки на ПОС.
Начислената такса възлиза на 14, 06 лв. За периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009
г. кредитният лимит е усвояван, както следва: изтеглени в брой 1404, 89 лв.,
покупки на ПОС – 3 489, 21 лв. Начислена е такса от 14, 31 лв. и лихви от 50 58 лв. За периода 01.11.2006 г. –
21.12.2009 г. са извършени следните плащания: за 2007 г. – 5 779, 70 лв., за
208 г. - - 4 354, 09 лв., за 2009 г. – 3 221, 74 лв. За периода 01.11.2014 г. –
21.11.2017 г. е извършено едно плащане на 31.07.2015 г. на сумата от 6, 35 лв.
– главница. Ищецът не е предоставил на вещото лице месечни извлечения за
периода 01.01.2010 г. – 01.11.2014 г. Непогасената главница възлиза на 3 060,
73 лв.ц наказателната лихва за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2017 г. е в размер
на 1 393, 50 лв. Таксата за управление на кредита за периода м.09.2010 г. –
м.11.2017 г. възлиза на 820 лв.
Съдът възприема експертното
заключение, което не е оспорено от страните, като компетентно дадено, обстойно
и задълбочено обосновано. Вещото лице е съобразило необходимите материали, като
е дало обоснован отговор на въпросите, включени в предмета на експертизата.
Заключението кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, както и
не са ангажирани такива, които да разколебаят доказателствената му стойност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Липсва
спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява,
че са обвързани от договор за издаване и използване на международна кредитна
карта MasterCard/Visa с
кредитен лимит, референтен № 011100ККК-АА-00182/26.10.2006 г., по силата на който банката е издала на
ответника – картодържател, международна кредитна карта Visa Фаворит, с кредитен лимит по негова разплащателна сметка в лева, като
банката е предоставила по картата кредитен лимит в размер на 5 000 лв., който
не трябва да бъде превишаван.
Страните не спорят и относно
извършените тегления и плащания с кредитната карта от страна на ответника, както
и извършените от него плащания за погасяване на задълженията към банката, установени от вещото лице по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, обсъдена по - горе.
Жалбоподателят релевира довод, че
предсрочната изискуемост на задължението му не е обявена от банката преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди,
че срокът на сключения между страните договор е изтекъл та 31.10.2014 г. Това
обстоятелство не е оспорено от ответника с писмения отговор на исковата молба,
както и не са ангажирани доказателства, че облигационната връзка между страните
е продължила и след този момент. Същевременно заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК депозирано в последващ момент – 22.11.2017 г. Ето
защо неоснователно жалбоподателят поддържа, че претендираното от банката
вземане е обявено за предсрочно изискуемо. С оглед на това не
следва да се обсъждат по същество релевираните във въззивната жалба доводи за
ненадлежно упражняване от страна на банката на правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като неотносимо за спора, предмет на делото.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания, че претендираните вземания са погасени
по давност. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност,
поради което то е част от спорния предмет.
В нормата на чл.110 ЗЗД е регламентирано, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тази норма намира приложение
по отношение на дължимата главница. По този въпрос е формирана непротиворечива
съдебна практика, с която е разяснено, че при договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора - решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.,
на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., на ВКС,
ТК, І ТО и др. В тази насока са и изводите на решаващия съд.
На основание чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В чл.12 от договора
е постигнато съгласие картодържателят най-късно в последния работен ден на
текущия месец да осигури в разплащателната сметка сума, не по – малка от
минималната месечна вноска в размер на 320 лв. или общата сума на задълженията
му до края на предходния месец, ако същата е по – малка от минималната месечна
вноска.
За разлика от
договора за банков кредит, при който страните са уговорили месечна анюитетна
вноска, която включва главница и лихва, с договора за издаване на кредитна
карта страните се съгласяват в
рамките на целия срок на действие на договора картодържателят да разполага с
определена сума - кредитен лимит, която може да ползва многократно и
неограничено във времето през време на действие на договора, в пълен или
частичен размер, по преценка на картодържателя. Ето защо при договора за
издаване на кредитна карата не е налице предварително установена анюитетна
вноска с уговорен между страните падеж на всяка една от тях, доколкото
връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на картодържателя и
ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит.
Също така при договорите за
издаване на кредитна карта падежът за връщане на цялата усвоена главница по
кредита настъпва към установения краен падеж, респективно – към момента на
предсрочното му прекратяване на договора. След като падежът на задължението на
картодържателя за погасяване на главницата е настъпил на 31.10.2014 г., когато
е изтекъл срока на договора, от този момент започва да тече установеният в
нормата на чл.110 ЗЗД 5-годишния давностен срок. Предвид обстоятелството, че
искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.11.2017 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.4 ГПК, към този момент не е изтекъл давностния срок относно
дължимата главница, чийто размер възлиза на 3 060, 73 лв., както и относно
дължимите такси в размер на 820 лв. Ето защо доводите на жалбоподателя за
погасяване на това задължение по давност се явяват неоснователни.
По отношение дължимата от
жалбоподателю наказателна лихва приложение намира установената в чл.111, б.“б“ ЗЗД кратка 3-годишна давност. Лихвите са законна и договорна, като последната
може да бъде възнаградителна или обезщетителна. Наказателна лихва, освен
обезщетителна функция има и обезпечителна функция, сходна с тази на
неустойката, в който смисъл е формираната съдебна практика – решение № 93 от
27.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО; определение № 591/18.07.2011г.,
ч. т. д. №47/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. В този случай наказателната лихва
служи за обезщетение на причинените на кредитора вреди от забавеното изпълнение
на паричното задължение за главница. В нормата на чл.111, б.“б“ ЗЗД е
предвидено, че с изтичане на 3 – годишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Предвид обстоятелството, че
искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.11.2017 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.4 ГПК, към този момент е изтекъл давностния срок относно наказателната
неустойка за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2014 г. Въз основа на изготвената
таблица от вещото лице се установява, че начислените наказателни лихви върху
просрочени главници към 31.10.2014 г. възлизат на 73, 56 лв., а следващото
начисляване е на 31.07.2015 г. Ето защо от установения размер на наказателната
лихва от 1 393, 50 лв. следва да се извади сумата от 73, 56 лв. Така
непогасената по давност наказателна лихва възлиза на 1 319, 94 лв. В този
размер и за периода 22.11.2014 г. – 22.11.2017 г. е основателна претенцията за
наказателна лихва.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания
относно размера на исковите претенции, поради което и на основание чл.269 ГПК
този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да
се излагат съображения в тази насока.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е уважен предявеният иск относно претендирната наказателна
лихва за сумата над 1 319, 94 лв. до 1 393, 50 лв. и да периода 01.11.2014
г. – 21.11.2014 г., като искът в тази му част следва да се отхвърли, като
погасен по давност. В останалата част обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските по
производството:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1, 47 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
Тъй като ответникът
по жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 98, 61 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Обжалваното решение
следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника е възложена
сумата над 104, 01 лв. до 105, 48 лв. – разноски в заповедното производство и
над 49, 30 лв. до 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, за сумата над 104, 01 лв. до 105, 48 лв. – разноски за държавна
такса в исковото производство, за сумата над 295, 83 лв. до 300 лв. –
възнаграждение за вещо лице и над 98, 61 лв. до 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 171870 от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 45933/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземането на „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, за сумата над 1 319, 94 (хиляда триста и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лв. до 1 393, 50 (хиляда триста деветдесет и три лева и петдесет стотинки) лв., представляваща наказателна лихва за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2014 г., по договор за разплащателна сметка и международна кредитна карта MasterCard/Visa фаворит № 011100ККК-АА-00182/26.10.2006 г., на основание чл.422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.12.2017 г. по ч. гр. д. № 82564/2017 г. на СРС, ГО, 61 състав, както и В ЧАСТТА, с която С.П.С., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 104, 01 (сто и четири лева и една стотинки) лв. до 105, 48 (сто и пет лева и четиридесет и осем стотинки) лв. – разноски в заповедното производство, сумата над 49, 30 (четиридесет и девет лева и тридесет стотинки) лв. до 50 (петдесет) лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за сумата над 104, 01 (сто и четири лева и една стотинки) лв. до 105, 48 (сто и пет лева и четиридесет и осем стотинки) лв. – разноски за държавна такса в исковото производство пред СРС, за сумата над 295, 83 (двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) лв. до 300 (триста) лв. – възнаграждение за вещо лице и за сумата над 98, 61 (деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) лв. до 100 (сто) лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ – за признаване за установено , че С.П.С., ЕГН **********, дължи на „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата над 1 319, 94 (хиляда триста и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лв. до 1 393, 50 (хиляда триста деветдесет и три лева и петдесет стотинки) лв., представляваща наказателна лихва за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2014 г., дължима по договор за разплащателна сметка и международна кредитна карта MasterCard/Visa фаворит № 011100ККК-АА-00182/26.10.2006 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.12.2017 г. по ч. гр. д. № 82564/2017 г. на СРС, ГО, 61 състав, като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 171870 от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 45933/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1, 47 (един лев и четиридесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ц.К.Б.“
АД, ЕИК ********, с адрес ***,сумата от 98,
61 (деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.