Р
Е Ш Е Н И Е № 260940
13.08.2021 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като
разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова
въззивно гражданско дело № 1376 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство „ИНПРИНТ“ АД, депозирана чрез процесуалния му
представител – адв. Д. против Решение № 741/28.02.2020 г., постановено по гр.
дело № 4777/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. с., в частта с която e признато за установено, че съществува вземането на ЕТ „И.В.
Трейд Къмпани“ от дружеството – жалбоподател на сумата от 14 939,76 лева -сбор
от неплатените цени за продадени стоки – консумативи за полиграфията за периода
18.06.2018 г. – 23.07.2018 г., за които са издадени фактури № 60816 от
04.07.2018 г. на стойност 1 617,36 лв.; № 60925 от 10.07.2018 г. на стойност
249,60 лв.; № 60934 от 13.07.2018 г. на стойност 3 686,28 лв.; № 60826 от
18.07.2018 г. на стойност 2 938,68 лв.; № 60828 от 18.07.2018 г. на стойнст 2 302,92
лв.; № 60835 от 23.07.2018 г. на стойност 4 144,92 лв. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до изплащането на вземането,
за които по ч.гр.д. 1379/2019 г. по описа на ПРС е издадена заповед № 856 от
28.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 410 от ГПК,
както и в частта, с която в тежест на дружеството – жалбоподател е възложено
заплащането на направените разноски в заповедното производство в размер на 419,16
лв., както и разноските в първоинстанционното производство в размер на 983,14
лв.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд в
обжалваните части е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложените
доказателства. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно
установяването на факта на получаване на стоките по неплатените фактури и
завеждането им в склада на дружеството – галбоподател. Твърди се, че първоинстанционният
съд незаконосъобразно е отказал да уважи доказателствено искане на жалбоподателя,
с което е можело да се установи лошото качество на част от доставените стоки, наложило
тяхното връщане. В този аспект се излагат и съображения, че задължение да
докаже факта на доставката на стоките, за които са издадени процесните фактури,
но не е извършено плащане от дружеството – жалбоподател при направеното
възражение за лошото им качествено консумативи, е било на въззиваемата страна
по жалбата.
С тези аргументи е обосновано искането на отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковите претенции
на ЕТ „И.В. ТРЕЙД КЪМПАНИ“ да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователени и
недоказани. Претендира се заплащането на направените разноски в двете инстанции
и в заповедното производство.
В писмения отговор на въззиваемата страна се оспорва
изцяло основателността на въззивната жалба. Оспорват се и твърденията на
жалбоподателя за необоснованост на отказа на съда да допусне доказателства за
установяване на факта на изпълнение на договорите за продажба, а именно, че
стоките по неплатените процесни фактури са били заведени в склада на „ИНПРИНТ“
АД, доколкото не се спори, че тези фактури са били включени в дневника за
покупки по ДДС. Сочи се, че тези възражения са вътрешно противоречиви и
незаконосъобразни, доколкото не се конкретизира нито вида на стоките за които
се твърди да са били некачествени и поради това върнати, нито тяхното количество,
а още по-малко за начина, по който това
е било сторено. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а решението на районния съд в обжалваните му части да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащането на
направените разноски.
Аргументите, изложени в депозирания писмен отговор и
направеното искане за потвърждаване на обжалваното решение се поддържат изцяло от
процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебното заседание.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, което предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките
на заявените в жалбата доводи.
При въззивната проверка не се констатира неправилно
приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 327 ал. 1 вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЕТ „И.В. Трейд Къмпани“ против „ИНПРИНТ“ АД с искане да бъде признато за установено вземането на ищеца, представляващо сбор от неплатени цени за продадени и доставени в периода 18.06.2018 г. – 23.07.2018 г. стоки – консумативи за полиграфията, по описаните в обстоятелствената част на исковата молба фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Не е спорно по делото, че представените към исковата
молба фактури са издадени от ЕТ „И.В. Трейд Къмпани“ по повод сключен между
страните договор за търговска продажба с предмет – консумативи за полиграфията.
Не се оспорва и факта на предаване на стоките – в деня на издаване на
фактурите. Към отговора на исковата молба дружеството – жалбоподател е
представило и платежни нареждания за извършени плащания. В хода на
първоинстанционното производство е била назначена и съдебно – счетоводна експертиза
от заключението на която е установено, че процесните фактури отговарят на
изискванията на Закона за счетоводството, осчетоводени са в счетоводствата и на
двете страни по спора, като са включени в Дневника за покупки по ДДС за месец
юни 2018 г. и за месец юли 2018 г. на дружеството – жалбоподател. Установен е
дължимият общ размер на вземането по всички фактури, с оглед представените
платежни нареждания и отразените плащания по банков път в счетоводствата и на
двете страни по спора.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е приел, че страните по спора са страни по договор за търговска
продажба, документиран с издадените фактури от въззиваемата страна, доколкото
същите съдържат необходимите реквизити относно основните елементи на продажбата
– вещите, предмет на продажбата, количество и цена. Констатациите, залегнали в
заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза не се
оспорват и пред въззивната инстанция от дружеството – жалбоподател. В този
аспект, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че счетоводните
записвания при купувача по договора за продажба представляват признание на
неизгодните за страната факти, отнасящи се и до изпълнението на договора за
продажба. Възражението за неприемане и незавеждане на доставени стоки с лошо
качество, наложило последващото им връщане, съдът е отказал да уважи поради
липса на конкретизация за кои от процесните фактури се отнася.
Изводите на първоинстанционния съд се споделят напълно
и от настоящия въззивен състав, тъй като почиват на обективен и достоверен
анализ на събраните по делото доказателства при правилно приложение на
материалния закон и относимите нормативни разпоредби. Въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, заключението на съдебно -счетоводната
експертиза, която е кредитирана с доверие като компетентно изготвена и
неоспорена от страните по делото, се установява по несъмнен и категоричен начин
съществуването на облигационното правоотношение между страните по договор за
търговска продажба по силата на който за ищеца – продавач е възникнало
задължение да предаде отразените във фактурите стоки, а за ответника – купувач,
насрещното задължение – да заплати продажната цена. Константна е практиката на
ВКС по въпроса, че осчетоводяването на издадени фактури е доказателство за
сключен договор за търговска продажба на стоки, което поражда задължение за
плащане на посочената във фактурата (уговорена) цена – Решение № 20 от 25.05.2013 г. по т д. №
206/2012 г., ВКС, ТК, Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. 416/2011 г., ТК,
1-во т. о., Решение № 166/26.10.2010 г.по т. д. 991/2009 г. на 2 г. о.Договорът
за търговска продажба е възмезден и предоставя право на продавача да получи
цената на продадените стоки. Разпоредбата на чл. 154 от ГПК възлага в тежест на
ответника – купувач да докаже, че е изпълнил точно поетото договорно задължение
да плати уговорената цена. Доколкото по делото не се твърди да е уговорен срок
за плащане приложима е разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, че паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата
или друга покана за плащане.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е
изплатил изцяло дължимата цена за доставените стоки. Не е конкретизирал и твърденията
си за доставени некачествени стоки, като не е представил доказателства да е уведомил
продавача за недостатъци в доставени му стоки, респективно не е представил документи,
удостоверяващи неизпълнението на задължението на продавача и връщането на некачествените
стоки. Липсва подобно отразяване и в счетоводните записвания на дружеството.
В този контекст, доколкото не се оспорва
автентичността на процесните фактури, както и установеното частично плащане,
включително и усвоеният данъчен кредит по всички, включени в дневниците за
покупки през месец юни 2018 г. и месец юли 2018 г. издадени фактури от ищеца в
първоинстанционното производство, законосъобразно в обжалваното Решение е
прието, че предявеният иск е основателен, а неплащането на цената в момента на
получаване на стоките обосновава и извод за основателност на акцесорния иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, решението на районния съд в
обжалваните му части като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 741/28.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4777/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, в частта с която Е УВАЖЕН, предявеният иск с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ от ЕТ
„И.В. ТРЕЙД КЪМПАНИ“ И Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на
ищеца от „ИНПРИНТ“ АД на сумата от 14 939,76 лева, представляваща сбор от неплатените
цени за продадени стоки – консумативи за полиграфията за периода 18.06.2018 г. –
23.07.2018 г., за които са издадени фактури № 60816 от 04.07.2018 г. на
стойност 1 617,36 лв.; № 60925 от 10.07.2018 г. на стойност 249,60 лв.; № 60934
от 13.07.2018 г. на стойност 3 686,28 лв.; № 60826 от 18.07.2018 г. на стойност
2 938,68 лв.; № 60828 от 18.07.2018 г. на стойност 2 302,92 лв.; № 60835 от
23.07.2018 г. на стойност 4 144,92 лв. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2019 г. до изплащането на вземането, за които по
ч.гр.д. 1379/2019 г. по описа на ПРС е издадена заповед № 856 от 28.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение, на основание чл.410 от ГПК и е възложено в
тежест на „ИНПРИНТ“ АД заплащането на направените разноски в заповедното производство
в размер на 419,16 лв., както и на разноските в първоинстанционното производство
в размер на 983,14 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: