№ 71
гр. С., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:М. Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500080 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 43/19.01.2023г. по гр.д. №
903/2022г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от Й. М. Д.,
ЕГН:********** от гр. С., ул. „А.Е. ** иск с правно основание чл. 124 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗС срещу С. Д. П., ЕГН:********** от гр. С., бул. „Х.Б. **, ап.
6 и П. Д. Д., ЕГН:********** от с. С., Община С. и Д. М. Д.,
ЕГН:********** от гр. С., ул. „Г.С. Р. ** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е
допусната делба между С. Д. П., ЕГН:********** от гр. С., бул. „Х.Б.
**, ап. 6 и П. Д. Д., ЕГН:********** от с. С., Община С., Й. М. Д.,
ЕГН:********** от гр. С., ул. „А.Е. ** и Д. М. Д., ЕГН:********** от гр. С.,
ул. „Г.С. Р. ** в качеството им на съсобственици на следния недвижим
имот:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.533.37.1.4,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със
Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с
1
административен адрес в гр. С., ул. „А.Е. **, намиращ се на втория етаж на
сграда с идентификатор №67338.533.37.1., с предназначение жилищна
сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
№67338.533.37, с площ на самостоятелния обект от 79.60 кв.м., с
прилежащо избено помещение № 1 и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата,
при граници на обекта на същия етаж: №67338.533.37.1.6 и
№67338.533.37.1.5; под обекта №67338.533.37.1.1, над обекта няма, при
следните квоти от собствеността на всеки един от съделителите:
- 4/16 ид.ч. или 2/8 ид.ч. за С. Д. П.;
- 6/16 или 3/8 ид.ч. за П. Д. Д.;
- 3/16 ид.ч. за Й. М. Д. и
- 3/16 ид.ч. за Д. М. Д..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Й. М. Д. – ищец
по насрещния иск и ответник по иска за делба в първоинстанционното
производство.
Във въззивната жалба въззивникът твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че
първоинстанционният съд не е анализирал правилно събрания
доказателствен материал и е достигнал до незаконосъобразни крайни
правни изводи. Неправилно е приел, че ищецът само е ползвал общия имот,
като е владял своята част и държал идеалните части на останалите
съсобственици. Въззивникът твърди, че от събраните доказателства следва
категоричен извод, че той е установил владение и на частите на
ответниците, превърнал се е във владелец на целия имот и са налице всички
изискуеми характеристики на владението, което вече се е трансформирало
в право на собственост- счита, че е доказано, че той явно, спокойно и
непрекъснато го е владял, повече от 10 години. От придобиването на имота
от общия наследодател през 1990 г. и откакто ищецът е женен, до ден
днешен живее там, грижи се за имота, ремонтирал го е и по открит и
недвусмислен начин е манифестирал своето намерение спрямо ответниците.
Съдът в мотивите си е пропуснал да вземе предвид направеното признание,
че ответниците, с изключение на С. Д., не оспорват явното и открито
владение на имота от ищеца по НИ. От своя страна тя не е доказала
2
своето твърдение, че е собственик на идеални части от имота и че се е
противопоставяла на явното и открито владение на ищеца. По-нататък
въззивникът прави анализ на свидетелските показания, като сочи, че
свидетелите на ответницата по НИ говорят за срещи, при които не се е
уговаряло нещо конкретно, а и сам твърди, че среща в бистро не е имало.
Счита също, че неговите твърдения за успешно приключило придобивно
давностно владение, са доказани чрез показанията на ангажираните от него
свидетели.
С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и вместо него постанови ново, с което признае за установено, че
ищецът е собственик по давност н апроцесния имот.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания
за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата С. Д. П. – ищец по иска за
делба и един от ответниците по насрещния установителен иске подала
писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемата счита, че в
хода на първоинстанционното производство насрещният иск на ответника
Й. Д. за признаване правото му на собственост, придобито въз основа на
давностно владение, е останал недоказан и неоснователен, тъй като не са
доказани изискуемите обстоятелства – че е променил държането на
частите на останалите съсобственици във владение за себе си. Той не е
установил по един категоричен и положителен начин, че не само
осъществява фактическата власт върху съсобствения имот като го
обитава, подобрява, но и че манифестира по недвусмислен начин, че владее
целия имот за себе си, както и че това негово отношение е достигнало до
съсобственика, чиято част започва да владее, като един от начините за
това е да отблъсне владението на този съсобственик. Въззиваемата заявява
още, че от доказателствата по делото се установява, че при няколкото
водени разговори за парично уреждане на отношенията с нея, въззивникът
Д. не е оспорил правата й върху имота, а е заявявал, че не разполага с
парични средства, а и това е вероятното обяснение с оглед факта, че той
3
има и неплатени задължения за местни данъци за делбения имот.
С оглед изложеното въззиваемата моли да не се уважава въззивната
жалба. Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
Останалите двама въззиваеми по въззивната жалба – П. Д. Д. и Д. М.
Д. не са подали отговори в законовия срок, нито насрещни въззивни жалби.
В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора на първата
въззиваема, няма нови искания. Претендира разноски, представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В с.з. въззиваема пор. № 2, редовно призована, не се явява лично, за нея
се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа
изложените в отговора доводи и моли въззивния съд да вземе предвид
направените в първоначалните отговори на ответниците признания.
В с.з. въззиваем пор. № 3, редовно призован, се явява лично, заявява, че
не оспорва въззивната жалба и предоставя на съда да вземе решение. Няма
искания.
В с.з. въззиваема пор. № 4, нередовно призована, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който дава
съгласие за даване ход на делото, въпреки нередовното призоваване, заявява,
че се оспорва въззивната жалба и счита, че тя следва да бъде уважена.
Претендира разноски, представя пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
4
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са по принцип
неоснователни.
Няма спор по фактологията – че страните имат общ наследодател –
Й. Д. Й.ов, поч. 2003г., който е имал двама сина – Д. Й.ов Д., починал преди
него, през 1984г., чиято единствена наследница е ищцата С. Д. П. и М. Й.ов
Д., поч. 2007г., чиито наследници са тримата ответници – преживялата
съпруга П. Д. Д. и двамата му сина Й. М. Д. и Д. М. Д..
Производството е за делба на наследство между горните лица, като
нейн предмет е недвижим имот – жилище.
С нотариален акт № 150, том трети, нот.д. №1578/1990 г. на
нотариус при СлРС, Й. Д. Й.ов /баща на М. Д. и Д. Д./, ищцата С. Д. П.
/дъщеря на починалия Д. Д./ и наследодателят на ответниците М. Й.ов Д. -
низходящи на Стоилка Иванова Й.ова, били признати за собственици на
жилище построено от ЖСК, а именно югоизточно жилище разположено на
втория етаж на ЖСК „МИР“, застроено върху 74 кв.м., състоящо се от
дневна, спалня, вестибюл, кухня, черна кухня, сервизно помещение, коридор
ведно с избено помещение, при граници- източно мазе № 1, при граници:
изток-външен зид, запад-коридор, север-Димка Георгиева, юг- общо мазе и
съответните 1/6 ид.ч. от общите части на сградата, при дялове по 1/4 ид.ч.
за С. Д. и 1/4 ид.ч. за М. Д. и 1/2 ид.ч. за Й. Д.. Сградата на ЖСК е построена
въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя,
представляваща УПИ-5182 в кв. 203 на гр. С..
С нот. акт № 195, т. 2, нот.д. № 755/1995 г. на нотариус при СлРС Й.
Д. Й.ов е продал на сина си М. Й.ов Д. своята 1/2 ид.ч. от описаното
жилище. Същото съвпада със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 67338.533.37.1.4, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006
г. на изпълнителния директор на АК след одобряване на кадастралната
5
карта на гр. С. през 2006 г.
Ищцата С. Д. П. е поискала делба на този имот и основава
претенцията си за собственост върху 6/24 ид.ч. от него на наследяване по
закон.
Първият ответник – Й. М. Д. се стреми да я отблъсне чрез
противопоставяне на негово изключително право на собственост върху
имота, елиминиращо съсобствеността и изваждащо го от предмета на
делбата, чийто произход свързва с оригинерния способ на придобивната
давност.
За целта в законовия срок, на 03.07.2022г., е предявен насрещен
установителен иск по чл. 124 ал. 1от ГПК вр. чл. 79 от ЗС от Й. М. Д.
против ищцата и останалите двама ответници за признаване за
установено, че той е собственик по наследство и по давностно владение на
целия делбен имот, съответно желае да бъде отхвърлен искът за делбата
му.
Насрещната искова молба е представена в писмен вид, преписи от нея
са връчени на ответниците, постъпили са отговори от двама от
насрещните ответници - Д. М. Д.и и П. Д. Д., с които те заявяват, че искът
е основателен и потвърждават изложените в обстоятелствената част
факти. Съдът е докладвал насрещната искова молба в о.с.з. на 31.10.2022г.
Представено е било и заверено копие от искова молба, подадена на
10.10.2022г., със същия предмет, но предявена от Й. М. Д. и съпругата му Ф.
Г. Х.-Д., със същото искане, по която било образувано гр.д. № 4208/22г. на
СлРС. Делбеният съд счел, че по-рано предявената под формата на
насрещен иск претенция за собственост от единия съделител е допустима и
поради необходимостта от установяване на предмета на делбата, броя на
съсобствениците и размера на дяловете им е приел за разглеждане
предявеният от Й. М. Д. положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.
Както вече се посочи от хронологичната история на имота,
насрещният ищец се явява един от наследниците по закон на общия
наследодател Й. Д. Й.ов, починал през 2003г. В жилището е живял със
семейството си и с родителите си М. Д. и П. Д., като след смъртта на баща
му М. Д. на 25.12.2007г. само той и семейството му са живели в жилището,
6
до настоящия момент само те са го ползвали, поели са разходите по
поддръжката му, извършили са ремонтни действия в периода 2005-6г., в
разходите за които не са участвали останалите съсобственици. През 2004
г. насрещната ответница С. Д. е отправила покана до наследодателя на
ответниците – М. Д., да й заплаща месечен наем от 50 лв., какъвто не й е
заплащан. В сградата, под жилището, е имало също съсобствен гараж,
който е ползван лично или даван под наем от С. Д., който по-късно е бил
продаден и съсобствениците си поделили цената според квотите си.
Общият принцип при съсобствени имоти е, че съсобственикът владее
имота за сметка на всички съсобственици и като такъв той е владелец на
своята идеална част и държател на частите на останалите
съсобственици. За да е налица изменение на основанието на неговото
владение, е необходимо той да е предприел действия, които да отричат
правото на другите съсобственици върху техните части, и те да са
достигнали до тяхното знание. Тоест – анимусът за своене в подобна
хипотеза, налага активни, дори “агресивни” действия, поведение, което
доминира, за да наложи ново фактическо положение, различно от правното,
и в последствие, евентуално - да ги приведе в съответствие, като
стабилизира фактическото положение и го превърне в правно.
За да демонстрира своето ново, променено субективно отношение към
правото на собственост и да превърне владението в самостоятелно,
насрещният ищец е следвало да отблъсне правата на другите трима
ответници по този иск. В случая неговият брат и майка му не оспорват
претенцията му, тоест – на доказване подлежат твърденията му,
касателно ответницата по НИ С. Д..
По въпроса за характеристиките на фигурата на давностното
владение правната норма въвежда императивни изисквания. Твърдяните
владелчески действия задължително трябва да носят установените от
теорията и съдебната практика белези – обективни - владелецът да държи
вещта, да си служи с нея и да я употребява, т.е. да упражнява пълна власт
върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху
същата вещ и едновременно с това – субективни – владелецът да има
намерение да държи вещта като своя, да изключва случайния характер на
фактическата власт върху вещта, тя да бъде израз на воля трайно да се
7
държи вещта за себе си, да отблъсква евентуалното й владение от други
лица, владението трябва да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца по см. на чл. 81 от ЗС/, да е несъмнено /да липсва колебание относно
това намерение у собственика/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/ и явно /да не е установено по скрит начин/. Още е необходимо, за да
настъпи придобивният ефект на оригинерния способ спрямо недвижим
имот, освен елементът на владението с посочените белези, да изтече и
определен период от време – собствеността възниква след непрекъснато
владение в продължение на 10 години, респективно - 5 години, ако
владението е добросъвестно.
Приведени към настоящия случай, горните постановки не намират
пълното си проявление.
Ищецът по НИ не отрича наличието на съсобственост до смъртта на
баща си М. Д., тоест – след 25.12.2007г. той е решил да завладее и чуждите
части за себе си. Безспорно е държал целия имот и е упражнявал
въздействия върху него, но по отношение на съсобственицата С. Д.
настоящият въззивен състав намира, че не е установил явно и несъмнено
владение. От събраните гласни доказателствени средства не се доказва, че
ищецът е демонстрирал недвусмислено пред нея намерението си да свои
нейната част, както и че тя е узнала в промяната на отношението му.
Доводите в тая насока са следните:
След смъртта на М. Д. са проведени поне два разговора между
насрещния ищец Й. М. Д. и С. Д., при които е обсъждан въпросът за
уреждане на имуществените отношение във връзка със съсобствеността
върху имота. Последната е искала заплащане на стойността на дела й, а
ищецът е заявявал, че „няма пари“ и й е предложил „да го съди“.
За провеждането и същността на тези срещи съдът няма съмнения,
тъй като тези факти са установени посредством свидетелски показания на
очевидци, на които няма причини да се отрече тяхната незаинтересуваност
и безпристрастност. Свидетелят П., съпруг на С. Д., /двамата са във
фактическа раздяла/, излага такива данни, но брачното родство не е
достатъчен фактор за дискредитирането им, тъй като те се
потвърждават и от сведенията, дадени от свидетеля А., който е без
родство със страните и възпроизвежда плътно, точно и убедено лично
8
възприети от него събития. Освен това по въпроса за претенции на С. Д.
към насрещния ищец за заплащане на дела й от апартамента са събрани
показания и от свидетеля М., ангажиран от Й. М. Д..
Тези обстоятелства означават, че от една страна С. Д. се е считала
за собственик на идеалната си част, а от друга – насрещният ищец е
признавал този факт, тъй като е отказвал да й заплати паричната
равностойност поради липса на средства, а не защото се е считал за техен
собственик. А дори това да е било така – не го е довел до знанието на С. Д. –
тоест – не е изразил явно и недвусмислено променената си воля пред нея.
Следователно липсва елементът на несъмненост на владението, за да бъде
то противопоставимо на собственика/съсобственика. Ако пък се приеме, че
действията му спрямо имота са обективирали вътрешното му намерение,
то те са останали скрити от тази съсобственица, тоест липсва и
елементът на явност на владението.
В този контекст въззивната инстанция счита, че дори да се приеме, че
веднага след срещата, на която е присъствал свидетелят А., са се
осъществили всики признаци на владението на Й. М. спрямо С. Д. -
намерението му е доведено до нейно знание и фактическата му власт е
станала явна и несъмнена - и това е стартирало течението на придобивния
давностен срок, то той не е изтекъл успешно към момента на предявяване
на иска за делба, който би го прекъснал – даже ако се приеме за негово
начало 2016г. /при колебание на свидетеля между 2016 и 2017г./, тъй като
владението би било недобросъвестно и се нуждае от 10 годишен период, за
да се трансформира във вещно право.
Тук следва да се посочи още, че отношенията по повод ползването на
гаража, който също е бил съсебствен между страните, само от С. Д., са
ирелевантни на настоящия спор. Въззивният състав счита, че твърдяните
от свидетелите на насрещния ищец уговорки С. Д. „да се откаже от
апартамента, а да получи гаража“ на първо място – не са доказани, тъй
като всички свидетели възпроизвеждат чуто от самия насрещен ищец. На
второ място такава „уговорка“ не би имала правна стойност, ако не е
обективирана в надлежна форма, доказателства за което липсват. На
последно място фактът, че това имущество е продадено и
съсобствеността върху него е прекратена чрез разпределяне на сумата,
9
очевидно обезсмисля евентуалната уговорка.
Също така, за правна чистота, може да се отбележи и че направените
от насрещния ищец подобрения, ремонти и поддръжка на съсобствения
имот, сами по себе си не ползват тезата му относно придобиването по
давност на частта на С. Д.. Твърдението му, че когато е започвал ремонта
я е попитал дали ще участва с пари, но тя е отказала, отново сочи, че той я
е считал за съсобственик, който, съгласно правилата на ЗС, има
задължения спрямо общата вещ/имот. Отношенията им по този повод са
облигационни и следва да се уредят по предвидения в ЗС ред.
Така, в обобощение – въззивният съд намира за недоказан иска на
насрещния ищец Й. М. Д. по отношение на ответницата по него С. Д. за
признаването му за собственик въз основа на давностно владение на
нейната идеална част от наследствения недвижим имот, чиято делба се
иска, поради което той следва да бъде отхвърлен.
По отношение на другите двама насрещни ответници – майка му П. Д.
Д. и брат му Д. М. Д., съдът счита иска за доказан и основателен. При
условията на признатата му основателност и при признаване от тези двама
насрещни ответници на изложените в НИМ факти, както и с оглед
събраните доказателствени средства, може да се приеме, че за периода от
2007г. насам насрещният ищец е придобил собствеността върху идеалните
части на тези двама съсобственици чрез упражнявано трайно, явно,
несмущавано, несъмнено и непрекъснато владение, намерението за което им
е било демонстрирано, тоест са знаели, че той владее срещу тях. Така тези
два пасивно субективно съединени установителлни искове следва да се
уважат.
С оглед казаното, правото на собственост върху процесния имот се
разпределя по следния начин:
По силата на н.а. от 1990 г. насрещната ответница С. Д. П. е
станала собственик на 1/4 ид.ч., общият наследодател Й. Д. Й.ов – на 1/2
ид.ч. и М. Й.ов Д. – на 1/4 ид.ч.
Й. Д. Й.ов продава през 1995г. своята 1/2 ид.ч. на сина си М. Й.ов Д. /по
време на брака му/, който общо притежавал към момента на смъртта си
през 2007г. 3/4 ид.ч. от процесния имот в режим на СИО. Неговите
наследници – преживялата съпруга П. Д. Д. и синовете му Д. М. Д. и
10
насрещния ищец Й. М. Д. са придобили въз основа на наследяване по закон
права, съобразно предвидените от ЗН квоти – 4/6 от 3/4 ид.ч., или 12/24 ид.ч.
за П. Д. и по 1/6 от 3/4 ид.ч., или по 3/24 ид.ч. за Д. М. и Й. М..
Първоинстанционният съд неправилно е определил наследствените квоти на
тримата ответници по първоначалния иск на 6/16 ид.ч. за П. и по 3/16 ид.ч.
за Д. и Й..
Предвид уважаването на иска по чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС
против П. Д. Д. и Д. М. Д., насрещният ищец е собственик на своята идеална
част по силата на наследяването и на частите на майка си и брат си въз
основа на оригинерния способ на давностното владение, така Й. М. Д. общо
притежава 3/4 ид.ч. от имота.
Следователно е налице съсобственост по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот, за чието прекратяване е предявен искът на
С. Д. П. и той следва да бъде уважен, като бъде допусната делба на имота
между С. Д. П. и Й. М. Д. при следните квоти от правото на
собственост - 1/4 ид.ч. за първата и 3/4 ид.ч. за втория.
Като е достигнал до отчасти различни крайни правни изводи
първоинстанционният съд е постановил частично неправилно решение,
което следва да се отмени в частта, с която насрещният иск е отхвърлен
по отношение на П. Д. Д. и Д. М. Д., както и в частта, с която е допусната
делба на имота при описаните по-горе условия и вместо това бъде
постановено ново решение, с което бъде уважен установителният иск на Й.
М. Д. спрямо П. Д. Д. и Д. М. Д. и бъде допусната делба на процесния имот
между С. Д. П. и Й. М. Д. при 1/4 ид.ч. за първата и 3/4 ид.ч. за втория от
правото на собственост, а искът за делба спрямо П. Д. Д. и Д. М. Д. бъде
отхвърлен като неоснователен.
В останалата отхвърлителна част по насрещния иск спрямо С. Д. П.
решението следва да бъде потвърдено.
Разноските за настоящата инстанция следва да се присъдят след
приключване на производството по делбата, съгл. чл. 355 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 43/19.01.2023г. по гр.д. №
903/2022г. на СлРС в частта, с която е:
- отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. М. Д.
ЕГН:********** от гр. С., ул. „А.Е. ** против П. Д. Д., ЕГН:********** от
с. С., Община С. и Д. М. Д., ЕГН:********** от гр. С., ул. „Г.С. Р. ** иск с
правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС
- допусната делба между С. Д. П., ЕГН:********** от гр. С., бул. „Х.Б.
**, ап. 6 и П. Д. Д., ЕГН:********** от с. С., Община С., Й. М. Д.,
ЕГН:********** от гр. С., ул. „А.Е. ** и Д. М. Д., ЕГН:********** от гр. С.,
ул. „Г.С. Р. ** в качеството им на съсобственици на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.533.37.1.4,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със
Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с
административен адрес в гр. С., ул. „А.Е. **, намиращ се на втория етаж на
сграда с идентификатор №67338.533.37.1., с предназначение жилищна
сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
№67338.533.37, с площ на самостоятелния обект от 79.60 кв.м., с
прилежащо избено помещение № 1 и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата,
при граници на обекта на същия етаж: №67338.533.37.1.6 и
№67338.533.37.1.5; под обекта №67338.533.37.1.1, над обекта няма, при
следните квоти от собствеността на всеки един от съделителите:
- 4/16 ид.ч. за С. Д. П.;
- 6/16 ид.ч. за П. Д. Д.;
- 3/16 ид.ч. за Й. М. Д. и
- 3/16 ид.ч. за Д. М. Д.,
като НЕПРАВИЛНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. л.
79 от ЗС между Й. М. Д. ЕГН:********** от гр. С., ул. „А.Е. **, П. Д. Д.,
ЕГН:********** от с. С., Община С. и Д. М. Д., ЕГН:********** от гр. С.,
ул. „Г.С. Р. **, че Й. М. Д. е станал собственик въз основа на давностно
12
владение на техните идеални части – съответно – 12/24 ид.ч. на първата
и 3/24 ид.ч. на втория, от недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 67338.533.37.1.4, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед РД-18-
31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес
в гр. С., ул. „А.Е. **, намиращ се на втория етаж на сграда с
идентификатор №67338.533.37.1., с предназначение жилищна сграда,
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
№67338.533.37, с площ на самостоятелния обект от 79.60 кв.м., с
прилежащо избено помещение № 1 и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата,
при граници на обекта на същия етаж: №67338.533.37.1.6 и
№67338.533.37.1.5; под обекта №67338.533.37.1.1, над обекта - няма.
ДОПУСКА ДЕЛБА между Й. М. Д. ЕГН:********** от гр. С., ул. „А.Е.
** и С. Д. П. ЕГН:********** от гр. С., бул. „Х.Б. **, ап. 6 на следния
недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.533.37.1.4,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със
Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с
административен адрес в гр. С., ул. „А.Е. **, намиращ се на втория етаж на
сграда с идентификатор №67338.533.37.1., с предназначение жилищна
сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
№67338.533.37, с площ на самостоятелния обект от 79.60 кв.м., с
прилежащо избено помещение № 1 и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата,
при граници на обекта на същия етаж: №67338.533.37.1.6 и
№67338.533.37.1.5; под обекта №67338.533.37.1.1, над обекта няма, при
следните квоти от правото на собственост:
- 3/4 ид.ч. за Й. М. Д.
- 1/4 ид.ч. за С. Д. П.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. П. против П. Д. Д. и Д. М. Д. иск за
делба на гореописания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 43/19.01.2023г. по
13
гр.д. № 903/2022г. на СлРС в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14