Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова к.адм.д. N 2707 по
описа на Административен съд Варна за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна,
подадена чрез ю.к.А.против Решение № 1331/07.10.22г.
по НАХД №2641/2022г. на ВРС, VІ състав, с което е отменено наказателно
постановление № 11-3840/11.05.2011г., издадено от директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на Н.Р.В. на основание чл.264, ал.1 ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение
на чл.92, ал.2 ЗКПО.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е необосновано и несъобразено с материалния закон. Твърди,
че неправилно ВРС е приел, че възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника е погасена, поради изтичане на предвидената в закона
давност, прилагайки чл.81, ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 ЗАНН.
Счита, че е необходимо да се прави разграничение между погасяване на
възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя, и погасяването на възможността да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание. Позовава се на разпоредбата на чл.82 от ЗАНН и твърди, че неправилно съдът е тълкувал абсолютната давност и е приел, че
същата е изтекла. В случая НП не е влязло в сила. Счита, че правилно и
законосъобразно е издадено обжалваното НП за безспорно констатирано нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отмено и да
бъде потвърдено наказателното постановление. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– Н.Р.В.,
чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва
жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в
сила.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на Н.Р.В. против наказателно постановление №
11-3840/11.05.2011г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Варна, с което на основание чл.264, ал.1 ЗКПО й е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.10.2010г. при
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна е установено, че за
„Стинел“ЕООД не била подадена декларация по чл.92 ЗКПО за отчетната 2009г. в срок до 31.03.2010г. За констатираното нарушение св.Ч.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна съставила
АУАН срещу въззивницата за това, че в качеството на
представляващ дружеството не е подала ГДД за 2009г. в срок. Актът бил съставен
в отсъствие на нарушителя и връчен на надлежно упълномощено лице, като в срока
по чл.44 ЗАНН не постъпили възражения срещу издадения АУАН. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, но в хода
на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно в АУАН и НП
не е посочено място на извършване на нарушението, с АУАН е повдигнато
фактическо обвинение за това, че като представляваща „Стинел“ООД
въззивницата не е подала ГДД за 2009г., а в НП при същите
приети факти от правна страна АНО е приел, че като ликвидатор е допуснала да не
бъде подадена декларация и в качеството й на ликвидатор е наложено наказание,
т.е. с АУАН е повдигнато обвинение за извършителство,
а с НП е наложено наказание за допустителство. ВРС е
приел и че безспорно не е била подадена декларация за отчетната 2009г. в срока
по чл.92 ЗКПО, а като ликвидатор въззивницата е допуснала
това и е осъществила състава на нарушение по чл.264, ал.1 ЗКПО, но НП следва да
бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за административнонаказателно
преследване- чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК.
Касационният съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и
правните му изводи за незаконосъобразност на НП.
Видно
от НП отговорността на В. е ангажирана за това, че в качеството на ликвидатор
на „Стинел“ООД е допуснала годишната данъчна
декларация да не бъде подадена в законоустановения срок.
Правилен
и в съответствие с материалния закон е изводът на ВРС, че наказателното преследване
в случая е погасено поради изтичане на абсолютната давност за преследване.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК на
ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното
преследване се погасява по давност.
Според
АУАН и НП, нарушението е извършено на 01.04.2010г. Считано от тази дата, на 01.10.2014г.
е изтекла абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1331/07.10.22г. по НАХД №2641/2022г. на ВРС, VІ състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.