РЕШЕНИЕ
№ 1605
гр. Пловдив, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330110643 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. А. М., ЕГН **********, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, с
която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № **** г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
както и нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № **** г., сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен Договор за паричен заем № **** г., а между ищеца и „Файненшъл България“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № **** г.
По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 400 лв., при
възнаградителна лихва в размер на 40 % и ГПР – 48.99 %. Твърди, че договореният
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % нарушава добрите нрави и внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова
услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя,
поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Счита, че нищожността
на договорната лихва влече нищожност на кредитната сделка. Не били спазени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно в договора да е разписан действителният
размер на ГПР. Твърди, че действително приложеният годишен процент на разходите е
различен от посочения в договора, като кредиторът заблудил потребителя. Оттук твърди
нищожност на клаузата за ГПР в размер на 48.99 %, с произтичащите правни последици по
чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че
уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход, който следва да бъде
включен при изчисляване на ГПР. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК кредиторът не е
1
включил в ГПР от 48.99 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на
възнаграждение за фирмата – поръчител. Невключването му в ГПР водело до
несъответствие на действително прилагания от кредитора разход в кредитното отношение и
представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗЗП.
Твърди се, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя,
длъжникът не получава никаква престация, като в тази връзка се твърди, че има нарушаване
на принципа на справедливост. По отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, намира същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, целите на
Директива 2008/48 и внасящ неравноправие по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Сочи, че след
като кредитната сделка е нищожна, договорът за поръчителство е лишен от правно
основание и не е породил правно действие.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Счита, че в закона няма
ограничение на свободата на договаряне досежно размера на договорната лихва. Сочи, че
ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което
не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушаване на добрите нрави. Твърди, че
не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че възнаграждението
на дружеството – гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното
правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Посочва, че
възнаграждението на гаранта се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е
ангажирана или не. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора
да се посочи механизмът на пресмятане на ГПР. Излага, че в договора не е уговорена
възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни
допускания. Счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
гаранция са неоснователни и твърди, че договорът за гаранция не противоречи на добрите
нрави. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е
депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените
искове.
Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на
гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е
лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Сочи, че длъжникът,
срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни
задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на гаранта. Твърди, че с
предоставената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът
е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Поддържа,
че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва
безвъзмездни сделки. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По делото не се спори, че между ищеца П. А. М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил
подписан Договор за паричен заем № **** г., по силата на който ищеца е получил заем за
сумата от 400 лева, която е усвоил.
По делото не се спори и, че между ищеца П. А. М. и „Файненшъл България“ ЕООД е
2
бил подписан Договор за предоставяне на поръчителство **** г. /виж Определение от
закрито съдебно заседание от **** г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Следователно, съдът приема, че между П. А. М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил
подписан Договор за паричен заем № **** г., за сумата от 400 лева. От приетия като
писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 9 - 13), се установява, че същият е
сключен при следните параметри: сума на кредита – 400 лева, с уговорена договорна лихва,
като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 48.99 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 5 месечни вноски, в
размер 88.17 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на
440.85 лева. Според чл. 4 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство /л.14 - 17/ с ответника „Файненшъл България“
ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищцата по заема срещу
възнаграждение в общ размер на 244.15 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер
на 48.83 лева, като е изрично е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД /чл. 3, ал. 3/. В чл. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в
сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
Относно недействителността на договора за заем:
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
3
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.99 %, а възнаградителната лихва– 40
%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко
това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането
на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за
заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде
споделено. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД дружество-поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник.
Договорите са сключени, чрез едно и също лице, на една и съща дата, заведени са под един
номер и е уговорено плащане само в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД
имат качеството на свързани лица, защото при извършена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора
на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за
заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена
като изискване за предоставянето на заема - чл. 4, това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на
възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен
процент на разходите от 48.99 % не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и
от изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна,
компетентно дадена и неоспорена от страните, че в годишния процент на разходите по
процесния Договор, като разход на заемодателя е включена само договорна лихва.
Процентът, с който се оскъпява кредита с постигната договорка за заплащане на
уговореното възнаграждение на дружеството - поръчител, е 894.69 %.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
4
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Относно недействителността на договора за предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи
договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно за всички задължения възникнали по договора за заем, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е
договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.
Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на
договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да
бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез
поръчителство.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 100 лева – държавна такса и 150 лева– за ССЕ.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 22) е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат Е. И., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването й на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва
да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева за договора за заем за ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а за договора за поръчителство за ответника „Файненшъл България“
ЕООД – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Посочените суми следва да се
присъдят в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че
последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. А. М., ЕГН
**********, с адрес: **** и „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис
40-46, че сключеният между тях Договор за паричен заем № **** г. е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. А. М., ЕГН
**********, с адрес: **** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център,
ет. 2, офис 40-46, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство №
**** г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати на П. А.
М., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 200 лева (двеста лева) - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да
заплати на адвокат Е. Г. Иванова, АК-Пловдив, личен № **********, със служебен адрес –
гр. Пловдив, ул. **** сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на П. А. М., по настоящото гр.д. № 10643/2022 г. по описа
на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46,
да заплати на П. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 50 лева (петдесет лева)-
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46,
да заплати на адвокат Е. Г. Иванова, АК-Пловдив, личен № **********, със служебен адрес
– гр. Пловдив, ул. **** сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на П. А. М., по настоящото гр.д. № 10643/2022 г. по описа
на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6