Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4661 06.12.2019
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11748
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че по силата на Разрешение от 01.06.2019 г., издадено от К. на
Общината, дружеството можело да ползва имот – общинска собственост с
предназначение – за обособяване на 35 бр. служебни паркоместа, находящи се в
гр. П., ул. „Х. Г. Д.” и ул. „Б.”, което произвело действие.
На 01.07.2019 г.
ок. 11:38 ч. служител на дружеството паркирал служебен автомобил с ДК № … на
служебно паркомясто на ул. „Б.” от лява страна по посока на движение,
обозначено за целта с пътен знак и маркировка, като видът и сигнализацията били
определени от възложителя и извършени за сметка на изпълнителя. Въпреки това,
на същата дата, МПС било принудително задържано, чрез използване на техническо
средство тип „скоба” в нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Пловдив, въпреки че
не било паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „синя зона”, съгл.
чл. 26, ал. 1 от Наредбата. За наложената ПАМ не бил съставен протокол, нито
съобщение, от които да е видно основанието за налагането й.
На следващия ден,
служителят на дружеството установил, че МПС се намира на наказателен паркинг и,
за да бъде освободено, платил сумата от общо 72 лева с ДДС – сбор от 60 лева за
репатриране и 12 лева за престой на нак. паркинг, за която били издадени
фактура и касов бон.
Счита се, че сумата
е получена без основание и е недължимо платена, предвид неправилно приложение
на чл. 171, ал.1, т.5, б. „б” ЗДвП, т.к. МПС е било правомерно спряно на
обозначено за паркиране на служебни автомобили място.
Предвид изложеното
се моли за присъждане на сумата от общо 72 лева – представляваща адм.
наказание, заплатена съгл. фискален бон от 02.07.2019 г. и фактура № 2590691/02.07.2019
г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда –
15.07.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба,
макар същата, ведно с приложенията, да са редовно връчени.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената до същия призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 11144/08.10.2019 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 06.11.2019 г.
ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл.
239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявеният иск да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за сторени такива в размер на 50 лева – платена ДТ. Претендира се и юрк.
възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да
плати на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, следните суми: общо 72 лева с ДДС /седемдесет и два лева/ – получена без основание, представляваща
сбор от административно наказание, заплатена съгласно фискален бон от
02.07.2019 г. за 60 лева за принудително преместване на МПС и фискален бон от
02.07.2019 г. за престой на паркинг за 12 лева, издадени на основание фактура №
2590691/02.07.2019 г., ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.07.2019 г. до
окончателното погасяване, както и общо 150
лева /сто и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП