РЕШЕНИЕ
№....
10.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 228 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „К.Т.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя П.Н.К., чрез пълномощника си Д.П. ***/06.06.2019г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново в Централно управление на
НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен
от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го
обжалва в срок. В жалбата процесуалния представител на жалбоподателя излага доводи
относно допуснати нарушения на процесуалните и материалните разпоредби на
закона, като счита издаденото НП за незаконосъобразно и неправилно.
В
жалбата се иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Д.П. ***.
Представителят на жалбоподателя развива в съдебно
заседание тезата, че при проверката извършена в търговския обект е била
започната без присъствието на представляващия търговското дружество г-н К., както и при съставянето на АУАН, органите по
приходите са изискали и са приобщили копие от трудовия договор на лицето, което
се явявало технически сътрудник, а не МОЛ. Излага доводи, че от приложената
длъжностна характеристика на лицето, от който безспорно следва да се
констатира, че на това лице е забранено да извършва каквито и да било продажби
или когато следва да се оперира с касов апарат има задължение да уведоми
представляващият. Процесуалният представител на жалбоподателя, адв. П. моли да се
приеме, че работодателят не следва да носи отговорност, за действията на
служител.
Ответната страна ТД на НАП –гр.Плевен,
редовно призована, се представлява от юрк. Н.М., която счита, че не са
допуснати нарушения в процедурата при съставяне на АУАН и впоследствие на
издаденото НП. Излага доводи за
доказаност на извършеното нарушение,
като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, доказателствата по делото, разпоредбите на закона, счита за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Въз основа на доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 17.04.2019г. в обект
офис-магазин „***“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, експлоатиран от „К.Т.Б.“
ЕООД с ЕИК *** е установено, че не за всяка извършена продажба, заплатена в
брой се издава фискална касова бележка от инсталираното фискално устройство в
обекта.
При извършена контролна покупка на 1 бр.
тиксо-изолирбанд на стойност 4.00 лева, заплатени в брой от П.Б. – орган по приходите
с 1 бр.монета от 2 лв. и 2 бр. монети от 1 лв. на М.Т.Т.– на длъжност офис
сътрудник, която прие плащането, но не издаде Фискален бон от наличното в
обекта и работещо ФУ модел „DAISY EXPERT SX“
с регистрационен номер в НАП № 41322842. Горното се потвърждава от разпечатания
МФО № 000052/17.04.2019г., от който е видно, че няма регистрирани продажби чрез
ФУ до момента на проверката.
За установените факти и обстоятелства е
съставен протокол за извършена проверка № 0373257 от 17.04.2019г., подписан без
възражения, съставен на основание чл.110, ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
С което е нарушил разпоредбата на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № F483970/25.04.2019г. и приложения
протокол било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление №440827F483970/06.06.2019 г.
Така изложената и възприета фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Б.Б. и Л.С.Ж., както и
от писмените доказателства по делото. Ирелевантно
е обстоятелството, че служителката М.Т., която е извършила продажбата по
длъжностна характеристика е офис – сътрудник. Отговорност на работодателя е да
накара служителите си да изпълняват конкретно служебните си задължения. В този
смисъл не може да се приеме тезата на повереника, че дружеството представлявано
от Петко К. не е отговорно за действията на служителката, поради което не
следва да бъде налагана санкция.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване.
Съдът не констатира процесуални нарушения при
установяването на административното нарушение и издаването на наказателното
постановление водещи до отмяната му.
АУАН е съставен при спазване процедурата,
предвидена в чл.40 и 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани
нарушението, датата и мястото на извършването, обстоятелствата при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Правната квалификация по чл.25 от Наредба№
Н-18/2006 год. на МФ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ –
„Независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1 по чл. 3, ал.
1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.”
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата гласи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Нарушението е
констатирано на датата на проверката и е било налице към тази дата. Факта на
установени продажби, за каквито са приложени доказателства по административната
преписка, е обстоятелство, само по
себе си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност.
Съдът счита за безспорно
доказано нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, а твърденията за
нарушено право на защита за неоснователни, тъй като от показанията на свидетеля
Б. се установява, че за закупената стока на стойност 4.00 лева не е издаден и
предоставен фискален касов бон.
Налице е пълно съответствие
между обстоятелствената част на АУАН и
НП очертаващи нарушената материално правна норма. Налице е пълно съответствие и
в нормите определящи санкцията на жалбоподателя.
При това положение
жалбоподателя следва да понесе административно-наказателна отговорност, тъй
като разпоредбата на чл.25 ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
визира конкретни задължения, които се установи, че са били нарушени от негова
страна. Правилно административно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя
и е наложил административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, визираща
налагане на санкция за гореописаното нарушение, като в настоящия казус
имуществената санкция е определена в размер към законоустановения минимум, поради
което съответства на целите на административното наказание и обществената
опасност на деянието.
В случая се касае за
административно нарушение, което е формално по своя характер и за да бъде
същото осъществено и да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на извършителя, не е необходимо да бъдат причинени някакви вреди на
клиентите или фиска, тоест да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита
за осъществено само с факта на неизпълнение на задълженията, които предписва
визираната правна норма на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Задължение
на търговеца е да предприеме всичко необходимо, а също така и да осъществява
необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото изискване от
наредбата.
Съдът счита, че в случая не
се касае за маловажен случай на административно нарушение. Законодателят е
квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение, като
не е фиксирал минимален и максимален размер на доставката. Административното
нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването му и не зависи
от размера на сумата. Съдът счита, че неиздаването на фискален бон при
осъществяване на продажби в търговската мрежа е масово явление при търговците и
в този смисъл административното нарушение е с голяма степен на обществена
опасност. При неотчитане на продажбите се създават предпоставки за засягането
на обществени отношения със значителен интерес, каквито се явяват тези свързани
с приходната част на държавния бюджет.
Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като
правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
По делото са приети и вложени писмени и гласни
доказателства, от които безспорно се установява извършването на нарушението,
като съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели.
С оглед разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че административното наказание е завишено. Следва да се има
предвид, че нарушението е извършено за първи път, няма данни за повторно
нарушение на Закона за данък върху добавената стойност и с оглед на генералната
превенция съдът намира имуществената санкция да бъде наложена към минимума на
предвиденото в разпоредбата на чл.185,
ал.1 от ЗДДС, а именно 500 /петстотин/ лева.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №440827F483970/06.06.2019г. на ***
на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на „К.Т.Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя П.Н.К. на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА
имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева, на 500 /петстотин/
лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: