№ 20180
гр. С., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
202411101267.. по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. С. срещу . „.“ гр.С., с
която са предявени искове по чл.128, т.2 КТ за сумата от 690.30 лв., представляваща
останала незаплатена част от месечно трудово възнаграждение за периода от .г до
30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане; иск по чл.
224 КТ за сумата от 170.10 лв., представляваща останала незаплатена част от дължимо
обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от .г. до 30.06.2023г.,
ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане и иск по чл.128 КТ, вр.
чл. 12 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сумата от 1..90 лв.,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за периода от .г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от
13.05.2024г до окончателното плащане.
В исковата молба и в депозирани уточнителни молби от 02.09.2024г. и от 20.09.2024г
от името на ищцата се поддържа, че е се намирала в трудово правоотношение с ответника по
силата трудов договор от 07.09.2022г., в който било уговорено заплащането на трудово
възнаграждение в размер на 767 лева на месец. Посочва се, че трудовото и правоотношение
е било прекратено считано от 01.07.2023г. със заповед № ./.. на основание чл.325, ал.1, т.1
КТ, като и е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. от
25 дни. Излагат се твърдения, че е подписан Анекс № ./.г. към Колективен трудов договор за
системата на . и . № ./.г, съгласно който е предвидено увеличение на трудовото
възнаграждение на заетите в системата на . и . с 15 % и то считано от .г., т.е със задна дата.
Предвид това, ищцата счита, че така уговореното в колективния трудов договор увеличение
на трудовото възнаграждение има обратно действие и на същата се дължи допълнително
1
заплащане на увеличението на основното трудово възнаграждение, на допълнителното и
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск. В подкрепа на това становище ищцата подчертава, че са и
разясненията направени в Становище на . по въпроса. Ищцата сочи и, че е отправила
извънсъдебно искане към ответника за заплащане на претендираните от нея суми, но в
отговор е получила отказ. С оглед изложеното моли исковете и да бъде уважен и ответникът
да бъде осъден да заплати процесните суми и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава се, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като се изтъква, че след
прекратяването му на ищцата са били заплатени всички дължими суми. Релевирано е
възражение, че от ищцата не са ангажирани доказателства същата да синдикален член или
присъединил се към колективния трудов договор служител, поради което по отношение на
нея не следвало да намери приложение и колективния трудов договор (.). Изтъква се, че
Анекс № ./.г. към Колективен трудов договор за системата на . и . № ./. не следва да намери
приложение по отношение на ищцата и защото в процесния Анекс към . изрично е посочено,
че увеличение касае единствено индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
.то към .г, а не служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени преди тази дата.
Предвид това се изтъква, че увеличението от 15 % на трудовото възнаграждение предполага
действащ трудов договор , а доколкото трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
считано от 01.07.2023г, на същата не се дължи заплащане на допълнителни суми. Като
аргумент в подкрепа на това становище се извежда и от Закона за държавния бюджет за
2023г на Р. за функция „.“ и начина, по който средствата в бюджета са били разпределение.
Изтъква се, че на чл.27, ал.2 от ., изменен с Анекс от .г не е придадено обратно действие и
именно поради това не се прилага по отношение на служители с прекратени трудово
правоотношения към .г. В тази насока се сочи, че е и становището на М. на .то. По
отношението на претенцията за допълнително заплащане на обезщетение за неизползвано
платен годишен отпуск изрично се подчертава, че заплатените на ищцата суми са били
изчислени съобразно разпоредбата на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на
правоотношението и. Ето защо се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в полза
на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 128, т.2 КТ и чл.128, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата на
работната заплата:
За да бъдат уважени осъдителните искове по чл. 128 от КТ, следва да бъде установено
наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1.че е съществувало
валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника през процесния период, 2. че
ищцата е полагала труд за периода, за който претендира да и се заплати трудово
2
възнаграждение, 3. размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и 4.
падежа на вземанията, както и 5. че има придобит трудов стаж в съответния размер и
приложимия процент за определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение.
По делото несъществува спор относно наличието на първите две кумулативно дадени
предпоставки за уважаване на иска, а именно наличието на трудово правоотношение между
страните през исковия период и полагане на труд от страна а ищцата през него. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника, а се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства, в това число и трудов договор ..г., сключен между . „.“ и ищцата В.
С., по силата на който същата е била назначена на длъжност „. общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап, за непълно работно време с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 767 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 36 %, т.е 276.12 лева. Към така
посочения трудов договор е подписно допълнително споразумение № .., с което на ищцата
са възложени допълнително лекторски часове за 5, 6 и 7 клас до завръщане на титуляра по
предмет „.“.
Не се спори между страните и, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено със заповед № ./.. на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ считано от 01.07.2023г,
като видно от заповедта е било разпоредено на същата да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2023г. – 25 работни дни в размер на 1194 лева.
Заповедта е била връчена на ищцата на .г. Тези обстоятелства са отбелязани и в трудовата
книжка на ищцата, видно от приложения препис на трудова книжка към исковата молба.
Между страните не съществува спор и досежно обстоятелството, че трудовото
възнаграждение на ищцата в размера, уговорен в трудовия договор, ведно с допълнителното
трудово възнаграждение, е било изплащано през исковия период. Спорът по делото е
концентриран върху въпроса дали на ищцата се дължи трудово възнаграждение за исковия
период от .г. до 30.06.2023г. в по-голям размер от вече заплатения с оглед приетото
изменение в Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд и сключен анекс № ./.г към
Колективен трудов договор за системата на . и . № ./.г., съгласно който със задна дата се
увеличават трудовите възнаграждения в сектора, а именно считано от .г, към който момент
ищцата е била в трудово правоотношение с ответника.
Съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № .г за нормиране и
заплащане на труд §2 е прието изменение на Приложение № 3 към чл.16, ал. 1 касаещ
минималните размери на основните месечни работни заплати на ., което изменение е
съобразено с сключен анекс № ./.г към Колективен трудов договор за системата на . и . № ./.г.
Изрично е предвидено, че изменението в Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд,
отнасящо се до размерите на трудовите възнаграждения, т.е §2, влиза в сила със задна дата –
считано от .г. Предвид това за да се установи дали така приетото нормативно изменение на
минималните трудови възнаграждения в сферата на .то следва да намерят приложения и по
отношение на вече прекратени правоотношения, трябва да се разясни правното значение на
придаване на обратно действие на даден нормативен акт. Обратно действие на нормативен
3
акт може да се даде само по изключение и с изрична правна норма по аргумент от чл. 14,
ал.1 ЗНА. Обратно действие има тогава когато новият нормативен акт преурежда настъпили
правни последици от юридически факт, на който отмененият закон е признал правни
последици, т.е тогава когато новия закон засята вече придобити права или погасени
задължения при действието на отменения. Обратното действие не се отнася само до „.“
правоотношения – тези, които са възникнали и съществуват към влизане в сила на новия
закон. Обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон
правоотношения. В този смисъл определение № ./14.07.2022г. по ч.т.д.№ ./2022г на ВКС, II
т.о., решение № ./25.10.2018г. по .гр.№ ./2017г. ВКС, III г.о. С обратното действие,
придадено на подзаконовия нормативен акт, е създадена една правна фикция, която
приравнява правата, възникващи по силата на неговата уредба, като че ли са съществували
по-рано. Това е познат и разрешен похват в гражданското ни право, с който се запълват
празнини в обществения регламент или се създава нов, който е по-благоприятен за
ползващите се правни субекти. /В този смисъл и решение № ./06.08.2004г. по гр.д.№ ./2002г
на ВКС, III г.о, в което е разгледан въпроса относно присъждане на допълнително
обезщетение за пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, когато пенсионирането е осъществено
преди приемането на нормативен акт, на който е придадено обратно действие, и с който се
разрешава въпроса за осигурителния стаж по-благоприятно от действащия към датата на
пенсионирането закон/.
Следователно при съобразяване на така направените принципни разяснения относно
придаването на обратно действие на изменение в нормативен акт, може да се достигне до
заключение, че подобно изменение с придадено обратно действие намира приложение
именно по отношение и на приключили правоотношения. Ето защо следва да се приеме, че
доколкото изрично е посочено, че §2 от Наредбата за изменение на Наредба № .г за
нормиране и заплащане на труд, влиза в сила от един по-ранен момент, а именно от .г, то
предвидените в нея промени относно размерите на трудовите възнаграждения касаят всички
правоотношения, които макар към датата на обнародване на наредбата – 01.09.2023г да са
били приключили, са действали към .г. Именно такова е и трудовото правоотношение на
ищцата, която към .г. е полагала труд при ответника на основание сключения между тях
трудов договор ..г. Предвид това по отношение на нея следва да намерят приложение именно
предвидените в Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд, редакция ДВ. Бр. 75 от
01.09.2023г., размери.
С оглед оспорването на ответника релевирано в отговора на исковата молба досежно
наличието или липсата на качеството „синдикален член“ на ищцата, следва да се посочи, че
в §2 от Наредбата за изменение на Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд, който е в
сила от .г., не е предвидено изискване служителят да е член на синдикална организация, за
да намери по отношение на него предвиденото изменение на минималните размери на
трудовите възнаграждения в сферата на .то. Ето защо съдът приема, че независимо от това
дали ищцата е била или не член на синдикална организация, участвала в подписването на
анекса от .г към ., по отношение на нея след да намери приложение предвидената промяна в
4
Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд на минималните размери на трудовите
възнаграждения за ., каквато длъжност същата е заемала в период от .г. до 30.06.2023г.
Софийски районен съд счита, че следва да се съобрази и характера на нормативно
определените минимуми на трудовите възнаграждения в съответния сектор, като бъде
направен паралел с нормативно определения размер на минималната работна заплата.
Минималната работна заплата е нормативно определен долен праг на заплащане на труда по
трудово правоотношение, за който законодателят е приел, че има капацитет да осигури
минимални средства за съществуване. Чрез минималната работна заплата се гарантира
изпълнението на алиментното предназначение на трудовото правоотношение. Чрез нея
централизирано и по нормативен път законодателят има възможност да отчита промяната в
икономическите условия и да гарантира мимнималните средства за съществуване.
/съобразявайки мотивите на Тълкувателно решение № 2/12.12.2013г по тълк.д.№ 2/2013г на
ОСГК на ВКС/. Същият е и смисълът на предвиждането на минимални размери на
възнагражденията за конкретни сфери, каквато е сферата на .то. Ето защо настоящият състав
приема, че независимо, че към датата на обнародване на §2 от Наредбата за изменение на
Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд правоотношението на ищцата е било
прекратено, поради което към тази дата не е била налице възможност по реда на чл. 118 КТ
за изменение на трудовото правоотношение чрез промяна на трудовото възнаграждение
едностранно от работодателя, то при липса на такава промяна следва да се съобразят
минималните размери на трудовите възнаграждения в сферата на .то, относими към исковия
период, доколкото същите са нормативно определение, като не е предоставена възможност
на работодателя за преценка дали да извърши промяна на трудовото правоотношение по
реда на чл. 118, ар. 3 КТ или не.
На следващо място, като аргумент в подкрепа на застъпеното от съда становище
следва да се съобрази, че съгласно колективния трудов договор за системата на . и . . № ./.г,
изменен с подписването на анекс от .г към него за системата на . и . се определят минимални
основни работни заплати, считано от . г., както следва: 2. „б“ . и с. – 1763 лева“, като в, ал. 3,
т. 2 е предвидено, че индивидуалните основни работни заплати на ., които към момента
на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%. Следователно, с цитираното
изменение се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения,
съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат
увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на .то.
Изрично в анекса е посочено неговото темпорално действие - считано от .г.
Следователно по същество и на клаузата от колективния трудов договор, предвиждаща
изменение на размерите на трудовите възнаграждения, е придадено обратно действие. След
като страните по колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира като
нормативно съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на минималните
заплати следва да се прилага, считано от . г., това е и моментът, към който следва да се
преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в
5
това число и по отношение на ищцата.
В конкретната хипотеза, от значение е към .г. ищцата да е имала валидно трудово
правоотношение в сферата на .то и да е заемала някоя от длъжностите, за които е предвидена
промяна в размера на възнаграждението, както и към .г. да е членувала в синдикалната
организация, която е страна по колективния трудов договор от .г. Видно от представените
доказателства по делото, неоспорени от ответника, ищцата към .г. е полагала труд по трудов
договор при него на длъжност „.“, като съгласно приетата по делото членска карта /л.78 от
делото/ към .г – датата на сключване на анекса към . В. Д. С. е била член на .. Следователно
по отношение на нея намират приложение договорените в . размери на трудовите
възнаграждения за ..
Изводите в изяснения смисъл намират опора и в съдържанието на уговорката в чл. 27,
ал. 3, т. 2 от . съобразно изменението й с анекса от . г., в която е предвидено, че от значение
при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител
след прилагане на увеличението е реално получаваното от него възнаграждение „към
момента на увеличението“, а момента на увеличението съгласно изрично посоченото в чл.
27, ал. 1 от . е .г.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на
който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което
не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на
колективния трудов договор с оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както
наредбата, приета от министъра на .то и науката, така и ., респ. анекса към него, страна по
които е също м.то на .то и науката, са приети, респ. сключени в резултат от по-късното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от
1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея - да преуредят съдържанието на
индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след . г. в сферата на .то, като ги
изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличение на
възнагражденията им със задна дата.
Като аргумент в подкрепа на застъпеното до тук становище следва да се съобрази и,
че при възприемане на противното становище, а именно че лицата, работили в сферата на .
и . . в периода от . г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от . г.,
би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са
продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи
служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и
същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2
КТ презумпця за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А за
това не е налице нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика
основание, а както бе обосновано и по-горе, извод в този смисъл не следва и от
съдържанието на процесния анекс от . г., в който изрично е предвидено да се прилага по
6
отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към . г. и/или след
тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към . г. - датата на
формалното подписване на допълнителното споразумение към ..
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството,че през процесния
период от .г до 30.06.2023г ищцата е заемала длъжността „.“ в . „.“ гр.С. и към .
г. възнаграждението и е било в размер на 767 лева, доколкото същата е била назначена за
непълен работен ден – 4 часов, т. е. е получавала основно трудово възнаграждение в размер
на половината от минималния размер за длъжността, то при съобразяване на клаузата на чл.
27, ал. 3, т. 2 от . съобразно изменението му с чл. 1 от анекса, размерът на трудовото и
възнаграждение следва да бъде увеличен поне с минимум от 15 %.
За определяне на размера на дължимото на ищцата възнаграждение по делото е
прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира по
реда на чл. 202 ГПК, доколкото е изготвено от вещо лице притежаващо необходимите
професионални опит и знания, и за изготвянето му се е запознало с всички относими
документи. Съгласно посоченото в заключението от вещото лице при съобразяване на
увеличение на основното трудово възнаграждение с 15 % на ищцата се дължи заплащане
допълнително на основно трудово възнаграждение за целия исков период в размер на 690.30
лева брутно. Именно това е и размерът на трудовото възнаграждения претендирано от
ищцата, поради което искът и следва да бъде изцяло уважен.
За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното
основно трудово възнаграждение на работника или служителя, следва той да има трудов
страж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 ... Съгласно чл. 12, ал. 1 .. за придобит
трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор, който по силата на чл. единствен от ПМС № 147/29.06.2007
г. не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит се взема предвид и придобитият трудов стаж
в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия - арг. чл.
12, ал. 4, т. 1 ...
Съгласно текста на чл. 12, ал. 9 от .., правото за получаване на допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобиване на стаж и
професионален опит не по-малък от една година. Единственото друго условие, поставено в
нормативната уредба на този вид допълнително възнаграждение, е посоченото в чл. 12, ал. 4,
т. 1 от Наредбата, а именно придобитият трудов стаж и професионален опит да е на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. По делото между страните
не съществува спор, че за ищцата е налице основание за получаване на допълнително
трудово възнаграждение за придобит стаж и възраст, като изрично в подписания между
страните трудов договор е посочено, че допълнително възнаграждение е в размер на 36 %.
7
При определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение процесния период
следва да бъде съобразен размера на основното трудово възнаграждение към .г, а именно
увеличения с 15 % размера. Предвид това за да се определи размерът на дължимото на
ищцата допълнително трудово възнаграждение съдът съобрази посоченото от вещото лице в
приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която дължимото
за периода от .г до 30.06.2023г допълнително трудово възнаграждение се равнява на 249.66
лева брутно. Именно до този размер следва да бъде уважена и исковата претенция на
ищцата, като следва да бъде отхвърлена за разликата над 249.66 лева до пълния предявен
размер от 1..90 лева.
По иска по чл. 224 КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 224 КТ от ищцата следва при условие на пълно и главно
доказване да се установи съществуването на трудово правоотношение с ответника за
твърдения период, прекратяването му на посоченото основание и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
Между страните не се спори, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата същата е имала неизползван платен годишен отпуск за 25 дни за
2023г, като това обстоятелство е било посочено изрично и в заповедта за прекратяване на
трудовото и правоотношение. Не се спори и че на ищцата е заплатено обезщетение по чл.
224 КТ в размер на 1194 лева.
Съгласно разпоредба на чл. 224 КТ, ал. 2 КТ обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Видно от текста на л. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът
или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно основа за
изчисляването на размера на дължимото обезщетение по чл. 224 КТ е именно
среднодневното брутно трудово възнаграждение, като в случая се касае за среднодневното
брутно трудово възнаграждение за 2023г. В случая следва да се съобразят и разясненията
дадени в мотивите на Тълкувателно решение №№ 2/12.12.2013г по тълк.д.№ 2/2013г на
ОСГК на ВКС относно основата, на която се изчислява обезщетение по чл. 225 КТ, която е
уредена от законодателя по подобен на чл. 224 КТ начин. С оглед приетото по-горе относно
размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за 2023г при съобразяване на
извършеното изменение на минималния размер на трудовото възнаграждение със задна дата
въз основа на нормативен акт, като основа за изчисляване на обезщетението по чл.224 КТ
следва да се вземе именно изменения размер на трудовото възнаграждение, при което
съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза дължимото обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск се равнява на 179.19 лева, но с оглед диспозитивното
начало в процеса искът следва да бъде уважен до претендираната сума от 170.10 лева за
която сума искът следва да бъде уважен.
8
С оглед основателността на исковите претенции по чл. 128 КТ и претенцията по чл.
224 КТ, в полза на ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, представляваща законна последица от уважаване на
исковете.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищеца В. С. съразмерно с уважената част от исковете. Още в исковата молба от негово име е
направено искане за присъждане на разноски в размер на 450 лева – адвокатско
възнаграждения. При съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия случай съдът приема, че
са представени доказателства за извършеното плащане на посочената сума, доколкото по
делото е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в
размер на 450 лева и с направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Ето защо в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 200.11 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответника съразмерно с
отхвърлената част от исковете. По делото се претендира присъждане на възнаграждение за
адвокат в размер на 660 лева, за плащането на което е представено извлечение от банкова
сметка. Релевирано е възражение от ищцата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно при съобразяване на чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
материалният интерес по делото се равнява на 2496.30 лева, при което минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 549.63 лева без ДДС, т.е 659.56 с ДДС. Следователно
уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС не се явява прекомерно.
Предвид това в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се
присъдят разноски в размер на 366.51 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
дължимата държавна такса съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 64.10
лева и депозит за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 111.06
лева или общо 175.16 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .. . „.“ – гр.С., ЕИК ., със седалище в гр.С., С.., да заплати на В. Д. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. „.., на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 690.30лева,
представляваща останала незаплатена част от месечно трудово възнаграждение за периода
9
от .г до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане, на
основание чл. 224 КТ сумата от 170.10 лева, представляваща останала незаплатена част от
дължимо обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от .г. до
30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане и на
основание чл.128 КТ, вр. чл. 12 .. сумата от 249.66 лева, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от .г. до
30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128 КТ, вр. чл. 12 .. за сумата над 249.66 лева до пълния предявен
размер от 1..90 лева.
ОСЪЖДА .. . „.“ – гр.С., ЕИК ., със седалище в гр.С., С.., да заплати на В. Д. С., с
ЕГН ********** и с адрес гр. С., ж.к. „.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200.11
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Д. С., с ЕГН ********** и с адрес гр. С., ж.к. „.. да заплати на .. . „.“ –
гр.С., ЕИК ., със седалище в гр.С., С.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 366.51 лева -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА .. . „.“ – гр.С., ЕИК ., със седалище в гр.С., С.., да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 175.16 лева - държавна
такса и депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10