Р Е Ш
Е Н И Е
№ 82
гр.Бургас,
04.06.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
Секретар:
ЛЕНА ДИМИТРОВА
Прокурор:
ЕЛГИНА ЧАЛЪМОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 396 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 3 от 8.01.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3680/2019г., Бургаският районен съд признал
подсъдимия И.А.Д. с ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от месец
януари 2017 г. до месец юни 2018 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление и повторност, в немаловажни случаи, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни физически лица и с
това им причинил имотна вреда в общ размер на 5333.00 лв., както следва:
-
от
неустановена дата в периода от месец януари 2017 г. до неустановена дата през
месец март 2017 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 800.00 лв., възбудил и поддържал заблуждение у Н.Г.Д. и у М.Д.Г., че
ще изработи и монтира до 24.03.2017 г. в дома им в гр. Бургас гардероб и с това
им причинил имотна вреда в размер на 800.00 лв.;
-
от
неустановена дата в периода от месец февруари 2018 г. до неустановена дата през
месец юни 2018 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 4053.00 лв., възбудил и поддържал заблуждение у Б.Н.М. и у Д.Б., че
ще изработи и монтира до края на месец май 2018 г. в дома им в гр. Бургас
кухненско обзавеждане, ведно с кухненски уреди и с това им причинил имотна
вреда в размер на 4053.00 лв.;
-
от
2.05.2018 г. до 21.05.2018 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна
облага в размер на 480.00 лв. възбудил и поддържал заблуждение у Е.В.К., че ще
изработи и монтира до 21.05.2018 г. в дома ѝ в гр. Бургас щори и рафтчета
за гардероб и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 480.00 лв.,
поради което и на основание чл. 210, ал.
1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр.
чл. 58а вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок
от 2 години и 4 месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
С присъдата съдът
уважил предявените срещу подсъдимия И.Д. граждански искове, като на основание
чл. 45 ЗЗД го осъдил както следва: да
заплати солидарно на Н.Г.Д. и М.Д.Г. сумата от 800.00 лв.; да заплати солидарно
на Б.Н.М. и Д.Б. сумата от 4053.00 лв.; да заплати на Е.В.К. сумата от 480.00
лв. Присъдените в полза на гражданските ищци суми представлявали обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, които подсъдимият
следвало да заплати, видно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху исковите суми, считано от датите на увреждането до окончателното им
изплащане.
Накрая районният
съд се произнесъл относно направените по делото разноски, които възложил на
подсъдимия Д..
Недоволен от
присъдата е останал подсъдимият Д., който в подадената въззивна жалба сочи, че
не му е било предоставено достатъчно време, за да възстанови частично сумите, които
дължи на пострадалите. Намира наложеното наказание за завишено и моли същото да
бъде намалено. Претендира се и редуциране на адвокатските възнаграждения,
претендирани от пострадалите.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Гражданските ищци
и частни обвинители Н.Д., М.Г., Б.М. и Д.Б., както и повереникът на М. и Б. – адв. Антон Фотев от БАК, молят съда
да потвърди обжалваната присъда.
Гражданският ищец Е.К.
не се явява в съдебно заседание – същата не е намерена на посочения от нея
адрес за призоваване в страната.
Защитникът моли съда
да приеме жалбата за основателна по изложените в нея съображения.
Подсъдимият Д.
поддържа подадената жалба, като в последната си дума изразява желание да
възстанови вредите, които е причинил на пострадалите.
Въззивната жалба е
подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за обжалване от лице, което има
право на жалба, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд
е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият И.Д. е направил
недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Съдът правилно е преценил, че признанието на подсъдимия е подкрепено от
събраните на досъдебното производство доказателства и е постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК,
с което е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в
мотивите на атакуваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от
подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от
фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради
което въззивният съд прие за ненужно да ги преповтаря за пореден път.
Фактическата обстановка по делото е
установена по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия Д., което се потвърждава от целия събран на досъдебното
производство доказателствен материал – показания на свидетелите М.Г., Н.Д., Д.
Н., Г. Д., Б.М., К. А., Д.Б., Е.К., В. К. и Р. Б., 2 броя приходни касови
ордера, справка за съдимост, както и от писма изх. № 92-18-18#1/28.11.2018 г. и изх. № 92-18-17 от ТД на НАП-Бургас, видно от които в програмния
продукт на НАП за И.А.Д. няма регистрирани трудови договори за периода от
1.01.2017 г. до 30.06.2018 г., нито информация за получени трудови доходи (л.
139 и л. 197 от ДП).
Въз основа на установените по безспорен
начин факти първоин-станционният съд е приложил правилно материалния закон,
като е приел, че с деянията си подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - в периода от
месец януари 2017 г. до месец юни 2018 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Н.Д., М.Г., Б.М., Д.Б. и Е.К. и с това им причинил
имотна вреда в общ размер на 5333 лв. Престъплението е извършено „повторно“ по
смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, тъй като е осъществено, след като подсъдимият е
бил осъден условно с влязла в сила на 11.08.2012 г. присъда по н.о.х.д. №
2437/2012 г. на БРС за престъпление от същия вид. Към момента на извършване на
инкриминираните деяния не е бил изтекъл предвидения в чл. 30 НК петгодишен срок
от изтичането на изпитателния срок, изключващ приложението на чл. 28 НК.
С жалбата не се оспорва приетата от съда
правна квалификация на деянията на подсъдимия. Възразява се срещу размера на
наложеното наказание.
Наказателната отговорност на подсъдимия Д.
е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 НК под средния размер на
предвиденото в чл. 210, ал. 1 НК наказание, а именно лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК на две
години и четири месеца.
При определяне размера на наказанието
районният съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянията не е ниска, предвид размера на
причинените щети на пострадалите, надвишаващ размера на десет минимални работни
заплати за страната, установен към момента на извършване на престъплението.
Завишена е и обществената опасност на дееца. Извън осъждането по н.о.х.д. №
2437/2012 г. по описа на БРС, което вече районният съд е отчел при обосноваване
на правната квалификация „повторно“ по чл. 210, ал. 1, т. 4 НК, подсъдимият е осъждан
по н.о.х.д. № 35/2015 г. по описа на Районен съд - Несебър отново за измама,
макар и представляваща маловажен случай, на пробация за срок от 13 месеца. Като
смекчаващо обстоятелство правилно е отчетено изразеното от дееца съжаление за
стореното.
Настоящият съдебен състав намира за
несъстоятелен упрекът към първия съд, че не е предоставил достатъчно време на
подсъдимия, за да възстанови щетите на пострадалите. В тази насока следва да
бъде отбелязано, че още при разпитите му като обвиняем на досъдебното
производство, проведени на 19.02.2019 г. и на 2.04.2019 г., Д. е заявил, че се
надява в най-скоро време да възстанови сумите (л. 151 и л. 167 от ДП). Такава
готовност той е заявил и пред районния съд в съдебно заседание на 8.11.2019 г.,
когато ход на делото не е бил даден (л. 53 гърба). В изпълнение на
декларираното желание обаче подсъдимият не е предприел никакви действия.
Твърдяното от защитника наличие на обективни причини за това не се базира на
никакви доказателства, още повече при заявеното от подсъдимия обстоятелство, че
е бил трудово ангажиран (л. 38 гърба от н.о.х.д.№ 3680/19г.). Следва да бъде
подчертано, че липсата на репариране на причинените щети не се отчита във вреда
на подсъдимия, но не може да бъде прието, че многократно изразяваната от него
готовност да върне на пострадалите дължимите суми не е била реализирана поради
основателна причина.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, тяхната относителна тежест и значение, настоящият съдебен състав
прие, че районният съд правилно е определил наказание лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца. Това наказание е съответно на тежестта на
конкретното престъпление и е съобразено с обществената опасност на самия
извършител. С оглед реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК, правилно първостепенният съд на основание чл. 58а, ал. 1 НК е
намалил определеното наказание лишаване от свобода с една трета, а именно от
три години и шест месеца на две години и четири месеца.
Районният съд законосъобразно е постановил
наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим – до
настоящия момент подсъдимият не е търпял ефективно наказание лишаване от
свобода, а изпитателният срок, за който е било отложено изпълнението на
наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 2437/2012 г. на БРС, е изтекъл
преди извършване на престъплението, за което Д. е осъден с обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционният съд правилно е осъдил
подс. Д. да заплати солидарно на Н.Г.Д. и М.Д.Г. сумата от 800.00 лв., както и
на Б.Н.М. и Д.Б. сумата от 4053.00 лв., а на Е.В.К. - сумата от 480.00 лв. В
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия ищците са
претърпели имуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с извършеното
престъпление. Техният размер е установен по несъмнен начин, което е довело до
уважаване на предявените искове в пълен размер, ведно със законната лихва от
датите на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК районният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати разноските,
направени от частните обвинители и гражданските ищци в претендирания от тях
размер, както следва: на Н.Д. – сумата от 500.00 лв., на М.Г. – сумата от
200.00 лв., на Б.М. и Д.Б. – по 1100.00 лв.
Искането на защитника за присъждане на
по-нисък размер на разноските поради прекомерност на заплатените възнаграждения
на поверениците е неоснователно. Съдът може да намали претендираното адвокатско
възнаграждение до минималния размер за съответния вид правна помощ, определен в
Наредба № 1/2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 13, ал.
1, т. 3 от Наредбата (в редакцията към момента на плащане на договореното
възнаграждение) за защита на частния обвинител по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години,
възнаграждението за една инстанция е 800 лв. В същия размер е и
възнаграждението за досъдебното производство. В случая пострадалите са
конституирани и като граждански ищци, а за процесуално представителство, защита
и съдействие на гражданския ищец възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2, но не може да бъде по-малко от 400 лв. Видно от приложените по
делото договори за правна защита и съдействие, договорените и заплатени от
частните обвинители и граждански ищци адвокатски хонорари не надвишават
минималните размери по Наредбата, поради което същите не могат да бъдат
редуцирани от съда.
По изложените съображения и като взе
предвид, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда, въззивният съд намира, че същата следва да бъде потвърдена.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба и направеното изрично искане за
присъждане на разноските, направени от частните обвинители и граждански ищци Б.М.
и Д.Б., подсъдимият Д. следва да заплати на всеки един от тях сумата от 500
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.
338 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 8.01.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3680/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА И.А.Д. да заплати на Б.Н.М., ЕГН **********
и на Д.Б., ЛНЧ ********** сума в размер на 500 (петстотин) лева за всеки от
тях, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.