РЕШЕНИЕ
гр. София, 2 Юли 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11688 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове за установяване право на собственост, иск с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността (ЗС), иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС, иск с
правно основание чл.87 ал.3, чл.189 ал.1 и чл.92 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът Д.Г.Г. твърди, че той и ответникът К.Г.Ф. са
братя и единствени наследници на родителите си Г.Ф.Г. и Б.Т.Г.. Техните
родители придобили, с договор за продажба, оформен в нотариален акт № 195, том
ХХVІІІ, н.д. № 5330/1957 год. на първи нотариус при СНС, следния недвижим имот:
Урегулирано празно дворно място, находящо се в гр.София, м.“*******, урегулиран
парцел 2/24. По време на брака си те построили в дворното място двуетажна
жилищна сграда Ищецът твърди, че през годините собствеността върху поземления
имот и постройката се е променяла по следния начин: След развод, по гр.д.№
384/1975 год. собствеността върху сградата била поделена между общите
наследодатели на ищеца и ответника Ф., като Г.Ф.Г. получил в дял първия етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда, заедно с ½ ид.част от общите части
на сградата и подпокривното пространство, заедно с ½ ид.част от гаража,
долепен до южната страна на сградата, заедно с ½ ид.част от дворното
място, цялото от 600 кв.м., съставляващо парцел ІІ-24 кв.12, по плана на гр.*******“,
а Б.Т.Г. получила втория етаж от сградата, заедно с ½ ид.част от гаража,
долепен до южната страна на сградата, заедно с ½ ид.част от дворното
място, цялото от 600 кв.м., съставляващо парцел ІІ-24 кв.12, по плана на гр.*******“.
Г.Ф.Г. прехвърлил на внука си Г.Д.Г. 1/3 ид.част от първия етаж на жилищната
сграда, заедно с ½ ид.част от общите части на сградата и подпокривното
пространство, без гаража и ½ ид.част от дворното място. След смъртта на Г.Ф.Г.,
наследникът му К.Г.Ф. (ответник по делото) дарил на брат си - ищеца Д.Г.Г.
своята ½ ид.част от първия етаж на двуетажната жилищна сграда, мазе,
граничещо с гаража, тъмно мазе под гаража под гаража, ½ ид.част от
общите части на сградата и подпокривното пространство, без гаража, долепен до
сградата, заедно с гаража в източната част на имота и ½ ид.част от
дворното място. Майката на ищеца Б.Т.Г. починала през 2010 год. и оставила за
наследници ищеца и ответника Ф.. Подпокривното пространство на сградата било
надстроено от ищеца, със съгласието на неговите родители през 1987 год. и
превърнато в трети жилищен етаж, без изготвени и одобрени строителни книжа,
изградено до етап „груб строеж“. С Удостоверение № УТ-94-00-42/28.12.2011 год.
на Столична община била призната търпимост на изградения трети етаж и било
прието, че същият не подлежи на премахване и на забрана за ползване. Ищецът
твърди, че ответникът К.Г.Ф. се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение № 148, том І, рег.№ 11999, н.д. № 78 от
18/9/2015 год. за имот, представляващ апартамент № 1, разположен на трети етаж
(кота +6.00) в процесната жилищна сграда, със застроена площ от 65.72 кв.м. и
тераса от 22.36 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ VІІІ-238,
кв.12, м.*****. Този имот отговарял на половината от целия трети етаж на
жилищната сграда, от който ответникът Ф. притежавал само ¼ ид.част, като
никога не е упражнявал фактическа власт върху третия етаж и не е заявявал
претенции към него. Впоследствие ответникът Ф. продал на ответниците Б.И.Б. и Т.М.С.
описания по-горе имот, с идентификатор 68134.801.238.1.3, за което бил съставен
нотариален акт № 133 т.І, рег.№ 8560, н.д. 97/2016 год. на нотариус с рег.№
033. За извършване на сделката ищецът Г. не бил дал съгласие, нито съгласие му
било искано. Този имот се владеел от последните двама ответници. С това
ответниците нарушавали правото на собственост на ищеца върху притежаваната от
него по ½ ид.част от третия етаж.
Ето защо ищецът моли съда да установи по отношение на ответника К.Г.Ф., че той
притежава ½ ид.част от трети етаж на жилищната сграда и отмени
нотариален акт № 148. По отношение на ответниците Б.И.Б. и Т.М.С. ищецът моли
да бъде постановено решение, с което , като се признае правото му на
собственост върху ½ ид.част от имота, същите да бъдат осъдени да му
предадат владението върху тази част. По отношение на ответниците К.Г.Ф., Б.И.Б.
и Т.М.С., ищецът предявява иск за изкупуване на идеалната част от имота
продадена от Ф. на другите двама ответници. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът К.Г.Ф. оспорва предявения иск. Твърди, че
неговата и на ищеца майка Б.Г.му дарила притежаваните от нея идеални части от
подпокривното пространство, втория етаж, мазетата и дворното място, за което
бил съставен нотариален акт № 36, том LLLХСХ, н.д.№ 34358/93 год.. Ето защо
ответникът твърди, че с договора, оформен в нотариален акт № 35, н.д.№ 34357/93
год., с който той дарил на брат си – ищеца, свои идеални части, всъщност били
прехвърлени идеални части от имотите, получени от бащата на страните.
Притежаваната от майка им ½ ид.част от подпокривното пространство била
собствена на ответника Ф.. Относно изграждането на третия етаж, ответникът Ф.
твърди, че същият е изграден със средства на родителите му и били оформени две
жилища – едното в момента с идентификатор 68134.801.238.1.3, отредено за К.Ф.,
а другото с идентификатор 68134.801.238.1.4, отредено за Д.Г.. Двете части от
имота били фактически поделени, като всеки от братята стопанисвал своята част.
Формална делба не била извършена, поради липса на строителни книжа. Едва след
снабдяване с удостоверението за търпимост на сградата, ответникът Ф. се снабдил
с констативен нотариален акт за собственост на неговата част от имота. През
това време със свой труд и средства ответникът извършвал СМР в имота. С
договора за продажба, който този ответник сключил с другите двама ответници,
била прехвърлена не идеална, а реална част от имота, поради което и искът за
изкупуване бил неоснователен. Ответникът моли исковете срещу него да бъдат
отхвърлени, като претендира разноски.
Ответниците Б.И.Б. и Т.М.С. оспорват предявените срещу
тях искове.Твърдят, че за придобили правото на собственост върху закупения от
тях имот, по силата на договора за продажба, сключен с К.Г.Ф., който от своя
страна се легитимирал като собственик с констативния нотариален акт, съставен
по обстоятелствена проверка. Твърдят, че ищецът не е притежавал повече от 1/3
ид.част от третия етаж на сградата, извод, който правят от анализа на
извършените и описани по-горе прехвърлителни сделки. Ответниците твърдят, че
въпреки, че платили на К.Ф. изцяло продажната цена, той не им предал владението
върху закупения от тях имот, поради което и не бил съставен предвидения в
договора за продажба приемо-предавателен протокол. Когато ответницата Б. и
ответникът Ф. направили опит да отидат до имота, установили, че достъпът до
същия е възпрепятстван от трето на настоящия спор лице. След проведен разговор
с представител на третото на спора лице, ответницата Б. отново направила опит
да посети имота, но установила, че ключалката на входната врата на двора била
сменена неизвестно от кой. Ответниците изпратили нотариална покана до третото
на спора лице да им бъде предадено владението върху имота, проведена била среща
в нотариална кантора, където представител на третото лице заявил, че се намира
в имота по силата на договор за наем с ищеца, който от своя страна сменил
ключалката на входната към двора врата. До момента ответниците нямали достъп до
закупения от тях имот. Относно иска за изкупуване – оспорват същия със
съображения, че са закупили реална част от имот. Молят исковете срещу тях да
бъдат отхвърлени.
Б.И.Б. и Т.М.С. предявяват обратен иск срещу К.Г.Ф. за
разваляне на договора за продажба, по силата на който са закупили имот с
идентификатор 68134.801.238.1.3. В изпълнение на договора, те заплатили на Ф.
сумата 45 000 евро. Заплатили също и разноски за сключване на сделката, както
следва – 879.07 лева нотариална такса, 2201.31 лева местен данък, 89.01 лева
държавна такса за вписване, 18 лева удостоверение за вещни тежести, 300 лева
такса по договор за ескроу сметка или общо 3487.39 лева. Твърдят, че с
договора, ответникът по обратния иск се задължил да заплати неустойка в размер
на 4500 евро в случай, че се окаже, че прехвърлителят не е единствен собственик
на прехвърляния имот. В случай на уважаване на предявения срещу тях
ревандикационен иск, молят съда да постанови решение, с което да развали
сключения между тях и К.Ф. договор за продажба, като осъди продавача да върне
продажната цена, да го осъдят да им заплати договорна неустойка в посочения
размер, както и направените разноски по сключване на договора. Претендират и
направените разноски по делото.
Ответникът по обратния иск и трето лице помагач на
страната на ответниците по предявения срещу тях ревандикационен иск К.Г.Ф.
оспорва обратния иск. Счита, че е изпълнил задълженията си по договора за
продажба сключен с ищците по обратния иск. Оспорва ищците по обратния иск да са
заплатили такса за вписване и местен данък. Прави възражение за прекомерност на
претенцията за неустойка и счита, че ищците по обратния иск не са претърпели
никакви вреди, за да претендират такава.
Ответниците Б.И.Б. и Т.М.С. предявяват насрещен иск
срещу ищеца Д.Г.Г.. Твърдят, че са заплатили изцяло продажната цена на имота,
закупен с договор за продажба, оформен с нотариален акт № 133, том І, рег.№
8560, н.д.№ 97/30.6.2016 год. Към момента достъпът им до имота бил възпрепятстван
от „С.Р.К.Г.“ ЕООД, което дружество имало сключен договор за наем с ищеца Г.-ответник
по насрещния иск. При среща с представители на дружеството, ответниците – ищци
по насрещния иск разбрали, че Г. сменил ключалката на входната за двора врата.
По този начин Г. нарушавал правото на владение на ищците по насрещния иск. Ето
защо същите молят ответникът по насрещния иск да бъде осъден да им предаде
владението върху закупения от тях имот с идентификатор 68134.801.238.1.3.
Претендират разноски.
Ответникът по насрещния иск Д.Г.Г. оспорва иска, като
твърди, че е недопустимо приемането му за съвместно разглеждане в настоящото
производство, поради две причини – първо, защото нотариалния акт, който
легитимира ищците като собственици на недвижимия имот не е породил правен ефект
и се иска отмяната му, и второ, защото ответника по насрещния иск е предявил
срещу ищците по насрещния иск, иск с правно основание чл.108 от ЗС. Счита, че,
ако действително трето на спора лице пречи на ищците по насрещния иск да
ползват имота си, то иска следва да бъде насочен срещу тях. Отрича той да е
възпрепятствал ищците по насрещния иск да ползват имота. Моли искът да бъде оставен
без разглеждане или да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От
фактическа страна, съдът установи следното:
С договор за продажба от 29/11/1957
год., оформен с нотариален акт № 195, том XXVIII, н.д. № 5330, В.В.П.е продал
на Б.Т.Г. урегулирано празно дворно място от 600 кв.м., находяща се в м.“С.“ по
плана на гр.София, кв.12, урегулирано в парцел 2/24, при съседи: ул.“Л.“,
парцел I-8, парцел III-1 и ул.“М.“, заедно с включени към мястото 63 кв.м.,
придаваеми по регулация, с уредени сметки. Към момента на сключване на договора
Б.Т.Г. е била омъжена за Г.Ф.Г..
Б.Т.Г. и Г.Ф.Г. са постигнали съдебна
спогодба по гр.д. № 384/1975 год. на Софийски районен съд, по силата на която Б.Г.е
получила втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „М.“
№ *******, София, със застроена площ от 100 кв.м., заедно с ½ ид.част от
общите части на сградата и подпокривното пространство, заедно с ½
ид.част от гаража, долепен от южната страна на сградата, заедно с ½
ид.част от дворното място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо парцел
II-24, в кв.12 по плана на гр.*******“, а Г.Ф. Г.е получил първия етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „М.“ № *******, София, със
застроена площ от 100 кв.м., заедно с ½ ид.част от общите части на
сградата и подпокривното пространство, заедно с ½ ид.част от гаража,
долепен от южната страна на сградата, заедно с ½ ид.част от дворното
място, цялото с площ от 600 кв.м.
Б.Т.Г. е сключила договор с К.Г.Ф.
от 25/9/1985 год., , оформен с нотариален акт № 130, том XXIV, н.д. 4200/85
год., с който му е дарила 1/3 ид.част от втори етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, находяща се на ул. „М.“ № *******, София, със застроена площ от
100 кв.м., заедно с ½ ид.част от общите части на сградата и
подпокривното пространство, заедно с ½ ид.част от гаража, долепен от
южната страна на сградата, заедно с ½ ид.част от дворното място, цялото
с площ от 600 кв.м., а по скица 662 кв.м., съставляващо парцел VIII-238, от
кв.12 по плана на гр.София.
Г.Ф.Г. е сключил с Г.Д.Г. договор за дарение от
25/9/1985 год., оформен с нотариален акт № 131, том XXIV, н.д. 4201/85 год., с
който е дарил на Г.Д.Г. 1/3 ид.част от
първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „М.“ № *******,
София, със застроена площ от 100 кв.м., заедно с ½ ид.част от общите
части на сградата и подпокривното пространство, заедно с ½ ид.част от
гаража, долепен от южната страна на сградата, заедно с ½ ид.част от
дворното място, цялото с площ от 600 кв.м., а по скица 662 кв.м., съставляващо
парцел VIII-238, от кв.12 по плана на гр.София.
Съгласно удостоверение № 92-00-436/11 от 11/12/2012
год., издадено от кмета на СО район *****, административният адрес на описания
в горните нотариални актове имот е гр.София, ул.“*******“ /бивша „М.“/ № 11.
Г.Ф.Г. е починал на 11/12/1992 год.
и е оставил наследници по закон К.Г.Ф. и Д.Г.Г. - синове.
С договор за дарение от 30/12/1993
год., оформен с нотариален акт № 35, том LLLXIX, н.д. № 34357/93 год. К.Г.Ф. е
дарил на брат си Д.Г.Г. ½ ид.част от
от първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „М.“
№ *******, София, със застроена площ от 100 кв.м., заедно с ½ ид.част от
общите части на сградата и подпокривното пространство, заедно с ½
ид.част от гаража, долепен от южната страна на сградата, заедно с ½
ид.част от дворното място, цялото с площ от 662 кв.м., съставляващо парцел VIII-238, от
кв.12 по плана на гр.София.
С договор за дарение от 30/12/1993
год., оформен с нотариален акт № 36, том LLLXIX, н.д. № 34358/93 год. Б.Т.Г. е
дарила на К.Г.Ф. 2/3 ид.части от втори етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда, находяща се на ул. „М.“ № *******, София, със застроена площ от 100
кв.м., заедно с 2/6 ид.част от общите части на сградата и подпокривното
пространство, заедно с ½ ид.част от гаража, долепен от южната страна на
сградата, заедно с ½ ид.част от дворното място, цялото с площ от 662
кв.м., съставляващо парцел VIII-238, от кв.12 по плана на гр.София.
Съгласно Заповед за отпускане на
материали от СТФ Софстройпродукт, на
17/2/1997 год. на К.Г. са отпуснати материали за врати и прозорци, за имот в
гр.София, ул.“К.Щъркелов“ № 11, в количество 2.34 кв.м. за врата и 7.32 кв.м.
за прозорци.
Б.Т.Г. е починала на 7/2/2010 год. и
е оставила наследници по закон К.Г.Ф. и Д.Г.Г.
– синове.
На 28/12/2011 год., директорът на
Дирекция Контрол по строителството на Столична община е издал удостоверение №
УТ-94-00-42 за търпимост по смисъла на параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, на строеж „трети етаж на жилищна сграда“ със
застроена площ от 180.60 кв.м.,
разположен в югоизточната част на УПИ VIII-238,кв.12 по плана на гр.*******“.
Удостоверението е издадено по искане на К.Г.Ф. и Д.Г.Г..
Съгласно таблица за площообразуване
на обект – преустройство на подпокривно пространство в жилища – ап. № 1 и ап. №
2, в сграда, находяща се в гр.София, ул.“*******“ № 11, УПИ VIII-238, кв.12, с
възложители К.Г. Ф.Д.Г.Г., издадена от инж.К.Л.К.на 28/11/2012 год., за
апартамент № 1 на К.Г.Ф. са отредени 94.53 кв.м., от които 22.36 кв.м. площ на
тераси, 65.72 кв.м. площ на апартамента и 6.45 кв.м. стълбищна площ; за
апартамент № 2 на Д.Г.Г. са отредени 107.36 кв.м., от които 37.16 кв.м. за
тераси, 70.20 кв.м. за апартамента и 6.45 кв.м. стълбищна площ.
С нотариален акт № 148, том I, рег. № 11999, н.д. № 78
от 18/9/2015 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, К.Г.Ф.
е признат за собственик, на основание давностно владение, на апартамент № 1,
със статут на търпимост, по смисъла на параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно
удостоверение № УТ-94-00-42 от 28/12/2011 год., разположен на трети етаж, кота
+6.00 метра, в жилищна сграда, находяща се в гр.София, район *****, ул.“*******“
№ 11, УПИ VIII-238, кв.12, м.“кв.*****“ по плана на гр.София, със застроена
площ от 65.72 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, трапезария, стая, баня с
тоалетна и коридор, тераса с площ от 22.36 кв.м., при граници: двор към ул.“Л.“,
двор към ул.“К.Щъркелов“, двор, стълбищна клетка, коридор, ап. № 2, заедно със
съответните ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху дворното място.
С договор за продажба от 30/6/2016
год., оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560, н.д. № 97/2016 год.
на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, К.Г.Ф. е продал на Б.И.Б.
и Т.М.С. описания апартамент, вписан в нотариалния акт като имот с
идентификатор 68134.801.238.1.3., който апартамент се намира в сграда,
построена в имот с идентификатор 68134.801.238, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-95 от
18/12/2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира в
гр.София, ул.“*******“ № 11. Договорената продажна цена е 45 000 евро, т която
4500 евро са платени преди сключване на договора, а 40 500 лева са депозирани в
специална сметка, открита на името на купувача, които следвало да бъдат
преведени по сметка на продавача, при представяне в банката на вписан екземпляр
от нотариалния акт и удостоверение от АВ, за това, че купувачите са придобили
имота без вещни тежести върху него. С договора за продажба продавачът се
задължил да предаде на купувачите владението върху имота в деня на получаване
на пълната продажна цена. Договорът предвижда различни случаи, в това число и
при евикция, при които продавачът дължи на купувачите неустойка в размер на
4500 евро. При изповядване на сделката купувачите са заплатили сумата 897.07
лева нотариални такси, 18.00 лева нотариална такса, 89.01 лева за вписване на
нотариален акт и 2201.31 лева – местен данък. Съгласно удостоверение от
5/12/2016 год., издадено от Райфайзенбанк, Б.И.Б. и Т.М.С. са открили специална
сметка в банката с бенефициент К.Г.Ф. и на 24/6/2016 год. са превели по тази
сметка сумата 40 500 евро. Същата сума е преведена от банката на К.Г.Ф. на
27/7/2016 год., с посочено основание – нотариален акт 110 том LXLII от 30/6/2016 год. (данни от
акта за вписване на нотариалния акт). Доверителната сметка е открита по силата
на сключен договор от 24/6/2016 год. между Р.Б.ЕАД и Б.И.Б. и Т.М.С.. За
откриване на сметката Б.Б. и Т.С. са заплатили сумата 300 лева.
Между Б.И.Б. и Т.М.С. от една страна
и С.Р.К.Г. ЕООД от друга страна, са разменени нотариални покани във връзка с
искането на Б.Б. и Т.С. да им бъде осигурен достъп до закупения от тях имот. На
проведена на 10/10/2016 год. среща в кантората на нотариус № 274 от регистъра
на Нотариалната камара, посочените лица са се явили и са направили изявления,
документирани в нарочен протокол.
Вещото лице по назначената
техническа експертиза дава следното заключение: в имота, находящ се на ул.“*******“
№ 11 е построена триетажна жилищна сграда, като третият етаж е надстройка над
съществуваща двуетажна жилищна сграда, на която е запазена стоманобетонна плоча
на тавана на втория етаж със съществуващата стреха на сградата.Жилищната сграда
имала самостоятелна стълбищна клетка с вход, разположен по северозападната й
фасада, от който се осъществява достъпът до етажите.Вещото лице е констатирало,
че на третия етаж са изградени два самостоятелни обекта, като описанието на
апартамент № 1 е направено коректно в съставения нотариален акт, същият заемал
югозападната част от третия етаж. Апартамент № 1 бил недовършен – на циментова
замазка по подовете на помещенията и мазилка по стените; не били завършени
таваните – виждала се дървената конструкция на покрива; апартаментът имал
монтирана дограма по прозорците и вратата към терасата, без монтирана входна и
вътрешни врати. Състоял се от две помещения, свързани с портал помежду си, една
самостоятелна стая, помещение за баня-тоалетна, антре и тераса. При направени
измервания, вещото лице констатирало, че третият етаж е застроен на 161.92
кв.м., от които 14.64 кв.м. била площта на терасата към ап. № 1, а 18.75 кв.м.
– терасата към другия апартамент на третия етаж. Застроената площ на ап. № 1
била 73.34 кв.м., от които 59.70 – площта на апартамента и 14.64 кв.м. площта
на терасата. Общите части от третия етаж – стълбищна клетка и коридор пред
двата апартамента, били застроени на 15.32 кв.м. На апартамент № 1 се припадали
51.48 % ид.части, равняващи се на 7.89 кв.м., а на другия апартамент – 48.52%
ид.части, равняващи се на 7.43 кв.м.. Според вещото лице апартамент № 1 заемал
50.78% от застроената площ на третия етаж.
Вещото лице по втората
съдебно-техническа експертиза дава следното заключение: на третия етаж на
процесната сграда били разположени апартамент № 1 и апартамент № 2. От всички
страни на етажа били изградени балкони, като полезната площ на балконите била
включена в застроената площ на етажа. Според вещото лице застроената площ на
третия етаж е 184.25 кв.м.. Площта на апартамент № 1, заедно с балкона е 83.02
кв.м. Всеки от апартаментите заемал 45% от застроената площ на третия етаж, а
10% от застроената площ била заета от общите части. Апартамент № 1, заедно с
припадащите му се общи части бил 92.04 кв.м. или 50% от застроената площ на
третия етаж, а апартамент № 2 бил 92.21 кв.м., заедно с общите части или 50% от
застроената площ на третия етаж. Вещото лице е констатирало, че в апартамент №
1 има 4 прозореца с алуминиева дограма. Измерената на мястото дограма
отговаряла по квадратура на дограмата, описана в сметка за материали. В
апартамента стените били на вароциментова мазилка, а на пода имало
стоманобетонова плоча.Имало следи от демонтаж на метални конструкции от тавана,
за които били захванати плоскости от гипсокартон.В горната част на стените все
още стояли елементи от напречни профили. В апартамента имало изводи за ВиК
инсталация в санитарния възел и кухнята; липсвала силова ел.инсталация. Нямало
монтирани контакти и ел.ключове.
Свидетелят Е.С.М.заявява, че бил
наемател на Д.Г., като заемал първия и третия етаж от къщата в периода от 2000
год. до 2011 год. Около година-две, след като напуснал, негови вещи все още
стояли на третия етаж. Когато свидетелят се нанесъл в къщата , етажът бил вече
изграден. Свидетелят бил чувал, че Д. е изградил третия етаж. Докато свидетелят
ползвал имота, никой друг не се намирал там, свидетелят не бил виждал в имота Б.Б.
и Т.С.. Половината от третия етаж бил в нормално състояние, а в другата
половина нямало дори мазилка и стени. Една част от третия етаж се ползвала като
офис – тази част имала врата, а другата част нямала врата и се ползвала за
склад. Достъпът до двете части се осъществявал от стълби.
Свидетелката Е.А.К.заявява, че от
2011 год. работи в ресторант, който се намира на първия етаж на къщата .
Дъщерята на свидетелката наела помещението от Е.М.. На третия етаж имало
оправена и неоправена част. В частта, която била оправена, свидетелката
преспивала, там имало офис. В другата част имало боклуци. Достъп до третия етаж
бил осигурен от Д.Г., който споделил, че той е построил етажа. Свидетелката се
запознала с Б.Б. и Т.С. на площадката на третия етаж, където те били доведени
от К.Ф..Б. била представена като наемател на неоправената част. Неоправената
част от имота не се ползвала от никой до момента, там нямало тоалетна и вода.
Свидетелката Р.И.А.заявява, че
посетила процесния имот по молба на Б.Б., която поискала да й бъде направена
пазарна оценка на имота. За да посетят имота, Б.Б. се обадила на господин на име
Д., който заявил, че няма да ги пусне в имота.Когато отишли на адреса, там ги
очаквал К.Ф.. Те опитали да влязат през двор, в който имало разхвърляни вещи,
но не успели.Входната врата не можело да бъде отключена, тъй като бил сменен
ключът, а Б. и К. нямали ключ за нея, а входът бил затворен с пейка. В крайна
сметка работници осигурили достъп на свидетелката и нейните придружители. Така
тя видяла имота, закупен от Б. – той бил на шпакловка и замазка, в много лошо
състояние, без врати. Свидетелката не помни дали е имало входна врата към имота
и дограма.
Свидетелят К. Д.Е.заявява, че живее
в съседната на процесната къща. Процесната къща била надстроявана. На таванския
етаж се намирал апартаментът на Д. – той бил завършен през 1990 год.К. започнал
да стяга другата част от третия етаж през 1997-1998 год.. Той сложил
нестандартна алуминиева дограма, направил замазка на пода. Там имало и
помещение за баня и тоалетна. Около 2000 год. К. се преместил от втория етаж на
къщата в стаята, която си направил на третия етаж.Свидетелят посещавал тази
стая 2 пъти в периода 2000/2005 год. От стълбището имало врата към частта на К.,
влизало се директно в коридора, двете стаи в ляво нямали врати, а само отвори
за врати, без каси. В дясно имало стая с врата. Според свидетеля третият етаж
бил изграден през 1985-1986 год. от родителите на Д. и К.. Родителите на
двамата братя казвали, че за всеки един от синовете им има по един етаж и по
един апартамент на третия етаж. На първия етаж от къщата имало заведение, което
първо било ползвано от Д., а после той отдал помещението под наем.
Свидетелката К.О.Н.не дава показания
за факти, от значение за делото.
Изслушан по реда на чл.176 от ГПК
ответникът К.Ф. *** и в гр.София. В София той ползвал втория и третия етаж от
къщата. На третия етаж той имал стая, която в момента била с разбита врата. До
2016 год. той имал ключ от имота и можел да влиза в него. Всички съседи в
квартала знаели, че той е собственик на имота. По молба на последната
наемателка, ответникът оставил багажи на третия етаж, които впоследствие
изхвърлил.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Правото на собственост върху
процесния трети етаж от жилищната сграда, построена в имот с идентификатор
68134.801.238, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-95 от 18/12/2015 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, който имот се намира в гр.София, ул.“*******“ № 11 и представлява УПИ
VIII-238, от кв.12 по плана на гр.София, е придобит от родителите на ищеца Г. и
ответника Ф. – Б.Т.Г. и Г.Ф.Г.. Правото на собственост те са придобили, след
като са построили двуетажна жилищна сграда в закупения от тях през 1957 год. урегулиран
поземлен имот. По делото няма преки доказателства за това кога е построена
къщата. Доказва се обаче, от съдебно разделителния протокол по гр.д. № 384/1975
год., че къщата е била построена към този момент и се е състояла от два етажа,
мазе, подпокривно пространство и други постройки, които нямат отношение към
предявения по настоящото дело иск. Имотът е придобит по време на брака, което
съдът приема за установено от спогодбата по цитираното гражданско дело,
последното образувано с цел разделяне на съсобствеността, след постановен
развод между
Б.Т.Г. и Г.Ф.Г.
по гр.д. № 4953/73 год. на Софийски Градски съд. След сключване на съдебната
спогодба съсобствеността върху двуетажната къща е била разделена между бившите
съпрузи, като всеки от тях е получил реално обособена част – първи етаж от
къщата за Г.Г. и втори етаж от къщата за Б.Г., а в съсобственост – с по
½ идеална част е останало подпокривното помещение. Подпокривното
помещение е превърнато в жилищен етаж в периода 1985-1987 год., което се
установява от показанията на свидетеля К. Е.– пряк свидетел на надстрояването.
През 1985 год. Г.Г. се е разпоредил с 1/3 идеална част от притежавания от него
първи етаж от къщата и толкова от притежаваната от него ½ ид.част от
таванското помещение, като е дарил същото на внука си Г.Д.. Б.Г.от своя страна е дарила на сина си К.Ф.
1/3 ид.част от втория етаж и толкова идеални части от притежаваната от нея половина
от таванското помещение. След сключване на тези две сделки, съсобствеността
върху таванското помещение е била поделена между Г.Д.– 1/6 ид.част, Г.Г. – 1/3
ид.част, Б.Г.– 1/3 ид.част и К.Ф. – 1/6 ид.част. След смъртта на Г.Г. през 1992
год., притежаваната от него 1/3 ид.част от таванското помещение е била
наследена в равни части от неговите синове К.Ф. и Д.Г., като всеки от тях е
получил по 1/6 ид.част, тоест частта на К.Ф. от таванския етаж се е увеличила
на 1/3 идеална част, а Д.Г. е получил 1/6 идеална част от таванското помещение.
Двамата наследници са получили и по 1/3 ид.част от притежавания от баща им
първи етаж на жилищната сграда. Така, при сключване на договора за дарение от
30/12/1993 год., оформен с нотариален акт № 35 по н.д. № 34357/93 год., К.Г.Ф.
е прехвърлил на брат си Д.Г. само притежаваната от него 1/3 ид.част от първия
етаж (тъй като той не е притежавал ½ ид.част от първия етаж, както е
посочено в договора за дарение), както и 1/6 ид.част от таванското помещение.
Фактът, че с този договор за дарение е прехвърлена 1/6 ид.част от таванското
помещение следва от изразената в договора воля на дарителя, съгласно която той
прехвърля ½ ид.част от притежаваните от него идеални части от
съсобствеността върху таванското помещение, които към този момент са 1/3
ид.част. След този договор К.Ф. е притежавал 1/6 идеална част от таванското
помещение, а Д.Г. е притежавал 1/3 идеална част от него. Останалите 1/6 идеална
част и 1/3 идеална част са останали в съсобственост на Г.Д.и Б.Г..
Непосредствено след сключване на договора за дарение, оформен с нотариален акт
№ 35 по н.д. № 34357/93 год., е сключен договор за дарение от същата дата,
оформен с нотариален акт № 36 по н.д. № 34358/93 год., с който Б.Г.е дарила на
сина си К.Ф. останалите й 2/3 ид.части от втория етаж и останалите й 2/6
идеални части от таванското помещение. След сключването на тази сделка
съсобствеността върху таванското помещение е била разделена между К.Ф. – ½
ид.част, Д.Г. – 1/3 ид.част и Г.Д.– 1/6 ид.част. Към момента на смъртта на Б.Г.,
същата не е притежавала съсобственост в жилищната сграда следователно не е било
налице имущество, което да премине по наследство към нейните наследници. При
така установените квоти на отделните съсобственици в общата вещ – таванско
помещение – трети етаж от процесната жилищна сграда, съдът намира следното по
предявените искове:
Частично основателен е положителният
установителен иск за собственост, предявен от Д.Г.Г. срещу К.Г.Ф.. Искът е
основателен за 1/3 ид.част от имота, колкото е притежавал Д.Г., на основание
прехвърлителни сделки и наследствено правоприемство, съгласно мотивите на съда,
изложени в предходния параграф. С прехвърлянето на реално обособена част от
таванското помещение, без имотът да е реално поделен между съсобствениците, К.Ф.
е нарушил собственическте права на брат си Д.Г., тъй като притежаваната от
последния 1/3 идеална част върху имота му дава право на собственост върху всяка
една част от общия имот, в съответствие с притежаваната от него квота. По
делото не бяха ангажирани никакви доказателства К.Ф. да е владял реално
обособената част от таванското помещение, представляваща апартамент № 1, нито
пък чрез владението си да е изключвал това на Д.Г.. В този смисъл
удостоверяването, направено с нотариален акт № 148, том I, рег. № 11999, н.д. №
78 от 18/9/2015 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара за
придобиване на право на собственост върху апартамент № 1, представляващ реална
част от третия етаж на процесната сграда, е непротивопоставимо на Д.Г..
Признаването на изключително право на собственост на К.Ф. върху реална част от
третия етаж е направено в едностранно нотариално производство, в което правата
на другите двама съсобственици не са били изследвани. В настоящото производство
не се събраха никакви доказателства за продължило поне 10 години изключително
владение на К.Ф. върху реалната част от имота. Ето защо съдът не приема за установено
К.Ф. да е придобил по давност право на собственост върху апартамент № 1,
представляващ реално обособена част от третия
етаж на жилищната сграда и това да е довело до погасяване на правото на
собственост на Д.Г. върху идеална част от имота. В съответствие с този извод на
съда положителният установителен иск за собственост на Д.Г. срещу К.Ф. следва
да бъде уважен, като бъде признато правото на собственост на Д.Г. върху 1/3
идеална част от процесното таванско помещение, а искът за признаване на право
на собственост върху останалата 1/6 идеална част до пълната претендирана
½ идеална част от таванското помещение, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като ищецът не притежава тази идеална част от имота. Същата
е притежание на трето за спора лице.
С оглед факта, че нотариален акт №
148, том I, рег. № 11999, н.д. № 78 от 18/9/2015 год. на нотариус № 033 от
регистъра на Нотариалната камара, засяга правото на собственост на Д.Г. върху
притежаваната от него 1/3 идеална част от имота, то и на основание чл.537 ал.2
от ГПК, същият следва да бъде отменен.
По предявения от Д.Г.Г. срещу Б.И.Б.
и Т.М.С. ревандикационен иск: Аналогични на изложените по-горе изводи относно притежаваната
от Д.Г. 1/3 идеална част от таванското помещение, се прилагат и по предявения
от посоченото лице ревандикационен иск срещу Б.Б. и Т.С.. Последните двама са
закупили реално обособена част от недвижим имот от лице, което не е притежавало
в патримониума си право на собственост върху такава част от имота. При това
положение съдът приема, че договорът за покупко-продажба от 30/6/2016 год.,
оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560, н.д. № 97/2016 год. на
нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, сключен между К.Г.Ф., като
продавач и Б.И.Б. и Т.М.С., като купувачи, не е породил целеното с него вещно
прехвърлително действие. Така, купувачите не са придобили право на собственост
върху закупения от тях имот, тъй като продавачът не е притежавал прехвърленото
от него право. Този договор е непротивопоставим на Д.Г., като собственик на 1/3
идеална част от таванското помещение. Правото на собственост на Д.Г. за 1/3
идеална част от това помещение следва да бъде признато по отношение на Б.Б. и Т.С.,
а искът следва да бъде отхвърлен за останалата 1/6 идеална част от таванското
помещение до пълната претендирана ½ идеална част от него, тъй като Д.Г.
не се легитимира като собственик на тази част. Следва да бъде отхвърлен
ревандикационният иск в частта, с която се претендира предаване на владението
върху притежаваната от ищеца идеална част от имота. Уважаването на
ревандикационния иск е обусловено от пълното главно доказване на факта, че
ответниците упражняват фактическа власт върху частта на ищеца. Такива
доказателства не са събрани по делото. Не се доказва техният праводател да им е
предал владението върху имота така, както договорът за продажба предвижда. Напротив,
от показанията на свидетелите К.и А., съдът заключава, че Б.Б. и Т.С. не
упражняват фактическа власт върху имота. Нещо повече те са лишени от достъп до
имота, като свидетелката А. установява ищецът Д.Г. да е лицето, което да не им
осигурява достъп до имота. При тези доказателства, съдът приема, че ответниците
по ревандикационния иск не упражняват фактическа власт върху каквато и да било
част от третия етаж на жилищната сграда, поради което и искът за предаване на
владението върху търсената идеална част следва да бъде отхвърлен.
По иска за изкупуване на идеална
част от продадения апартамент № 1, представляващ имот с идентификатор 68134.801.238.1.3.,
предявен от Д.Г. срещу К.Ф., Б.Б. и Т.С.: Този иск е предявен три месеца след
сключване на сделката, с която К.Ф. е прехвърлил на Б.Б. и Т.С. апартамент № 1.
Не са представени никакви доказателства, от които съдът да може да направи
извод, че ищецът Г. е знаел за сключения договор преди датата на предявяване на
исковата молба. Ето защо съдът приема, че искът е предявен в предвидения в
закона 2 месечен срок, който в случая следва да започва да тече от датата на
узнаването за сделката, тъй като няма данни ищецът Г. да е би поканен да изкупи
притежаваната от К.Ф. идеална част от имота.
Искът за изкупуване е основателен.
Преди всичко съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците по иска,
че чл.33 ал.2 от ЗС е неприложим в случая, тъй като била прехвърлена реална
част от имот. В настоящото съдебно решение съдът вече изложи мотиви относно
това, че съсобствеността върху третия етаж от процесната жилищна сграда не е
била прекратена чрез извършване на делба между съсобствениците. Прекратяването
на съсобствеността не следва от реалното обособяване на отделен апартамент в
притежавания в съсобственост имот. Съсобствениците остават такива и по отношение
на реално обособения апартамент, като всеки от тях участва в съсобствеността
върху апартамента в съответствие с притежаваната от него идеална част от общия
имот. Съсобствеността не е прекратена и предвид съществувалите намерения на
родителите на Д.Г. и К.Ф. да осигурят на всеки един от синовете си по един
апартамент на третия етаж (за последното данни се съдържат в свидетелските
показания на Е.). Съсобствеността може да бъде прекратена или чрез делба, или
чрез изкупуване от единия съсобственик на идеалните части на другите
съсобственици. В случая нито един от посочените правопогасяващи съсобствеността
факти не се е осъществил. По тази причина, тримата съсобственици на таванското
помещение в съответните си квоти, са били и съсобственици на продадения
апартамент № 1. Не се доказва при продажбата на апартамента той да е бил
предложен първо на другите двама съсобственици. Единият от тях – Д.Г. е
упражнил потестативното си право да изкупи продадената част на съсобственика-прехвърлител.
Ищецът не е бил канен да изкупи съсобствената на ответника Ф. идеална част от
апартамента, поради което и за него е възникнало правото да изкупи
притежаваната от К.Ф. ½ идеална част от процесния апартамент, за същата
цена, за която имотът е бил продаден на ответниците Б.Б. и Т.С. – 45 000 евро.
При тези условия, искът за изкупуване следва да бъде уважен.
По предявения от ответниците Б.Б. и Т.С.
насрещен ревандикационен иск срещу Д.Г.: Този иск е неоснователен. Договорът за
покупко-продажба от 30/6/2016
год., оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560, н.д. № 97/2016 год.
на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, на който Б.Б. и Т.С.
основават правото си на собственост не е породил целения с него
вещно-прехвърлителен ефект. Както вече бе отбелязано праводателят на купувачите
не е притежавал право на собственост върху реално обособен обект, поради което
и той не е могъл да прехвърли право на собственост на купувачите върху такъв
обект. Непротивопоставимостта на правата на Б.Б. и Т.С. по отношение на Д.Г.
следва и от признатото на последния право на изкупуване на идеалните части от
имота, прехвърлени от К.Ф. с цитирания договор за продажба. Б.Б. и Т.С. не се
легитимират като собственици на апартамент № 1, което е достатъчно основание
предявения от тях срещу Д.Г. ревандикационен иск да бъде отхвърлен.
По предявените обратни искове на Б.Б.
и Т.С. срещу третото лице помагач К.Ф.:
Първият от тези искове е за
разваляне на договора за продажба, с който К.Ф. е прехвърлил на Б.Б. и Т.С.
апартамент № 1, представляващ имот с идентификатор 68134.801.238.1.3., а именно
договор за продажба от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I,
рег. № 8560, н.д. № 97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната
камара. Развалянето на договора за продажба е обусловено от безспорно
установените по настоящото дело факти, че продавачът на имота не е бил
единствен собственик на прехвърляния имот (противно на декларираното от него в
т.4 от договора), не е предложил, респективно получил отказ за изкупуване от
останалите съсобственици и не е изпълнил задължението си да предаде владението
върху имота в деня на получаване на продажната цена. Не се доказва продавачите
да са знаели за съществуващата съсобственост върху имота. Напротив,
легитимирайки се като единствен собственик с констативен нотариален акт,
продавачът е създал убеждение, че е единствен собственик на прехвърляния имот. Ищците
по обратния иск са изправна страна по договора за продажба, тъй като са
изпълнили задължението си за изплащане изцяло на уговорената цена за имота. Ето
защо и и при наличие на предпоставките по чл.190 ал.1 от ЗЗД, те имат право да
искат разваляне на договора.
С оглед изложеното договор за
продажба от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560,
н.д. № 97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, с
който К.Ф. е прехвърлил на Б.Б. и Т.С. апартамент № 1, представляващ имот с
идентификатор 68134.801.238.1.3. следва да бъде развален.
Развалянето на договора за продажба поражда
задължение за продавача, като неизправна страна да върне на купувача платената
цена и да му заплати разноските по договора – в този смисъл е правилото на
чл.189 ал.1 изречение второ от ЗЗД. Ето защо продавачът К.Ф., следва да върне
на купувачите получената от него продажна цена в размер на 45 000 евро и направените
разходи във връзка с прехвърлянето на имота. Доказаният размер на направените
разходи е 3487.39 лева, от които 897.07 лева нотариални такси, 18.00 лева
нотариална такса, 89.01 лева за вписване на нотариален акт, 2201.31 лева –
местен данък и 300 лема такса по договор за ескроу сметка. Неоснователно
ответникът по обратния иск оспорва реалното извършване на посочените разходи.
По делото са представени разходни документи, които установяват по безспорен
начин заплащането на всяка една от посочените суми. Разходите следва да бъдат
заплатени от К.Ф. на Б.Б. и Т.С., тъй като представляват разноски по сключване
на договора за продажба и подлежат на възстановяване от неизправната страна,
съгласно чл.189 ал.1 от ЗЗД.
Вторият предявен обратен иск е за
заплащане на неустойка, поради виновно неизпълнение на договора. Правото на
изправната страна да търси заплащане на неустойка за вредите от неизпълнението
е предвидено в чл.189 ал.1 изречение трето вр.чл.92 от ЗЗД. Страните по
договора за продажба са уредили възникване на задължение за заплащане на
неустойка от страна на продавача в случай на невярно деклариране, че той е
изключителен собственик на процесния имот или при настъпване на други причини
за разваляне на договора. Страните са определили предварително размера на
неустойката на сумата 4500 евро. Ответникът по обратния иск е направил
възражение за прекомерност на неустойката. Съдът намира възражението за неоснователно.
Дори размерът на законната лихва върху продажната цена за периода от сключване
на договора до настоящия момент надвишава многократно размера на предвидената
неустойка. Неустойката представлява 10% от продажната цена. Ето защо съдът
приема, че тя изпълнява единствено предвидената в закона обезщетителна функция
за вредите от неизпълнението и не следва да бъде намалявана.Ответникът по
обратния иск дължи да заплати неустойка на ищците, тъй като е неизправна страна
по договора за продажба, невярно е декларирал, че е единствен собственик на
имота и е създал предпоставки за съдебното разваляне на договора. Искът за
заплащане на неустойка следва да бъде уважен в пълен размер.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ищецът Д.Г. има право да получи направените от него разноски. С
оглед уважените искове отговорността на ответниците спрямо ищеца за заплащане
на направените разноски се разпределя по следния начин:
Ответникът К.Ф.
следва да заплати на ищеца Д.Г. сумата 948.06 лева адвокатско възнаграждение,
колкото е припадащата се част от общо заплатеното адвокатско възнаграждение от
ищеца по първоначалните искове (3413 лева), с оглед частичното уважаване на
положителния установителен иск за собственост. Ответниците Б.Б. и Т.С. следва
да заплатят на Д.Г. сумата 473.54 лева адвокатско възнаграждение, за частично
уважения срещу тях ревандикационен иск. Тримата ответници К.Ф., Б.Б. и Т.С.
следва да заплатят на Д.Г. сумата 1137.67 лева адвокатско възнаграждение за
уважения иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС и 289.26 лева разноски, с
оглед частичното уважаване на исковете срещу тях.
Предвид частичното отхвърлянето на
първоначалния ревандикационен иск, Б.Б. и Т.С. имат право да получат от ищеца Д.Г.
разноски, съответни на отхвърлената част на иска, в размер на по 466.67 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид частичното отхвърлянето на положителния
установителен иск за собственост, К.Ф. има право да получи от Д.Г. разноски,
съответно с отхвърлената част на иска в размер на 66.67 лева и 483.33 лева
адвокатско възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на предявения
насрещен иск, Б.Б. и Т.С. нямат вземане спрямо ответника по насрещния иск – Д.Г.,
за направените във връзка с него разноски.
Предвид уважаването на обратните
искове и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Б.Б. и Т.С. следва да получат от
ответника по насрещния иск К.Ф. направените във връзка с този иск разноски,
като на Б.Б. следва да бъде заплатена сумата 4887.19 лева разноски и 1005 лева
адвокатско възнаграждение, а на Т.С. – сумата 1005 лева адвокатско
възнаграждение (не се доказва той да е направил разноски по обратния иск).
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по положителния
установителен иск за собственост, предявен по реда на чл.124 от ГПК, по отношение
на К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София, съдебен адрес *** – адвокат В.Т., че Д.Г.Г.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат П. О.П., е собственик на 1/3
идеална част от трети етаж, кота +6.00 метра, в жилищна сграда, находяща се в
гр.София, район *****, ул.“*******“ № 11, УПИ VIII-238, кв.12, м.“кв.*****“ по
плана на гр.София, който УПИ представлява имот с идентификатор 68134.801.238,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-95 от 18/12/2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на право на собственост върху останалата 1/6
идеална част от описания имот до пълната претендирана ½ идеална част от
имота.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК
нотариален акт № 148, том I, рег. №
11999, н.д. № 78 от 18/9/2015 год. на нотариус № 033 от регистъра на
Нотариалната камара, с който К.Г.Ф. е признат за собственик, на основание
давностно владение, на апартамент № 1, със статут на търпимост, по смисъла на
параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно удостоверение № УТ-94-00-42 от
28/12/2011 год., разположен на трети етаж, кота +6.00 метра, в жилищна сграда,
находяща се в гр.София, район *****, ул.“*******“ № 11, УПИ VIII-238, кв.12,
м.“кв.*****“ по плана на гр.София, със застроена площ от 65.72 кв.м., състоящ
се от дневна, кухня, трапезария, стая, баня с тоалетна и коридор, тераса с площ
от 22.36 кв.м., при граници: двор към ул.“Л.“, двор към ул.“К.Щъркелов“, двор,
стълбищна клетка, коридор, ап. № 2, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното
място.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.108 от ЗС, по отношение на Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
стая 106 – адвокат Д.Б. и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат Д.П.,
че Д.Г.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат П. О.П., е собственик на
1/3 идеална част от трети етаж, кота +6.00 метра, в жилищна сграда, находяща се
в гр.София, район *****, ул.“*******“ № 11, УПИ VIII-238, кв.12, м.“кв.*****“
по плана на гр.София, който УПИ представлява имот с идентификатор
68134.801.238, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-95 от 18/12/2015 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на право на собственост върху останалата
1/6 идеална част от описания имот до пълната претендирана ½ идеална част
от имота и иска за осъждане на Б.И.Б. и Т.М.С. да предадат на Д.Г.Г. владението
върху описания недвижим имот.
ДОПУСКА на основание чл.33 ал.2 от ЗС, ИЗКУПУВАНЕ от Д.Г.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – адвокат П. О.П. на
продадената от К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София, съдебен адрес *** –
адвокат В.Т. на Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б.
и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат Д.П., с договор за
продажба от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560,
н.д. № 97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, ½ идеална част от апартамент №
1, със статут на търпимост, по смисъла на параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ,
съгласно удостоверение № УТ-94-00-42 от 28/12/2011 год., вписан в нотариалния
акт като имот с идентификатор 68134.801.238.1.3., разположен на трети етаж,
кота +6.00 метра, в жилищна сграда, находяща се в гр.София, район *****, ул.“*******“
№ 11, УПИ VIII-238, кв.12, м.“кв.*****“ по плана на гр.София - имот с
идентификатор 68134.801.238, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-95 от 18/12/2015 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, който апартамент е със застроена площ от 65.72 кв.м., състоящ
се от дневна, кухня, трапезария, стая, баня с тоалетна и коридор, тераса с площ
от 22.36 кв.м., при граници: двор към ул.“Л.“, двор към ул.“К.Щъркелов“, двор,
стълбищна клетка, коридор, ап. № 2, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното
място, ПРИ УСЛОВИЕ, че Д.Г.Г. заплати на К.Г.Ф. сумата 45 000 евро в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
В случай, че сумата 45 000 лева не бъде заплатена от Д.Г.Г.
на К.Г.Ф. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, същото се
счита за обезсилено по право.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.108 от
ЗС, предявен от Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б.
и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат Д.П. срещу Д.Г.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – адвокат П. О.П., за предаване владението върху апартамент №
1, със статут на търпимост, по смисъла на параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ,
съгласно удостоверение № УТ-94-00-42 от 28/12/2011 год., представляващ имот с
идентификатор 68134.801.238.1.3., разположен на трети етаж, кота +6.00 метра, в
жилищна сграда, находяща се в гр.София, район *****, ул.“*******“ № 11, УПИ
VIII-238, кв.12, м.“кв.*****“ по плана на гр.София - имот с идентификатор
68134.801.238, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-95 от 18/12/2015 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, който апартамент е със застроена площ от 65.72 кв.м., състоящ се от
дневна, кухня, трапезария, стая, баня с тоалетна и коридор, тераса с площ от
22.36 кв.м., при граници: двор към ул.“Л.“, двор към ул.“К.Щъркелов“, двор,
стълбищна клетка, коридор, ап. № 2, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното
място.
РАЗВАЛЯ на основание чл.190 ал.1 от ЗЗД
договор за продажба от 30/6/2016
год., оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560, н.д. № 97/2016 год.
на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, с който К.Г.Ф., ЕГН **********,
гр.София, съдебен адрес *** – адвокат В.Т. е продал на Б.И.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б. и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адвокат Д.П., апартамент № 1, със статут на търпимост, по смисъла на параграф 16 ал.1 от
ПР на ЗУТ, съгласно удостоверение № УТ-94-00-42 от 28/12/2011 год.,
представляващ имот с идентификатор 68134.801.238.1.3., разположен на трети
етаж, кота +6.00 метра, в жилищна сграда, находяща се в гр.София, район *****,
ул.“*******“ № 11, УПИ VIII-238, кв.12, м.“кв.*****“ по плана на гр.София -
имот с идентификатор 68134.801.238, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-95 от 18/12/2015 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, който апартамент е със застроена площ от 65.72
кв.м., състоящ се от дневна, кухня, трапезария, стая, баня с тоалетна и
коридор, тераса с площ от 22.36 кв.м., при граници: двор към ул.“Л.“, двор към
ул.“К.Щъркелов“, двор, стълбищна клетка, коридор, ап. № 2, заедно със
съответните ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху дворното място.
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София,
съдебен адрес *** – адвокат В.Т. да върне на Б.И.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б. и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адвокат Д.П., на основание чл.189 ал.1 от ЗЗД сумата 45 000 евро – продажна цена и сумата 3487.39 лева – разноски по
договор за продажба от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I,
рег. № 8560, н.д. № 97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната
камара, а на основание чл.92 от ЗЗД да им заплати сумата 4500 евро – неустойка, съгласно т.4 от договор за продажба
от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I, рег. № 8560, н.д. №
97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София,
съдебен адрес *** – адвокат В.Т., да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** –
адвокат П. О.П., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 948.06 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б. и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адвокат Д.П., да заплатят на Д.Г.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адвокат П. О.П., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 473.54 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София,
съдебен адрес *** – адвокат В.Т., Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
стая 106 – адвокат Д.Б. и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат Д.П.,
да заплатят на Д.Г.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адвокат П. О.П.,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
1469.93 лева разноски и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., ЕГН **********, съдебен адрес
*** – адвокат П. О.П. да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б. и Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адвокат Д.П., на основание чл.78 ал.3 от ГПК по
466.67 лева за всеки от тях адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адвокат П. О.П. да заплати на К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София, съдебен адрес *** –
адвокат В.Т., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 550 лева – адвокатско възнаграждение и разноски.
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН **********, гр.София,
съдебен адрес *** – адвокат В.Т. да заплати, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
на Б.И.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, стая 106 – адвокат Д.Б. сумата 5892.19 лева разноски и
адвокатско възнаграждение, а на Т.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** –
адвокат Д.П. – сумата 1005 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на К.Г.Ф., като
трето лице помагач на страната на Б.И.Б. и Т.М.С. по предявения срещу тях от Д.Г.Г.
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: